м-и, за по-големите чушки - използвам тройните чушкопеци, а за по-малките - единичния. "Тройките" имат една подвижна преграда в средата и поради тази причина - безгрижно натикваш вътре и голяма чушка, преградата има "луфт" откъм стените на чушкопека и си я накланяш според нуждата от място.
В интерес на истината - единичният пече по-бързо, понеже чушката опира отвсякъде в керамиката и реотаните, но аз 20 кила чушки ги изпекох за няма и 2 часа тази година с двата тройни и единичния чушкопек. Правя ги в буркани, просто защото обичам вкуса на белена, печена чушка, която си е отвисяла в собствен сос някой и друг месец. А и мразя беленето, та предпочитам да го отметна наведнъж, само един път в годината, вместо на всяко готвене да се разправям. Пък и винаги дебна майка ми да е тук когато ги правя, тя пък обича да ги бели, та повечето ги бели тя, а аз си намирам "много спешна друга раУта" в този момент.
Киселите краставички ги направих най-напред аз. Много вкусни ми се получават, аз много ги ям (и не само аз де) и да ви кажа - освен на "Бондюел" (дето е 4 кинта едно малко бурканче) - не са ми попадали аналогични на вкус и хрупкавост по магазините. Веднъж само на "Крина" бях нацелила хубави, ама е било случайност, защото на второто купуване - бяха едни меки и гадни.
На село едни хора гледат био-корнишончета, та ми е лесно - поръчвам си и ми ги носят в къщи, веднага след брането. Не, че финансовата причина ми е водеща да ги правя, но и тя не е за подценяване. Тази година - 15 кила ги платих 18лв., от тях ми станаха 33 буркана (720мл.), а две кила поне ги оставих за прясно хапване (по-едричките). Шише ябълков оцет, малко сол, захар, бахар, ч.пипер и копър - това ми е разхода по тях. За тия пари - ще си купя 3-4 малки бурканчета хубави краставички.
Мише, върло ти завиждам за малинарника. Аз не съм много по плодовете, ама малините са нещо, което мога да ям ежедневно и целогодишно. Ама...все от пазара са моите и каквото случа там - това е. Варих веднъж на конфитюр, хубав ми се получи, ама у нас просто не се ядат такива неща особено. Чат-пат за плънка на някоя палачинка... И малини и други плодчета предпочитам да ги сложа в бурканче, с маааалко захар и нищо друго и да ги стерилизирам. Пускат си собствения сок и после стават и за директно хапване и за плънка в сладкиш и за плънка на палачинка, без да са набухани яко със захар. Аз кафява захар слагам, ама....захар си е все пак, пък по конфитюрите и сладката е просто в безумно количество въпросната.
Така консервираните малини например и Иван и Дани ги опоскват с палачинки и все ми вадят душата да им направя под следната форма: Отварям бурканчето, отцеждам го, колкото да не е чорбаливо и смесвам плодовете в една купа с извара (ако имам хубава), ако нямам - част цедено кис. мляко, част заквасена сметана и разбърквам. На вкус е подобно на йогурт с плодове, ама по-вкусно, малко и на чийзкейк бие
И сядат с палачинките и яко ги пълнят с тази смес. Ако все пак ми остане излишна (което е рядкост), в малки купички - смилам няколко обикн. бисквити, заливам ги със сиропа от бурканчето, после допълвам с "йогурта" и - в хладилника да стегне. Чуден десерт става. Така съм правила и за гости по спешност, че като не съм "сладкоядна" - редовно забравям да купя нещо сладко и така спасявам положението.
По същата схема става и с праскови на кубчета, боровинки, къпини. Обяснявам го подробно, защото така консервирани плодовете - имат много повече приложения отколкото чист конфитюр, пък и захарта в тях така е нюню.
Ако сами по себе си са достатъчно сладки - може да не слагате никаква.
