Усмивке, как е вкуса на супата с чубрица? Аз не си представям кисело зеле с чубрица и ми е странно  .

Дани, много добре се получава.
Племенникът ми като му направих за пръв път беше на 3 години - злояд. Омете цялата супа. Точно така, месото трябва да е "шарено". 

Мерси за рецептите за чорбата, непременно ще пробвам. Като ми стане зелето де. 

Дани, сигурно звучи нелепо, че не я знам тази супа, щом казваш че по нашия край е известна, но нито съм яла такава, нито бях чувала за нея, нито някой у дома и сред познатите е готвил, или споменавал за такова ядене. Киселото зеле - на салата, за сърмички, за свинско със зеле, постно зеле...това са ми известните приложения. Т.е. бяха, сега се светнах, че имало и ощееее  Като се позамисля така...аз готвя като майка ми (базовите неща де), а майка ми се е учила да готви от свекърва си, която пък е от северна България. Та може би по тази причина не съм наясно с някои ястия типични за нашия регион.

Мише, кажи какво те интересува относно кофичката? Явно е от предназначените за зареждане на магазини, на етикетчето пишеше "нето: 8 кг", колко литра течност събира - не премерих точно, понеже ме домързя.  На снимката зарзавата (виждаш докъде стига, преди да е залят), като количество е: една средно голяма зелка, един средно голям кочан карфиол и 13-15 бр. моркови - нормален размер, 5 стръка кервиз. Залях ги с около 7,5 литра марината. Ако си знаеш точните  литри на кофичката - забъркай си марината по сметката на цигу. Еди колко си сол и оцет на литър вода. Аз малко на око забърквам маринатата, според това колко солена/кисела я искам туршията. Да ти кажа - става лесно, бързо, без цапотене и смрад, което е важно като се прави в апартамент. Поне за мен де. Замислих се, че хубаво измити кофички от латекс да кажем - също стават за такива цели, има всякакви размери, според зависи колко туршия искаш да правиш. В кварталните магазинчета, където продават сирене на килограм - също им остават ей такива кофички - всякакви чешити и размери и ако помолиш - няма проблем да ти запазят и дадат някоя празна, иначе ги изхвърляли. Онзи ден взех една такава от магазина до нас за приятелка, която също заточи лиги по снимките на туршията  , ама нямала кофичка пък.

Докато сме на тема съдове за туршии, да ви кажа че на село пък - са изкарали от употреба бидоните преди няколко години и си правят киселото зеле в пластмасови кофи за боклук. От тези "тип варел". Има ги по 50, 70, 100, 120 литра - на кой колкото му трябва. Много по-лесно се нареждали зелките в тях, не се налагало по-едри зелки да се режат на две, че не могат да минат иначе през гърлото на бидона, по-лесно се претакало така, или се бърбуникало с маркуч зелето... Та мисля в такъв съд да си правя моето. Та го споделям като идея за мераклийките да си слагат зеле, като вариант.

Ети, те продават бидони с големи гърла и канелки, що да се тормозиш с такива работи 
Пък съд за туршия наистина от всичко става, съседката прави за цяло село  мъкне зарзават, пълни де що намери и после раздава, ама си търси съдовете  Който не връща, догодина не получава  И все я слушам как нямала да прави толкова много, ама и тя явно е по правенето   
АЗ имах гости за обяд и манджата предразполагаше за туршия, да отчета, че още не е напълно втасала, но я ометоха 

.. а майка ми се е учила да готви от свекърва си, която пък е от северна България. Та може би по тази причина не съм наясно с някои ястия типични за нашия регион.

Аз нали съм от твоя край, но и аз не я знам оттам. В моето семейство никога не беше правена. А свеки е от Северна България ... За пръв път там я ядох на една Нова Година.

Марго, както казах - още не съм правила кисело зеле лично аз, та затова по темата засега - мога само да споделя Ората какво правят и за кое казват, че е по-удобно. На село има бидони разбира се, но са купувани едно време и не ще да са от най-удобните (сравнено с тези дето сега се продават). Ще помисля, ще поогледам за съдове и ще видим в какво ще е.
И моята туршия още не е напълно втасала, ама така като тествам...скоро ще е годна за консумация.

