Играчките, пързалките, люлките, приятелите и т.н. - все причини за пораждане на конфликт между децата. Намесвате ли се в конфликтните ситуации или оставяте децата да се оправят сами? Ако се намесвате - при какви ситуации и как успявате да успокоите детските страсти?

Зависи от ситуацията. Ако видя, че не могат да се справят сами и нещата ескалират в по-грозни ситуации.

Аз засега се намесвам почти постоянно, защото между 3-годишните ситуацията моментално става истерична. Но ми прави впечатление, че доста от родителите на се намесват ( поне тези, с които се засичаме). Получава се една ситуация, в която предимно аз обяснявам/ правя забележка/отдръпвам  на моето дете, за да спре конфликта, а не е редно.
Пуснах темата, защото смятам, че ще от полза за всички - с примери и съвети.

Веднага давам пример:
На катерушката виси едно въже, което децата обичат да го дърпат и размахват. Със съседката и нейното момченце сме. Децата си ги гледаме от малки и много се обичат. Затичват се децата към въжето и който първи го стигне, той играе първи. Да ама не.

Жорко стига първи,  следователно другото дете започва да пищи, ама пищи ви казвам... Веднага започвам да обяснявам, че след като Жорко се завърти един път - е той наред. Завъртя се Жорко и дадох въжето на другото дете. И с това се приключи. Детето по никакъв начин не даде повече въжето, пищеше и ревеше щом Жорко се приближеше. До тук ОК, но мен ме изненада и подразни реакцията на майката - тя беше пас. Не се постара да обясни на детето, че така не се прави и че играчките са на всички и че редът и условията, които сме поставили в началото на играта трябва да се спазват. Просто си гледаше спокойно. Накрая и моето дете се разрева заради въжето и трябваше да се оттеглим.

И тук започвам да се чудя - допуснах ли грешка или не, че се оттеглихме? Дали не му дадох лош пример, а именно да не отстоява правото си в случая и позицията за в бъдеще?

п.п. разбира се примерът, който съм посочила не е някаква драма, но е най-пресен.

при малките е просто задължително да се намесиш. не възприемам концепцията "да се оправят сами". ние, големите, трябва да ги научим на правила за поведение в обществото, не може да очакваш от неопитни малки деца да се ориентират инстинктнивно и да се справят с конфликти. най-много да го направят по животинския способ, а нали уж това човечеството се опитва да не допуска...

в конкретния случай, Меци, не виждам какво бихте отстоявали повече при детето. но аз бих обърнала внимание на майката (но все пак, това е и до темперамент, знаете, че устата ми е голяма).

Намесвам се, когато е необходимо според мен.
Не във всяка ситуация, защото в по-леките случаи, сам се оправя, дори да е с цената на пищене, сърдене или някакво друго недоволство от негова страна.
Намесвам се, ако някое от децата стане агресивно и друг никой не прави забележка. Опитвам се да съм еднакво справедлива, както с моето, така и с останалите деца. Но не съм съгласна, че ако родител на другото дете не се намеси, аз също ще си мълча само защото не е мое детето. Правя забележки и на други деца, но пак уточнявам, че са справедливи и еднакви и за моето, и тогава родителите не се сърдят, а са доволни, че съм решила проблема.
Имало е моменти, в които и аз съм дърпала моето дете, заради друго, но това е било в случаи, когато е видно, че родителите са меко казано неадекватни. С такива просто предпочитам да не комуникирам и се отдръпвам.

Джам, имала съм разговор с майката и то неведнъж (знаеш и мойта уста не стои затворена  ). И нейният отговор беше - ама те са деца.... Това като ми кажат, меко казано откачам.

mgstra, действам като теб и се опитвам да съм еднакво справедлива.

На децата не се дразня, дразня се на родителското бездействие и безразличие.

п.п. на забележката ми към едно дете да не хвърля камъни срещу децата, ми бе заявено, че съм нямала право да правя такава забележка на чуждо дете!

кажи й - точно така, те са деца, но ти не си дете! твоя работа е да научиш детето си как да се държи сред хора в общество.

