0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    sunnynevi

  • ***
  • 273
  • Слънца и усмивки за всички!!!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част X
« Отговор #80 -: Септември 07, 2014, 12:41:14 pm »
Здравейте!
Имам нужда от помощ, понеже за пръв път пием АБ.
Дъщеря ми е на 2 г. и 4 месеца.Започнахме ясла в понеделник и в петък сутринта вече вдигна ТТ 38.2
Заведох я на Личната и този път вече ни изписа АБ - агументин ( може и да не го изписвам правилно )  :(
Започнахме го в петък вечерта, от снощи или гърлото повече я боли или се съмнявам за гъбички в устата  :( Мисля, че съм чувала , че е възможна появата им при лечение с АБ ?!
Днес, вече 3 ти ден сме по-добре с т температурата, но храненето става все по-трудно !!! Струва ми се, че има ситни червени мехурчета по долната устна, но...моята щерка изобщо не дава да погледна по-внимателно.
Утре следобяд ще я заведа при личната, но сега това време и изглежда ужасно дълъг период !!!!  :(
Моля, за мнение ! Благодаря !  :wink:

*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част X
« Отговор #81 -: Септември 07, 2014, 13:47:02 pm »
Такива мехурчета в устата са типични за херп-ангината. Не са причинени от АБ. Неприятно е усещането, боли си, но просто се чака да минат и това е. Не спирай приема на АБ. Аугментинът е добър препарат, аз самата го пия редовно (имам предвид когато пия АБ - го предпочитам), за детето-също. Не е имало странични ефекти от приема му, гъбички пък съвсем, а го пием 7, или 10 дни, опрем ли изобщо до АБ.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част X
« Отговор #82 -: Септември 07, 2014, 16:10:23 pm »
Моят син веднъж е карал хепр ангина Педиатърът изписа Дактарин(дават го за афти или млечница на бебетата) та му мина за дни и без АБ.
*

    sunnynevi

  • ***
  • 273
  • Слънца и усмивки за всички!!!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част X
« Отговор #83 -: Септември 07, 2014, 17:24:14 pm »
Благодая ви!!!! :wink:

Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част X
« Отговор #84 -: Септември 12, 2014, 22:44:30 pm »
Ние лекувахме херп-ангина без АБ, само с Дактарин  за афтите и Изопринозин (имуностимулатор).
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част X
« Отговор #85 -: Септември 13, 2014, 01:36:32 am »
Ами да, защото то е вирусно, не е за антибиотик и без това Но ако са почнали, не е добре да спират. http://www.doctorsbg.com/content/view/47/46/


  
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част X
« Отговор #86 -: Септември 27, 2014, 23:34:58 pm »
Zdraveite

Kakvo davate za zapu6en  nos bez secret na va6ite deca ?Osven  Sterimar  .

Izvinete za latinicata.
*

    ema2

  • ****
  • 888
  • You kill the beauty of today
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част X
« Отговор #87 -: Октомври 01, 2014, 21:16:43 pm »
Ами нищо не съм давала. Понякога съм слагала малко ментолово мазило под нослето и така се е отпушвало.

