Боби и
м-и - аз не оправдавам подобно поведение и отношение, само обяснявам на какво се дължи в някои случаи - демек правя констататации.
Да, не е проява на професионализъм това - категорично, не бива и не следва да се толерира, преглъща и пр. Аз лично - такова отношение към себе си не допускам, но и за не съм от хората "душичка, мушичка" и докато някой помисли да ми се озъби - вече го е "отнесла бурята" и бързо съжалява. Никога не започвам първа разбира се, но ответната ми реакция при опит за подобно поведение спрямо мен (не само от лекар) е незабавна и от вида "с техните камъни по техните глави". Какво ще им рева бе Марго?! Като ревна - кое ще ги спре да ме обиждат и да ми се държат като хванати от гората? Насмиташ ги аналогично на тяхното поведение, вдигаш пушилката, заплашваш с жалба в НЗОК (яко ги спича това) и ако масово пациентите им реагират така - няма да си позволяват подобно отношение към нас просто.
Ама ние сме си едно стадо, страхливо, дето само на маса и из нета може да се възмущава и да се пени в общия случай. Опре ли до това да си браним правата и личното достойнство в някаква ситуация - снишаваме се и гледаме като нас***и този, който ни обижда и тормози и това е. Ей родилките да вземем, ама масово. Тя акушерката казала, че ще вземе бебето и точка и тя майката понеже не искала да й се джаска акушерката - го дала, ама не била съгласна. Ми изджаскай й се ти на тая акушерка бе моме, па да видим какво ще направи? Ще те набие и ще ти вземе детето ли? Не, няма, защото няма право на това и го знае идеално. И лекарят да извика - и той знае, че няма такива права и какви били болничните и правила - нЕма никакво значение в такъв случай. Ти си майката, ти "колиш и бесиш" относно бебето си и това е. Аз през 2000-та напуснах местната АГ-болница с полиция.
Не можело да се самоизписвам аз така, па портиера ми заключи вратата, нямало да ме пуснат...
Като дойдоха униформените и се смръзнаха и се зачудиха какво да обясняват. Та хем не ни стиска и не не ни се занимава ей такива медицински кадри да ги сложим на място, хем после циврим... То кучето скача според тоягата както знаем
Както казах и по-горе обаче (не за такива случаи като описаното от Боби и Маргото) - куп пациенти твърдят, че се отнесли с тях грубо, само защото на тях така им се сторило, нещо не им харесала интонацията, не им било обяснено добре, не им се усмихвали достатъчно, не им отделили достатъчно време (според тях самите) и пр. Има лекари, които много добре си разбират от работата, но пък не умеят разбираемо да обяснят чисто медицински неща на пациентите си. Както има перфектни математици, които обаче са супер негодни като преподаватели и не могат 2+2 как е равно на 4 на някого да обяснят. Което не ги прави лоши математици все пак. И при лекарите (някои) има такъв момент, но това просто е някаква даденост, която трудно се променя с гол мерак.
Или пациентите-многознайковци пък... Ми като знаеш повече и по-добре от лекаря - к'во търсиш при него бе? Хем търсиш помощ, хем на всяка дума на лекаря си как "то според теб не било така", лично съм виждала такива и то не един и двама. Няма да забравя една стринка с ДВЕ тазобедрени стави сменени, яко наднормено тегло, едва се влачи...идва при майка ми за следоперативно възстановяване и раздвижване. Майка ми както казах е от спокойните и обяснителните и захваща детайлно и всеобхватно да обяснява. Каква е целта на терапията сега, какъв е оптималният резултат който може да се очаква, че трябва да се свали тегло също така, че после така и така да се избягват определени дейности, натоварвания, движения...Обяснява и ЗАЩО, точно като за идиот, показва схеми на човешкото тяло, на ставите, какво крепят, какво натоварване понасят... Стринката обаче реакция 1: "Аууу ма как така докторке, след операцията няма да съм както преди, че за какво ги сменяхме тези стави?!". Обяснява й се отначало, мило и търпеливо, отговорът е как "Ми аз не вярвам да е така". ОК. За теглото - тя също не вярвала, че то имало отношение към проблема й, изреждат се всите й роднини, които са над 100 кила и как на тях нищо им нямало - демек майка ми й разправя врели-некипели, а и тя не можела гладна да седи, ако не се наплюска обилно - чувствала се отпаднала... Такаааа. След 4 посещения, на 5-тото идва, ама ахка, охка, с патериците едвам се влачи, а ги беше махнала. Майка ми много ясно я е попитала КАК стана това? Амииии....тя жената си имала една "бахчийка" близо до града и то заради тая пуста операция, направо изтървала доматитУ тази година, ама каквото можела решила да си спаси,
че налЕ бурканите, плюскането, к'во ше Идем...Та се качила на междуградски автобус, набрала в две кофи по 10 кила домати и ги помъкнала с автобуса, който бил претъпкан и си ги държала в ръце през цялото време (20 и кусур кила) и накрая нея и доматите й се наложило да ги свалят другите пътници, щото тя не могла да мръдне. Последвало и яко плюене по хирурга, че явно некадърно я е оперирал, майка ми също била некадърна, щото с нищо не й помагала очевидно и тази повече не се появила. След като майка ми й обяснила, че "не, няма хапченца дето да й изпише за нейното състояние и да е като нова, не че не иска, ама не стават така нещата просто, не е до желание и нежелание".
Убедена съм, че същата на когото свари е обяснила, че е толкУ зле, защото лекарите са некадърни и "са я объркали", убедена съм, че и 99% от слушателите й са били напълно съгласни с нея. Ама реалността хич не е такава, каквато на нея й се види нали.
Знам, че въпросната стринка е рядко фрапантен пример на простотия и глупост, но и доста по-интелигентни хора от нея имат увлечението да плюят по цялата лекарска гилдия, без особено, или никакво основание. И родилките не са изключение по въпроса. Ма окситоцина не бил нужен, секциото не било нужно според ТЯХ и като е "според тях" - това стига да е истина. Стига, само защото на тях не им харесало какво се е
наложило при раждането им и щом не им харесало - то непременно е било ненужно и те така.