Точно така ...
Това, че възрастните не се намесват по незнайни причини, когато е необходимо, не означава, че на децата им е позволено всичко. Правя им забележка, ако се наложи и с родителите разговарям.
Нооо, много е по-трудно с родителите да се оправям, отколкото с децата.
За мен няма лоши деца, а подхода към тях е лош. Имах щастието да работя 15 г. като треньорка и през главата ми минаха много и различни деца - и възпитани и невъзпитани, и кротки и буйни. За мен всички бяха еднакви и ми доставяше удоволствие да работя с тях, но не и да контактувам с някои от родителите им, обаче беше неизбежно.
Затова и сега на площадките предпочитам първо с децата да се справя, но ако се намеси и друг родител, няма как и с него да не ми се наложи да комуникирам.
А какво значи да нямам право да правя забележка на друго дете? - като няма кой да му я направи, да го оставя да побърка половината деца на площадката ли или дори по-лошия вариант, да ги нарани и тогава някой, който има право да му прави забележка, евентуално да благоволи да се намеси. Не, благодаря. Не мога да съм чак толко търпелива 

Логично е забележките да се отправят към родителите или към който придружава децата. Естествено, че няма как да оставим едно дете да хвъля камъни по другите и да си мълчим. Все пак затова сме възрастни, да оценяваме ситуацията, преди да излезе извън контрол, а не да реагираме едва когато някое дете пострада.

Намесвам се, ама е наистина рядко и когато има риск моето, или друго дете да пострада физически. Нямам предвид само децата да се сдърпат нещо, а и ако видя, че играта им (някъде, с нещо) става опасна - отивам и казвам на моето си еди какво си да спре, че и на околните деца и обяснявам защо. Обичайно след мен идва още някоя майка, която казва същото на своето и другите деца - не ми се е случвало, да ми се прави забележка от сорта на "ти на моето нямаш право". Напротив, обратният тип реакция е обикновено.

Ако извеждам детето на обществена площадка (което също е изключение при нас),а и на детски кът - не допускам да носи със себе си някакви "по-така" играчки, които да привличат интереса на други деца и да стават повод за дърпане и конфликти. Дразня се от родители, които помъкват цяла торба скъпи и привличащи внимание джаджи на своето отроче, то започва да ги разнася сред другите деца, те искат да играят с тях, то не дава, започват дърпане и писъци...класика. И ща не ща - трябва да се намесвам тогава, да обяснявам на Дани, че не може да види и пипне дори чуждата играчка след като детето не я дава, докато майката на същото пръхти раздразнено, че околните хлапета - пипали играчките на нейното и то пищяло.  Ами налЕ госпожо, като искаш детето ти да си играе само с партакешите за 300 кинта дето си ги повлякла - ми стойте си у вас, да си играе там необезпокоявано и толкова. Що чиниш на площадката тогава - не ми е ясно на мен. Не знам за София, ама в Стара Загора са много ей такива родителки и обичайно (не само с Дани), заради техните изпълнения ставам свидетел на писъци и ревове. Когато извеждам Дани на площадката до нас - нося в една торба топка и с нея той и други деца играят футбол. Нося и няколко комплекта кофички, лопатки и формички за игра в пясък. Няколко, понеже често като се забие той в пясъчника и дойде друго дете, което да му дърпа лопатката и да пищят и двамата - просто стоварвам още кофички и лопатки и настъпва мир. 

Така процедирам, понеже като кажа на моето дете да даде замалко на другото своите неща - Дани ги дава, ама после пък другото не му ги връща обичайно и ей ти нов повод за пищене и тръшкане. И аз пък не намирам за адекватно, да обяснявам на своето дете, че следва постоянно и за всичко да отстъпва и да си предоставя вещите на някой друг, понеже нали...така е възпитано. Може да е много възпитано, но всъщност не е никак редно и аз не намирам за смислено да го приучавам как всеки отвсякъде - може и трябва гащите от задника му да смъкне едва ли не, щото бил искал, пък моя да се съгласява сакън да не е грубо, да не изглежда скръндза и пр. Всичко с мярка - ОК, вкл. по тези въпроси.

