Мишанта, от позицията на обикновен, необръгнал човек и майка - твоите очаквания са напълно разбираеми.

За съжаление, моите скромни наблюдения от учителския състав в родината показват, че той е по-различен. Хората там са силно обръгнали емоционално и морално. За тях, детето не е цветето на живота, а поредната досадна овча бройка. Не съм видяла досега никъде истинска елементарна загриженост за живота, здравето или душата на дете, проявена от работещ в сферата на образованието - ни учител, ни предучилищен педагог, ни обслужващ персонал, ни ръководни кадри.
И то не говоря за отношение към подрастващи, а за малки деца.

Онзи ден на родителската среща, една майка се оплака. На детето й му прилошало в занималнята. Обадили й се да идва да си го вземе и учителят изкарал детето навън, на двора (уж то така поискало). И го зарязал там само, да чака майка си. Дете на 8 години. Седяло е повече от 1 час само на двора, в лошо здравословно състояние. Никой не се е поинтересувал как е, там ли е още, дошъл ли е някой да го вземе... Напълно в нарушение на закона, дорде не речете. Да не говорим за нарушението на човещината.

Ами нищо не ме учудва вече...преди 3 г. като бе във втори клас дъщеря ми се подхлъзнала в тоалетната и си ударила главата,дясното слепоочие,обадиха ми се и докато отида поне госпожата се сетила да вземе сняг от двора,защото не намерили лед та не бе чак толкоз посиняла...естествено направи комоцио и 10 дни не бе на училище,г-жата нямам спомен да се е обадила да пита как е,но пък по съседски деца и изпрати учебниците и домашните да не изостава...голяма загриженост те не и даваха да чете и да гледа тв тя уроците ....от тази година е в ново училище и бях приятно изненадана от учителката и по немски от предишното училище,която се обади да и честити имения ден и да и пожелаеуспешна учебна година...

Привет и от мен . Нема ме няколко дни, че влязохме в нов ритъм - Жорко на градина, аз на работа, и ми се взе акъла 

Първия ден Жорко тръгна с голям ентусиазъм. Мислех да го прибера от ДГ на обяд и така 2-3 дни, след което да го пусна за цял ден, именно за да му е по-лека адаптацията. Той обаче беше спокоен и госпожите ме посъветваха да не го взимам на обяд. Изкара цял ден и беше много доволен.
На втория ден го заварих да ме чака хлипащ и сам. Като ме видя избухна в плач. Явно е решил, че няма да дойда и да го взема. На третия ден вече не искаше да ходи на ДГ. Четвърти ден нямаше, защото потече река от сополи и вдигна лека температура. Дето се казва - навлязохме в цикъла на градинските сополи 

Мише, много неприятна ситуация с твоята племенница. Дано всичко е наред с пръстчето.

Привет и от мен Не сте ни забравили, нали )

Вече на канадска земя от близо 4 месеца и мога да споделя впечатления. Започвам от най-пресния случай, днес.
Днес се сблъскахме с канадската здравна система. Сутринта Ники казал на баща си, че го боли ухото. Почистил го таткото с памучна клечка, капнал капки и нямал Т и го пратил на училище. Два часа по-късно ми звънят от училището, че детето е зле, с боли в ухото. Докато стигна и температура, но не като отитна, а 37,5. Детето лежеше в стая с възрастен, на дюшече и го успокояваха. Бяха го нагушкали преди това, бяха пели песнички и те така...Взимам го аз, давам Нурофен, на 10 опит да се свържа с някоя клиника - частна или държавна-ям греда и се занасяме до поликлиниката. Която днес не работи. Тук нямаме още личен лекар и педиатър.  Айде в Уок-Ин клиника без запазен час и чакане над 4 часа. При приема беше с 37,1, след 4 часа се влоши рязко, болките станаха непоносими и вдигна над 38 Т. Видя ни лекар и вика няма отит. Какво е станало. Тъпа история, ама ей на, случва се. Влязла е вода в ухото (вчера бяхме на плуване, катастрофален първи опит), наш Ники си е изкривил пръста от зор ама е достигнал тъпанчето и с нокти го е надрал. Ама солидна драскотина. И тази сутрин с памучето сме го закачили и власинка памук е останала в раната. И започва инфекция в ухото от цялата история. Та сега 3 вида антибиотик - орален и два локални+адвил за болката. Та съм с раздвоени чувства от канадската система сега. Чакането беше ужасно, но лекарства, за които бих платила над 100лв. в Бг ми се оказаха без пари тук. Явно до някаква възраст са освободени дребчовците.

