Добро утро зайче, май другите поспиват  Прекрасна закуска в този гаден ден!

Добро утро!
Зайко, благодаря за закуската. Нищо че моята я апнах одеве още.
м-и, какво поспиване, бе душо? Станахме рано, варихме макарони, газта свърши, та ги доварявахме на ток. Па закусвахме, тати ходи да зарежда бутилката, ние със ситната прибирахме прането ..... абе забавна сутрин
Преди малко ги изпратих моите на село и сега - почивка  .
Лек, макар и хладен и ветровит ден ви пожелавам!

Добро ви утро м-и, ние специално поспахме повечко, защото тази нощ беше хладно...всъщност направо студено си беше. Пък какъв порой се изля снощи - аварийно се местихме от беседката на двора - вътре в къщата. Докато си примъкна салатката и стана като супа от зеленчуци  Днес е студено (щом съм с жилетка и то вътре - смятай), че и духа здраво....откачено време ей! За малкия не знам, но моят организъм поне - хич не се справя добре с такива резки промени на времето и огромни амплитуди в температурата.
То, че на българина няма угодия никога и за нищо и все мрънка - така си е. Ама относно тазгодишното "лято" - мрънкаме с основание поне. То не бе дъжд, не бе студ, после пък ни изпържи 10-ина дни слънце, жеги и сега хоп - пак студ, пак дъжд... Аз откакто сме на село - не мога да намеря подходящ ден да заведа малкия на басейн (плаж). То или е такова като днес, или гони 40 градуса и не е за живи хора навън... Отщя ми се ходене на море, или където и да било другаде честно казано.

Добър да е денят на всички 
М-и, какво му е гадното  ? Прекрасен прохладен ден 
Зайче, мерси за закусчицата. Като е хладничко и апетитът е по-голям 

Jbrul, естествено че насила няма да ти направят секцио, но достатъчна е психическата атака. А за една бременна, която няма медицински познания (то не е задължително), е достатъчно да се разколебае и да не е сигурна дали наистина има необходимост или не. Те лекарите от това се възползват точно.
А заради тези "технически моменти", за които и ти пишеш, лекарите натискат за секцио. Все пак всеки лекар може да си прецени колко бременни да поеме и кога ще са му в повече и няма да може да ги обслужи всичките.
Допълнително заплащане естествено, че се брои - 900 лв. за избор на екип, а една сюрия доктори искат и на ръка да им дадеш.
Много ми е интересно каква част от тези 900 са за доктора. Някой ако знае да пише. 

Уф, отивам да гладя (времето предразполага  )

Уф, Смайли, що си не помълча за гладенето? Сега и мен ще ме човърка, че времето е подходящо и бива да изгладя. Може и да се прежаля.

Здравейте и от мен Смайли,по-малко от половината от тези пари остават за доктора,половината отиват за болницата,останалата половина се разпределя между екипа,не е само доктора,има анестезиолог,има сестри и санитари....това е,не случайно се искат пари на ръка,работим за слава кво да ви кажа,такова ни е здравеопазването,все няма пари,от месеци не сме взимали клинични пътеки,щото касата нямала пари,ама елате да видите клиниката е пълна,а пари все няма...откак съм в болнични вземам повече пари,отколкото да съм на работа
Мен пък доктора ми преди 11 г.държеше много да раждам естествено и хем виждаше,че не тръгва раждането хем не ме оперира,на 18-я час ми я извади с форцепс на 5 см.разкритие...ужаса,който изживях бе причина да кълна,че повече няма да раждам и т.н.след 5 г.се оказа,че не мога да забременея и все си мисля,че нещо ме объркаха тогава,но в последствие проблема бе в мъжа ми...та не знам,още не сме говорили как ще раждам има време,но като си спомня кво беше изтръпвам,от друга страна,от медицинска гледна точка след секцио се възстановяваш по-бавно...
Хубав ден 

Уф, Смайли, що си не помълча за гладенето? Сега и мен ще ме човърка, че времето е подходящо и бива да изгладя. Може и да се прежаля.

