vanyush, то ако намирането на адекватна лекарска помощ беше лесно - едва ли щеше да го има този сайт
Дето се вика - изначалното му съществуване се дължи на факта, че не е лесно да си намериш точния и коректен специалист. И репродуктивен и всякакъв друг.
Приемам, че ти си карък, а аз особена късметлийка, че за Дани досега - все съм успявала да намеря точните лекари. Вкл. на първи юни тази година, отивайки в новата ни болница и попадайки на дежурен педиатър - абсолютно неизвестен за мен (млада лекарка) - бях очарована. Симптомите биеха яко на мононуклеоза, аз прехвърлях наум как да поискам да се назначи тест точно за това, без да подразня медицинското лице, че давам акъл нали... И докато мислех, жената ми казва: "Бих искала да пуснем и тест за мононуклеоза, не се стряскайте, звучи страшно само, не е кой знае какво..."
Направо й казах: "Радвам се да чуя такова предложение, че точно се чудех как да поискам същото". Много лекари познавам по стечение на осбстоятелствата. Между тях - откровени печалбари, неграмотници, некадърници... Познавам и кадърни и съвестни - за щастие също много. Поради което пък - няма как да се съглася, че всички масово са некадърни, просто не е вярно.
Чисто от практична гледна точка и за себе си и за малкия - избирам лекари, които не се водят "топ", "големите светила", "най-добрият по...", защото личният ми опит ме е научил, че твърде често - тези хора лежат на стари лаври, не влагат вече усилие и старание в работата си, започват наистина да се мислят за непогрешими. Не всички, но твърде често се оказва така. Пример, скорошен. Водя Дани на УНГ-специалист, за консултация да ми каже за вадене ли е тази трета сливица неговата, или не е. Въпросният човек е доцент, с частен кабинет, шеф на УНГ-отделение в новата болница, поради което и колега на майка ми, състудент на друга лекарка близка приятелка. Предварително уведомен кой и защо ще идва... Влизаме и при проведеният преглед - въпросното светило дори не проверява това дете има ли трета сливица (можеше да сме я извадили и аз да твърдя, че има, а то да я няма, но той така и не погледна)
, заяви ми че имало секрети в носа и явно някаква инфекция, все едно това не е очеизвадно и без да го водя на лекар и ми изписва "Ериус", който според него да давам поне един месец. Такааа, ако бях някой, който съвсем няма хабер за какво става дума - при надрънканото от него, бих си помислила, че инфекции се лекуват с антихистамини. Опитах се "да го върна на темата" и за какво сме дошли аджеба... Надменно, като на идиот ми се каза: "Ако си мислите, че като я извадим тази сливица, детето вече няма да боледува - много се лъжете". Ми не, не мисля, че ще спре да боледува, ама някак идеята да не прави бронхит след всеки сопол ми харесва. Хич не се и разправях, не че не ме засърбя езика да го направя, само заради майка ми устисках, че все пак - ще се разминават всеки ден в болницата, да не внасям напрежение.
Прибрах се, разрових се за болница в Пловдив, за УНГ-специалисти там, за отзиви за тях, поразпитах, избрах си, отидохме. Млад лекар, според мен под 40 години, все още работещ за име, с ентусиазъм, следящ всички новости в своята област. Обстоен преглед на детето + прекрасен подход към деца, поне 30 мин. ми черта и обяснява за функциите на третата сливица, за показанията да се отстранява въпросната - точно както следва да постъпи един добър специалист, за да може пациентът да направи наистина информиран избор. Разбрахме се за операция, отидохме, направихме я - трета степен беше уголемена сливицата, тотално, ама тотално за вадене. Ако се бях ядосвала с тоя дрисльо в Стара Загора, че да преживявам просташкото му отношение, та липсата на професионализъм - детето ми още щеше да хърка като английски булдог, а сливицата да прави проблеми застрашаващи слуха му, за пиенето на АБ всеки месец да не говоря. За мен обаче, това че съм попаднала на един, или няколко лекари, които не са ОК - не е повод да ги зачеркна всичките, търся си нужния ми лекар докато го открия. Поне сега информация има колкото искаш, само да ти се рови и чете. И всички с титли ги избягвам, поради гореописаните причини, не са достатъчно мотивирани вече да работят, в общия случай. Лекарите, които тепърва градят кариера и име - се "раздават" много повече. В добавка - по-млади са, не са консервативно настроени и държащи, че нещо което преди 20-30 години са учили е точно така и да игнорират всяка новост в областта си, която надлежно е доказана вече като по-вярна. Пък често не са й чували за нея, защото просто нищо ново не четат. Според тях - няма нужда да го правят, те са велики, именити, всичко им е ясно и те така.