We are all a part of everything
The future, present and the past
Fly on proud bird
You're free at last
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част X
« Отговор #88 -: Октомври 13, 2014, 13:51:01 pm »
Преди 2 месеца писах в темата за храненето как синът ми изведнъж отказа готвена храна от всякакъв вид. Много се надявахме това да е някакъв период и да отмине, но вече минаха 2 месеца и ситуацията вместо да се подобрява, се влошава. Имаше моменти, в които по някакъв начин успявахме да му дадем нещо готвено -било то заедно с крем или пък с игра на телефона и т.н. Сега категорично отказва. Ако успеем да му дадем 1 лъжичка, започва да си бърка в устата и да си вади храната, плюе, реве -сякаш е погълнал отрова. Няма такова чудо. Разбирам, че има злояди деца, но той допреди 2 месеца не беше от тях. Хапваше си доста добре, докато сега хем хапва много по-малко, хем много ограничен брой неща. Вчера е хапнал качамак на закуска, половин бурканче плодово пюре, на обяд отказа всичко и пи АМ с 2 бисквити на палзмон вътре -и то само 100 мл., следобед нищо, очаквах на вечеря да е гладен, но не и не. Изяде 4-5 бисквитки на плазмон и изпи 120 мл. АМ с 2 плазмонки вътре. Знам, че има деца, които растат само с бисквити и солети, обаче моето момченце не беше от тях. Сега му разрешавам солети и бисквитки с идеята, че все пак нещо трябва да яде. Чудя се дали да не му пуснем някакви специфични изследвания? В пълно недоумение съм как се стигна дотук.
<br />[link=http:
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част X
« Отговор #89 -: Октомври 13, 2014, 14:32:32 pm »
Моят син е намалял храната и е минавал на мляко само когато започва болест, но винаги до 3-4 дни се е проявявала. Това 2м. ми е много странно и супер дълъг период. Нямам никакви идеи по въпроса. Обсъдили ли сте го с Педиатъра, какво е неговото мнение? Пишеш "не яде готвено", а плодове, зеленчуци сурови яде ли?  Ако нищо не покажат изследванията ви остава да го изхранвате само с АМ докато му писне и прояде.
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част X
« Отговор #90 -: Октомври 13, 2014, 15:03:46 pm »
За съжаление не яде никакви плодове и зеленчуци в суров вид. Той и преди не ги ядеше сурови, но поне приготвени ги хапваше, а сега не иска и да чуе. Педиатърката ни не се впечатли особено като й споделих проблема, защото изследванията, които бяхме пуснали преди тръгването на ясла бяха добри. Каза ми само, че насила не мога да го накарам. За мен обаче това не е решение. Не може да няма някаква причина едно нормално хранещо се дете с разнообразна храна изведнъж да стане супер злоядо и да откаже всичко. Аз разбирам, че може нещо да не му харесва, но той практически въобще не желае да го опита. Той поглежда в купичката, бута я директно, започва да върти глава и да казва: не, не, не...
<br />[link=http:
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част X
« Отговор #91 -: Октомври 13, 2014, 15:49:57 pm »
Може да са зъби примерно. Излезли ли са всички кътници? То на мен като ми излиза мъдрец не ми се поглежда нищо  :) АМ му дава всичко нужно, щом изследванията са добри мисля, че ви остава предлагане и изчакване, все някой ден ще прояде.
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част X
« Отговор #92 -: Октомври 13, 2014, 16:12:37 pm »
 meshko106, осъзнавам че е "лесно да се каже", когато не е на твоя з**к - в случая на моя. На мен ми се случи ящно дете - да, ама честно казано - аз наистина съм на мнението, че при наличие на храна - няма умрели от глад здрави деца. Дани както е ящен и всеяден - имал е дни и периоди на някакво капризничене, ядене на неполезни храни, без график, по цял ден не е ял...изобщо не ме е вълнувало и сега не ме вълнува. Ако е гладен - ще яде, ако не каквото аз искам - то каквото той иска, но няма да умре от глад я, като храна има и той има достъп до нея. Разбирам, че когато това не продължава ден-два три - всяка майка би се тревожила и търсила някаква причина, пък болест, пък...какво си мислят майките знаем всички.  :lol:
След като синът ти няма физиологичен проблем т.е. да не може да яде нещо (доказано е, че може да яде всичко и го е правил), да не може да го храносмила и пр. След като кръвните му са в норма и дори не е анемичен - стискаш очите и чакаш да му мине тази "краста" сега, дето и Господ да слезе - едва ли може да ти каже откъде се е пръкнала, защо и пр. Като пие АМ и яде плазмон - това да е, да не е гладен и да е здрав е важното. Ако не се хранеше изобщо - тогава бих се притеснила аз лично, а не какво яде и в какви количества. Аз си мисля, че ако му демонстрираш "игнор" на тема хранене - много по-вероятно е да му мине в кратки срокове.
Да правиш изследвания - винаги съм ЗА, но ако е на лице здравословен проблем и поне някакво подозрение какво не е наред, че да изследваш за потвърждение/отхвърляне. Така, както го описваш в момента - какво да изследваш? Инатлиците мъжки ли?  :lol: То някой ако им намери лек на тях - Нобеловата ще е минимума като награда...
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част X
« Отговор #93 -: Октомври 13, 2014, 16:15:32 pm »
А давате ли му сам да се храни с прибор или ръка, това доставя на децата удоволствие. На вашата възраст синът ми започна да се храни сам и не разрешаваше дори да му помагаме. На децата също така им се променят и вкусовете с възрастта. И ние до около 2 г. ядяхме всичко, което ни се предложеше, но след това започнахме да избаме по цвят и вид дори без да сме опитали. :wink:


*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част X
« Отговор #94 -: Октомври 13, 2014, 16:38:19 pm »
И аз за зъби си мисля ... На Катето като й излизаха кучешки и кътници - голяяям зор беше, и с ядене, и с всичко, крив й беше света изначално още като си отвореше очите сутрин  :lol:
When the things seem most hopeless - this is a prelude to when real opportunities begin



*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част X
« Отговор #95 -: Октомври 14, 2014, 00:21:56 am »
Аз си мисля, че ако му демонстрираш "игнор" на тема хранене - много по-вероятно е да му мине в кратки срокове.
И аз съм на същото мнение.