И аз след малко 

Ето кое му е хубавото да няма никой в къщи - хем изгладих на спокойствие без „мамо, мамо, знайш ли ...“ и без „Петяяя, къде ми е .... “. Хем успях докато гладя да се депилирам.
Сега с чиста съвест мога да си зяпам тв и компа.

Снощи с мъжа ми се радвахме като малки деца на дъжда.
Даже той излезе на терасата да се намокри.
Знам как звучи на фона на потопите в България, но при нас е адска суша и непоносима жега.
Днес вали и е хладно. Не съм вярвала, че ще дойде ден, в който ще се радвам на студ!

Смайли, повтарям - бременните не са длъжни да са медицински грамотни - да. Но , ако на дадена бременна й е важно да си ражда естествено - ще се ограмоти по въпроса какви са показанията за секцио и няма да има мегдан да бъде "атакувана психически" от лекар, който настоява да е секцио, заради личното си удобство например. Или заради пари.
Аз не приемам изобщо позицията, не само за раждания - хем да се оставиш изцяло на преценката на лекаря, хем после да мрънкаш как тя била грешна. Ако искаш адекватно да участваш във взимането на медицинско решение за нещо - информираш се, обсъждаш с лекаря, решавате заедно. Като "си го зяпнала в устата" и не ти стиска да си отстояваш мненията, или те мързи да се информираш - няма после какво да се оплакваш.
Познавам куп неграмотни, ама буквално неграмотни майки, които си бяха неграмотни като бременни, сега са пак толкова неграмотни, ама не моЙш им затвори устите да кометират как лекарят им направил ненужно секцио. Една такава не знаеше за наличието на уретра дори  (то не е за смях де), ами мислела, че там откъдето ще ражда, оттам пишка. Разбрала, че не е така, чак като се наложило спешно секцио, та й поставили катетър. Ама и тя моля ти се е "доататъчно компетентна" да знае по-добре от лекаря, дали се налагало секциото, дали не се.
Сигурно си права, че много лекари и за най-дребното препоръчват секцио, защото така е по-удобно за тях самите да работят. Но тук идва ролята на бъдещата родилка и е мястото тя да си отстоява правата и разбиранията. Така е за всичко в този живот все пак, раждането не е изключение от това правило. Като не си отстоявал себе си - после няма какво да се жалваш. Може и да са ми крайни позициите, но са такива просто, не виждам смисъл да се "усуквам".

Колко пари взима лекарят т.е. каква част - нямам представа. Алекс е дала яснота някаква. За моето раждане платих всичко накуп и не съм искала подробно сметка от тези пари колко и за какво точно са отишли. Знам само, че 800лв. дадох за нощувките, пък знам, защото знам каква е цената на вечер за ВИП-а с придружител. Другата част от сумата как се разпределя - нямам понятие. Последно, като вадихме сливицата на Дани, самата операция мина по клинична пътека. Кеш платих 160лв. за това, че съм избрала конкретен хирург. От тези 160лв. обаче - колко е получил лично той - не мога да знам. Но считам за абсолютно редно и нормално - след като държа баш този лекар да оперира, при други 5-ма налични - да си платя за това изискване. Човекът в избрания от мен ден, по принцип не беше и на смяна, дойде специално, заради Дани и стоя там, докато го изпише. И след като съм платила, за да го ангажирам персонално - в цената влиза и личното му заемане, ако възникне следоперативен проблем, все тая по кое време на денонощието и дали е на работа той в момента. Знам, защото попитах, ако все пак нещо не е ОК, какво да правим, кого да търся, направо в болницата ли да идваме пък...който се случи дежурен. Докторът ми даде визитка, с мобилен номер, неговият личен и каза, при проблем - да звъня на него. Аз мразя да бъда досадна и закърших пръсти с: "Ами докторе, ако стане нещо посред нощ, в 3-4 часа, как да звъня да ви събудя...". Човекът ме изгледа наистина смаяно и ми казва: "Вие сте си платили, за да се грижа аз за вашето дете, което включва ВСЯКО ВРЕМЕ на денонощието, та и за най-дребното, по което и да е време - звъните на мен. Ако не съм тук - ще стана и ще дойда. Това е, не се колебайте да ме потърсите за каквото и да било, дори незначително да ви се струва - пак". За щастие - не се наложи да го търся. Но ако този лекар е АГ и някоя бременна държи да е лично ангажиран с нея, така както този УНГ с Дани - за мен следва да си плати допълнително и да си говорят те двамата тя какво иска и не иска. Иначе - който се падне и каквото реши той. Няма безплатни "екстри" в този живот, за нищо.

