Може ли дете на 1год. Да му изписват Ксезал?

обикновено, когато се налага изписване на противоалергични препарати при малки деца, педиатрите предписват Ериус сироп. той е показан за деца от 1 година, но при нужда се предписва и на по-малки, по преценка на лекаря.

ако имате проблем с предписанието на педиатъра - обсъдете го отново с него. тук лекарства не можем да предпишем.


забележка: пише се педиАтър, а не педиЯтър. пише се КсИзал, а не КсЕзал.

На малкия скоро му изписаха Фенистил на капки, един сироп за деца над 2г. и едни хапчета за над 1год. 
Сигурно педиатъра си знае работата, но ми беше много чудно 

Днес и двамата ги заведох при хомеопат, защото повече от месец влачим някакви кашлици и и заден ринит при двамата.

Момичета, не знам що си мислите, че има някакви "детски лекарства". Препаратите с които се лекуват възрастни - са в общия случай същите, които се прилагат и при деца. Разликите са в количеството, което се дава и в концентрацията на активното вещество в даден медикамент, който е предназначен за прилагане при деца.
Боледуват новородените, децата под 1, 2, 3 години и тяхното лечение от нещо си - се извършва с препарати, които ползваме и ние самите, но при дозировки и по схеми изработени специално за това дете и неговия случай. В болнични условия, при сериозни препарати - схемата я прави съответният специалист. При по-леки състояния/проблеми педиатърът, ако е читав - има компетенциите да предпише илач, който по листовка е за деца над еди коя си възраст, но ще ви го напише за прием в доза и схема, която е подходяща и за по-малък пациент. Защото кадърният лекар е обучен да прецени за дадено състояние съотношението полза/риск за пациента си от приема на медикамент Х

И листовката на производителя - всъщност е предназначена за лекарите, които ще работят с този медикамент, а не за нас дето си нямаме хабер в общия случай какво, защо и как. Сериозно ли си мислите, че лекарите ви не могат да четат и нямат хабер какво пише на кутийката на нещо, което ви предписват да давате на детето си?  Понеже аз не бих заложила на тази версия

Повечето лекарства са тествани при клинични изследвания с възрастни, не деца, освен ако лекарството не е за стриктно детско заболяване. В САЩ има поощрение за клинични изследвания с деца на много (но не всички) лекарства - удължава се с 6 месеца периодът, в който лекарството се продава ексклузивно без конкуренция от генерични (много по-евтини) препарати. Някои фармацевтични производители се възползват и провеждат такива изследвания, и по този начин се набавя информация за ефикасността и безопасността на тези лекарства при децата.

Одобреният от регулатора етикет на всяко лекарство изрично упоменава индикациите, контраиндикациите, дозите и страничните му ефекти. Някои страни, например САЩ, допускат лекарствата да се предписват и прилагат за индикации (заболявания) извън одобрения етикет. Но това предполага лекарите в съответната област да следят методите и резултатите на най-новите клинични изследвания и/или да са натрупали собствен опит и наблюдения. И ползата за пациента (в случая детето) да надвишава риска от липсата на информация, събрана по установения механизъм.

Jbrul, знам че е така, но сиропа за над две години на малкия му докара запек и 3 дена пища и аз го спрях. Доверявам се на педиатъра, но повече от месец децата не оздравяват, изпиха по "една кофа химия" . (Вече дори малкия го водя за захранен - едното с аромат на ягода, другото с аромат на шоколад и лешник, а после ще чакам да яде картоф  )

И друго, от специалист съм чувала че сироп за кашлица не се давало на деца под 3год. Не знам кое е така и кое не, не съм учила педиатрия, просто следвам майчиния си инстинкт и за това сега реших да се обърна към хомеопат. Пък да видим...

Цигу, браво на вас американците 

Цигу, браво на вас американците 

В Америка е позволено и се прави, но информацията всъщност е достъпна и се ползва от лекари по цял свят.

