Здравейте момичета!
Регистрирах се днес по изричното настояване на мой добър приятел ,който ме увери, че тук ще намеря подкрепа и съвет.Каза ми : "Ще ти помогнат, дори и само да си говориш с хората във форума". Така се реших да споделя с вас и моята мъка.
От началото на тази година тръгнахме по лекари, след като повече от година опити със следене на овулация, БТ и т.н. завършваха с неуспех всеки месец.Най-накрая се обърнахме към специалист. Аз съм оперирана от ендометриоза и ми е отстранен единия ячник заедна с тръбата, а след изследванията на партньора ми разбрахме, че има 97% процента лоша морфология на сперматозоидите. Посъветваха ни да преминем към инвитро.
Започнах всичко с надежда и ентусиазъм, мислех си: "Трябва ми само една яйцеклетка. Достатъчно е. Другите жени нормално забременяват с едничка. Трябва ми само малко помощ и всичко ще се нареди"
Започнахме процедурите в клиника "Малинов" в София. Прекрасен екип. Търпеливо преминах през процедурите. Но истината е, че до сега в живота ми това бе истинско изпитание за мен като човек. Нямаше ден , в който да не си задавам въпроси и да не се притеснявам. Чакането на всеки резултат беше напрежение, мъка и треперене какво ще ми кажат. Накрая се оплоди една яйцеклетка. Мислех си " Само да я сложат вътре в мен и вече няма страшно. Тя си е моя, дели се, организма ми ще я приеме и ще си имаме бебче" Но не било писано да стане така. Преди два дни си направих кръвния тест- стойности 0,44. Казаха ми-отрицателен. Все едно не се отнасяше до мен. Бях като замръзнала. Не можех да повярвам.
Утре се връщам на работа. Колежките ми там знаят за процедурата. Ще има съжалителни погледи, ще има добронамерени думи за кураж. А аз не искам да виждам никого, не ми се слушат съболезнования.
Решихме да вървим напред и да направим втори опит, но тъй като съм вече на 35 години мисля, ако не успея и с втория да опитаме осиновяване на дете. В крайна сметка може би съдбата ми е да дам шанс на дете, което е изоставено. С това се успокоявам. И все пак всяка сутрин се будя ужасена и денят ми започва със сълзи, защото съм изгубила така желаното детенце.

Мария, всяка една от нас е мислила като теб.Ужасно трудно е да продължиш, трудно е да станеш, да се изтупаш и да погледнеш напред, но трябва.За съжаление при нас болката от един неуспех е в пъти по-голяма, защото знаеш какви са шансовете, защото чисто психически се натоварваш неимоверно, възлагаш надежди, мечти.
Поплачи, изживей мъката си, имаш право.Всяка една от нас го е правила.Но в един момент трябва да продължиш, заради себе си и заради човека до теб.
Тук наистина си на правилното място.Ще намериш и подкрепа и разбиране.Ще можеш да попиташ за всичко.Ще откриеш колко близки истории имат повечето момичета тук и какво ги е държало,з а да продължат по пътя до мечтаното дете.

Благодаря ти за думите, Маги!
Просто исках да споделя емоциите си. Много ми се събраха. Напрежението е не само в мен , но и около мен. Особено у роднините на партньора ми, които гледат на мен като на безполезно същество, което не може и едно дете да роди. Свекърва ми е човек, който не разбира за какво става въпрос. Когато й обяснявах, че сина й има проблем, тя ми отговаряше, че много хора си били осиновявали деца и след това си раждали свои. Как се зачева дете с такава морфология? Тя дори не осъзнава какво й говоря.Сега, когато не успяхме, така и не съм разговаряла с нея, защото не ми се слушат поредните упреци и предложения.
За мен , а и предполагам и за другите момичета, това е една голяма част от проблема- напрежението, което идва от очакванията и надеждите на близките ни. Чувствам, че съм ги разочаровала. Партньора ми не взема отношение по въпроса за майка си, защото тя е от хората, които си знаят тяхната истина и се смятат за прави във всичко.
Както и да е. Аз съм горда със себе си, че преминах през това, че опитах и че имам сили да опитам отново.
Още веднъж благодаря, че ви има момичета. Тук откривам много полезна информация и се радвач, че послушах съвета да се включа сред вас!

