Лелеееее, аз днес по задачки и вие пак сте изписали света
Аз преди като исках бебе и пазарувах все за подаръци на племенниците и на познати и си се представях като върла хала да изкупя всичко като се роди бебето
Добре ама някак много бързо осъзнах, че аз искам бебето, а не нещата му и няма смисъл да се троша
Дотук не съм купила почти нито една дрешка, защото сестра ми и други познати ми завещаха тонове дрешки (буквално не смогвам да му ги облека) и то такива, каквито аз трудно бих успяла да му купя
Креватчето ни го подари майка ми, че много държеше. Единствено количката държах да си я купя и избера с много мерак, защото нямах предложение някой да ми услужи, а и на повечето ми познати им се счупиха и много исках да имам удобна и здрава количка. Та цялата бременност колички избирах
Странно е, мислех че ще ми липсва това да ходя и да избирам нещата, но не - радвам им се прекрасно, може би защото и всичките са много хубави
Малко само страдам, че не си взехме шезлонг (дълга история), сега ми се струва вече късно, а за целта сега използваме коша за кола, който скоро ще сваля в колата и още не съм измислила какво да правим... Но за следващото дете трябва да остане нещо
Кош за игра засега ми се вижда ненужно да взимам. Имаме огромно празно пространство, няма мебели и неща дето да пречат - ще застеля и го пускам да си се търкаля
Одеве писах, писах и уж публикувах и сега нема никой
Абе нещо доста често ми се случва и на мен напоследък