Мисля си (не твърдя), че нещо ако води до запек - то ще води до запек при конкретен организъм и под 3 и над 3 години. Естествено, че като не понася на някого нещо - то се спира. Аз не пих витамини за бременни примерно, защото не ми понасяха на стомаха и т'ва е то. При мен и моето дете - лесно се стига до разтройство пък, понякога от нещо което на всеки друг понася перфектно. Да не изброявам....
Исках да кажа само, че не бива (а това го виждам и чета често) да считаме, че на детето е предписан грешен/неподходящ препарат, понеже на опаковката пишело "над възраст Х" и това да е динственият ни фактор да преценим. Добрият специалист - взима предвид много други фактори преди да ви предпише нещо такова.

За хомеопатията - нищо няма да коментирам, че ще дойде някой да ми размаха кръст и чесън и да ме пита как смея да съм толкова назадничева. 

Ако нямате вяра на лекарите си, потърсете второ мнение или направо ги сменяйте. Щом лекарят е изписал нещо, което не е за тази възраст, той е преценил, че нуждата от него е по-голяма от евентуална вреда.
Надеж, през този месец дето влачите кашлица, децата пили ли са АБ, може би ти отказваш даването на такъв?

Сериозно ли си мислите, че лекарите ви не могат да четат и нямат хабер какво пише на кутийката на нещо, което ви предписват да давате на детето си?  Понеже аз не бих заложила на тази версия

Не бих направила чак такова обобщение за всички лекари, но примери точно за такива около мен не липсват за съжаление. Накратко, запитване от такива четящи листовки родители дали лекарят е сигурен, че трябва да дават двойна на посочената в листовката доза, отговор категорично да (сакън да не си признае, че е сбъркал!). След половин час ги търси той (телефоните им не са му баш в указателя, демек дал си е труд да ги намери): абе за всеки случай да намалят дозата... не че нещо... На моето нямащо две му предписват кортикостероид за над 12 г., нямало друг начин, ще зазлее, ще стане живо чудо, ще, ще. Аз нали съм тъпа и упорита, хващам си А-Дермата и 10 дни мажа и рева и кърша ръце, ако се влоши как ще живея със себе си, че не съм мазала предписания илач (купих го даже!). Ами оправи си се... Просто казвам, че в държава, където осъден за грешка лекар липсва, се налага не само родителят, ами всеки пациент да чете и препрочита по пет пъти и да се консултира поне още толкова. За жалост! Да не говорим, че в повечето случаи вредата от подобни необмислени предписания си е на практика недоказуема, излизаща наяве след години и т.н. и т.н. Не познавам някого, на когото бих се доверила безрезервно. По стар български обичай, трябва да ми е роднина по пряка линия, първа степен, минимум 

vanyush, става дума, или поне АЗ затова говорех, че не може да се заключи, че някакво назначено лечение е грешно, или дори вредно и опасно САМО защото на кутийката пишело, че това е препарат предназначен за деца над възраст Х, пък вашето е по-малко от това. Може да е съвсем уместно лечението и най-вероятно е точно такова, ако лекарят си разбира от работата.
Ако аз се усъмня, че лекар когото съм посетила не си разбира от работата - просто не ходя при него повече. Ако ми предпише нещо такова за Дани и заради указания в листовката на препарата се усъмня и притесня, че това е ОК - ще звънна, ще поискам да ми обясни подробно и разбираемо защо и как назначава такова лечение. Ако знае какво прави - ще е в състояние да ми обясни и ще проведа лечението. Ако не може - ще потърся второ мнение, ако трябва трето.

Ми сори, ама повечето ми познати си влачат децата при ЛЛ, който им е по НЗОК (твърде често не е и със специалност педиатрия въпросният лекар), защото имали право, той бил длъжен... ОК, така е - право имат, длъжен е да им помогне, ама дали МОЖЕ да им помогне - друга тема. Имало е ситуации точно такива с познати с деца, изписал ЛЛ нещо си - детето не става по-добре, пак при него се води - пак изписва, пак детето не се оправя...к'во да правели. Давам координати на частен педиатър, който аз ползвам, ми 20 лв. струва прегледа бе!!! Нямаааа продължава се влаченето при въпросния ЛЛ и тръшкането как не бил кадърен. Няколко пъти по 20 лв. се дават междувременно за хомеопатични говна, коластри, пръскалки, капчици...детето все си е така зле. Накрая се прави генералният извод как "официалната медицина" - не става за нищо и почва ходенето по хомеопати, баячки, наливане на още грешни пари, ама детето все болно... Да не говорим пък през последните години, че почти всеки лекар изписал АБ на дете, който е наистина нужен - бива яден с парцалите, че изписвал АБ излишно. Тя майката си знаела по-добре, че нямало нужда. Педиатър на детето бременните избират с : "Ама да не изписва АБ, това ми е много важно". Дали е изписан с нужда, или без - мама знае най-добре, много ясно. Което мен пък ме кара да се чудя - такива многознайки защо изобщо водят децата си на лекар?  Явно само за да мрънкат как въпросните нищо не разбират за разлика от тях самите.

