Успех на всички деца в новите им предизвикателства!
От два дни ми е доста горестно и бях в голяма чуденка дали да споделя,
за да чуя и вашето мнение, защото според мен тук сме хора с ценности, който все повече са дефицитни!
Вторник ден първи от кратката седмица се случи инцидент с племенницата ми в занималната.
Нейния разказ е следния, отива до тоалетна, връща се и поради отворени прозорци в стаята,
става течение, тя се е притеснила да не се тресне вратата, опитва се да я спре и палеца й бива притиснат от тежка масивна врата.
От което следва операция с пълна упойка, няколко шева за да спасят горната част на пръстчето.
Днес са я изписали от болницата, детето е добре, говорих с нея няколко пъти от вторник насам, не звучи стресирана.
Състоянието на палеца ще се изясни след като мине малко време и махнат конците.
Излишно е да пиша как се чувствахме всички, но тук идва голямото НО, никой от училището не се е обадил да пита как е?
Е .... нямам коментар за това, цялата ми оптимистична природа и винаги извиняващата
всичко моя луда психика, не намери отговор на този въпрос!
Ще отговарям за деца, ще се случи инцидент и няма да звънна вече четвърти ден
да питам как е детето!?Не, ще отида в болницата и ще видя как е, не да се обадя само!
Боли ме...защото бавно и не така славно се превръщаме в чудовища!