bonbolini, вече си получила доста полезни съвети от момичетата. Аз мога само да потвърдя, че до известна степен е "нормално" да изпадаме в такива състояния след раждането. Но трябва да се следим, за да не изтървем момента когато вече имаме нужда от професионална помощ. При мен ситуацията беше следната: От изписването като се прибрахме вкъщи имах усещането, че не съм същия човек. Тялото ми не беше същото, малкото човече постоянно имаше нужда от нещо (и то не само от храна и памперси). Пъпчето, запек и т.н. Постоянно идваха близки да го видят, аз нали съм добра душа не отказвах. Естествено стигнах до преумора, високо кръвно (което имах и преди да забременея). Помня, че на свечеряване (майка ми си тръгваше по това време) започваше да ме стяга гръкляна и си плачех абсолютно безпричинно. Абе нищо не ми беше същото като преди. Нито съня, нито храната, нищо. Вечер от преумора често не можех да заспя. Слагахме бебето, мъжът ми заспиваше, а аз от емоция и преумора заспивах чак към 3, 4 часа.
В началото пък заспивах така безпаметно, че като се събудех бях абсолютно безпомощна. Затова започнах да си записвам на листче по часове кога съм хранила бебето и кога съм му давала капки за колики. Въпреки че страшно много икам да имаме второ дете и досега настръхвам като се сетя за този период, но наистина според мен нещата са така "паник" само при първо дете. Мисля ако имаме второ няма да е точно същата картинка. Кураж утре!