Иначе от училището съм доволна, той е в предучилищна група, всеки ден в една адженда на ученика ми пишат какво са правили и той как се е справил, с две-три думи. Пращаме две закуски+кутия за обяд, топли се храната, забранени са сладките неща, пеят песнички, рисуват, изрязват, абе занимават ги с френски.

Мише, дано бързо се оправи детето и да няма последствия за пръстчето!
Аз също мисля, че гледат на децата ни като поредната бройка.
София е в нова градина от тази седмица. Когато я взимам никога не идват да ми кажат как е минал денят. Ще каже някой, твоя работа е да питаш. Питам, всеки ден питам, но с 2 думи ми казват, че било добре. Вчера бях на родителска среща, с охота ни прибраха парите за помагала. Дойде моментът за въпроси от страна на родителите. Та от дума на дума разбрах, че първите три дни са били доста тегави за София. Ревяла е почти по цял ден, но пък се справяло отлично с храненето, обличането и събличането. Редяла кули от конструктор, абе доста неща измъкнах.  Но родителска среща няма всеки ден. Детето ми прекарва повече време с тях, от колкото с мен. Трябва да ми дават обратна връзка. Е, да, ако набие някой ще ми кажат. Но, ако се е случило нещо хубаво, не.

Меци, започва се сополената сага и при вас.
Снощи доста твърдо заявиха, че се връщат болни деца при нас. Да видим...

По въпроса за госпожите в ДГ или училище, аз лично не бих генерализирала, защото явно съм късметлийка в това отношение. Но е факт, че и аз тръгнах с тази нагласа, когато приеха Деси в държавната ДГ и си мислех, че няма да получавам никаква информация, за разлика от частната в която всеки ден по 15 мин. ми обясняваха подробно как е било детето. Е, и двете й госпожи бяха повече от словоохотливи, дори едната понякога ми идваше в повече, защото толкова подробно ми разказваше, че и характеристика правеше на детето, в което няма нищо лошо де, все пак съвсем правилно беше преценила моята принцеса Сега с Ели също нямам забележки.
В частната занималня, където ходи Деси от миналата година също им е прекрасна госпожата. Всеки срок им прави подробна писмена характеристика по поне 10 показателя, отделно всеки ден като я взимам си говорим по 10-на мин. за детето. Ама това сигурно е, защото умея да предразполагам хората да говорят с мен хахаха, шегувам се, въпрос на късмет е явно

По въпроса за госпожите в ДГ или училище, аз лично не бих генерализирала, защото явно съм късметлийка в това отношение...

Ще подкрепя това. Не знам дали и ние като Стефи трябва да се отнесем към късметлиите. Но учителките в детската градина, включая и директорката бяха чудесни, педагози и най-вече човеци.
След дълги колебания от моя страна къде да запиша Кристина да учи, при все, че имахме възможност да я запишем в едни от най-добрите /отварям скоба тук - най-добрите на думи/ училища, ние избрахме основното училище в съседния квартала, като наред с това, че там ще са голяма част от децата от градината, близо е, реномето на учителката е превъзходно, то и човещината, строгостта и най-вече приятелството й с учениците, наклониха везната за не толкова реномираното училище. Т.е. аз за сега оставам оптимист. Дано да е по-дълго време.

Мише, случилото се е ужасно, важното е детето да няма травма и да се възстанови изцяло.

Ако би могъл човек да се абстрахира от "нормалните" си страхове, за нашата действителност, че може да навреди на детето си ако направи забележка, би било донякъде облекчаващо. Най-малкото класният ръководител е трябвало да се поинтересува! Отвратително поведение на училищното ръководство.

Пък за случая на Джам съвсем нямам думи. 

Пък за случая на Джам съвсем нямам думи. 

само ще допълня, че по "случая на Джам", нашата учителка, пред която майката сподели случилото се, изобщо нито се впечатли, нито се трогна, а моментално тръгна да защитава и оправдава колегата си. просто първосигнална реакция.

