Когато беше по-малък дори съм сядала при тях за да не се карат и да няма рев, те като ме видят и започнат да се редуват да ми обясняват нещо или да се надпреварват кой да играе с мен и лекичко ги оставях.
Сега като излизаме или като Жбрул нося торба с кофи, лопати и пр.(това на местата където няма играчки като на плажа) или не нося нищо(примерно в заведения). Моят син също за някой играчки се сърди и не ги дава, за чужди не се е тръшкал от бебе, тогава по-големите са му отстъпвали. Сега обаче има деца(предимно ходещите на ДГ), които като му вземат нещо и се почва "моето е", да ама той знае, че е негово и си го дърпа, те скачат на бой и няма как да не се намеся. В тия ситуации прибирам спорната играчка и това е, ако е за коли, камиони, нещо за бутане им раздавам алтернативи. Явно в ДГ госпожата ги учи да се редуват и това е хубаво, но пък други са се научили, че като ревнат получават и това не ми харесва.
Като върша някаква работа с него из града и вървим пеша, той иска да се пусне по всички пързалки по пътя, там ме дразнят едни деца дето са седнали горе на пързалката и след тях опашка, а родителите им не им обясняват, че не може, не правят нищо по въпроса или се правят на разсеяни наоколо и едва ли не някой друг там трябва да им гледа децата. Та вземам инициативата и пускам всички по ред докато пусна и моето, та да си продължа задачите 
В ситуацията с въжето ако е ежедневие, ми следващия път моето като се качи и аз ще направя като въпросната майка. Що пък аз да си разревавам детето заради нейното?! Що аз да се пеня и ядосвам всеки ден, а да я видим тя как ще оправи ситуацията 

В ситуацията с въжето ако е ежедневие, ми следващия път моето като се качи и аз ще направя като въпросната майка. Що пък аз да си разревавам детето заради нейното?! Що аз да се пеня и ядосвам всеки ден, а да я видим тя как ще оправи ситуацията 

Четеш мисли явно, ама...така сме ние гаднярките  И аз го тача много метода  "с нейните камъни по нейната глава". То моето дете няма да се провали видиш ли ти, ако няколко пъти натрия носа на ей такава маминка, понеже тя не щяла да си дава зор.

Една позната имам (не приятелка баш) с дете колкото Дани. Тя, че е майка-квачка едно на ръка. Ама много избирателно вижда всичко свързано с детето си. Дали Дани, дали друго дете, дори случайно ще бутне нейното докато се гонят примерно - скача, пък се меси, пък раздава справедливост на другите деца наред, нейното - все жертвичка милото. Пък то хич не е и стока де, ама нейсе. Нейното обаче - редовно удря, че и хапе, дърпа чужди играчки - чудеса са. Тя буквално в такива моменти се извръща на другата страна - демек "просто не съм видяла бе". Пък хлапето си става все по-агресивно с възрастта и редовно то провокира конфликта, посяга, удря Дани да кажем първо, моя се дръпва - то налита, удря пак, тогава вече и Дани отвръща, ама тя реагира едва когато Дани плясне нейното, като ответна реакция вече а преди това - все не видяла бееее. Че и нагла яко. Аз на Дани съм казала - може и да не е педагогично, но му го набивам. Никога за нищо не посягаш ти, само да те видя - лошо ти се пиша, ама натисне ли те някой да те удря, хапе и пр. - отбраняваш се както намериш за добре, гледай по глава и лице да не удряш. Не да ми седиш да те бият и малтретират обаче и да ревеш. И въпреки това, АЗ все скачах да го накарам да спре да удря, ако и да не е започнал той, с това дете все е така. Кокошката обаче - все не видяла, че нейния пръв посегнал, та чак безочливи коментари, че не можело да е така както аз казвам, той Дани бил крив...