Споделям подробно случката, за да се аргументирам защо така си избирам специалисти и откакто го правя - нямам проблеми, все едно какъв лекар ми е потрябвал и за какво. Мога с чиста съвест да ви посъветвам да пробвате същия подход и като нищо да се окажете приятно изненадани от лекарското съсловие
Относно изписване и прием на АБ, в доста случи нещата не са толкова простички, колкото на нас ни се струват. Т.е. ние очакваме, че АБ се изписва при еди какви си показания, да са налични всичките на куп, че тогава. Ако не са - приемаме изписания АБ за излишен и ненужно назначен. Сигурно и такива случаи има де, на мен просто не ми се е случвало. Дани е на АБ от два дни. В интерес на истината и за мен и за педиатърката му беше ясно още преди 10 дни, че АБ ще се наложи. При него има повтаряемост на заболявания, развитие на същите, картинката накрая е винаги една и съща и АБ е неизбежен. Отчитам като своя грешка, която направих вече 7-8 пъти, все надявайки се, че този път пък може да се размине, че не го почваме този АБ още като познатите симптоми са налични и виждам, че няма да мине с капки и сиропчета. Грешка, защото това което "печеля" е детето ми да се влачи със секрети кашлица, да го тъпча с капки и сиропи по две седмици, то да си е все без промяна и накрая като стане бронхитчето и вземат да му свирят гърдите - чак тогава да го дам АБ. Само мъча и него и себе си така, тъпча го с излишни медикаменти и накрая - АБ в добавка. Дани естествено не е правило, някакво изключение е по-скоро за развитието на такива проблеми след определен вид вируси, които изкарва. Но когато се знае какво следва при него в подобни случаи, имаме достатъчно "натупан материал" по темата вече, винаги трупва бактериална инфекция след вируса, никога не успява да се пребори сам с нея - изписан АБ след три дни сопол и кашлица от определен вид, без Т и друго - си е съвсем на място. И по-добре да го дам още тогава и да се приключи, а не 2-3 седмици да го чакам да втаса хубаво, че тогава. Ако гореописаното беше ясно само на лекарката му, но не и на мен самата - то вероятно бих казала, че та му изписва АБ без нужда, да. Но когато следящият детето лекар има обстойни наблюдения върху него и историята на миналите му заболявания - е съвсем друго положението. При малките деца, задните ринити, в голям процент случаи водят до бактериална инфекция, която слиза надолу и прави бронхит. Изключенията са малко, това педиатрите го знаят отлично. Поради което, в такова състояние - изписват АБ овреме, че да не борят после бронхит, или недай Боже пневмония. Наясно съм, защо повечето майки считат такъв подход за некадърност, презастраховане от страна на лекаря, излишно тъпкане с лекарства. Но собственият ми злощастен опит по темата - ми доказа за пореден път, че не е баш така, поне поне при моето си дете.
За да бъде адекватно лечението на конкретен пациент - една от главните предпоставки е лекарят да познава добре пациента, да има "база данни" как са протичали минали заболявания, кои са слабите места на въпросния пациент и да се действа съобразно тази информация, а не по "общовалидни и универсални" правила за изписване на един, или друг медикамент. Това, което моята педиатърка ще назначи като лечение на Дани при дадено състояние, няма да го назначи на друго дете, при аналогично състояние, защото другото дете - има друга история и специфики. Затова си струва инвестицията на време и усилия да си намерите точния за детето лекар и да не го сменяте. Тичането от един на друг специалист, колкото и да е добър същият по принцип - означава, че той "ще стреля в тъмното" в общи линии, защото не е наясно с пациента като цяло. Това не го прави некадърник обаче, просто при пациент, който за сефте вижда - освен да подходи по стандартният начин - няма какво друго да направи, без да поеме неоправдан риск.
Съжалявам за поредния чаршаф, но според мен това са важни аспекти на темата която захванахме, надявам се с нещо на някого да съм била полезна. Поне малко.