Ами така е, не е хубаво да се квалифицират хората по този начин, но постоянно го виждам ей това баш овче поведение при приятели и познати в качеството им на пациенти. Не става дума само за раждане, ами за какъвто и да било там проблем. Докторът провел преглед, казал каквото счел за нужно да казва, въпросният пациент - мълчал тогава, не питал, не оспорвал нещо, с което не е съгласен... И го срещам случайно след седмица да кажем и се почва: "Ама ти знаеш ли какъв некадърник, ама нищо не ми обясни, ама това и онова не разбрах, пък с еди кое си не бях съгласен, ама...какво да кажа?"
Еми как какво да кажеш бре? Ще кажеш, че не си съгласен, защо не си, пък докторът ще ти каже защо според него е така, па може и да е прав и да се съгласиш с него, като ти обясни. Или, ако пак не си съгласен - да седнете да мислите алтернативи. Той откъде да знае, че не си разбрал/съгласен, че да вземе подробно да ти обяснява като си мълчал? Или да ти предлага други варианти някакви. Щом мълчиш - значи си съгласен, така се приема не само в лекарски кабинет все пак.
Елементарен пример ще дам. Когато педиатърката на Дани пише рецепта с медикаменти. Пише АБ, пише пробиотик, пише сироп за кашлица - ОК. Оттам насетне като се засили да напише още 5 пръскалца, витамини, капки и някакви такива дето се водят хомеопатия - просто й казвам: "тези хич не ми ги пиши, няма да ги купя, само се хабиш сега с писане, а аз после в аптеката да ги преглеждам и да казвам без това, това и това". Дали съм права, дали не съм - все тая, аз съм майката, аз решавам какво от всичко ще давам и ще купя. Нито ми се е карала, нито ми се е сърдила в тези случаи. Аз пък не я считам за некадърна, защото изписва такива неща. Може би в практиката си е преценила, че от тях има все пак полза, аз в моята лична обаче - съм стигнала до обратния извод. Та си го казвам и толкова. И след няколко пъти така, просто спря да ги пише тези неща и това е. Или първият път, когато Дани се разболя, направи бронхоспазъм и наред с всичко - казва ми да правя инхалации с Вентолин. Знам, че е по-добре да е инхалаторен, знам предимствата, не съм ги оспорвала дори. Но с това малко и кисело дете, с висока температура, дето трябва м'найсе други лекарства да му давам под час - просто прецених, че не ми е по силите (и нервите баш тогава) да ползвам инхалатор за сефте, да ми се гъне и пищи, аз да го натискам и така няколко пъти на ден. Питах има ли Вентолин под друга форма. Имало, сироп. Викам й пиши ми сиропа, няма да се разправям с инхалатор. Опита пак да ме убеди, отказах категорично, въпреки предимствата. Все пак - аз трябва да се занимавам пряко с това, аз си знам дали в този момент ми е по силите, дали не е. Баш тогава, недоспала, изнервена, преди развод, все сама с детето - ми не ми беше и толкова, гледах да ми е по-лесно с всичко.
Когато първият лекар (голямо светило уж) ме консултира за сливицата на Дани, като дори не провери дали такава всъщност има...
, след което високомерно ми каза: "Ама вие какво мислите, че като я извадим и ще спре да боледува ли?" - нито се разправях, нито се обиждах. Пожелах приятен ден и за сеже си реших, че не такъв тип лекар искам за операцията на детето си. Не, че не кадърен човекът, напротив, но се занимава основно с потезиране на тия джаджите при увреден слух (избяга ми името им сега), не му се занимава с елементаристики, като вадене на трета сливица, ОК. Потърсих си друг УНГ, за който всеки проблем си е проблем, ако ще да е не е толкова "елитен" за разрешаване. Намерих си, много съм доволна от избора си, всичко мина в пъти по-добре и от най-смелите ми очаквания.
По абсолютно същите начини - може да се постъпи и за раждане и за каквото и да било друго все пак - стига човек да е наясно какво точно иска и очаква и да си го търси. Като стоиш баш като овца на заколение - еми съответният там специалист ще работи с теб по начина, по който той е свикнал, най-удобен е за него, счита за най-правилен и пр. Няма какво да се плюнчиш и оплакваш, ама ПОСЛЕ.