Не се намесвам изобщо по "редът за ползване на обществени съоръжения" - там го оставям да се оправя сам и се оправя чудесно. Ама искал сега той да се люлее, ама люлките били заети...казвам, че люлките са за всички и ще чака и точка. Научи се да чака - и ред за люлката и за пързалката и за катерушката. Няма писък, драма, бутане на друго дете и пр. И както той чака - така го чакат и него (като е заел люлката най-после), ами не, няма да ида да сваля моето си дете, че някое друго се тръшкало и искало и то, баш сега и следва Дани да му освободи люлката. Не следва. Както той е чакал, ще чака и другото. Изключения правя по тези въпроси за майки с много мънички деца (бебешори още), на които не можеш да им обясниш гореспоменатото. Тогава отивам, моля Дани да слезе от люлката и "да отстъпи на бебето", което винаги прави, без хър-мър и даже с удоволствие и коментар: "Аз понеже съм батко, нали мамо?" 

Честно казано Меци, по случая с това въже конкретно - за мен не следва да се намесваш нито ти, нито другата майка, освен при риск някое от децата ви да пострада физически. От моя си опит поне съм забелязала, че много по-лесно и бързо хлапетиите се споразумяват в такива случаи, ако няма "рефер", отколкото в обратния случай. Твоята намеса, само придава особена важност и значимост на пустото въже в очите и на двете деца и оттам следва още по-яко запъване и от двете, че "аз, аз, аз, баш сега и само аз". Като не ги отрази никой - ще намерят чалъм да играят и двамата с него, или по-вероятното - бързо ще им омръзне и ще се насочат към друг вид игра. Пак казвам - споделям какъв е моят опит и наблюдения по тези въпроси и кое е по-разумно и върши работа. И не се намесвам в такива ситуации, не защото съм незаинтересован родител, а защото наистина считам, че това е по-адекватното поведение в такива случаи точно. Ако все пак Дани - вземе, че се затръшка в такава ситуация - заплашвам с прибиране, "щом не можеш да си играеш нормално - няма да стоим тук, не съм те извела, за да пищиш и да се дърпаш с другите". Това са ми буквалните реплики и като ги чуе - ясно му е, че бива да спре панаирЯ, понеже аз пък не гърмя халосни със заплахите никога. Щом казвам - значи, ще го изпълня, все тая каква е ситуацията.

И не е моя работа да ти кажа, да обяснявам на чуждото дете, което е окупирало дадена играчка на площадката, как така не бива, че тя е обща и пр. Първо - така моето се научава супер погрешно, че ще му ходя по дупето и АЗ ще му решавам всеки възникнал проблем, или затруднение. Второ - това дете другото - няма да се впечатли и промени заради моите обяснения баш, понеже тя "раУтата там изтървана" у дома т.е. само хабя време и усилия да му се обяснявам. Мерси, имам на кого да се обяснявам денонощно и го правя, та да хукна и хорските деца по парковете да очовечвам. Нека и Дани да свиква, че цял живот - ще се сблъсква И с такива хора и ситуации, неизбежно е. Днес на площадката, утре в училище, вдругиден в офиса...И предпочитам отсега да си изгражда адекватен механизъм за реакция в тези случаи. Мен все пак - след "етапът с площадката" - няма да ме има кукната до него, че да се намесвам, когато някой се отнася с него нередно и несправедливо. Бива да умее сам да се справя с тези неща.

