Здравейте, много се надявам на съвети от Ваша страна, ако е възможно спестете си укорите (знам, че някои първо това ще помислят), достатъчно ми е тежко и така. Наистина не съм на себе си от 4 дни. Заедно сме, живеем от заедно от първите седмици в пълна хармония с дребни търкания, почти година вече. И ето, че завистта посегна на нашето щастие.Случайна позната го заразпитвала как сме, казала, че съм добър човек и вметнала без да иска .... че може би ще поискам дете от него. Същата вечер аз получавам с нищо непредизвикан от мен монолог, накратко състоящ се в следното: Искам да чувстваш свобода на избор, знай че аз дете не искам.Решил съм - На 45-46 да стана баща, няма да съм пълноценен...след 10г. как ще се грижа за детето и т.н. На другия ден, понеже аз реших,че съм сънувала кошмар, повдигнах темата и чух същото заедно с разказа за случайната среща.Казах, че не искам да променям решението му, но не приемам обяснението. Просто ми звучи несериозно. Не съм на себе си оттогава, плача денонощно от шока. Наложи му се да замине и ще се прибере до дни. Честно казано, не сме обсъждали никога до момента така открито темата, защото аз имам доста сериозен репродуктивен проблем, който много ми тежи и ме е страх вече да ходя по лекари, но и по причина, че просто мислех, че ще дойде момент, в който да поговорим, не да чуя решение без право на коментар. Моля Ви за съвет. Аз бих искала да имам дете от него, бих искала да даря много грижи и обич, мога да го направя и ми е много тежко.

Няма за какво да бъдеш укорявана, да искаш дете е възможно най-нормалното нещо. Предвид това, че имаш репродуктивен проблем, чувството се засилва още повече.
Отговори си на въпроса - Мога ли да живея без дете, но пък да бъда с този мъж?
Взел е решение, но сам, без да те попита ти какво мислиш. Доста егоистично ми се струва.
Има ли той деца от предни връзки/бракове/?

Deva_telec, на първо време, опитай да се поуспокоиш.
Много мъже изпадат в такава криза, и то не защото наистина не искат да имат дете, а защото се страхуват, но не си го признават.
Ако вярваш, че това е мъжът на живота ти, ако се обичате взаимно, всичко е преодолимо. С повече търпение от твоя страна, с много тактични разговори от време на време, които да му помогнат той самия да осъзнае, че вече е готов да има дете.
Не те съветвам да го притискаш или да му поставяш условия. Така може да се запъне още повече и резултата да е с обратен ефект.
Не знам на колко години сте, какъв точно е твоя репродуктивен проблем и дали мъжа до теб е запознат с него. Но ако наистина е нещо сериозно, хубаво е да се предприемат мерки по-навреме, за да не стане твърде късно впоследствие. Но и този процес е за двамата. Нямаш ли подкрепата от негова страна, сама няма да успееш. Опитай да говорите нормално, без караници и нерви. Ако не е склонен да води такъв разговор, спри, изчакай известно време и пак отново.
Ти самата най-добре познаваш човека до себе си и можеш да прецениш как да процедираш. Аз само пиша това, което бих направила.
Пожелавам ти търпение и воля, за да преодолееш този момент във взаимоотношенията ви.

Благодаря, че се опитвате да ме успокоите...просто ми е черно пред очите...Ние не сме говорили досега конкретно, но някак останах с впечатление, че би могло да станем трима в даден момент...така съм усетила...Той знае за проблема ми още от началото на познанството ни (двустранен тубарен стерилитет, за който разбрах миналата година), т.е. бяха минали едва няколко месеца от диагнозата ми, едва бях свикнала да не реввам при мисълта. Запознахме се, започнахме да живеем заедно и аз си казах. От него чух, спокойно ще отидем на лекар, където кажеш...даже даде пример с негов познат, който не може със съпругата си да имат дете и били пред отчаяние и той ги посъветвал къде да отидат и резултатът бил налице в кратки срокове.Просто бях спокойна и сигурна, че мога да разчитам. Той има дете от брака си и почти сам се е грижил. Мисля че е притеснен да не се повтори ситуацията, въпреки че аз съм доказала отношението си към дома и грижите към него. Сега се сещам за следното изречение: По принцип няма да проблем за дете, но аз не искам, няма да бъда пълноценен след 10 години, а едно дете трябва да се гордее с двамата си родители. Чак не искам да ви признавам какви фатални мисли са ме налегнали.