Алекс 77, може да е до организъм, до хирург, може да е до това, че последните години много напреднаха нещата откъм обезболяване, срязване (не се режат мускули), но лично аз  - не се възстановявах след секциото, нито доживях нещо да ме заболи. На 20-я час си бях взела душ, нямах и превръзка дори на разреза, катетър - също и се смъкнах пред болницата в цивилни дрешки да пия капучино и да пуша цигари  За бебето съм се грижила съвсем сама, от самото начало - не съм имала нужда от каква да е помощ, дори дискомфорт някакъв не съм изпитвала. Цялото ми лежане всъщност - беше докато съвсем ме пусне спиналната упойка, за да си усещам краката и докато се наспя. И доста други майки тук са били така. Споделям единствено, за да не се панираш, ако все пак се наложи секцио, не е такова вече следоперативното възстановяване каквото е било преди години. Пък при някои (като мен) - такъв момент изцяло липсва.

Аз съм на ръба да си запаля печката другарки  , тук си стана яко студ.

Мързеше ме да обяснявам надълго и широко колко бързо се възстанових от секциото и все едно нищо не е било, но прочетох Жбрул и мога да кажа само: и при мен беше така./то и доктора май ни е един,де/.Конеца ми го махна на 4 ден, а белега от разреза едва се вижда. В болницата обикалях като кон от третия ден и откачах от безделието,че децата мипостояха в интензивното.В къщи си шетам от първия ден,че и още натоварване мога да понеса,но се поглезвам,че мама е тук.Тя например глади/завиждайте/,та ютия не съм пипнала след раждането,а мъжо вършее с прахосмукачката,по навик от бременността, когато ме отменяше.Но въпреки помощта им шетнята с тия две юначета не е малка, а аз не се чувствам като след операция.Лапсроскопията за премахване на тръба беше къде-къде по-дълго възстановяването.

hope-love, само да ти кажа, че аз и белег нямам вече. Ако някой мнооого се навре, та с лупа да гледа - може да забележи някаква бледа чертичка, даже и като от одраскано не е. Това, което е на едното ми коляно, в следствие на многократни размазвания при прескачане на огради и пр. дивотии като дете -  е много по-сериозен и незаличим белег. Това по чисто козметичната част. За останалото - казах, гледам, че и при теб е същото. И при други пациентки на нашия лекар беше същото.
Моят конец ми го извади на домашната спалня една колежка на мама  , с ръкавици и стерилни инструменти разбира се. Понеже вече си бях в С.З. и нямаше смисъл за едно вадене на конец да ходя чак до Пловдив и да занимавам Д-р Даскалов. Пък и тази мацка е спец по лицеви шефове (те са същите, които прави нашият лекар) и са такива с цел да не остават белези. Ама то така бързо ми зарастваше разреза, че пустия конец взе да ми опъва и да ме дразни на бърза ръка.

Аз така се бях начела и наслушала за "бавното и тегаво възстановяване след секцио", че първите две седмици - все се ослушвах и чаках нещо да ми стане зле, да ме заболи, нещо бе. То ми дойде цикъла, мина и замина и аз все още си чаках "да стане тежко след операцията". То детето стана на два месеца, че тогава се замислих, че няма какво да чакам изобщо. Луда раУта. 
Приятелка, която роди три месеца след мен второто си дете - хем бързо и леко естествено раждане е било, ама имаше външни шевове и месец поне сядаше върху един надуваем пояс, пък се киснеше в леген с тетра, пък я болеше и й опъваше...  Нищо фатално разбира се, ама неприятно все пак. Пък аз с коремната операция си бях ток и жица от самото начало.
Та е много относително от кое една жена се възстановява по-бързо и дали. То ни организъм с организъм си приличат, ни раждане с раждане, дори при една и съща майка - ражданията когато са повече от едно - могат да протекат абсолютно различно. Затова човек - не бива да се настройва негативно и да се филмира предварително за единия, или другия вариант. Освен да трепериш за няма нищо, или да се окажеш неприятно изненадан от това как е реално нещото , дето си го мечтал и си го представял иначче - друга "файда" няма. Подготвеност, внимателен избор на лекар и болница и спокойствие муЙ майката, според мен поне. И да сме живи и здрави с децата накрая - другото е пейзаж. 