Смайли, добре че е нет-а Вече няма значение кой от кой край е...рецептите Фърчат от регион на регион 

Малко да оспамя по темата с  "лахна"
Аз съм добруджанско чедо и при нас зелето си  е зеле.
Заживях в Хасково с мъжа ми и баща му говори нещо за някакви "лай_а" ,   аз така интерпретирах непознатата дума и си викам :бре,тоя човек що така говори за някакви "лай_а" ,че и баба му и тя     Работя  технолог в една фирма,замразяваме броколи,карфиол .Идва персонала -и пак почват -А,"лай_а" , ли ще обработваме днес.Аз пак  . Докато се пресрамих ,попитах ,разбрах че иде  реч за зеле  и думата била лахна .

Иначе супата е  чудна,подхожда й чубрица и дори останали пържолки от скара пасват.Подобна яхния правим и  с праз,свински месца и вместо вода се долива зелев сок .

Хайде и аз да дооспамя за "лахана".  Знам какво означава думата, заради учебниците по история.  Лахана е прякор даван от византийските хронисти на българския цар Ивайло, който пък в собствената ни история наричаме "свинар". Ние го наричаме така обаче, понеже за него се знае, че е произхождал от най-бедните слоеве на населението. Докато византийците му лепват прякора лахана (от гр. λαχανον) демек зеле, понеже въпросният Ивайло е бил вегетарианец (казано на наш език), което преди кажи-речи 1000 години е правело впечатление на аристокрацията, която е Апвала цели печени глигани и изобщо...обилната трапеза наблъскана с месо - е била символ на социален статус.Реално - кое е било така, кое не е - един Господ знае след толкова столетия де...
Не, че това има връзка с правенето на буркани, ама ей на - това го знам, пък за чорбата не знаех - хем се оказа традиционна за региона в който съм родена. Явно човек колкото и да чете - винаги има повече за научаване, отколкото той е в състояние да прочете.

Тествах си одеве новата партида кисели краставици. Хубави са станали, ама някак - искат си още киснене в маринатата. И като сравнявам с предишната партида - най-вкусни стават като си отвисят една зима, че да се ядат на другата. Поради което - ще продължа да ги правя така, по 30 и... буркана лично аз. Да могат по-дълго да отвисяват мариновани, да се овкусяват по-добре, а и така - правя краставици през година. Което освобождава пък време за лютеница, или друга някоя краста, ако ме полази. 

Марго, чакам за тавите да докладваш, ако има новини! 

Момичета ще си позволя да копирам едно мнение за киселото зеле от един кулинарен форум. Лично на мен ми се стори много информативно и полезно. Слагам уговорката, че не съм изпробвала съветите по-долу.

Кисело зеле в бидон - класическа рецепта
Тук ще порутя някои тертипи, които не са нищо повече от дан на традицията и повод да се пребяга до мазето, та да се накомка човек и с винце
Зелето НЕ е необходимо да се претака, мигар едно време в Булгарплод претакаха басейните със зеле?!
Солта е само за вкус - тя не консервира - консервира образуващата се от захарите на зелето при ферментацията млечна киселина. Оттук няколко важни извода:
- класиката 4% соленост си е класика, но аз го правя 2-2.5% - направо е готово на сол за салата и готвене и не е необходимо да се изкисва или мие с вода;
- царевични кочани, цвекло, ечемик са ускорители, но рискувате самото зеле да не ферментира докрай и да остане сладко на вкус, а и по-нетрайно;
- дъбови, вишневи листа, хрян, лук и чесън са забавители и "спирачки" - носят същия риск.
- универсална "спирачка" ако времето се задържи топло, а вече зелето е станало на вкус и на цвят( "сърцето" е яйчно жълто) е натриевият бензоат( E211 Sodium benzoate), всъщност по-подробно вижте тук: http://www.analytica-bg.com/pages/e/ - той обаче променя вкуса на чорбата( прави комплекси с железните соли от водата - става неприятно кафява, макар вкусът на зелето да не се променя); по удачно е да се използва млечна киселина( E270 Lactic acid) идентична е с продуктите от ферментацията на зелето, но може да го направите мнооого кисело, ако се обърка дозата или пък ябълчна киселина( E296 Malic acid); най-добре при по-малки количества готовото зеле да се прехвърли в пликове и - във фризера, а чорбата в бутилки и - в хладилника.
Това по "химията".