Deva, аз бих те посъветвала при първа възможност да проведеш сериозен и открит разговор с партньора ти, за да си изясните взаимните очаквания, а не да се осланяте на "една жена каза" или "ще дойде по-подходящ момент". Колкото повече се отлага, толкова повече си заравяте главата в пясъка и не виждате същината на проблема, какъвто и да е той. И ако не си склонна да правиш компромиси със ситуацията не си губи времето. Самото лечение на стерилитета е достатъчно емоционално и физически натоварващо, за да водиш и допълнителни битки. Ти споделяш, че имаш проблем, но съществува вероятност и при партньора ти да има отклонения. Ако успеете да прескочите първото стъпало и да го "навиеш" за проекта "дете", ще следват и още, когато ще се изисква усилие и отдаденост и от негова страна. Дали и той ще има същата мотивация и воля, след като още в началото е имал резерви? Възрастта сама по себе си е фактор, но лично за мен не е основен. Този форум има достатъчно примери за раждане на дете в такава, че и по-късна възраст и родителите са не по-малко активни и пълноценни в отглеждането.
Пожелавам ти да намериш решение, което да те прави спокойна и уверена!

Възрастта е само оправдание за него. И моят мъж не е първа младост (вече е над 50), но имаме две малки деца. Също така, има и трима големи сина от първия си брак. При нас аз поставих нещата ребром още в началото, точно защото исках да имам деца. И бях готова да продължа без него.
А доколкото става въпрос за пълноценност, ще е пълноценен и още как. Разбира се, ако каже, че е уморен, винаги ще можеш да излезеш с детето, за да си почине той (както и обратното). Възрастта си има И предимства. Мъжът ми твърди, че сега наистина има време да наблюдава децата и да се радва как растат. А и приема всичко много по-спокойно в сравнение с първия път.
Не знам какъв съвет да ти дам. Но може би малко да изчакаш да се поуспокои и после да се опиташ да говориш с него сериозно.
Иначе той дали е готов да те загуби? Ако решиш, че не искаш да продължиш живота си без дете и си тръгнеш?

Желая ти успех и пиши!

Здравейте, пиша Ви, за да изкажа благодарност за съветите, които получих тук. Няма развитие по въпроса. Планираният разговор не се състоя. Видяхме се за една вечер/сутрин и се наложи отново да отпътува. Събитията, които наложиха това, го правят емоционално нестабилен. Не ми се иска в такова състояние да говоря с него. Навсичкото отгоре за тази единствена сутрин се скарахме за друго и отново чух за правото на избор и пак това изречение, че на неговите години не иска да е баща...и замина. Поставена съм в позиция, в която едва ли не трябва да моля да бъде чуто моето желание/мнение при ясното съзнание за вероятния отговор. Ами не искам. Не искам да моля да ми бъде дадена възможност да бъда майка. Чувствам се много зле. Може би аз съм човек, на който не му е писано това богатство. Поне такива знаци виждам. Освен да приема, друго не ми остава.

Успокой се! Този разговор е много важен и не трябва да се прибързва. Според мен не повдигай известно време темата!
Ти на колко години си?

Не прибързвай с генералните изводи. Използвай времето докато не сте заедно да се успокоиш и не търси знаци там където ги няма. Познаваш си човека, ако е необходимо време изчакай за да сте спокойни и двамата. В крайни състояния често се казват необмислени думи.

Абе хора, я стига! Колко от вас, ако чуят подобни думи от мъжете си, ще седят спокойно и ще дават шансове? Какво сте ги зажалили и заоправдавали тия мъже? Ама те горките, те били чувствителни, с тях трябвало полека на тия теми Те да не са бавноразвиващи се, моля ви се!

Много точно го е казала и самата авторка - да се молиш да ти се чуе мнението и желанието, да се молиш да ти бъде дадена възможност да станеш майка! Това е унизително! Никой мъж не си заслужава такива жертви, молби, сълзи и сополи. Всички ние тук добре знаем колко е трудно да станеш майка, знаем отлично, че времето не е в наша полза. И даваме съвети да изчака и да не го тормози Я се върнете в годините преди да се сдобиете с дете, поставете се в нейната ситуация и да започнем отначало с темата...

Дано не ми се обиди някой, не визирам конкретно никой потребител. Просто се вбесявам от тази продължаваща в 21 век тенденция да се държим с мъжете сякаш са ни деца и да им намираме всякакви оправдания за едно или друго. Горките те! Пък ние цъфнали и вързали, налЕ! Ние не сме чувствителни, на нас всичко ни е цветя и рози 24/7/365. Ама неееее, ние сме жени, ние сме длъжни, то няма кой. Пък те мъжете, горкани, нали им е сбъркана "едната хромозома", какво да ги правим, цял живот живи ще ги оплакваме и ще ги тупаме по главиците, мамини златни..... И това поведение и мислене спрямо "силния пол" важи за всички житейски ситуации и въпроси. Не го разбирам. Егати еманципацията и чудото, голям автогол. Ми то като все ние ще теглим хомота за повечето важни неща, все ние ще сме силните, те за какво са ни? За осеменители и банкомати ли?

П.С. Deva_telec, седни и проведи един откровен и твърд разговор с мъжа си. Помисли си добре какво си склонна да приемеш и дали си готова да живееш с избора си цял живот, без да намразиш човека до себе си за него /в случай, че той отказва да имате деца и ти се съгласиш/.  Не е лесно хич това, ясно ми е. Но и надали е лесно да живееш с постоянното съмнение - дали, ако и т.н. Пак казвам, не мисля, че някой мъж си заслужава да се откажеш от деца, когато неистово ги искаш. Разбирам и ти да не си голяма мераклийка, да. Но цялото ти същество да крещи за дете, а той да не иска - ами просто трябва да решиш кое искаш повече. Решението е твое, както сега, така и след евентуалния разговор. Последиците също ще са за теб.

