Ивелинка...., ако мога да ти кажа как за куп неща не вързах на "това си е период", ама баш за спането - вързах пък на!
Много пъти съм го казвала вече, по разни поводи, пак го казвам - за което се намесих, реагирах навреме, адекватно...не беше "период да минава", ами не започна даже. Без да бия, викам ,тормозя. За ден-два беше парирано.
Със спането обаче - от самото начало у нас тръгна много халтаво. Новородено, със сериозен рефлукс - хем шубе да не повърне да се задави, а аз да съм заспала, хем аз изтощена физически гледам да спестя всяко ставане (баща му още в началото се ската). Проблемът със спането се разрази и разви у нас (според мен поне), защото баш на него - беше ми непосилно - физически, психически, всякак - да реагирам неотстъпчиво, адекватно, системно, навреме... Аз издържам на много неща, ама безсънието ме е морило винаги, вкл. и сега. Та за да спи, насред всички проблеми, развод, местене, ремонти, наред с грижите за толкова малко дете...е, нямах сили явно и на този "фронт" да се боря до дупка и "си платих цената" от-до. За всичко друго проблемно при Дани - тогава намерих силица, оправих се, нямам проблем. Но това като естество на проблем ми беше непосилно за отстояване тогава поне. Сега - вече имам сериозен напредък смея да кажа, но и обстоятелствата са други и то мнооого други. А и вече е голямо дете - стават уговорки, кандърм чат-пат...по други механизми се въздейства. Не като при бебешорите все пак. Ама , ако не беше "семейната ни криза" - щях и това да си спестя си мисля...
Обяснявам го САМО като илюстрация, че нищо кофти не си минава само при децата, ей така. Със спането му - подобрения има, но те не са спонтанно възникнали. Системно, малко по малко драпам да ги има. Преди две години - щеше да е по-лесно и бързо, ама....животът понякога е си е*о м**а
Аз, (за разлика явно) от твоята приятелка - за много други неща все пак успях да се намеся и да 'въдворя ред". Допускам, че и Дани е "по-лесен" от нейното дете, всичко допускам...
Не допускам изобщо обаче, че кое да е дете оставено буквално на самотек - ще става читав човек. Все тая с какви благи и мУдерни обяснения се оправдава въпросният "самотек" - той си е това по същество. Практиката показва, че не става нищо добро по тази схема. Нищо!
Не само не е в интерес на детето й, а и в неин личен не е, да продължават така все. Ако е склонна да те слуша - говори й, дано поема. Много по-сериозни проблеми от "детската площадка" ще си има скоро, ако все така лежерно чака на "принцът да му минел периода". Акъл насила не се дава, знам. Ама аз трудно се отказвам от приятелите си, дори и най-лудите от тях