Та преди да наплюем всичко в бели престилки (не , че често няма за какво) - бива да се видим що за пациенти сме първо. Колкото неграмотни - толкова пък със самочувствие до Господа как всичко ни е ясно. Някоя като ми се заобяснява напоследък как лекарите все й били криви и не разбирали - ма директно й казвам да спира да ходи на лекар, да чете в нета, да лекува "по майчина интуиция", щом пък това стига да е все по-наясно от некадърните педиатри и други - моля. За к'во ходят само и после си правят каквото им щукнало на тях? Излишно разкарване е това...

Има педиатри които изписват АБ "за всеки случай" - да не би случайно да се влоши и да се губи време с други лекарства. А всъщност детето може да се оправи и без АБ, за това говорим.
Естествено че всеки нормален родител ще даде АБ когато се налага. Но бг педиатри определено злоупотребяват.
В моя случай не съм отказала АБ, казаха ми да дам ако продължи с високата Т, но я свалих и не съм го давала.

Относно кортикостероидите - малкия още в болницата го мазаха. Щом се налага...

vanyush, става дума, или поне АЗ затова говорех, че не може да се заключи, че някакво назначено лечение е грешно, или дори вредно и опасно САМО защото на кутийката пишело, че това е препарат предназначен за деца над възраст Х, пък вашето е по-малко от това. Може да е съвсем уместно лечението и най-вероятно е точно такова, ако лекарят си разбира от работата.

Разбрах те отлично, Jbrul, и моята приказка беше точно за тези вероятности, за които говориш. Скромният ми опит (слава Богу наистина скромен, защото детето, да чукна на дърво, до сега не е боледувало кой знае колко) показва, че най-вероятното е точно обратното на това, за което ти говориш. Давам си сметка, че моите пет ходения по лекари не са представителна извадка, НО и аз педиатърката я ползвам за бележките за градината предимно (то и тях сама си ги пиша, ама пусто като бланки още не печатам...). Иначе си ходя на частно и плащам не по 20, ами по 90, както беше последния случай и пак същото. Така са и познатите ми. Явно с пари проблемът пак не се решава да ти кажа. Резултатът е кажи-речи същият като при ЛЛ, че и по-лош, щото светилата пък са и твърде възвишени да обясняват на простосмъртни, освен всичко, нямаш достъп дет се вика. Отиваш, дават ти рецепта и толкоз. Следващия, моля. Иди после питай за чий ти е изписала антибиотик (абсолютно нужен!), който не е тестван за чувствителност, при положение че си й занесла 3 (три) броя антибиограми от различни лаборатории. Какво правиш тогава, а? Хайде при следващия, ново цакане и се молиш поне тоз път да извадиш късмет и да успееш поне да си зададеш въпросите преди да те изритат с детето и рецепта, която може и да е адекватна, ама на теб не ти се вижда логично да е, пък имаш коефициент на интелигентност около средния, макар да не си медицинско лице или гений. Аз не мисля, че има нормален човек, който ще се трови, още повече пък детето си!, безплатно, ако познава кадърен лекар, който ще помогне срещу заплащане, каквото и да е. Проблемът е, че с пари и без пари положението си е майка плаче. И да, на лекари вече не ходя, докато не опре ножът до кокал, разбирай операция. И не че съм против профилактиката, неграмотница, с нулева здравна култура, напротив. До скоро си ходих чинно както съветват на всякакви прегледи и какво мислиш? Всеки път, без изключение, ме питат за какво съм цъфнала там за мамограф/ехограф като съм нямала оплаквания  . За какво ми била тази цитонамазка  . За Токуда говоря, ако се чудиш къде съм намерила тези гении на медицинската наука. И ми обясняват как "пикли" на по 15 години искали цитонамазка и се налагало да се разправят с тях и да ги връщат. Ама такива "лекари" трябва да ги затворят, честно! Просто при следващата крилата мисъл от този вид, ще взема да се окажа на едно "топло" място за дребно хулиганство.