Рязко спрях да го извеждам в компанията на майки-квачки, които буквално ползват всички съоръжения на площадката наравно с децата си.  И такива женици има, не знам тъжно ли е смешно ли е, ама не ги дишам. И всъщност тези майки - постоянно се карат с другите деца на площадката, а не да кажеш собствените им деца да правят конфликт. Те до една са убедени, че само техните хлапета са възпитани и пр., всички други са гаменчета, а ей такива като мен, които не са сянка на детето си, докато то си играе - са калпави и незаинтересовани майки. Гледаха ме накриво, именно защото - не скачам за всичко да се намесвам, да дърпам Дани и не приемат, че има редица ситуации, в които ако не се месим - децата ни ще се разберат бързо и лесно самички. Тцъ. И бях принудена излизайки с такива майки - да скачам и да се меся в 90% напълно ненуждаещи се от намеса ситуации, че иначе пък - сумтят и ме гледат възмутено. Та сега си извеждам детето в компанията на други "незаинтересовани майки" и о чудо  - децата си играят чудесно, ако се сдърпат за нещо - бързо му намират решението и самички,  няма ревове, писъци, камо ли да се сбият. Пък с много месещите се майки - баш обратното беше, на всеки 2 мин. ситуацията опираше до истерични писъци и посягане да се удрят дори. Имам същите наблюдения и когато играе със случайни деца на площадката. Всичко си върви ОК, една тумба 6-7 хлапета си тичат, пързалят се, люлеят се - всичко е мирно и тихо. Цъфне ли дете, чиято майка, през няколко минути скача да се прави на рефер - започват и писъците и драмите и забележките от нейна страна към моето и другите деца и все някой на нейното й е крив за нещо. Ми ОК, ама те са същите деца, дето преди появата на нея и детето й са си играли час-два без никакви конфликти и проблеми. Следователно - повредата ще да е в нейния телевизор. 


П.П. Разбира се, при появата на агресивно дете (има и такива) - намесвам се рязко и категорично, питам го с кого е, къде е възрастният който го придружава, отивам при него и учтиво но категорично настоявам да вземе мерки. Това в ситуации, в което такова дете блъска и удря другите, хвърля по тях камъни, плюе ги, или плюе по съоръженията където играят, или друго от вида. Сравнително рядко чак такива деца съм срещала, но попадали са ми де...

Логично е, Мели да, но когато родителите са наблизо.
В много от случаите, когато на площадката е имало проблем с някое дете, на което никой не прави забележка, се оказва че родителя е или в близкото кафе или си пие биричка на пейката и не се занимава с детето - то е достатъчно голямо (примерно имах такъв случай с дете на 1.5 г.), за да се оправя само 

 mgstra, за три години и половина - няма случай да съм извела Дани да играе на площадка, която е само площадка. Или е платен детски кът към заведение, или е обществена площадка, на която има и заведение (повечето имат, поне при нас). Т.е. аз ходя на заведение винаги, а той си играе с другите деца и съответните съоръжения. Уверявам те, че моето пиене на бира междувременно, пушене на цигари и хранене най-често - по никакъв начин не ми пречат постоянно да го следя къде е, какво прави, другите деца какво правят и пр.
На всичките си приятели съм обяснила отдавна, че докато седим на маса на такива места - това, че не гледам към тях - не означава, че не ги слушам и съм неучтива нещо. Просто на мен очите ми са в Дани и толкова. Те го разбират идеално, хем ни върви лафа и пиенето на бира, хем детето ми си играе без да го изпускам от контрол и те така.

Не се стърпях да го уточня, защото неведнъж съм чела и чувала, как родителят пиещ биричка, кафе, или друго - непременно е някой дебил, дето не го е еня за хлапето му, къде е и какво прави същото. Тези дето не ги е еня - не ги е еня наистина, ако ще да седят прави и с празни ръце на метър от мястото, където отрочето им хвърля камъни по другите деца. Консумацията на храни и напитки - не е причината някои родители Уеееко да забравят, че са извели децата си, сред други хора.

Ще споделя и моят опит с една майка, която за разлика от другите е постоянно след детето си, но държи когато то пожелае нечия играчка, да му бъде дадена, защото следва тръшкане на земята и от там истерично викане от нейна страна придружено с жесток бой, от което моето дете се стряска и започва да плаче. След многократната ми молби към нея , че трябва да започне да обяснява на детето си че не може така ( макар, че според мен е малко закъсняла ) и да престане да му крещи истерично, защото плаши другите деца  и  след поредната такава случка и нейното обяснение цитирам: " Ние няма да си даваме повече нашите играчки на другите деца" , което за мен не беше добро обяснение  и заявих, че или ще си гледа детето в къщи или ще се обадя на социалните. Вече четвърти ден не му е крещяла и не го е била , когато са на вън.

P.S. Само да отбележа, че когато детето е с баба си не се разбира, че е на площадката, толкова е тих, спокоен и си играе много добре с другите деца.