Така лиииии? Дани е по-виск, че и по-бърз и техничен. Онова като му посегне и моя като му отвърне - и аз изведнъж "спрях да виждам". ; ) Аууу ма не, не може да бъде, аз не видях и пр. Баш както тя правеше. И изведнъж - специално за Дани - рязко взе да забелязва нейното какви ги върши и скача да го озъптява преди да се стигне до размяна на удари. Но за всички останали деца - никаква промяна, баш както беше преди и с Дани. Та на такива "колежки" - това им е цаката. Като нейното дете вземе да сърба попарката, която дроби редовно на чуждите, ама там е "няма проблем" и внезапно размисля колко е "няма проблем". Разговори културни - не помагат с такива хора. То разговор не започва реално, защото тя ти обяснява как ти халюцинираш всъщност.

..... той иска да се пусне по всички пързалки по пътя, там ме дразнят едни деца дето са седнали горе на пързалката и след тях опашка, а родителите им не им обясняват, че не може, не правят нищо по въпроса или се правят на разсеяни наоколо и едва ли не някой друг там трябва да им гледа децата. Та вземам инициативата и пускам всички по ред докато пусна и моето, та да си продължа задачите 

Ммм, любимо и много често срещано. Действам точно като теб.

Сисо, тамън щях да задавам въпрос какво сте обяснили на децата си по повод удрянето ( в различните ситуации), и ти взела, че си се разписала 
Та за удрянето -  мъжът ми му е обяснил - няма да започваш първи, но ако те ударят - се отбраняваш. И двамата сме на едно мнение за това.  Дали е правилното, не знам. Знам само, че не искам детето ми да позволи на някой да го ползва като боксова круша.

Зори, на мен също ми е проблем воденето на болни деца на площадката. И защото е масовост, аз си взимам детето и отиваме другаде. Дори вече не се и разправям, защото съм видяла, че няма смисъл. Сополите и кашлицата не са болест за повечето родители....

Близнашките майки в това отношение сме доста калени  . Всеки ден има драма  . Като съм с едно дете, съм като без дете  .
Моите наблюдения са, че има много прости родители, съжалявам за думата, но е така. Като цяло двамата бързо се сприятеляват, но и отбраняват един друг, ако някой нападне другия. Не позволявам да ми се малтретира детето и наскоро разплаках едно невъзпитано дете само като го погледнах продължително в очите. Очевидно разбра за какво иде реч, натопи ме на майка си, е и?
Но в общи линии се реагира според случая. Не съм съгласна, че ако кажа на родителя, че той е възрастният нещата ще се оправят. Кой българин търпи акъл  .
Повече търпение, Мецани. Но и вие сте в деликатна възраст, не че после става по-лесно, но като цяло децата стават по-самостоятелни.

z22, аз не съм притеснителна, че да ми е неудобно да насоля някого за нещо, когато е на място и с основание, но истината е, че просто мразя разправии от всякакъв вид. Натоварвам се аз, затова и много рядко ще хукна да се разправям, вече в някаква крайно неизбежна за намесване ситуация ще е. Ама и аз както знаете - твърде много се обяснявам, пък се аргументирам, пък чудо, а то дето вика kassi и е факт - има толкова прости родители (и хора изобщо), че само се хабя излишно, вдигам своите нерви, а файда - нула. Завиждам на Иван в такива ситуации как ги нарежда - с едно изречение, ама е брутален. 

Бях изпратила него с Дани на един детски РД, в детско клубче (аз нещо бях болнава) и те бяха голяма компания приятелски деца с родителите си. И някаква простакела с претенции - цяла вечер ходила и до тяхната маса и до тези на други клиенти и е било постоянното пилене. ма елате си вижте децата, ама те са агресивни, пък н'ам какво си, пък нейното го бил бутнал някой, пък окото щял да му извади...наред като цветарка по масите и тормоз на всички родители. Брех чудо на чудесата налЕ цял клуб деца и всичките са гаменчета и изродчета и нещо са в заговор да убият нейното амен-амен. И майките от нашата компания - ставали, редували се да си наглеждат те децата (на по 4-5 години и нагоре), обяснявали се учтиво с тази - няма брате, не спира. И като се засилила за пореден път към тяхната маса и на Иван вече му преляло, докато тя отвори уста пак да се оплаква и е имало: "Ей там е вратата, пише "изход", като не ти понася на теб и детето ти тука - партакешките и да ви няма". И тази просто онемяла.  Поостанала още половин час и внезапно спряла с лазенето по всички маси и мрънкането и си заминала. И "гаменчетата" си играли кротко и безаварийно още час поне. Аз ей това неговото - не го мога, ама ми се ще да можех, че то пълно с дебили, които от друго не разбират. Аз ще закърши пръсти, пък ще мисля как хем да й кажа някои неща, хем да не звуча грубо, пък това клубче не ми е бащиния все пак, как така ще й казвам да си ходи, като не й изнасяла обстановката, то така не може, не е редно...  И освен, че щях да й се плюнча половин час напразно, да си вдигна нервите здраво, ами накрая щях аз да си взема детето и да си тръгна, не да "насмотам" лицето - дразнител на всички останали на това място. Ама то си е и до тип човек реакцията в такива ситуации. Иван мнооого рядко може да се издразни и да реагира на нещо изобщо, ама пък като реагира - реакцията е винаги "бегай, че иде товарният влак". Но за ей такива персони - наистина друго ефективно няма.