За антибиотиците, напълно съм съгласна с Надеж, това е, което притеснява ПОВЕЧЕТО майки и хора по принцип. На мен лично нееднократно в очите са ми заявявали, че предписват за всеки случай, когато съм питала имат ли основание да подозират бактериална инфекция и отговорят отрицателно, включително когато бях бременна и отидох на частно (отново Токуда болница) по спешност. Така че, хората, които търсят лекари, дето не предписвали антибиотици, всъщност търсят лекари, които първо преглеждат един, два, три пъти, колкото се налага и предписват едва при съмнение, че вече не е само вирус. Защото вече всички сме разбрали (пак по неволя, не щото сме много умни и държим да сме по-добри и от лекарите!), че интибиотиците при вирусни инфекции не помагат особено.

От всичко това мога да си направя извода, че или аз съм най-големият карък на този свят (изобщо не се шегувам!) или това с намирането на адекватна лекарска помощ не ще да е толкоз лесно, колкото го описваш...

ПП извинявам се, олях се с размера на този пост 

vanyush, то ако намирането на адекватна лекарска помощ беше лесно - едва ли щеше да го има този сайт Дето се вика - изначалното му съществуване се дължи на факта, че не е лесно да си намериш точния и коректен специалист. И репродуктивен и всякакъв друг.

Приемам, че ти си карък, а аз особена късметлийка, че за Дани досега - все съм успявала да намеря точните лекари. Вкл. на първи юни тази година, отивайки в новата ни болница и попадайки на дежурен педиатър - абсолютно неизвестен за мен (млада лекарка) - бях очарована. Симптомите биеха яко на мононуклеоза, аз прехвърлях наум как да поискам да се назначи тест точно за това, без да подразня медицинското лице, че давам акъл нали... И докато мислех, жената ми казва: "Бих искала да пуснем и тест за мононуклеоза, не се стряскайте, звучи страшно само, не е кой знае какво..."  Направо й казах: "Радвам се да чуя такова предложение, че точно се чудех как да поискам същото". Много лекари познавам по стечение на осбстоятелствата. Между тях - откровени печалбари, неграмотници, некадърници... Познавам и кадърни и съвестни - за щастие също много. Поради което пък - няма как да се съглася, че всички масово са некадърни, просто не е вярно.