Добре дошла в Зачатие, Мария! Пожелавам ти бързо да се преместиш в темата на бременните.
Първата крачка си я направила, поплакала си и си се изправила, готова за следващ опит.
Свекърва ти няма да коментирам, защото ще трябва доста нецензурни думи да употребя.
Не приемай думите на колегите си като съболезнования. Приеми ги като думи за кураж и ще ти е по-леко.

Здравей и от мен. Мисля, че не трябва да се предаваш. Трудно е да се каже наистина, защото много боли, когато видиш отрицателния резултат, направо сърцето ти спира. Но животът е борба, суров, жесток, изпълнен с разочарования. Не трябва обаче да се отказваш от най-важното за един човек, не само за една жена, а и за един мъж - да имат достойни наследници. Ако не можете да си имате собствени, макар че според мен при наличието на съвременните технологии не тябва още да се отказвате, то обимислете и варианта за осиновяване. И накрая, относно отношението на хората около теб - то не е важно, игнорирай го. Важна си ти, партньора ти и бъдещите ви деца. Успех  и много щастие ти желая!

Благодаря Кати,

Наистина трябва да се съберем в себе си и да не се предаваме. Просто живея в малък град тук всеки знае всичко за другите, хората са малко закостенели и инвитро и осиновяване са все едно носиш алената буква. Солят ти раната с коментарите и въпросите си. А ако не им отговориш говорят зад гърба ти, че най-вероятно не заслужаваш дете щом не можеш да имаш. Това е обидно и допълнително те огорчава. Но ще се постарая да не обръщам внимание на това и да се съсредоточа към целта си. Единствено това е начина да я постигна.
Благодаря за подкрепата и за разбирането!

Благодаря и на теб,Ники!
Толкова се радвам, че попаднах сред вас, момичета. Само няколко коментара, а се чувствам много по-добре. Чувствам се разбрана и сред хора, които ме подкрепят. За мен това е много важно в момента.Благодаря ви от сърце!

Здравей Мария и добре дошла в Зачатие,не си нито първата,нито последната,която си е мислила,че чудото ще се случи от първият път...за жалост малко са тези успели от раз,истината е,че е трудно,че трябва освен с това изпитание да се справяш и с емоциите си,надеждите си и с всички около теб,но резултата накрая си струва,просто не бива да се предаваш,не мисли,че колегите ти ще злословят за теб и ще те съжаляват,приеми ми го като загриженост от тяхна страна,знаеш ли как ми се радват сега моите на бременното ми коремче а,аз като се сетя как ги побърквах с ревовете си,с истериите си и агресията си в един момент сякаш те ми бяха виновни,че не става,сега ми е неудобно чак...свекърва ти изобщо не искам да я коментирам,но не е лошо съпруга ти да вземе отношение,защото ще ти е трудно,в крайна сметка не само ти имаш проблем,а и безценният ѝ син...тя трябва да те подкрепя,а не да те срива психически,но явно не и достига ума за това...не я мисли,ти и съпруга ти сте важни,важно е вие да си се подкрепяте и разбирате...говориш за инвитро,учудена съм,че с тази морфология не са ви направили икси,а инвитро...много късмет от тук нататък каквото и да решиш...с теб сме

Здравей, Мария, съжалявам за неуспешния ти опит и от сърце ти желая скоро да сбъднеш мечтата си за детенце!
В най-тежките периоди от живота ми, включително и след неуспешни опити инвитро, разбрах кои са наистина близките ми хора.  Много е тежко точно в такива моменти, когато си най-уязвим, вместо добра дума да усещаш упрек и някой да ти насажда вина. За жалост, от много хора, които съм смятала за близки, не получих разбиране и подкрепа. Но когато мина известно време разбрах, че така дори е по-добре, че това ми дава свободата да не се интересувам от тяхното мнение, става въпрос включително за близки роднини - мои и от страна на съпруга ми. Както и останалите момичета писаха, за тези решения е дастатъчно да те разбира и подкрепя съпругът ти.
 
Относно осиновяването, аз лично не съм мислила дълго и успоредно с опитите инвитро, миналата година подготвихме нужните документи, така се чувствам по-спокойна.