За кашлиците и сополите по площадки и други - аз честно ви казвам - не знам какво да мисля. Дали са проблем, дали не са, не че не вярвам на Зори и други майки - напротив. Просто Дани го изгледах по детски кътове, особено зимно време, че на закрито...ама то едно здраво няма там обичайно. Особено денем - което не е на градина щото е болно - е в детския кът, задълже.  И Дани - също овесен там, какво като е здрав - няма къде да го заведа да си играе с деца иначе (това преди ДГ). Еми там сред откровено болните, или поне сополиви и кашлящи - не си е лепвал нищо. Леле като тръгна на ДГ - почупи се от боледуване, пък хем на ДГ - все пак контрол има и то в пъти по-як сравнено с площадки и детски клубчета. Вярно, че при него заради третата сливица всичко лепнато завършваше с хубаво усложнение и АБ, но тя си седеше сливицата и като си го гледах у дома след поредното разболяване в ДГ и като се закрепи - хайде пак по детските кътове и си беше пушка. Пусна го пак на ДГ - три дни и наново. Налудничева история ви казвам, но така е в нашата къща пък. Защо на ДГ така закача всичко и го кара тежко, пък от други места, с щъкащи навсякъде сополиви и кашлящи - все едно е резистентен на всичко - хабер си нямам. Преди да махнем сливицата - той горкия откровено си похъркваше, дори да е абсолютно здрав - затича се и то едно такова...къркори му носа. Та заради това ми се случи няколко пъти да идва някоя майка и да ми пили как сега не ме е срам, болно ми било детето, а съм го извела при другите... Колкото и да ми беше дразнещо, давам си сметка, че жената не може да знае за третата му сливица и, че не е болен, ами от друго къркори този нос - обяснявала съм търпеливо ситуацията. В интерес на истината - явно случих на свестни и интелигентни жени в тези ситуации, та не само се разбрахме, ами се и разговорихме с няколко за детските болести, а на една и УНГ й препоръчах, че се оказа нейното дете със същия проблем... Но понеже ми е такъв личният опит с болести и откъде си ги лепва Дани - аз дори не обръщам внимание на такива места има ли, нямали сополиви. Него болен - не го събирам с други деца обаче. Извеждала съм го след 7 дни курс с АБ да кажем, докато все още точи секрети, но знам, че нито е заразен нито е опасен. То със сливицата - постоянно бяха ринити, секрети и чудеса и дори след АБ - по 2-3 седмици не секваха напълно. Та сигурно бая майки са ми били бесни в такива моменти и убедени, че размъквам яко болния сополанко да заразява техните, ама то не е баш така. Е, бистри, воднисти секрети е отделял в тези ситуации, не да точи някой жълто-зелен сопол, ама за много майки - това е "нема значение" - болен, заразен и точка.

Цитат на: Jbrul в Август 28, 2014, 16:18:06 pm

Цитат на: м-и в Август 28, 2014, 15:45:00 pm

В ситуацията с въжето ако е ежедневие, ми следващия път моето като се качи и аз ще направя като въпросната майка. Що пък аз да си разревавам детето заради нейното?! Що аз да се пеня и ядосвам всеки ден, а да я видим тя как ще оправи ситуацията 

Четеш мисли явно, ама...така сме ние гаднярките  И аз го тача много метода  "с нейните камъни по нейната глава". То моето дете няма да се провали видиш ли ти, ако няколко пъти натрия носа на ей такава маминка, понеже тя не щяла да си дава зор.