Чисто от практична гледна точка и за себе си и за малкия - избирам лекари, които не се водят "топ", "големите светила", "най-добрият по...", защото личният ми опит ме е научил, че твърде често - тези хора лежат на стари лаври, не влагат вече усилие и старание в работата си, започват наистина да се мислят за непогрешими. Не всички, но твърде често се оказва така. Пример, скорошен. Водя Дани на УНГ-специалист, за консултация да ми каже за вадене ли е тази трета сливица неговата, или не е. Въпросният човек е доцент, с частен кабинет, шеф на УНГ-отделение в новата болница, поради което и колега на майка ми, състудент на друга лекарка близка приятелка. Предварително уведомен кой и защо ще идва... Влизаме и при проведеният преглед - въпросното светило дори не проверява това дете има ли трета сливица (можеше да сме я извадили и аз да твърдя, че има, а то да я няма, но той така и не погледна)  , заяви ми че имало секрети в носа и явно някаква инфекция, все едно това не е очеизвадно и без да го водя на лекар и ми изписва "Ериус", който според него да давам поне един месец. Такааа, ако бях някой, който съвсем няма хабер за какво става дума - при надрънканото от него, бих си помислила, че инфекции се лекуват с антихистамини. Опитах се "да го върна на темата" и за какво сме дошли аджеба... Надменно, като на идиот ми се каза: "Ако си мислите, че като я извадим тази сливица, детето вече няма да боледува - много се лъжете". Ми не, не мисля, че ще спре да боледува, ама някак идеята да не прави бронхит след всеки сопол ми харесва. Хич не се и разправях, не че не ме засърбя езика да го направя, само заради майка ми устисках, че все пак - ще се разминават всеки ден в болницата, да не внасям напрежение.
Прибрах се, разрових се за болница в Пловдив, за УНГ-специалисти там, за отзиви за тях, поразпитах, избрах си, отидохме. Млад лекар, според мен под 40 години, все още работещ за име, с ентусиазъм, следящ всички новости в своята област. Обстоен преглед на детето + прекрасен подход към деца, поне 30 мин. ми черта и обяснява за функциите на третата сливица, за показанията да се отстранява въпросната - точно както следва да постъпи един добър специалист, за да може пациентът да направи наистина информиран избор. Разбрахме се за операция, отидохме, направихме я - трета степен беше уголемена сливицата, тотално, ама тотално за вадене. Ако се бях ядосвала с тоя дрисльо в Стара Загора, че да преживявам просташкото му отношение, та липсата на професионализъм - детето ми още щеше да хърка като английски булдог, а сливицата да прави проблеми застрашаващи слуха му, за пиенето на АБ всеки месец да не говоря. За мен обаче, това че съм попаднала на един, или няколко лекари, които не са ОК - не е повод да ги зачеркна всичките, търся си нужния ми лекар докато го открия. Поне сега информация има колкото искаш, само да ти се рови и чете. И всички с титли ги избягвам, поради гореописаните причини, не са достатъчно мотивирани вече да работят, в общия случай. Лекарите, които тепърва градят кариера и име - се "раздават" много повече. В добавка - по-млади са, не са консервативно настроени и държащи, че нещо което преди 20-30 години са учили е точно така и да игнорират всяка новост в областта си, която надлежно е доказана вече като по-вярна. Пък често не са й чували за нея, защото просто нищо ново не четат. Според тях - няма нужда да го правят, те са велики, именити, всичко им е ясно и те така.
Споделям подробно случката, за да се аргументирам защо така си избирам специалисти и откакто го правя - нямам проблеми, все едно какъв лекар ми е потрябвал и за какво. Мога с чиста съвест да ви посъветвам да пробвате същия подход и като нищо да се окажете приятно изненадани от лекарското съсловие

Относно изписване и прием на АБ, в доста случи нещата не са толкова простички, колкото на нас ни се струват. Т.е. ние очакваме, че АБ се изписва при еди какви си показания, да са налични всичките на куп, че тогава. Ако не са - приемаме изписания АБ за излишен и ненужно назначен. Сигурно и такива случаи има де, на мен просто не ми се е случвало. Дани е на АБ от два дни. В интерес на истината и за мен и за педиатърката му беше ясно още преди 10 дни, че АБ ще се наложи. При него има повтаряемост на заболявания, развитие на същите, картинката накрая е винаги една и съща и АБ е неизбежен. Отчитам като своя грешка, която направих вече 7-8 пъти, все надявайки се, че този път пък може да се размине, че не го почваме този АБ още като познатите симптоми са налични и виждам, че няма да мине с капки и сиропчета. Грешка, защото това което "печеля" е детето ми да се влачи със секрети кашлица, да го тъпча с капки и сиропи по две седмици, то да си е все без промяна и накрая като стане бронхитчето и вземат да му свирят гърдите - чак тогава да го дам АБ. Само мъча и него и себе си така, тъпча го с излишни медикаменти и накрая - АБ в добавка. Дани естествено не е правило, някакво изключение е по-скоро за развитието на такива проблеми след определен вид вируси, които изкарва. Но когато се знае какво следва при него в подобни случаи, имаме достатъчно "натупан материал" по темата вече, винаги трупва бактериална инфекция след вируса, никога не успява да се пребори сам с нея - изписан АБ след три дни сопол и кашлица от определен вид, без Т и друго - си е съвсем на място. И по-добре да го дам още тогава и да се приключи, а не 2-3 седмици да го чакам да втаса хубаво, че тогава. Ако гореописаното беше ясно само на лекарката му, но не и на мен самата - то вероятно бих казала, че та му изписва АБ без нужда, да. Но когато следящият детето лекар има обстойни наблюдения върху него и историята на миналите му заболявания - е съвсем друго положението. При малките деца, задните ринити, в голям процент случаи водят до бактериална инфекция, която слиза надолу и прави бронхит. Изключенията са малко, това педиатрите го знаят отлично. Поради което, в такова състояние - изписват АБ овреме, че да не борят после бронхит, или недай Боже пневмония. Наясно съм, защо повечето майки считат такъв подход за некадърност, презастраховане от страна на лекаря, излишно тъпкане с лекарства. Но собственият ми злощастен опит по темата - ми доказа за пореден път, че не е баш така, поне поне при моето си дете.

