lili2011, много се радвам, че се включваш напоследък
Като те слушам как обикаляте и т.н. и направо ме вдъхновяваш
Но си е и до родители де... Ние в последно време сме по-улегнал тип, защото мъжа ми е винаги на работа (и събота и неделя) и в общи линии е трудно да се ходи където и да било
Дори с приятели рядко се виждаме, защото я той е уморен, я ние не сме в крачка с малкия... И все пак плановете на мъжа ти са наистина много амбициозни
Аз си мечтая да отидем на почивка преди есента когато се връщам на работа. Последните три години все почиваме между другото, дори сме се връщали от почивка няколко часа след като се стигнали заради драмите на мъжа ми с работата и то все или пари няма или не може да отсъства и ми се е приискало страшно много да отидем някъде спокойно за няколко дни, ама да видим. Оптимистичните прогнози са да успеем да отидем пролетта на гости на едни приятели в Дания (и те имат бебче колкото нашето и ще сме си тамън компания), а края на лятото едно моренце за 5 дни в Гърция. За жалост ми се вижда все по-нереалистично да се случи
stoeka71, мила не знам дали ще ти олекне, но те разбирам повече от прекрасно. Последните дни затова и нямам много време да пиша, защото съм в някаква дупка изпаднала... Работя от вкъщи, търча на процедури с малкия, а мъжа ми пак има проблеми в работата и очаквам всеки ден да видя дали утре ще е пак на работа
И ние сме така от вече няколко години - постоянно нестабилно положение, яко затънали в заеми и нямам избор нито за работата сега нито за връщането наесен - просто е абсурдно. И все пак вярвам, че рано или късно ще насмогнем - страдам единствено за времето прекарано заедно, с детето, приятните моменти и емоции, които се губят защото сме все "смогващи" и уморени