лошото е ,че на тез майки не им дреме ,а аз ако го направя ей така "за да я науча "вътрешно ще ми е гадно през цялото време и 100% ще ми проличи,та то и това не е за всеки.Макар че ,аз си трая трая ,но ядосам ли се много и си казвам,всичко дето се е насъбрало,та се чудят от къде им е дошло -добре ,че рядко се случва.

На някой им дреме. То реално се налага тях да превъзпитавам бе, щото всеки нормален се усеща и се мъчи нещо да направи, съжалявам само, че децата по трудния начин научават кое е правилно ако родителя продължава да реагира така.
За удрянето и хапането, моят син никога не ги е правил тия неща, бие само ако го ударят и аз не съм давала напътствия, то детето е намерило решение.
Жбрул, предполагам(нямам друго обяснение де), че в ДГ е вирус и те децата реално са заразни преди да са болни и затова се разнася така. Аз също доста се притеснявам от кихащи, кашлящи и сополиви деца, но и моето никога не се е разболявало от такива, те явно по площадките вече са поизлекувани в смисъл минал е най-тежкия период, на лекарство са от ден-два 

м-и, то и аз съм си го мислила това за механизма на разболяване и защо все от ДГ ми хваща нещо. Помня, че при пореден вирус плъзнал в ДГ - аз пратих Дани на градина една сутрин, а вечерта вече ми се просна с температура и пр. Реално - през деня си е бил вече и болен и заразен, но като не бяха избили симптомите - аз откъде мога да знам, че нещо не му е ОК? И си го пратих на ДГ и от него 100% и други деца са си лепнали същото, както и той самия го е лепнал от дете, което в онзи момент - не му е личало да е болно и родителите не е имало как да знаят. Пък дето викаш по площадки и детски кътове - те ги извеждат вече като мине острата фаза на болестта, то и като му е лошо на детето - и да искаш няма как да го водиш да играе някъде. То самото няма да иска и да е в състояние...  Остатъчна кашлица и секрети може да има и седмица-две след като е минала острата (заразна за другите) фаза на някое заболяване, което не прави въпросното кашлящо и подсмъркващо дете - болно, заразно и опасно за другите. Естествено - може и да е баш обратният вариант.

Лично аз - не бих посмяла да ходя да правя забележка на друг родител по такива въпроси, понеже - реално не знам каква е ситуацията с някой сопол, или кашлица и кое как на мен ми изглеждало, или ми се чувало - не е достатъчно (за мен) да поставям диагнози и да правя генерални заключения. Да се "намесвам"  по такива въпроси - категорично не, защото освен скандал евентуално - друго едва ли ще последва. Веднъж се случи в детски кът - едно момиченце, ама с як конюктивит, то гурли и секрети, с бабата беше. Тогава ходих да питам бабата мерки взимат ли, очите на детето са зле и пр., освен това заболяването е доста заразни и следва малко карантина да се наложи на контактите на това дете (баш така се изразих). Бабата обаче ми обЕсни, че детето си било ОК, просто малко поплакало одеве и затова тия ми ти жълти гурли и отоци.  Викам си: "Ясна работата, надежда всяка оставете тука". Хванах си Дани и го заведох на друго място, като препоръчах същото на майките, с които се засичахме редовно там и им казах защо. Можех да се разправям с бабата, да й чета медицински лекции, ама тя щеше да си държи на нейното и да си седи там със заразното хлапе и това е. Само пушилка да вдигам и нерви да хабя....

Аз също не се стряскам особено много от сополиви деца и не ги пазя моите от такива. Сещам се за една случка - водя на ясля само едното дете и обяснявам на госпожата, че другото няма да дойде защото има хрема, кашля, баща му следобед ще вземе детето по-рано, за да ги заведе и двамата на лекар и прочие. Е, една майка такъв скандал ми спретна, че си водя болно детето, въобще и хабер си нямаше, че съм с близнаци, и чула-недочула какво си говоря с госпожата, решила че детето е болно, но го водя на ясла. Едвам успях накрая да каже, че все пак две деца имам. Правили са ми и забележка защо водя здравото дете на рожден ден, при условие че брат му вкъщи е болен. Пък моите по едно и също време не боледуват. На въпроса тя спира ли от училище нейното голямо дете, след като малкото й е болно, отговор не получих. Та разни хора, разни идеали. Не правя забележки, защото ми е много неприятно и на мен като ми правят.