За да бъде адекватно лечението на конкретен пациент - една от главните предпоставки е лекарят да познава добре пациента, да има "база данни" как са протичали минали заболявания, кои са слабите места на въпросния пациент и да се действа съобразно тази информация, а не по "общовалидни и универсални" правила за изписване на един, или друг медикамент. Това, което моята педиатърка ще назначи като лечение на Дани при дадено състояние, няма да го назначи на друго дете, при аналогично състояние, защото другото дете - има друга история и специфики. Затова си струва инвестицията на време и усилия да си намерите точния за детето лекар и да не го сменяте. Тичането от един на друг специалист, колкото и да е добър същият по принцип - означава, че той "ще стреля в тъмното" в общи линии, защото не е наясно с пациента като цяло. Това не го прави некадърник обаче, просто при пациент, който за сефте вижда - освен да подходи по стандартният начин - няма какво друго да направи, без да поеме неоправдан риск.

Съжалявам за поредния чаршаф, но според мен това са важни аспекти на темата която захванахме, надявам се с нещо на някого да съм била полезна. Поне малко.

Не знам как е в Стара Загора и в София, но в Разград има 3-ма педиатри които преглежат, останалите са 2-3 са в болницата и не преглеждат.Лятото може и да не намериш педиатър. Едната вече съм я отписала заради "градинските сополи".
Само чувам как някои лекари пускат ПКК и разни други изследвания при първия преглед. Не ми се е случвало.
Здравеопазването ни е в плачевно състояние и ще става още по-зле. И все повече хората ще търсят лечение по интернет, по баячки и астролози, и хомеопати.

alia_alia, права си за всичко. А и наистина в по-малките населени места - не е като да имаш особен избор на специалисти, като в София, или при нас дори.  Както уж имам избор тука, пък огромната държавна болница с м'найсе УНГ-специалисти, че новата частна и там УНГ-та... казах вече, че единственият ми разумен и сигурен избор за Дани беше да ходим в Пловдив.
Да, разкарвачка е, дори заради пътните все ще ми е и по-скъпо отколкото тук, но като става дума за здраве - реално човек няма избор. По същия начин, по който го нямат много от двойките тук опитващи да заченат и обикалящи страната за изследвания и процедури.

Ама въпреки неприятното положение - както не клечим над къртичина по пълнолуние, за да си отпушим тръбите, над зелка и какво беше още от тези хитове  , ами ровим за инфо и пътуваме, за да идем при точните лекари, то и за вездесъщата хомеопатия е нещо подобно. За мен поне. Като се разочароваш няколко пъти от лекар - да хукнеш по хомеопати ми е разбираема реакция на отчаяние, на всички ни дойде до...не знам къде вече от родното здравеопазване и има защо. Но да бъдем реалисти - ако хомеопатията беше решението - то официалната медицина отдавна да я няма. То хомеопатията съществува от по-рано все пак... Да не говорим пък всичките баНбонки, капсулки, сиропчета и пр. в аптечната мрежа със стикери "хомеопатично" що за хомеопатия са всъщност. Хората, които са запалени по тези неща - масово казват, че "истинската хомеопатия" - нЕма нищо общо с блистерите по аптеките.