За операцията на Дани - бях си казала важните за мен пунктове. Искам да го надрусат с нещо първо, докато е с мен в стаята, да се ошемети и чак след това да го носят в операционната, да поставят абокат и пр., за да не се стресира. Точно така и направиха, черпиха го Дормикум сироп - така не се бях смяла отдавна, признавам си. Изглеждаше като щастливо надрусан наркоман, като дойде да го визма сестрата, навря се в нея да се гуши и не ме потърси избщо, нито пък знаеше на кой свят е. Въпреки, че и в тази болница (частна) по правилник децата са само с един придружител - бях договорила да сме заедно с Иван, стаята да е самостоятелна (не ми поискаха отгоре пари за това). А исках и Иван да е с мен, защото нямах представа как ще излиза от упойка малкия все пак и още един чифт ръце поне са ми добре дошли. 20-ина минути беше цялото излизане от упойката, не бих казала, че беше тежко, но явно му се гадеше повече когато е легнал и напъваше да стои прав. Да, ама той не може и трябваше баща му да го крепи в такава позиция, аз физически нямаше да издаяня. Понеже операцията беше по пътека (по НЗОК демек), те имат изискване за два дни заължителен болничен престой след такава интервенция, иначе не плащат пътеката. Какво е конкретното следоперативно състояние на пациента, какво мислел лекарят му - няма значение, трябвало да седиш и точка. Ако си платиш кеш обаче - не трябва, тогава решавате с лекаря какво и как. Аз предварително бях обсъдила с него тези въпроси. Казах му, че за следоперативния престой - ще се съобразя изцяло с неговата преценка дали трябва, или не трябва да оставаме в болницата. Аз компетенции за такава преценка - нямам, мога само да кажа какво предпочитам, ако е възможно да стане. Лекарят каза, че той ще се оправя с НЗОК, има си начини и ако може и детето е ОК - ще ни изпише на същия ден. Ако има някакви опасения все пак - имахме готовност да останем в хотел на 200 метра от болницата, ако пък има някакви сериозни проблеми след операцията - да стоим в самата болница и 2 дни и 20 - колкото се налага. Към 10ч. Дани излезе от операционната, към 15ч. ни изписа човека, просто малкият звяр беше пушка.
Водихме го на "Джъмбо" на прибиране, да си избира играчки и досега говори радостно за чичо Доктор и го свързва с шопинг на дракони от Пловдив
Та хем хубава работа свършихме, хем на Дани му остана приятен спомен от всичко това, колкото и да звучи невероятно.
Обръщам внимание, че това се случва в частна болница, ама цялата работа като разход мина по
осигуровките на малкия. Имаш и добрата битова част, имат и най-новата за тези неща техника, ползват се най-добрите (не най-евтините) медикаменти, отношението на всички е от мило по-мило. Аз бях помъкнала 2-3 пижами, признавам си, очаквах да има кръв и цапотия, сестрата като ми каза, че може и по дънки да го оперират
, бая се почудих защо. Като ми го донесоха - схванах - нямаше капчица кръв ни по лицето му, ни по дрехите. Те режели с някакви там супер модерни скалпели, веднага се коагулират съдовете и пр. Не кЪт при мен едно време - без упойка, зяпаш, дърпат с "примката" и каквото отрежат - това, няма шанс за втори опит и почистване при нужда. Затова и рецидивите са били значително повече по мое време...
Единственото, за което платих и което е
по избор бяха 160лв., за да избера точно този лекар. Не го избирах, защото само той е кадърен хирург я, на същото ниво са и другите му колеги. Но понеже се харесаха с Дани на консултацията, аз пък харесах отношението му като цяло, това че търпеливо отговори на всички мои въпроси и веднага се съгласи да ми съдейства за изпълняване на другите ми изисквания - с кеф ги дадох тези пари. Бих ги дала пак, въпреки че съм убедена, че и да не ги бях дала и да го беше оперирал, който там се падна на смяна - нямаше да се получи по-зле в никакъв смисъл. Но аз съм просто от хората склонни да се подсигуряват, дори когато не е особено нужно.
Разказвам подробно за операцията Боби, по една проста причина. НЕСЪСТОЯТЕЛНИ са твърденията, че жените у нас нямали никаква опция да раждат хем естествено, хем баш както те искат да им протече раждането, хем в болница. Не стига, че И (както стана ясно) - това може да стане и в някои държавни болници, ами може да стане
точно както те го искат и във ВСЯКА частна болница (а у нас такива има много), при това БЕЗ да плащат допълнително за целта, както обичат да разправят онези кукумицини. Дори за неосигурени родилики, за раждане НЗОК плаща на съответната болница, колкото и за всяка осигурена жена. Бъдещата майка е тази, която избира дали нейната клинична пътека за раждането - ще я усвои някоя държавна, или някоя частна болница. Мисля (не съм сигурна), че само в няколко частни АГ-болници, по ценоразпис
естественото раждане струва малко повече (примерно 200лв. отгоре), над това, което НЗОК плаща за него. Но в повечето частни АГ-болници - гледат цената на
естественото раждане в техния ценоразпис да е тази, която НЗОК заплаща по пътека. На тях им е изгодно да поемат такива раждания, понеже в общия случай - с нищо не се ангажират, не правят разход за това естествено раждане - просто са около родилката за всеки случай.
Което уверявам те, че масата бременни, искащи да раждат естествено - просто не знаят. Не го знаят, защото дори не са проверили, а не са, защото са убедени, че "то на частно непременно е по-скъпо" и толкова. Е, питам аз тогава - кой им е виновен, че дори не са проверили за 9 месеца, че това дето го искат - може, има го и не струва допълнително.
И после...ма аз на дивана у нас, сама, че то просто НЯМА иначе къде да стане както го искам, ако има - то е много скъпо.
Това просто е лъжа
Боби и затова кипвам когато тая простотия с неасистираното се "аргументира" с липса на разумна и приемлива алтернатива. В частната болница - оставят те сама в стаята, с мъжа ти, заемай си к'вито искаш пози, пали си свещи, пускай си църковни песнопения...на тях не им пречи изобщо. Ама ако мислиш, че Лили да кажем е отишла поне в една частна болница, да попита за цената и дали може това, или онова - гаранция, че не е. Ако беше - щеше да знае, че може, както го знам аз, без да съм раждала естествено.