Технологията:
- всякакво дълбане, цепене и прочие на кочаните е излишна грижа - трябва да се подрежат чисто загнилите части, да се отстранят ВСЯКАКВИ почернели и омекнали места по листата, както и най горните зелени листа - те и да втасат вкусът им е като на стари вестници и за нищо не стават;
- зелето се нарежда както си е расло на къра - с кочаните към майката земя или по-посока на преобладаващата гравитация - цевките по жилките на листат ще си смучат колкото чорба им трябва;
- с рязани като торта на две-три-четири-пет парчета зелки се подпушват свободните места - зелето ще слегне около 15% по обем и ще се уплътни още;
- в кофа се разбърква сол и вода да се получи 2, 3 или 4% разтвор - съответно 200, 300, 400 грама на 10 литра вода. Не се безпокойте студената вода не поема повече от 4% сол - остава на дъното неразтворена; зелето се залива с такъв разтвор докато се покрие поне една педя;
- идеята на "затискането" е не да се смачка, а да не изплува над повърхността и да почне да загнива, затова:
=може да се затисне с пластмасови шишета от безалкохолно пълни с вода - все едно най-горният ред е от пластмасови зелки
= който иска да спази традицията може да използва круг от ДЪБови или БУКови дъски( главите на гвоздеите трябва да са мацнати с боя) или с подходяща неръждясваща тава, натоварена с камъни, в НИКАКЪВ случай МРАМОР, ВАРОВИК или БЕТОН - най-добре гранитни павета или вълшебен речен камък
- може да не се претака:
= претакането има за цел да се изравни солеността на чорбата, но нали го заливате с готов разтвор?
= продухването вкарва въглероден двуокис, който е "спирачка" на ферментацията.
Това съм събрал от опита на десетина знайни и незнайни мързеливци, както и моя личен 5-годишрен опит.
Винаги отличен резултат( ако не се стреснете и не сложите бензоат та да провалите чорбата).
Издържа до началото на май, ако дотогава не го изядете. К'вото остане - във фризера.

Смайл, всичко звучи супер логично, но няма как да убедя мъжът ми, че е възможно. Смятам в една кофичка да пробвам с 1-2 зелки и догодина може и да спазим препоръките за цялата бъчва. То сега по тая логика и туршията да спра да клатя а?!

Смайл, всичко звучи супер логично, но няма как да убедя мъжът ми, че е възможно. Смятам в една кофичка да пробвам с 1-2 зелки и догодина може и да спазим препоръките за цялата бъчва. То сега по тая логика и туршията да спра да клатя а?!

М-и, аз така или иначе мисля да сложа само 2-3 зелки. На нас повече не ни е необходимо.
Относно претакането - не знам какво да кажа. Далеч съм от тези неща.
Написаното мнение ми изглежда все пак доста компетентно и аргументирано.

Ей до сега за това спорихме. Накрая си призна, че баба му-украинка, така си прави кисело зеле целогодишно, предимно нарязано на ситно и в буркан го държи на терасата, но били така не правели зеле в бъчвата 

а ви кажа за сушене, който има фурна с конвекция, може да я ползва за това. Аз на микрото имам конвекция и си суших билките там тази година. С друго не съм пробвала, не съм се сетила.
А сега кажете имам едни круши (2-3 кила) и искам да ги стерилизирам, ама не да ги варя на конфитюр. Мислех си по на Джбруля метода - сурови и почистени с малко захар и заварени за капачката дали ще станат. И да добавя ли и ябълки. Или да пекна всичко за малко във фурната и после в буркани.

Постнатото от Смайли на мен ми звучи съвсем логично. Мисля си, че много от методите за консервиране, които знаем от баби, чинки и стринки включват излишни и трудоемки "пинизи" от които всъщност няма нужда. Казвам веднага защо така мисля.
От моя скромен опит с бурканите - почти всичко е направено, извън съветите на хората с опит. За киселите краставици ми казаваха, че ако не ги варя поне 30-40 минути ще ми бомбират. ОК, ама аз досега съм направила близо 70 буркана, които са кипнати само да запечатат капачките и нямам ни един дал фира. Първите бяха с обикновени капачки, вторите с винтови. Чушките - трябваше да ми се прецакат щото не им слагам аспирин, ама не се прецакаха. Туршията, която дъвчем (буквално и преносно  ) последните страници, въпреки че по технологията дадена ми от свеки - следва да се претака, или обръща всеки ден за поне 10 дни - очевидно става и без тези процедури. Тази, която сега сложих - два пъти й обърнах чорбата за момента (на 13.10. я сложих), пък така като гледам - получава се безгрижно и тя.
Та като нищо ще се окаже, че и киселото зеле няма нужда да се плацика и бълбука. Пък не е като да няма значение дали наистина се налага, или не когато го направиш в един 100 литров съд. Все пак си е ужасна хамалогия при такъв голям обем и настъпва плескотене неизбежно, особено ако в апартамент ще се извършва процедурата.