Мели, има ситуации, в които няма време да отидеш и да говориш с родителя на пейката, да го помолиш да стане и да направи забележка на детето си (пример - бой с пръчки, хвърляне на камъни...). Една уместно направена забележка не би навредила на никого, дори напротив.

Сис, в случая с въжето имаше възможност да се наранят ( освен, че пищеше, другото дете и посягаше, за да отбранява трофея си), затова се намесих и се възмутих на ненамесата на другата майка.
На нашата площадка често се налага да се въдворява ред при ползване на обществените съоръжения, защото се стига до агресия с някои деца. И забелязвам следното - децата, чиито майки обясняват ( като нас) приемат спокойно определения ред и проблемът със съоръжението или играта изчезва.

Момичета, хубаво е да се направи и едно уточнение, все пак става дума за деца на различна възраст. Да, когато две деца на по 2 г. се разпищят е нормално да се намесиш, но примерно, когато има словесни атаки между две 7 г. деца аз лично не мисля, че трябва да се намесвам. НО, факт, има много майки орлици, които веднага отиват и уж со кротце со благо започват да обясняват как трябва да си говорят, ама какво да правят и как не е хубаво да се карат. Да, не е хубаво, но това са деца, карат се, след 5 мин. се сдобряват и така на ден по 15 пъти
Ето пресен пример, снощи в парка, моите двете в група от 5-6 момиченца общо, играят на една площадка и чакат за една люлка тип гнездо на която се люлеят 2-3 по-големи какички, може би 10-12 г. Децата си стоят и чакат и само кротичко са попитали дали скоро ще слязат, е познайте отговора какъв е бил - не е ваша работа пикли. Е какво според вас трябваше да направим аз и другата майка, да отида да чета морал на тия деца, а не, мерси съм, както казва Сиса, не е моя работа да възпитавам чуждите деца. Това все пак ни е разказано от децата, ние бяхме извън площадката. Просто обясних на нашите, че няма нужда да чакат до люлката, а да играят на другите съоръжение и като се освободи ще се качат. Нямаше драма никаква.
Друго което мен също леко ме дразни когато някой възрастен се опитва да дава наклон на група дечица на какво и как да играят, пак говоря за по-големи деца, които спокойно могат да си измислят игра.

На колко години е въпросното дете, Деси? Тръшкането за играчки не ми се вижда странно за малко дете, което не разбира защо то не може да играе сега точно с тази играчка. Което не значи, че не трябва да се обяснява (поне според мен).

Стеф, при тези нещата са изтървани вече.

Меци, аз и горе уточних изрично - намесвам се от воле при риск Дани, или друго дете да пострада физически. Това е нормално за мен. И да, при пряка заплаха за здравето на някое дете, пък било и чуждо - скачам и се намесвам, за да предотвратя сакатлъка вкл. чуждо дете съм сваляла от катерушката миг преди да падне и да си разцепи главата, защото аз съм там все пак - то остава и да го гледам безучастно как се пребива, или баш тогава да търся майка му.  Свалих го, та тогава я потърсих тази майка, жената ми благодари за намесата, не ми се е озъбила я. Често се засичаме с тази майка на площадката до нас, в никакъв случай жената не е неебателна към детето си, тогава с катерушката - някакъв сериозен проблем у дома й е възникнал, внезапно обаждане по телефона, разконцентрирала се е за миг и не го е видяла разбойника как набързо се почекна на катерушката. Всички сме хора все пак и на мен може да се случи това. Т.е. аз в такава и подобна ситуации - нямам грам колебания как е редно да постъпя, но и не ми е първата мисъл как това дете има баси незаинтересованият придружител де. Но да тръгна буквално да възпитавам аз чуждите деца - не ме търси. 