Моля да ми кажете , вие с по-големите бандити, редно ли е да се скараш на детето си  (на 1г .и 5 мес. ) , когато системно напада други деца. Ситуацията при нас е следната :  изключително близки наши приятели имат момченце точно колкото моето ...от известно време насам техния бандит стана много агресивен към почти всички деца около него. Хапе, удря, рита, бута примерно ,защото мойто не иска да си даде играчката или даже за разнообразие (напр. Коко си е клекнал пред градинката и си рови с лопатката , а той отива и му бие един шут отзад без видимо да е бил подразнен или нещо др.). В началото изобщо не се сърдех за тези неща, защото съм наясно ,че още са малки и надали осъзнават,че причиняват някаква болка на другите , ама дойде един момент ,в който тези му агресивни прояви към мойто дете зачестиха, и почнах леко да се изнервям . Не на самото дете (знам ,че е малък) , а на майка му (тя ми е много близка и скъпа приятелка) , която не му се кара. Говорила съм с нея на тази тема, тя е убедена ,че няма смисъл да му направи по-остра забележка или да го плесне през ръчичката и да го смъмри, защото и без това е малък , пък и това било от онези "самоотминаващи" периоди. Е, добре , може и така да е , ама докато му мине тоз период , моя Калоян е постоянно син.
 От друга страна мое лично мнение си е , че полза от скарване има ... примерно аз не съм от онези ,с биволските нерви, дето чакат с години да отминават някви етапи и за всяко посягане от страна на Калоян , за всяко дърпане на играчки от ръцете на друго дете и изобщо за всяко нещо , което не желая той да прави му се карам. Всеки път. Еми , може и озурпатор да съм , ама почна да разбира , ето веднъж качихме него и братовчед му (с 4 мес. по-малък ) в електрическата му кола. Напоследък моя предпочита да си се вози сам на нея , но този път позволи да му натресем още един пътник. Видяхме с очите си как се изнерви и посегна да охапе братовчед си, но само се  наведе към него с отворена уста , отдръпна се и направи жест с показалеца си Нееее   . По същия начин прави , когато посегне към нещо забранено напр. контакт, печка, шкафовете в кухнята, само ги посочва и пак с пръстчето Неее или казва "КЪХХХ". Ами значи не са чак толкова малки и неразбиращи , колкото ги мислим.
 Другото , което не разбирам е как ако ,например, детето посегне към горещата ютия  , може да му се скараш , и това да не е травма или ако е , то тя да е по-малкото зло , отколкото кожата му да остане на ютията, ама ако ходи да малтретира другите, не може да му се скараш щото  е период то ще мине. Може би аз съм строга към детето си , но искам от сега да свиква, че има правила в тоя живот и ,че не всичко му е позволено .
Ситуацията по някакъв начин ми създава и семейни проблеми. С мъжът ми сме в големи разпри заради този терор върху детето ни. Той ми вика, че щял да го научи да се защитава и нашия да почнел да го бие и т.н. и все ми се кара ,че не възпитавам момиче , трябвало да може да се оправя сам нашия , а не да тича при мама  , когато някой го удари. Често ми казва , че ще превърна детето си в боксова круша. А аз просто не искам да отгледам побойник. Да го учим да се защитава - Да , разбира се , но когато порасне малко и започне да разбира смисъла на думата защитавам се.Според мен  ако , сега  го поощряваме да отвръща на удара, то той ще започне и да напада и други деца , защото ,предполагам, в неговата главица ще излезе така , че мама и тате го аплодират , когато набие някое дете. Не знам , за сега удържам мъжо, да не го учи да се бие , дано да не се налага това да продължава дълго

