А
разходките с 2-те са ми слабост на мен, но си трябва и 2-ри човек, няма как да сляза (а на кого да оставя 2-те бебета горе, сами? Аааа не, абусрд!!!) после да мъкна количката, да разпъвам, че като я оставя долу качвайки се горе, дали някой няма ми я отмъкне, после с двете като са бебета по-може на ръце, ама как да оставя едната в количката, а после и другата, малко абсурдна ситуацията ми се струва
А сега като ходят, ми е една идея по-лесно, вземаме ги на ръце и без количката, те умират да ходят сами! Измарят се, изнервят се, доспива им се иии айде, у дома, тоалета, ядене, пиене
и по леглата и аз с тях, даже днес съм проспала и следобедното им хранене, ужаст! Нищо не съм чула, а жената ме оставила да спя
Обаче, пък сега, всичко навън, ние толкова интересно
То на всяка хвърлена хартийка, се спираме, пък искаме да я вземем, пък следва рев, че мама не дава
И така, пътик-пътик към 40 минути
ни трябват да се замъкнем до градината, на която иначе, стигаме за 10 минути с количката
За
гърнетата слагаме се ние, друг е въпроса, че нищо не ършим в тях, а всичко в памперса
Ми не искат да стоят седнали, искат да бягат
(това отскоро разбраха, че го могат)
И всеки ден го прилагат
Ееей отплеснах се в писане, някой да ми каже -стоп