Да споделя и аз моя опит с двете ми коренно различни деца. И на двете съм предложила вода от самото им раждане с ясното съзнание, че ако искат ще пият, ако не искат няма. Дъщера ми си пиеше от самото начало, а синът ми започна да пие вода след захранването, което съвпадна и с летните месеци. Тя беше много малко на кърма и основно на АМ, качваше си супер добре и я захраних на 5 месеца изключително лесно и после хапваше почти всичко. Сокчета пиеше, даже доста в един момент. Синът ми само 1 месец качи 1 кг., през останалото време качваше доста малко, беше изцяло на кърма. Захраних го на 5 м. и 20 дни доста трудно. Той за сок не искаше и да чуе докъм 1,3 месеца. Тогава покрай кака си навън пропи сокчета. Не виждам нищо страшно нито в едниния, нито в другия случай. Педиатърката ни, която една и съща, ме изненада положително при второто дете, тъй като вече доста неща беше попрочела и мнението й се различаваше от това отпреди 8 години. С дъщеря ми даваше съвети да я захраня със сокче на 45 дни, при положение, че детето имаше ужасяващи колики... При синът ми вече такива препоръки не е давала, напротив каза ми, че щом си го кърмя, най-добре до 6 месеца да си е само на кърма, независимо, че нищо не наддаваше. И сега се опитвам нея да я огранича в храненто, че физическата й активност клони към 0, а пък малкия е постоянно активен и нищо не хапва. Страшно са различни. най-доброто е наистина да си достатъчно информиран, за да направиш съзнателен избор и да се водиш по детето.