Как щях да ви провокирам да пишете ако не, че спите 
Денят за мен е гаден, че детето лепна мисля вирус(разстройство, повръщане, температура). Някак уж го закрепих вчера и беше останала само Т, но е трябвало да огранича прясното мляко изглежда и днес пак имам 2 перални бельо и чаршафи оповръщани, къпахме се два пъти преди закуска, красота. Та сега пера, пускам си сушилнята и НЕ гладя  Тук също е мрачно, но за мен сравнително топло, телефона ми показва 20 градуса.
За моето раждане мога да кажа, че си беше тежко и моят Док се запъна да е без обезболяване, но като се изгубиха тонова ме срязаха и го извадиха набързо, то пък после плацентата се закучи и си получих упойката  Въпреки количеството шевове, ни един дори за ден не ме е болял, явно си зависи кой как шие, на меко сядах само докато извадят конците, а тетра не съм варила. Но пък си бях изморена и ми се спеше поне 5 дни след раждането.

То като ме почнали и аз да кажа, наплашиха ме че се възстановяването е трудно след секцио. Особенно за възраст като моята. Е не беше, така. Много бързо се раздвижих и обикалях коридорите на болницата. Дори показвах на другите мами как да станат от леглото, че рехабилитаторката веднъж се вясна. Преди тренирах плуване, но след толкова опити, хормони и стрес имам завидни килца и все си мислех, че няма да се раздвижа лесно заради килограмите. Белега почти не си личи, моят доктор свали конците и аз дори не разбрах кога - питам аз . дали ще боли, а той ми вика ето го конеца, откога го махнах..... Аз бях решила да раждам с пълна упойка, но понеже секциото беше спешно, се наложи спинална упойка. Пред вид факта, че са ми слагали спинална по време на диагностичната хистероскопия в клиника Щерев и много трудното ми връщане на чувствителността и трудното поставяне заради килограмите, се тръшках на доктора от Дева Мария, че не искам спинална. На човекът пришка му излезе да обеснява, че съм яла и няма друг вариант, ако искам живо бебе. Докато говореше ми вика я се наведи напред и след секунда беше я сложил. Руската школа си каза думата  . А като знам колко ме бодаха преди... Доволна съм от секциото, че беше със спинална упойка, защото мигът в които чуеш как изплаква бебето ти с ясен и силен глас не се забравя. След секунди ми я дадоха да я целуна, а тя правеше балончета с устата си. Щях да пропусна тези мигове, както се казва всяко зло за добро.
В момента се чувствам така, сякаш не съм раждала, само малката ми красавица напомня за това.