А сега много важно според мен е, да се анализира неуспешният опит, което би трябвало да включва и разговор с лекаря,  ако е нужно да се направят някои допълнителни изследвания или нещо да се промени в самата процедура.  Съпругът ми също е с лоши показатели, в първите опити правихме ИКСИ, а след това - ИМСИ и допълнително  методът МАКС за подбор на сперматозоидите.
Прегръщам те и ти желая успешен следващ опит!   

Здравей, Мария! Добре дошла тук! За мен поне не е само място за споделяне. Тук срещнах и истински приятели. 
Съжалявам за неуспешния ти опит! Но повечето от нас имат нужда от повече опити, за да успеят. Дори по нормален път успеваемостта на цикъл е около 20-25 %. След първия ми опит сигурно са ми преминали същите мисли през главата като и на теб. И тогава разбрах, че ще ми е по-трудно да се откажа отколкото да продължа. За мой късмет имах четири замразени ембриона от първия опит и от тях се роди моето момченце.
Осиновяването е прекрасно нещо, особено когато човек го желае с цялото си сърце. Тук има момичета тук с осиновено и свое дете (дали по естествен път или чрез процедура). Или само с осиновено. Но това е въпрос на лична преценка. Не искам да натрапвам на никого своето светоусещане.
На хората не можеш да им затвориш устите. Като си нямат личен живот и все ще намерят за какво да коментират чуждия. Днес нямаш дете, утре пък сигурно го възпитаваш зле според тях, все ще намерят нещо. Да, това е недостатък на малкия град (и в големия го има, но по-малко). Такъв ни е манталитетът.  Имаме си и добри страни, но това е една от лошите. И не само на нас. В Гърция, Испания, Португалия, Италия и т.н. не е по-различно. И в северните страни клюкарстват, дори мъжете повече от жените, но там поне не го правят толкова открито.
Защо си имала само една яйцеклетка? Правихте ли стимулация изобщо?

Поздрави!

Няма да повтарям вече коментираното от другите потребителки в темата ти, добри съвети са ти дали. Имай предвид, че всеки от проблемите и ядовете ти са преживени почти от всички тук. В бедата ти утехата е, че вървиш по път, който други вече са изминали. Този форум познава стотици, дори хиляди истории, подобни на твоята, и много малко от тях още чакат щастлива развръзка. На мен много ми помагаше да чета дневниците и историята с коментарите на други жени тук.

Трябва ти време да преживееш разочарованието от неуспеха и да се справиш със страха от неизвестното - кога и как ще станеш майка. Не се съмнявай, че ако искаш, ще го постигнеш. Кураж!

Момичета, вие сте безценни за мен в този момент!
Благодаря на всички ви за добрите думи и за съветите. Още веднъж го казвам-безкрайно щастлива съм, че днес се запознах с някои от вас. Наистина в такъв момент човек има нужда от съпричастност. Ще се опитам да последвам съветите ви и горе главата.
blue_sky, имах само една годна яйцеклетка. Правена ми беше стимулация къс цикъл с Puregon, Fostimon, Cetrotide i Pregnyl. Стимулацията ми беше 11 дни.След това пункция и ембриотрансфер на 3-ти ден. А иначе метода беше ICSI ( извинявам се, че не съм го уточнила това). След стимулацията имах 4 фоликула, но само от един са успели да извадят качествена яйцеклетка. Другите ми показаха на снимки и зглеждаха като нещо размазано и без форма. Обясниха ми, че са съдържали на химично ниво всичко необходимо, но не са били зрели.
Мои близки ме посъветваха да сменя клиниката и да се обърна към Доктор Персенска в София, защото в "Малинов" "имало нещо "- това е цитат на техните думи. Не зная какво означава това и дали имам поводи за съмнение. От "Малинов" ми казаха, -"Ще се видим с теб отново септември месец", предполагам ,за да обсъдим нещата за това как ще се продължава нататък. Но след тези думи  на моите близки не зная дали да продължа при тях или да търся друг вариант.