За седмица-две репродуктивни проблеми не се решават, но за това време човек може да стъпи малко на земята и да помисли и евентуално да реши какво иска първо той и кое му е по-важно, ако още има някакви колебания. Лично аз при наличен проблем бих поставила въпроса още в самото начало, за да не си губя времето.

Не говорим тук за седмица-две. Не един и два примера има, включително и тук в този форум, за жени, които с години молят и увещават мъжете си по една спермограма да си направят поне. А тия мъже уж официално искат дете и се борят, нали. Пък смятай ти, да убеждаваш и молиш някого, който заявява, че не иска. Няма значение дали наистина не иска или има някаква друга причина. Самият факт, че ти играе по нервите и достойнството на тази точно тема, върти те на шиш и грам не показва съпричастност към чувствата ти, е достатъчно показателен. Човекът ако те обича истински и държи на теб, ще седне и ще разговаря. Може пак да каже "НЕ", но ще уважи достойнството ти. Няма да хвърля реплики в пространството на входната врата. Така мисля аз поне.

С това съм напълно съгласна. Ако човек сам не се уважава, няма какво да го търси и очаква от другите.

Абе хора, я стига! Колко от вас, ако чуят подобни думи от мъжете си, ще седят спокойно и ще дават шансове? Какво сте ги зажалили и заоправдавали тия мъже? Ама те горките, те били чувствителни, с тях трябвало полека на тия теми Те да не са бавноразвиващи се, моля ви се!
....

sixsens,

По-добре не бих могла да го опиша, а последните дни само това ми е в главата!

Аз пак съм с особено мнение.
Защо пък трябва да обвиняваме някого, че не иска дете?
Ами, като той не иска, има и други мъже. Хайде, холан, да не са се свършили?

Живеем с надеждата, че като дойде детето /случайно или в резултат на натиск от едната страна/, ще си промени мнението. Ами ако не го промени?
Какво правим? Усложняваме си живота. И кой ще е виновен?

Едни не искат деца, други не искат да осиновяват, трети искат да раждат на по-зряла възраст. Трябва ли да сочим с пръст и да се опитваме да променяме хората според нашите възгледи. Аз мисля - не.

Елфи, напълно съм съгласна с теб. Всеки има право на избор. Аз лично не обвинявам мъжа на авторката /или който и да е друг/, че не иска дете. Просто съм против това безконечно намиране на оправдания за едно и друго на мъжете. Като не иска дете човека, не иска, негово си право. Ама да седне като човек, да си каже позицията и оттам авторката да си решава. Аз затова и казах, че няма какво да го чака, моли и калесва. Сядат, говорят и после тя решава какво да прави. Ако не може да приеме да живее без деца, да си търси друг мъж евентуално, именно защото не са се свършили.

Само затова се включих в темата, просто ме вбесява това отношение към мъжете, все горките, все били чувствителни, все да ги оправдаваме. Ми не съм съгласна аз.

да седне като човек, да си каже позицията и оттам авторката да си решава.

Ами, казал си е човекът - не иска.

За другото съм съгласна, естествено, ама е много обширна темата.

Здравейте, познавам и мъже и жени и двойки, които не искат да имат деца. Също и такива, които имат деца от предишен брак и в следваща връзка не желаят деца. Никога не съм обвинявала никои за решенията му и желанията му, всеки има право на избор, но винаги съм се чудела на половинката, която приема ролята на жертва. Т.е за мен не е проблема в човека, който заявява желанието си, а в човека, който не следва своите желания и инстинкти, а заживява с желанията и условията на другият. Аз бих отишла сама някъде за 2,3 дни и бих се попитала, какво искам аз и какво съм готова да пожертвам? Обичам ли толкова силно този мъж, за да не следвам мечтите си? Какво ако реша да си тръгна? А, ако не си тръгна, готова ли съм да живея неговият живот? В моите наблюдения повечето жени в тази ситуация се страхуват да не останат сами и да се чустват самотни, но когато съм ги питала дали в момента също се чустват самотни, отговора е бил: да! Няма как да не си самотен с човек, с който не можеш да разговаряш, притесняваш се да разговаряш или не желаеш да разговаряш...  А, какво ти дава този човек?
Според мен ние преди всичко трябва да обичаме и да уважаваме себе си!

Ето с това съм напълно съгласна!

За мен зависи как е изразено нежеланието да има мъжът дете. Дали е бил сериозен разговор или просто момент на яд.
Да, разговор трябва да има, но той трябва да е на спокойствие и не спонтано, емоционално и под формата на караница. Когато отношенията са изострени, най-много да се стигне до нов скандал.