Когато и да съм писала тука - все съм съжалила, без майтап.
Но като се "хванах на хорото" - да се доизкажа.
За мен по тези въпроси - няма абсолютни правила, само някакви съвсем общи насоки. Не считам, че и на 2 месеца да се захрани детето - следва апоклипсис, просто не виждам нужда да си го причини някой и на себе си и на бебето - след като кърма/АМ - напълно и доказано стигат до 6-я месец. Не става дума за лично мнение по въпроса и "според мен това стига" - доказано е надлежно, че е така. Та не съм и разсъждавала дали, или, особено като детето ми беше жизнено, наддаваше си перфектно и така.
Относно изяждани количества, брой хранения, с вода, без вода, количество сън - това си зависи от самото дете и бива майката да се води по него. Поне аз това правех, считам че съм постъпила правилно, защото проблем с хранене, развитие и пр. - не съм имала с Дани. На 4 месеца като удряше по 220-240мл. АМ на хранене, само Бърди ми каза, че това си е ОК - всички други бяха в потрес. Вода пие от първия ден у дома, вкл. докато беше и на кърма. Предложих вода и си казах - ако пие - значи има нужда, ако няма нужда - няма да я пие. За водата (течностите извън АМ) пък направо война беше настанала в една от тези теми.
Храна, която ми е отказал на първи опит (чисто пюре от броколи примерно) - точка по темата от моя страна. Отварях друго каквото обича и да яде каквото му е вкусно. "Трябва", "непременно" - в моите методи на гледане на дете са тотално липсващи понятия. След време като предложа веднъж отказана храна, приготвена по различен начин, или в комбинация с нещо - яде се с кеф. Няма нещо към момента, което детето ми не яде, но изборът какво да е това дето ще се яде в даден момент - винаги е бил негов. Така и аз не съм имала нерви с тези неща и той си се храни и се чувства добре.
Както за всичко - и по тези теми родителят е добре да цели "златната среда". Да е запознат с общите правила, да е наясно защо са такива, но да взима предвид и спецификите и желанията на бебето/детето си. И да не се истерясва ви съветвам, ама съвсем от сърце. Чат-пат излизането от "хранене по устав" - не е проблем и не бива да бъде. Понякога, че отказало АМ бебето, че яло по-малко (ако е здраво) - нищо не е. Или при по-големите деца, че не яло каквото вие сте искали и предвидили. Една сутрин помня, на село бяхме - баница прясно изпечена, юфка... отвори хладилника и пожела да закуси картофена салата с доста лучец в нея и маслини за гарнитура.
Ами оставих го да си закуси това, като това му се е дояло, голЕмата драма, че не ял каквото там се препоръчва за закуска. Ако се бях заджофрила и запънала, че да настоявам на моето, че да се изнервям, че да ми се инати...загубена раУта и съвсем излишна. Когато не ги натискаш за нещо - много по-лесно правят каквото искаш и е добре за тях. Не само за храненето. И да, това вече го твърдя най-отговорно.
Маги, може да ми се смееш, но аз толкова не съм плодоядна, че си имам един перманентен списък за пазаруване в който е болдвано
плодове за детето, щото иначе няма да се сетя да купя и да му предложа.
Въпреки, че яде всичко на корем - има си и той периоди с увлечения по нещо и търси само него. Или ми отказва въпросното дето го е тъпкал с месеци най-внезапно. Миналото лято ядеше по пъпеш на ден + цялата друга храна. Това лято като каза "аз не обичам пъпеш" и не и не.
Взех да купувам диня, изкарваше дни на диня, козе сирене и хляб, без да пожелае друго... Предлагала съм друго - като не ще голяма работа. Нали пак яде полезни неща. У нас просто не се намира почти нещо, което да не е в списъка "полезно за ядене", та кое ще избере в даден ден, или на дадено хранене - всъщност е все едно за мен.