Ивелинка,нормално е да се дразниш на приятелката си в крайна сметка аз също съм на мнение,че тя трябва да му направи забележка,много добре разбират те хич не са малки...а,реакцията на мъжа ти е съвсем в реда на нещата,аз съм с момиче и баща и реагира по същия начин,никой не обича да му бият детето...в един момент и твоя ще започне да се бие...аз и приятелката ми си гледахме заедно децата тя е с момче с осем дни по-голям от моята,ами винаги му е правела забележка като прави така,съответно и аз на моята...като ги пуснахме на ясла бе най-смешно бият се там госпожите ги разделят,а те реват,че не им дават да играят заедно  щото след боя се гушкат и целуват и играта продължава...такива бяха,голям зор бе докато обясним на госпожите,че и да се сбият след 5 мин.все едно нищо не е било и искат да са заедно,но никога не сме ги оставяли ненаказани и без забележка за това,че се бият...да,период е и ще отмине,но не бива да го поощряваме нали така,в крайна сметка като не вземем мерки те ще решат,че това е нормално и ще си се бият с околните,защото никой не им прави забележка...моят съвет е говори пак с нея,ако не възприема какво и говориш просто я избягвай в крайна сметка детето ти не е боксова круша...

Ами с така настроени родители, вариантите са или детето да се защитава или да не го събираш с това дете. Вярвам че майка му рязко ще вземе мерки и ще промени мнението си  поне при първия вариант. При втория може да се наложи да и обясниш, що не искаш да излизате с тях.

По мои наблюдения, за някои  родители (не визирам тук пищещи!) - модичката с периодите е чудесно оправдание... "да клатят баджак" относно възпитанието на децата си.  Каквото, където и на когото и да прави тяхното дете - оп, много е малко още, не разбира, или пък "ми то е в ТАКАВА възраст" (за по-големичките), ама то си е период... И тия "периоди" край нямат налЕ

Да, някои прояви на децата са типични за определена възраст т.е. ооооколо нея - започват да правят едно, или друго - и хубаво и лошо. Ролята на родителят обаче е (за мен поне) - да поощрява добрите прояви и да парира лошите такива. Било с обяснения , било и с наказания (при по-голямо дете), при много малките - с "пляс" през ръката, или ще се скараш, ще дръпнеш от "конфликтната зона" насила, ако трябва детето... Не моЙ да ми седиш и да наблюдаваш как твоето на 1,5 години хапе и маризи наред други деца и благо да ми обясняваш, че "то си било период"  Ще се намесиш бре! Нали затова си родител - да покажеш кое ДА, кое НЕ.
Ами то ако "всичко е периоди", "случва се от само себе си", па се оправя по някое време...ами ние родителите каква функция имаме тогава? Да храним, обличаме и перем децата и т'ва е. Ми то така излиза, ако всичко ще е период. 

Като тръгне едно дете да проговаря - мама и тати - повтарят думи като изоглавени, за да помагат нали така? Или като прохожда - държиш за ръка, боли не боли пустият кръст - докато тръгне стабилно - все си на буква Г. Ще проходи ли и без тоя "съпорт"? Да. Е, ще се попребие м'найсе пъти, може и по-късно да успее, ама ще проходи щом е здраво. Обаче като тръгне да хапе по площадките - да седим и да гледаме, щото било период?    Ами то ще проговори детето добре и само, ако в къщи мълчим като риби, може би по-късно, ама ще - еми да не се напъваме с тия неща викам. То да си пищи и срича там, а па ние бучваме слушалките с приятна музичка и сме рахат.