Може би това не са правилният протокол и правилните дози за теб. Аз имам две стимулации по дълъг протокол (бях на 29 и 33 г.). Втория път дори имах 17 годни яйцеклетки, а докторът си мислеше, че няма да изкарам добра бройка. Обсъдете с лекуващия лекар как да продължите!
За д-р Персенска можеш да си запишеш час за първичен преглед. Така или иначе за нея се чака доста, така че докато му дойде времето, ще си вече по-наясно. Във вашия случай може би е важно да намерите клиника, която има добра апаратура за преодоляване на мъжкия стерилитет, както е писала по-горе марси. Клиника "Малинов" в този си вид съществува от 1,5 г. някъде. Не знам с какъв опит са специалистите и нямам представа каква им е успеваемостта. Няма толкова техни пациентки, пишещи тук.

Според мен, не е добра идея да те пращат в най-натоварената клиника, където се чака с месеци и години, при положение, че възрастта те притиска.

Клиники има много, повечето големи клиники са на едно ниво и не си струва заради медийна слава да се бутат всички на едно място.

Момичета, много мислих днес по въпроса за сменяне на клиниката. Мисля си, че по принцип не е добра идея, защото тези хора са работили с мен като пациент и са запознати със случая ми. Наистина мога да кажа само добри думи за тях. В друга клиника всичко стартира отначало. Може би наистина протокола не е бил подходящ. Съмнявам се и относно имунулогията. Такива изследвания не ми бяха направени и смятам при следващия опит да настоявам да бъдат извършени. Ще стане ясно септември месец, когато се срещнем отново.
Поне лелката днес дойде и съм спокойна, няма болки, няма страховити количества, както си го представях, че ще е. Така, че поне за  едно нещо се успокоих.
Благодаря ви, отново!

Момичета, много мислих днес по въпроса за сменяне на клиниката. Мисля си, че по принцип не е добра идея, защото тези хора са работили с мен като пациент и са запознати със случая ми. Наистина мога да кажа само добри думи за тях. В друга клиника всичко стартира отначало.

С това съм много съгласна. Скачането от клиника в клиника не помага на никого и успехите от това са случайни.
Но все пак имай едно наум, че в "Малинов" от скоро работят по тези проблеми.

Много късмет 

Благодаря за пожеланията,little_rabbit!

Видях, че в Малинов много се стараят. Имат успешни опити. Наистина това не е гаранция. Но мисля, че с общи усилия ще успеем. Надявам се от сърце. За доктор Семерджиева, при която бях аз съм чувала много добри думи. Дано нещата се случат.

Мария, за мен най-важното беше да намеря своя лекар, да му се доверя, така че моят съвет е, слушай какво ти подсказва интуицията, защото проблема е решен на половина тогава когато имаш доверие на лекаря и екипа.
Д-р Семерджиева е добър лекар и човек

А както и зайчето ти е казала, а ти самата си стигнала до този извод, не е хубаво да се скача от лекар на лекар, поне не след първи неуспех, защото шанса да е успешно първото инвитро наистина не е голям. Но, екипа вече има наблюдение върху теб, как реагираш на стимулацията, брой и качество на яйцеклетки и т.н. Т.е. следващия път ще се направи анализ и ще се подходи по различен начин, за да се постигнат по-добри резултати.
Пожелавма ти успех от все сърце!

Благодаря за пожеланията ти StefiZ,
след доста чудене, прецених, че най-добре ще е да се доверя на доктор Семерджиева. Септември месец като се видим ще разберем какво ми е състоянието, ще се преглеждаме и ще анализираме нещата, за да направим план как да продължим. Сега съм по-спокойна в себе си, защото го взех като решение. Напред и успех на всички ни!

Здравей, Мария  Чудесно е, че си открила Зачатие, защото тук освен подкрепа, получаваш и много компетентни съвети. Виждам, че някои от близките ти хора са ти предложили да смениш клиниката. Ако все пак решиш, чувала съм, че не одобряват в самата клиника, но аз имам час при д-р Стаменов в Надежда в края на септември и мога да ти го дам. На мен няма да ми трябва, а съм го записала преди година. Ще се радвам да помогна на някоя бъдеща мама, ако от клиниката позволят. Успех и вярвай, че скоро ще се сбъдне твоята мечта!