Мими, може и сурови, може и пекнати да ги затвориш така. Ябълки - не съм консервирала така, ама...не виждам кое ще е по-различното и тях да ги бурканизираш барабар с крушите. Относно сушенето - става и на фурна с конвенкция и на фурна без конвекция. Но при моите опити с доматите поне - най-добре станаха тези, които правих в уреда за сушене. Тези във фурната някак бяха по-скоро печени отколкото сушени. Другото е, че във фурна, дори с три тави - пак ще изсушиш наполовина количество, ако не и по-малко, отколкото наведнъж с уреда за сушене. Във фурната ще станат за половината време, което ще искат в сушилката, но когато по-бавничко и не при толкова висока температура им се изпарява водата - според мен се получават по-добре на вид и вкус. Разходът на ток също е фактор. Сушилката харчи (моята де) колкото една крушка на час и дори при 48 часа непрестанна работа - няма да ти дръпне толкова ток, колкото фурната за 5-6 часа работа, а изсушеното количество ще ти е поне двойно сравнено с това на фурната.

Цитат на: м-и в Септември 06, 2014, 00:58:55 am

Аз имам и машина за сушене, не съм гледала какъв е разхода ама има повече място за редене. Във фурната евентуално с повече тави едновременно и вентилатор ще е по-бързо.

М-и, дай, моля те, отзиви за тази машина, че смятам да си вземам!

Машинката е от Метро, сега гледах Тарингтон хаус е марката, не беше скъпа, аз лично съм доволна. Изсуши ми сравнително бързо доматите до коричка. Тази година сливи и ябълки не съм сушила, но миналата година се получиха. Подправки не съм сушила, мисля, че ще се разтрошат и не ми се занимава, майка ми суши само чубрица и то навън във книжни фунии, другите подправки пресни и във фризера си ги държа. Разхода на ток е 250W Ако нещо конкретно те интересува, питай 
Мими, точно по метода на Жбрула си прибрах малко круши, всичко е ок с тях.
Жбрул, майка ми вари мариновани краставички (оцет, захар, сол) за 5 мин. и са си ок, те за 40 ще станат на каша бе  Доматите явно ти е била висока Т и затова са по-скоро печени.

Копи пействам рецептата от свеки (без да пипам нищо, вкл. името чорба вместо супа, щот така й викат в Северна България)

Чорба от свинско месо със зелева чорба

За около 4-5 порции
250-300г шарено свинско месо
1 стрък праз
1 шепа ориз
1 с.л. чубрица
1 ч.л. сол – да се внимава,зависи колко е солена чорбата
1 ч.л. черен пипер
800 мл. Зелева чорба
400 мл. Вода.
Месото се нарязва на парченца и леко се запържва – да изври водичката. Прибавя се нарязан на дребно 2/3 от сръка праз и продължава запържването. Прибавя се измития ориз и се залива с водата. Прибавя се чубрицата. Като заври, се прибавя солта. Ври докато се сварят месото и ориза.  Прибавя се зелевия сок – да заври. Опитва се на вкус /внимателно, че е много горещо!!!/ и се добавя вода/зелева чорба докато се уцели на вкус и гъстота ☺.  Преди да се свали от котлона, се прибавя черния пипер /може и на зърна – 3-4, но се слагат заедно със зелевата чорба, за аромат/. Сервира се гореща, с ракия /на децата – без ракията ☺/

Какво стана с последната 1/3 от праза?

Хубава рецепта, благодаря. Аз умирам за такива чорби.

Какво стана с последната 1/3 от праза?

Предполагам се изхвърля опашката
Но и на мен ми стана интересно същото...