Никаква разлика не виждам аз лично, по отношение на намесата си спрямо Дани, в зависимост от това дали нещо хубаво, или нещо лошо тръгва да прави. И в двата вида ситуации - има много моменти, в които е крайно уместно, та дори належащо да се намесиш.
Дани точно годинка беше навършил, когато реши да се пробва с бъркане в контакти и отваряне на шкафове. ВСИЧКИ ме убеждаваха, че това са периоди, неизбежни, нищо не мога да направя - да си купя тапи за контакти и заключалки за шкафове и "да чакам да си минело". Добре, че само с тапите за контакти се набутах  Не съм обяснявала, защото не можеше да ме разбере, много ясно. Посегна към контакта - три пъти го пляснах през ръката със съответната гримаса и интонацията в гласа ми беше НЕтипична и странна за него при това ми действие. Не му беше приятна разбира се, по-скоро го разтревожи. Не заради плясването, заради интонацията ми се сепна - не му хареса и просто реши, че не ще зорлен да я чува повече. Дотам беше с контактите. С шкафа - веднъж успя да извади, прибрах - а понечи пак - скачам, преча му и същия номер като с контакта приложих. Един ден беше всичкото и повече никога не опита. С което СИ спестих 100 кинта за заключалки. Не е да ми ги е спестил той, че "периода" го подминал. Просто "периода" като му го задуших в зародиш - не се състоя изобщо.  С удряне, хапане, блъскане и пр. - същото беше. Братовчед му го ухапа веднъж, ама до синьо. Понечи да отвърне и той така, изръмжах здраво и не опита пак.  Беше миналото лято, тогава И обяснявах напоително, напомних му колко плака и как го заболя ухапаното него, че ако го направи и друг ще го заболи така и пр. Въпросният братовчед е вече на 4,5 години и все така хапе апропо (че и удря), майка му обяснява, че си било "период" Скоро не очаквам "да му мине" да ви кажа аз.

П.П. И не е въпрос до здрави нерви, "разбиране към детето" и пр. На нервите ми и търпението - малко хора могат да се мерят. За мен е малоумно да "проявя здрави нерви", че да ми срути къщата и да бие и хапе наред и още от вида.  Е, ама не съм и от тия дето "собственият им рахат" - по-важен от детето, че да викам за всичко. Понеже описаното от Ивелинка - на мен на това ми прилича всъщност. ИЛИ майката е наистина яко заблудена и зяпнала по "новите моди" , коментирани по-напред и си вярва искрено... "Период, период...". На 15, ако убие някого - и него да го пишем "период" по тая логика. Все пак - на 15 представите за "добро - лошо" - все още не са изкристализирали съвсем.

Ами с така настроени родители, вариантите са или детето да се защитава или да не го събираш с това дете. Вярвам че майка му рязко ще вземе мерки и ще промени мнението си  поне при първия вариант. При втория може да се наложи да и обясниш, що не искаш да излизате с тях.

Това дa не се събирaме с тях ,и през ум не ми минaвa дори. Още ,когaто бременеехме зaедно,a и след кaто родихме се зaричaхме, че дори децaтa дa се кaрaт и бият,ние нямa дa си рaзвaлим отношенията и нямa дa се скaрaме, зa детски глупости..  По.-скоро бих поговорилa пaк с нея, тa дaже бих изтърпяла още няколко сини "часовника. " по тялото на сина ми и неистово ще изчaкaм дa му мине периодa, aмa нямa дa спрa дa се събирaм с тях.Не ,че те са по-важни за мен , от детето ми, но са ми достатъчно скъпи , за да не мога да ги отсвиря току така и да не искам да се отчуждим. Не искaм дa и ставам съдник, могa сaмо дa и дaм съвет, но не и дa и нaлaгaм кaк да отглежда детето си, (макар ,че в случая и се намесвам съвсем уместно ,щото много пряко ме засяга този  им период), защото и аз самата не знам дали моя метод е по-правилния, все пак и на двете това са ни първи деца и сега се учим да бъдем родители. За нея определено не е проблем ако някога Калоян отвърне на атаката, дори и да го оставя , тя няма да ме укори , напротив , според нея даже трябва да оставя и Коко да го охапе веднъж, за да разбере нейния хубустник , че така боли. В случая , аз съм оная , която не позволява на детето си да се защитава (и не знам дали дълбоко не греша за това), защото не искам да провокирам у него мисли ,че така е редно да се прави. Аз за пореден път ще направя компромис и със себе си и с детето си, но наистина се надявам и тя да осъзнае , че ако   със скарване не постига нищо , то пък без такова ще става по-зле. Просто исках и вашето мнение , за да си дам сметка дали  аз съм ненормалната в случая или по-скоро съм на прав път. Ама виждам ,че и вие не си оставяте децата на  произвола на природата, което ме успокоява до голяма степен , че не съм исерясала съвсем

Ивелинка, друг вариант е, щом сте толкова близки, ти всеки път да обясняваш на детето, когато тръгне да бие твоето. Въпреки че на тази възраст, както ти е казала Джей Брул, не разбират от обяснения, а от плясване и скарване.
И кажи, когато отмине този период, защото на мен ми се струва, че при тази незаинтересованост на майката, хич няма да е скоро. 