По случая с въжето - след като обясненията не са довели до споделяне на играчката - адекватната намеса и на двете ви следва да е - забрана на достъпа до същото. Щом така ще правят - никой няма да играе с това въже и точка. Да видиш коооолко бързо като направиш така - вземат та се разберат хлапетиите И ТОВА е обясняване все пак, че ако действията са еди какви си - последствията от тях са кофти. Разбира се - следва да се разбереш с другата майка да постъпи като теб. Тогава е най-ефективно. Ако тя се прави на чук - ти на Жорко обясни, че просто има и други играчки и като тази не е свободна - бива да се насочи към тях. Не го репресираш така, не го правиш смотльо някой - просто го научаваш в движение как стоят нещата в живота реално. (както Стефи хубав нагледен пример ти даде за люлката и "пиклите") Ми да, не може човек винаги и на секундата да има точно каквото иска, да има вариант да си го получи все пак, ако е груб, зъл, невъзпитан, сбие се за нещото дори и пр., но това не са качества и маниери за гордост все пак и затова - търси се компромисно решение. Казваш, показваш, обясняваш, ако се налага - принуждаваш някак да те послуша. С времето - той самият установява, че ти си права и всъщност твоята оферта е в негова полза. Дето ще пищи и реве за едно въже половин час, много по-гот ще си изкара този половин час играейки на другите съоръжения. Не са такива будали чак, каквито си мислиш, бързо сгряват кое им е по-приятно на тях самите. Понякога се налага да им го покажеш с лек натиск, че иначе не те слушат дори, но става като метод. Аз така правя - нямам проблем по темата.

Иначе, все тая от обстановката - две да са само хлапетата - ВИНАГИ намират повод да писнат и да се сдърпат. Ей на село като сме - буквален пример давам. Два двора, големи, разкошни, врата между тях - Дани и съседското момиченце (Деси, която е на 5) - разполагат с целия този плац (близо 2 декара) за игри, каквито желаят. Люлки - 4 вида, къщичка, колела, тротинетки, гумени играчки за подскачане, ел. коли и двамата имат. купища други играчки от всякакъв вид....абе няма нещо дето да го няма. Плюс цялата тази обезопасена и заградена отвсякъде площ - да играеш и да си свиркаш. Нямааааа. През 3 мин. е вой, писъ, скандал...заради да кажем някоя тъпа пластмасова джаджа от яйце Киндер, или топка пластелин, или нещо ей такова безумно. Майката на Деси обаче е типичната квачка. Супер готина жена за всичко, ей като опре до Деси - скачане и месене за каквото там ти щукне. Малката е наясно и като иска за нещо да надделее - просто писва, за да дойде майка й, да й реши проблема. Не прави и бегъл опит да се разбере с Дани, който апропо е и сговорчив и лесен за тия неща. Майката след всичките ни разговори - не пожела да промени този си маниер. От което на мен денонощно главата ми гръмва от писъци и куп ненужни простотии. Това лято вече - чудно я "излекувах" Деси от тия привички. Стане търкала - тряс междинната врата и всеки да си стои у тях си. Няма уговорки, обяснения и пр. , до гуша са ми дошли и не поема и не поема. Майка й и тя така. А ся да видиш как Деси много по-рядко смее да писне за някоя глупост изобщо, а като писне - майката я виждам как трепери чак от мерак да скочи, ама си натиска парцалките. Щото й стана ясно, че Сиса хич няма да се ослушва, ами ще хлопне вратата и нейната принцеса ще си стои самичка у тях да й пили нервите. Та кога не става со кротце Мецо, моЕ и с малко кютек, важното е да стане добре накрая.  РЕзко почнаха Деси и Дани да се разбират и да мелят брашънце и да няма истерии и ревове, като им демонстрирах какво ги чака, ако правят така. Хитри са много те, знаят си интереса. Пак се карат сега, ама никой като не им се меси - 2 мин. и пак са първи дружки.

blue_sky, детето е на 2,5 г. , но проблема е в това, че още от малко е научено така (при това и с помощта на другите майки) и според мен е редно да му бъде обяснено, че не може да получава всичко , което поиска на секундата, а в същото време да не дава нищо на другите деца и не говоря само за неговите си играчки, то иска всичко от всеки и на всяка цена. Не съм единствената възмутена майка, има много , които като се почне тази истерия и си отиват , а и живеем в малък град и детските площадки са две. Тя също разбира, че е направила грешка , че не е започнала да обяснява по-рано , но явно  и не знае как точно да се справи. Проблема е в нея, защото както писах,  когато детето излиза с баба си е съвсем различно, но бабата обяснява тихо и спокойно, защо сега не може да иде там или защо трябва да върне тази играчка сега и т.н.