Пиша сега, какво съдържа "хомеопатичният имуностимулиращ сироп", струващ "скромните" 22лв. за 150мл., закупен от грижовната ми свекърва за Дани, понеже комшийката го похвалила много, на нейните внуци помогнал много, направо рязко спрели да боледуват тия деца (е, спрели след навършване на 8 години, но да не ставам дребнава )

Съдържание: (преписвам го)
Концентрирана вишнева, или ябълкова фруктоза - 124 мл. (от 150мл. сироп общо)
стръкове от ехинацея (екстракт от нея предполагам) - 7,5 м.
мащерка - 4,5 мл.
плодове от шипка - 3.00мл.
захар - 3.00 мл.
листа от малина - 1,5 мл.
листа от подбел - 1,5 мл.

Е, та кое точно да му стимулира имунната система и как?    И даваш 22лв. за? За фруктоза - анджък. ОК, разбирам, че всеки може да се хлъзне, да купи едно-две ей такива за проба, ама то какво има в това шишенце си е надлежно изписано на етикета му все пак. Седнеш да го прочетеш и ти става ясно, че е просто ала-бала и спираш с тия глупости. На етикетите на тези продукти - дори не пише "тайна рецепта" примерно, че да гадае човек дали пък няма нещо "по-така" наистина в тях, дето да върши работа. Ми не - пише си надлежно, че съдържат шекерец и толкова. Ако все пак някой вярва, че захарта лекува нещо - пакет захар от 1кг. струва левче. Кафявата, най-скъпата, дето ми е попдала е 5лв. за 250 гр. - по-добре да купя нея.  Ако пък конкретно фруктовата захар следва да е "магичното лечебно средство" - ми продават се бутилки с такъв сироп, ползват го по заведенията за правене на коктейли. Литър струва 3лв.

Jbrul, освен да ти поискам списък с лекари, да си ги имам за всеки случай, друго не се сещам 
За светилата съм напълно съгласна, че това може да се очаква. Лошото е, че като разчиташ предимно на препоръки, а то друго няма много на какво, все пак с ясновидски способности не мога да се сдобия, все към тях водят. Хората се впечатляват от титли, пак логично, и така... Преди време, като мислих да си оперирам гръбнака, търсих доктор на 40 г. Язък, че не се престраших тогава, сега вече остаря и той завалията 

Jbrul от опит да кажа, че ехинацеята действа много добре на имунната система. Като бях малка, баба ми правеше домашен сироп от подбел, с който ни лекуваха кашлиците и по мнението на майка ми (аз не помня) е бил много ефикасен. Не защитавам хомеопатията, но и пия лекарства само в краен случай. Онова, което са ми казвали е, че хомеопатията може да подейства ако се включи точното лекарство в първоначалния момент. В останалите случаи е чиста загуба на пари. при вече развила се кашлица, няма никакъв шанс да се излекува с хомеопатичен продукт, но при първите 2-3 подкашляния, ситуацията е различна. Аз лично съм супер  доволна от клеевата тинктура. Като тръгне да се разболява някое от децата и веднага почвам да си я пия редовно, че покрай тях винаги и аз изкарвам нещо. Много бързо отминават нещата. Ама то е въпрос и на вътрешно убеждение кое лекарство ще ти подейства и кое не. Аз лично независимо колко вярвам на лекарите, при които ходя, винаги без изключение чета за диагнозата, която са поставили, чета листовките на лекарствата и т.н. Харесва ми да съм достатъчно информирана, за да мога да направя избора си. А що се касае до изписване на лекарста за по-малка възраст, отколкото написаното на листовката, често се случва. Когато Яворчо беше още на месец и половина и вдигна някаква лека температура, аз се притесних какво ще правим ако стане по-висока при положение, че още няма месеците за панадола, а сестра му беше нон стоп болна тогава. Казаха ми, че ако вдигне по-висока температура при всички случи е по-важно тя да се овладее и ще се даде панадол, защото той в случая е по-малкото зло. Не се стигна дотам,. Слава Богу, но много често нещата наистина опират до избора на по-малкото зло.

клеевата тинктура не е хомеопатия, нека не се бъркат нещата.

StefiZ, клеевата тинктура беше просто пример за нещо, което в състава си има природен продукт като прополиса и което при мен действа. Хомеопатичните лекарства са съставени също от природни продукти. В това е единствената връзка.