Лили, имам специално отношение към някои твои тези само, не към теб лично. Ако беше лично ( в негативен смисъл) - щеше да го усетиш, повярвай ми.
Неслучайно съм казала "курсът на БЧК, който минават шофьорите". Наясно съм със системата им, наясно съм какви курсове и подготовки има за доброволците на БЧК (например), какъв е материала, какво се гледа и обяснява. Бременността, дори да направи супер чувствителна някоя жена - тя същата - нЕма да се разреве на курс на БЧК, понеже й показали и обяснили кога, защо и как се шинира крайник, как се прави изкуствено дишане, как се промива око, в което е попаднала киселина да кажем, как се поставя точно задавило се с нещо бебе и какво се прави... Това се обяснява все пак, с манекен максимум, или специално заснето клипче, не си в спешното с наистина страдащи хора. Каква кръв, какви 5лв.?
Говориш наизуст в момента. Е, имаше един манекен човешки, на който да ни покажат как се прави сърдечен масаж точно и да се упражним. И според теб някоя бременна от това ще припадне и пометне ли?
Всеки би трябвало да знае нещата преподавани на този курс казваш, ама и двете знаем, че почти всеки - НЕ ги знае. Бременните жени - не са нещо болни, недъгави и "свещени крави", че да ги третираме по метода: "Ах сакън - да не ходи тук и там, да не види това и онова, че...". Че какво точно? Като бях бременна, ей тоя тип отношение ме побъркваше, особено на маса.... Бе кой каквото си поръчал и сипал да яде: "Ма на ся хапни си". Ако не си хапна и оп - помятам налЕ.
Или пък "Аууу ма как така до Виена, че и с колата, че цял ден ръшкаш магазини...". Е, това с тоя курс е същия вид отношение. Ще се гъне и ражда някоя жена - в кръв, секрети и пр., ама ако и кажат как се диша "уста в уста" - и не може го понесе. Психически.
Бъдещата майка - следва да е подготвена за всякакви ситуации с детето си, при това не само хубави и приятни. Травматизмът в ранна детска възраст Лили е висок, масов и по всякакви невероятни поводи. Умението да шинираш счупеният крайник на малкия бяс, докато го закараш до спешното е много по-безценно от това, да му консервираш някак домашни плодове (например), но на второто - всички отделят завидно време и внимание. Пък за първото е: "Ох, ама дано не се случи". Е, ти сега пледираш да ходим на "училище по кърмене" (дето няма нужда да учиш, че кърмиш, ела виж циганките тука
), ама е много кофти да идем за няколко часа на курс, в който да ни кажат как да сме адекватни, ако някой край нас пострада. Или ние самите.