В последно време ми прави впечатление, че все по-малко се налага да се намесвам. София добре знае, че навън има ред на ползване на всичко.
Бяхме в болница няколко дни и за уплътняване на времето, докато тече система пусках филмчета на таблета. Детето на съседното легло нямаше таблет, нямаше и телевизор в стаята. Когато детето искаше да гледа, моята отговаряше - едно за теб, едно за мен. И наистина даваше на детето да гледа, та не настъпи драма.
В момента по стечение на обстоятелствата живея в млък град. Спокойни деца и родители, няма драми по площадките. Всички деца знаят, че след като са изнесли играчки навън, те са за всички 
В София също не съм попадала на драми, та не мога да споделя как да се справим в конфликтна ситуация.
Порасна ми детето и спокойно си играе само на площадките. В парка, тук в Банско направиха страхотно кафене с много хубава площадка. Аз си пия кафето или бирата, детето играе, но очите ми винаги я следят. Та това, че не съм с нея на люлката, не означава, че е оставена безпризорна 

Ники, то и нашето като вашето явно.  За София специално...ами все пак много народ, много деца на площадката, деца - всякакви и майки-кукумицини - тоже. Та вероятно и конфликтните ситуации са повечко и по-чести по принцип.

То и при нас има 2-3 места където е баси струпването на родители с деца. Две от местата са с чисто нови, наистина космически площадки и съоръжения и затова всички ги влече натам. Нека съм лоша майка, ама и срещу солидно заплащане - на тия двете площадки не можеш ме накара да заведа Дани. То каква игра, какви 5 лв., като съоръженията могат да поемат за нормална игра не повече от 50 деца едновременно, ама децата са 150 в даден момент. Ми то постоянно са писъци и драми, как да е иначе? Да оставим настрана, че аз не съм детишар и като цяло децата ме дразнят, особено ако са множко, пък да седя на пейка и да го чакам да си играе - изобщо "не ми е в системата", но и да се прежаля - не му правя услуга да го заведа на тия места баш, където реално да е в ситуация да се бори и да чака на опашка, че да ползвал нещо си. По-добре изкъртената площадка до нас, 10-ина деца, хубава игра вместо тия новите лукс площадки.

Другото ми "любимо" място е една огромна, изпипана градинка, с едни широки алеи и пр. - супер за каране на...каквото се сетиш. Да, ама - от майки с колички до тийнове с ролери и колела - всичко живо е там. Калабалъкът е неописуем просто. При по-малките деца (като нашите и леко надолу) - писъкът е хроничен. Защото баш там биват изкарвани всички колички - ел., с педали, за бутане, всичко което можеш и не можеш да си представиш, че се продава...и кое бебе има, кое си няма своя такава, та постоянно е едно лазене по чуждите вещи, пък цупене на майката на полазеното дете, та скандали и кокошкарник жесток. Аз за такива неща нямам ни нерви, ни желание и не стъпвам на подобни места.

В същото време - в нашия град има десетки други, прекрасни места за игра на децата, без да е такова стълпотворение и там децата си играят много по-готино и спокойно и без разни космически съоръжения да има монтирани. Намирам ги и за по-полезни за самото ми дете тези места - защото като няма куп лъскави играчки и всичко наготово - вземат та си размърдат мозъците как да се забавляват с една топка само. И се забавляват чудесно. С часове и без скандали кой ще ползва пръв новата яка катерушка, поради липса на такава.

Та бих посъветвала майките обитаващи големи градове - просто да потърсят не толкова посещаеми и супер модерни площадки, когато ще си извеждат децата и ще се убедят как честотата на разните бебешки конфликти - спада драстично. И разходката е наистина кеф и за тях и за децата, не сървайвър за нерви през повечето време. То и за самото дете - баси и играта и ползата от това извеждане, ако от три часа навън - поне 2 ще реве за нещо, че мама ще го дърпа, ще обяснява какво ли не... Част от тези несгоди се решават чисто логистично искам да ви кажа.