Ох голямо раждане раждаме от няколко дни  За упойките специално - аз друга операция, освен секциото в живота си нямам. Но си спомням добре консултацията с анестезиолога ми (да е жив и здрав, магьосник абсолютен) и как той се подготви да ми изнесе дълга и подробна лекция на тема "предимства на спиналната анестезия". Аз, като човек, който няма предишен личен опит с анестезии, вкл. и неприятен - бях само чела за единият и другият вид упойки и бях съвсем наясно, че искам спинална и защо - стига да може. Има някои проблеми гръбначни, които не позволяват безрисково поставяне на такава и тогава щеш не щеш е пълна. Но аз такива нямам...
Та Д-р Георгиве ми казва: "Ами сега за вида анестезия..." И аз го пресякох с: "Аз искам спинална!" и той беше  От което си направих извода, че явно повечето пациентки искат да е пълна и за другото са дълги и тегави преговорите. Реши все пак да ми обясни предимствата човека, казах му че съм съгласна априори с тях и единственото ми изискване е да не ме боли нищо, по никое време, па ако ще да ме надруса с хероин през дупето... 
Нали съм любопитна квачка обаче - бях ровила, чела, гледла снимки как изглеждат тия ми ти игли, за поставяне на спинална и епидурален катетър (имах и двете). Бе гледаш по снимките - то чиста проба шило това, изглежда си страшничко, дори за човек дето няма страх от игли. Знам, че там където се поставят упойките - няма нерви, не следва да боли, ама...като гледам инструмента и си викам аз: "Бе мани ти тия как не се усещо, не моЙ да бъде то, ама каквото ще се усеща - ще е за секунди, айде холан - ще  стисна зъби ще изтрая, голяма работа". Питам анестезиолога дали все пак не боли при поставянето, ако да - искам да знам, да съм подготвена, да не взема да мръдна нещо, ако знам и очаквам - ще стоя неподвижно... Той най-неочаквано се пресегна, щипна ме леко по ръката и аз гледам тъпо... Казва ми: "Толкова боли. Търпи ли се? " и се хили.

Аз признавам си, все пак не повярвах тогава, че толкУ пък нищо няма да усетя...
В операционна вече - като по филмите - така застани, спокойно сега, не бода, гледам къде, какво, аз ще ти кажа. Седя си аз и чакам. В един момент усещам леко бодване, като при взимане на венозна кръв, решавам, че тепърва предстои съществената част и си бая наум налЕ "Ай ся лигло, стегни се, не мърдай, звук не издавай, хората с часове контракции търпят, едно-две боденеия ще изтраеш и то тихо и смело, да не се излагаш като кифла..." И докато си бая  - хоп - едно кактетърче ми изведоха на рамото.  За епидурала това, пък аз нали - чакам да ме кормят и се самоагитирам да стоя спокойно и неподвижно. Че като прихнах да се смея - не мога да обясня на екипа защо. След малко за спиналната - още едно такова "боц" усетих и как постъпва някаква течност, под налягане НО НЕ болка, просто усещане, беше за секунди, явно докато вкарат веществото. След това ми стана приятно топло в зоната от пъпа надолу, не си чувствах нищо, наместиха ме да легна.

Д-р Даскалов идва и ме "заигра" с една пинцета. Показва ми я над преградата и ми обяснява, че ще ме щипне с нея, пък когато кажа, че нищо не усещам, чак тогава ще реже. Междувременно анестезиолога ми седи на главата и ми разправя разни смешки, та снимки си правихме, а аз по едно време се присещам и казвам на Док: "Ей, ама докато не ти кажа, че не усещам щипането да не режеш!!!" Той ми казва: "Ама разбира се" и аз чакам тепърва нали да започва цялата раУта. Катетър ми сложиха след спиналната - не усетих как, после не го усещах заради епидурала, бях с епидурал и като го вадиха - нямам хабер какво е усещането реално. Помня също, че внезапно настоях да видя неонатолозите, да съм сигурна, че са в залата...всеки изтрещява явно в такива моменти - приближиха се хората, двама, представиха се, казаха, че са в готовност, да съм спокойна... Имената им не помня даже  , ама нали са налице - кротнах. Екипа за стволовите клетки беше дошъл още в 7, та за тях бях споко. Анестезиологът ме пита дали не предпочитам друга музика, ако искам да ми пуснат друга радио-станция (вървеше Радио 1) и аз се размслих на тема дали искам друга музика.... И междувременно усещам, че нещо ме разклащат и се зачудих какво при подготовката за операция пък предизвика това разклащане, след което чувам: "Прекрасно здраво момченце, честито на мама". И аз патката ми с патка така и не разбрах, че те всъщност го вадят. Аз си чакам да ме щипе Док с пинцета и да му кажа, че не усещам щипането, че тогава чак...  После ми донесоха Дани още с клампата на пъпа и в чаршафа в който го е поела акушерката, да го пипна. Питаха дали искам да го гушна, но аз не поисках...не знам защо. Стигаше ми да го помилвам, да го видя цял и добре и после да го взимат неонатолозите, понеже те им разбират на новородените най-добре и така ми е по-сигурно, че бебето е ОК.
Понеже съм леко глуха, не чух веднага да изплаче, а те му почистваха устата с аспиратор (това го чух), за секунди беше, но явно нещо съм се притеснила за момент, защото помня, че питах "Защо не чувам бебето да плаче?" и явно и кръвното ми е мръднало тогава. Анестезиологът с много рязък тон каза на неонатолозите: "Донесете бебето на майката да го види", в този момент го чух да изплаква, ама якоооо, веднага след като шумът от аспиратора спря.

