Мише, мерси за оказаната чест, ама аз първо съм супер нескромна по природа и въпреки това - титлата не е за мен. Аз консервирам някакви елементарише неща. Призовете са за хора дето правят лютеница, плюс всичко дето направих и аз. Просто аз съм много "прясна" в тези дейности и повече споделям какво съм сътворила, че затова са ти грешни впечатленията
Пък и да ви кажа - цялата тази дейност ме разтоварва психически и ми прави кеф, та за мен дори не е усилие. Това, че окапвам физически понякога е просто щото съм калпава, не че вари какво си съм свършила.
Да ви кажа мацки...ама никакъв хабер нямам колко вида зелен фасул има изобщо на тоя свят.
То като не го ям... На село, понеже ме познават - просто казах в единия зеленчуков, че искам ХУБАВ зелен фасул, който ще готвя за малкия и хората ми доставиха такъв, който бил хубав, те му разбират. Мама и баба го ядат също - тестваха го сготвен и казаха, че бил чуден. Понеже целта ми беше да го затворя така, че после само да сипя в чиния и да почерпя принца - затова го сготвих така, както се вижда на снимките. Не като "полуфабрикат", ами направо да се яде. Пък така го сготвих, понеже такава рецепта ми казаха баба и вуйна за манджа със зелен фасул. Сигурно има още 1000 начина, но така го яде Дани и заложих на сигурно. Единствената ми намеса е, че го сготвих със зехтин, ама аз почти всичко готвя със зехтин вместо с олио. На снимките (както виждам) - изглежда бая мазен, ама не е всъщност, просто зехтинът винаги стои "на капки" когато е в покой, че оттам е тоя "ефект" на снимките. На кетчупа например - изплува отгоре на бурканите и като се хапват после - първо трябва да се разбърка добре, че да се "смеси".
П.П. За любителите на зелен фасул, ако не сте го готвили баш така - ще ви кажа рецептата, да го тествате и в този вид де. Тя една "рецепта" елементарна де, ама...нейсе