Зайче, все по-красиви закуски и кафенце
hope-love, никакво море за теб
, да пазиш бебетата -това е важното
Сега си пия кафенцето, а морето също само на картинка ще го гледам тая година
, честно казано и не страдам много, аз съм по-скоро горски човек, дай ми планина
. А откакто се преместихме на село, ни се изпари желанието да ходим на почивка, при положение че сме почти в планината и до гора. Обикаляме наоколо. Заради дъждовете тая година има много гъби и ходихме на няколко пъти. Снимах доста и като прегледам снимките, ще ви покажа едни много красиви гъбки. Разбира се, отровните са най-красиви.
Също често ходим на езерото за риба, има малко езеро в центъра на селото. Мъжът ми е рибар .... ох, риболовец се казваше
, все забравям
. И другото любимо място е р. Струма (по посока към Кюстендил). Правим големи преходи край реката.
Преди две години имахме много комично преживяване с един преход. Решихме да стигнем от едно село до друго, вървейки покрай реката. "Да повървим за здраве", така си казахме
. Видя ни се близо, тръгнахме и .... след повече от 2 часа ходене си дадохме сметка, че сме някъде по средата .... и ни напред - ни назад
, а това става лятото при адска жега над 35 градуса
. Аз по- издържам на ходене, но мъжът ми окапа
, освен това през цялото време беше с високите гумени рибарски ботуши (до над коляното
) с желязната логика "по-добре да са ми на краката, вместо да ми тежат на ръцете"
. И така, след 4-5 часа ходене в жегата, вече почти слънчасали, се довлякохме до другото село и за радост, в крайните къщички видяхме една баба в двора и', жената ни прие да се поизмием и ни почерпи със страхотни круши. Като и разказахме откъде сме дошли пеш, още повече с целия багаж, въдици и рибарски ботуши, тя ни взе за тотално луди хора
и за награда ни почерпи с още круши, даже ни напълни една торба за вкъщи и ни изпрати до спирката на автобуса да е сигурна, че пак няма да се объркаме нещо
.
Желая ви хубави почивни дни!