Абеее - дали 30 мин. имаше цялата работа с шиенето после, после два часа в реанимация говорих по телефона и гледах музикални канали и после ме качиха в моята стая. Дани се роди в 10:04, към 15 ч. ми го донесоха в кошчето му да си го мачкам, ама на мен ми се спеше на умирачка пък. Та погушках го и го оставих в "аквариума" първата нощ.

Нямам страх от игли, кръв и черва, всъщност - много ми се искаш е да видя как го вадят, но това - не е възможно по никакъв начин. Казвам го за всички момичета, които искат пълна анестезия, само защото нямало да "понесат да са в съзнание и да ги режат... " Нито се уцеща нещо, нито се вижда нещо и да искате - няма начин. Но печелите незабавна среща с бебето, не рискувате тежко излизане от пълна анестезия, няма болка от поставянето на упойките. Помислете си добре преди да решите.

Шъ ни съ скарат другите раздумковци, че сме сбъркали темата с "Раждането...".

Добре, че изгладихте. Аз в крайна сметка излезнах и никаква не я свърших 

Стоека, пу пу за малката бонбонка на снимката 

Алексче, ако болницата взема половината, това е крайно нечестно - нали си взема парите по здравната каса за раждането (които май са към 1500 лв). А аз като съм раждала в частна клиника броих отделно 600 лв. за раждането. Та мислих че тези 900 лв. са само за екипа и то основно за доктора (защото другите не ги избирам, а е който се падне на смяна, т.е. ако съм без ибор на екип, пак ще са същите).
Ако това, което казваш е така и да речем, че док взема 300 лв. ? то пак не е като да работи без пари де.

Jbrul, не знам каква ти е професията, но според мен трябва да бъдеш анализатор и да те гледаме по ТВ да коментираш всички значими новини, наред с разни политолози, социолози, политици и журналисти  Аз пък имам проблем с това да се аргументирам (вътрешно си знам, че нещо е така, но ми е трудно да го обясня на другите) и тук си е една школа за мен в тази посока 

За раждането Да ви кажа, че и мен ме бяха наплашили с болката предварително.
Казаха, че като се поставя епидуралната боли. А след като ти я поставят, контракциите пак ги чувстваш (боляло като при цикъл с нея). Аз имам супер болезнен цикъл (3 дни съм на обезболяващи) и си викам олеее тук ще се мре 
Ама нищо подобно не се оказа. Поставянето на самата упойка усетих съвсем леко, а след упойката бях като дрогирана и грам не ме болеше  Веднага бях готова да раждам още един път 

Мацки, объркахте темите май май.Айде пренесете се

Мацки, объркахте темите май май.Айде пренесете се

То така не е интересно вече 

Голям мързел ме гони днес  Кой ще дойде да ми ошета? 

Ееее аман от пренасяне бе Маги - нали е спам-тема. Ми стига само плюскахте и гладихте в нея, ми раждайте малко пък 

Смайли - нищо свързано с изредените от теб не работя, няма и да работя. Това ми е "хоби" - да съм многознайка и да си разтоварвам логореята.

Днес ме мързи яко, къщата е разхвърляна, вали цял ден и съм го ударила на тотален мързел. Празнувам отпътуването на "триона за нерви", известен като "баба ми" също така. Поради което - имам мнооого време да спамя, слагайте цайсите!!!