мои скорошни наблюдения ме убеждават, че хората, които професионално и дългогодишно работят с деца, в повечето случаи развиват някаква "броня" срещу емоциите си към децата, които нормално са присъщи на хората. колкото и да са като цяло добри, чувствителни, отзивчиви, с правилен морал - имат я тая броня, тая бариера. явно се формира несъзнателно като защитна реакция срещу прекомерно изхабяване - знам ли и аз...
много, много рядко виждам професионално работещи в сферата на отглеждането, обучението и възпитанието на деца, които да са лишени от тая броня. повечето вършат санитарния минимум и толкоз. професионална деформация, един вид.