Съжалявам, ако ще ви натъжа с моята история, но искам да споделя, за да предпазя ако мога някого от тази мъка.
Вместо да Ви се похваля, как след 5 годни мъка на стерилитет, инсеминации, прегледи и неуспехи, най- после успях от 1 инвитро да родя близнаци и как вместо най- щастливия човек съм и най- нещастния и как докторите с лека ръка затриха това мое щастие.
Първо забременях с близнаци, като бременността ми беше много тежка, започна с кървене, повръщане и продължи с 9 месеца лежане и лежане от 26 седмица в болница на системи за задържане. Въпреки мъките успях и в 35 седмица родих две прекрасни момиченца. На 7 ден всичко беше наред и ни изписаха. След това обаче на 20 дни се разболяха от бронхиолит, но оздравяха, след това обаче дори при най-малкото кихане, или прокашляне ме беше страх и ги водех на лекар.
Онзи ден едното близначе, прокашля през нощта, на др. ден веднага се обадих на педиатърката и тя каза елате да ви чуя. Отидохме, каза, че нищо не чува, но детето прокашля пред нея и тя каза, че не и харесва кашлицата, остра е и ни изписа капки фенистил, давах ги един ден, но на др. ден видях, че детето започва да диша учустено с коремчето, пак и се обадих и отидохме, каза, че нищо не чува, а така дишало от жегата, а това че се храни по- малко също е от жегата. На др. ден пак и се обадих и отидохме, защото детето беше бледо и не беше добре, чу го и каза че не и харесва да отиваме в токуда. Отидохме, прегледаха го, пак нищо не чуха, казаха има лек вирус, но с инхалации и вит с ще мине. На въпроса не следва ли да останем в болница. отг. беше не няма драма, това което ще му правите в къщи ще му правим и тук. Прибрахме се , на др. ден, обаче пак отидохме, защото детето беше бледо и не беше добре. Прегледаха го и докато чакахме докторката да напише какви изследвания да направим, то се разплака и издъхна в ръцете на съпруга ми. 4 часа го реанимираха, но нищо, вируса през това време е увредил сърцето мозъки и др. органи.И това е сега се разкъсвам между гробища и болници, защото и др. дете се разболя и беше 2 седмици в боллница. Сама се моля на Господ, поне то да ми е живо и здраво и когато го погледна се задавям от мъка, но то се усмихва горкото и не знае какво се случва и аз трябва да се усмихвам през сълзи, заради лекарското безхаберие и мъката до живот, но трябва да събирам сили, за да гледам останалото ми дете.
Това е скъпи момичета, съжалявам, ако съм отегчила, някого, но имах нужда да споделя. Бъдете живи и здрави и дано никой не изпита тази мъка като мен.