Ивелинка, не мисля, че си "на грешен път" с възпитанието, понеже не считаш, че ако едно полубебе ухапе твоето - също полубебе, то следва да поощриш своето дете да отвърне на хапането. Еми те уж са хора бе, не са кучета, пък и кучетата всъщност - не се хапят "ей така за спорта".

Хората са ти близки, щом са ти близки - значи можеш да си позволиш да говориш открито и директно по въпроса. И сама казваш - за двете ви това са първи деца, учите се в движение. Може би просто другата майка се учи по-бавно от теб, или върви в неправилна посока по темата. Човешко е. Както е човешко, да седнете и да поговорите по въпроса.

Ако ще - покажи й цялата тази тема  (не че ние сме авторитет за нея), но все пак да види споделяне от първа ръка "как минават сами кофти периоди", пък да си помисли пак дали, или. Ако на детето й не му се покаже, че непровокираната му агресия не е нещо редно и нормално, с времето "ще мине" само това, че от хапане - ще се преориентира в точно премерени удари, на точно премерени места по другите деца и толкова.

Честно да ви кажа , още когато започна нейното  момченце така да хапе, тя му се караше ( е , с нежен и благ тон, но все пак ...) , но после мисля ,че взе много присърце думите на свекърва си " Аз съм педагог (разбирайте учителка в ДГ) и ти казвам , че няма никакъв смисъл да му се караш...даже напротив, колкото се караш то повече ще хапе. Чакай да поотрасне малко и сам ще спре. " и такива теории и разви , че  не знам....  още като ми го сподели това се изумих,че точно детска учителка дава такъв съвет... ами считайте ,че ако децата ви са в нейната група ще бъдат оставяни да се хапят , щипят и бият , щото видиш ли , забележките не помагат
Блу точно такава ми е тактиката в момента, ако го видя  ,че посяга му казвам онова протяжно и ниско НЕЕЕЕЕ и той отклонява вниманието си от Коко ,поне за момента
Наскоро даже майка и и направи забележка ,че е така пасивна.... малкия се беше вкопчил в косата на баба си, риташе я , посягаше да я хапе и тя и каза " Абе мамо, как ще му позволяваш така да прави , перни го през устата, скарай се..." а тя отвърна " За какво да му се карам , като няма полза от това", ама ,когато веднъж захапа нея самата , (чак до синьо и до кръв, и ръката и се поду), така хубаво му се накара, че го и ступа по памперса даже, чак не повярвах как си отприщи иначе медения глас..
А е чувала кофти реплики по площадките по свой адрес.  И другото , което си мисля понякога е , че тя даже като че малко се кефи на детето си ,че е така бойно , едва ли не мини гъзарче. Разказа ми как дете на  друга нейна дружка, което също е било системно хапано от техния , веднъж се завъртяло и му хакнало един. От тогава техния не бил посягал на това дете... Демек излиза , че мойто дете е   'баси льохманчето, дето не му идва на акъла да се обърне и да отвърне. Ми не ,не е захлюпен , просто знае ,че ако удари , мама ще се кара, за това не посяга. Наистина не искам да се учи да се бие още от сега.... ами утре ще тръгне на ясла , ще почне да посяга на другите деца , после всички майки ще ме гледат накриво и с право ще е така.
Иначе децата много си се тачат и техния постоянно търси нашия,а и Калоян много му се радва, нищо че понякога го ступват. И макар и хапан и бит, Коко си умира от кеф , когато го види...почти убедена съм ,че ще станат големи приятели, така както са бащите им ... и те от деца са заедно и са се били и и карали , ама и до ден днешен са много близки , толкова , че имахме честта да им бъдем кръстници на сватбата
Мерси ,че ми обърнахте внимание , момичета , ще пиша за развоя на събитията. Вие сте моите психо-терапевти, само като си споделя нещо и ми олеква много