много се радвам за онези от вас, които са имали късмета, но това са изключения. повечето се вписват в  картинката, която аз описах. и няма как да е различно. то цялото общество там се вписва.

Мише, много неприятен инцидент. Дано всичко да е наред с детенцето и да няма последствия. За учителите мога да кажа, че наистина има и изключения, но са рядкост. Нашата класна се обажда, дори миналата седмица Мия беше 2 дни вкъщи поради стомашно неразположение и госпожата се обади да попита как е. Но като учител и педагог смятам, че хич я няма. Тя е от хората, които ще изспаднат или в паника или в истерия, не може да овладее ситуация както трябва. Миналата година имаше една учителка в занималнята, която беше страхотна. Тя заместваше класната, когато отсъстваше, а то беше доста често. В тези моменти Мия ходеше с голямо удоволствие на училище и от тази г-жа получавах страшно много информация като обратна връзка. Много ми се искаше тази година да ходи на занималня при нея, но се оказа, че тя поема първи клас и няма да води занималня. От детската градина имам примери в двете крайности -от пълната и тотална безотговорност и безразличие, до чудесно отношение и искрена загриженост. Въпрос на късмет да попаднеш в хубава  градина.  Да кажа, че с яслата имаме напредък. 2 дни подред беше плакал само влизайки вътре, след това се успокоявал и излизал спокоен на обяд. За съжаление след тези 2 хубави дни, започна да кашля, та 4 дни беше вкъщи. Днес ще видим колко време е плакал. Но как ще го накарат да яде там, представа си нямам.
jasmin_veni много се рдавам да те видя пак тук, и още повече се зарадвах на второто ви чудо. Всичко най-хубаво ти желая.

Моето дете вече е „гуляма“ и се уговорила с баща си да няма вече „маханици“, направо на входната врата на градината искала да я остави. Даже на входа на двора искала. Понеже тя е вече на втори етаж, ПГ5 и изобщо ... голяма е, какво знаете вие .
С учителките като е топло и ги намирам отвън си говоря доста. Зимата е малко по-сложно и за мен, да вляза и за тях - трябва да оставят децата сами в стаята, та да си бъбрят с мен, дето детето ми не е имало никакви проблеми през деня и с майката на онзи там палавник, дето пак се е сбил, счупил нещо или се напикал. Ами няма как да стане, трябва да измислят някаква друга система за обратна връзка. Едната госпожа я имам във фейса и си чатим и там ако нещо искам да питам. И тел. ѝ имам. Тя на 2 пъти ми се е обаждала по странични поводи и винаги започва с „не се притеснявай Ники е добре, аз за друго те търся“.

Кокиченце, за Варна мога да ти препоръчам моя приятелка, работи в частен център. Тя е и педиатър, и се занимава с такива неща. Много внимателна с децата. Тук може да я откриеш

за тези , които  считат , че  би им помогнало и би било интересно - А. Шейфър  ,   препоръчвана като специалист  в детската психология.
Разговаряйки  с директорката в детската ни градина  , сподели , че ще се постарае   някой от персонала  да  присъства .

https://www.facebook.com/events/1522677721277514/

Гане,
благодаря ти много.    Този линк ще си го запазя за в бъдеще.
Ходих до Плевен при един доц. - детски пулмолог. И синът ми върви по стъпките на астмата, та съжалявам, че не го взех и него. Всъщност, от доктора съм доволна. Ще спазваме сега предписанията му.

Но от Плевен не съм доволна. Подлъгах се по това, че ще спестя време, че пътят е само 160км, а не - 200км, както е до Варна. Сгреших!
Пътуването беше отвратително. До Варна го правя за час и половина, а до Плевен - за три часа. А и градът не ми хареса, адаш, извини ме.


Мише,
как е детенцето с пръста? Всички я мислим.

И аз ще се присъединя към късметлиите. И двете ми деца имат късмет с учителките си. Веднъж в ДГ Михаела си беше ударила главата с малка рана. Учителката после ми звъня, да се поинтересува.

Наскоро синът ми се беше ударил в ДГ и видях, че учителката беше много притеснена. После самата аз и звъннах да я успокоя, че всичко му мина. Свестни са учителките.


П.П. Хайде, някой с права тук, да хлопне катинара и да си пуснем тема за октомври.

айде, хлопвам, пускайтец