Мешко, моите деца минават от периоди на ящност до периоди на злоядство и не ги карам да ядат.  Аз също съм на мнение, че дете (без медицински проблем) умряло от глад няма.  Не им и угаждам само защото не са се хранили. Слагам примерно закуска(нещо което знам, че преди са харесвали) и ако ми се направи фасон си я прибирам и не предлагам друго.  Дори е имало случаи да ми кажат, ама аз сега не искам това, а онова. На такива опити отговарям "Ами добре мамо днес няма да закусваш, защото това имаме за днес. Стани от масата тогава. " В повечето случаи до половин час са размислили, но понякога не се хранят изобщо. Така успявам( донякъде) да ги накарам да ядат типа храна, която искам, за да я здравословно - дали ще е плод или зеленчук, като останат гладни, ще го хапнат, няма къде да ходят.   
Няма зор да яде готвена храна, ако яде пълноценно. Ако си яде протеините и плодовете и зеленчуците, от какъв зор да са баш сготвени, като не ги иска така? Нека да яде каквото иска. Педиатърката ти мисля, че е права - не можеш да го накараш насила. Най-много да си създадеш проблем за дълго време, ако се опитваш. Едно дете усети ли, че за родителите му неговото хранене е от голямо значение, започват още повече проблеми според мен.


  
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част X
« Отговор #96 -: Октомври 14, 2014, 10:55:51 am »
Благодаря за съветите и за мненията. ra4ko75 -откакто започна да проявява желание да се храни сам, винаги има една лъжица за него и обикновено се храним комбинирано -малко сам, малко с помощ и така. Jbrul аз вкъщи винаги мога да го изхраня с бисквитки и АМ, но в яслата ще си стои гладен цял ден. Той все още ходи до обяд. Освен, че трудно привиква, отказва и да яде и хората там се притесняват да го оставят за повече, но скоро ще трябва да остава по цял ден. Моето притеснение е, че не се храни пълноценно в момента, отказвайки готвена храна, той практически не приема никакви зеленчуци и никакво месо в момента. То добре, че АМ и бисквитките са обогатени с разни витамини. Купих му и едно сиропче за повишаване на апетита, пък ще видим. Но, наистина няма да го насилваме. Ще му предлагаме храната в различна форма. Четох разни неща по въпроса. Ще му сменя купичките, примерно, Ще му нарежа зеленчуци на лентички и ще му ги дам ако иска да си поиграе с тях, няма да го спирам, пък може да реши и да ги опита.
<br />[link=http:
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част X
« Отговор #97 -: Октомври 14, 2014, 11:09:03 am »
А защо не приема месо? Дай му кюфте примерно или пилешка кълка. Няма ли да ги яде като не са готвени в манджа?


  
*
Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част X
« Отговор #98 -: Октомври 14, 2014, 11:54:39 am »
meshko106, няма ли вариант докато е такова положението - да се разбереш с персонала на яслата и да му носиш там АМ и плазмоните? Няма да се счупят да му разбият едно АМ в края на краищата. Пък знае ли се...може в яслата да се "подлъже" от другите деца и да реши да яде като тях и каквото и те. (ха дано). И аз не виждам какво друго може да опиташ по темата, освен да предлагаш храната в някакъв "по-така" вид, дано пък се подлъже да опита. Да те "утеша" - аз до пубертета ядях точно 5 неща на кръст, ако съм в благо настроение - склонявах да хапна още 5 като вид но рядко. По никакъв начин не попречи на развитието ми това и явно като ми се разбутаха хормоните - нещата си дойдоха на място. Сега на пръсти се брои какво не ям. Все пак - моето са години, а не месец-два на режим, който се води "непълноценно хранене", ама не е такава драма явно. ;)

Дано се оправят скоро нещата при вас, за да си спокойна ти самата. Детето щом е жизнено, с показатели в норма и си расте добре - явно му е достатъчно това, което приема - все едно, че на нас ни се вижда друго.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

Re: Помагаме си взаимно: Деца от 1 до 7 години. Част X
« Отговор #99 -: Октомври 14, 2014, 18:54:45 pm »
Здравейте момичета,да не ви разочаровам но моя първокласник вече,от малък спря изключително много храни ей така от инат и сега е с една глава по нисък от всички в класа му а и от другите,и хайде ако височината зависи от гените да ми кажа че е 17 кг.на 7 год.сега се чудя какво да му правя като изследване,има бели петна по зъбите от липса на калций защото до сега не ядеше нищо от сорта на мляко,кашкавал,сирене,яйца нищо.седя му на главата на всяко хранене да му казвам"яж" направо лошо ми става и аз мислех че ще почне да яде с времето но то си минава сега ще пускам някакви хормони които отговаряли за апетита и ще го водя на ендокринолог.лошото е че мен дълги години ме убеждаваха че това е от лекарствата които пие за астма,забраниха му да яде много неща и сега вече не иска и да ги опита а тогава ги ядеше.....обръщайте внимание на това злоядство защото после може да плачете като мен сега,не пожелавам на никоя от вас това което мен ме сполетя и дори да си остане дребен другото което може да се случи е да е със сринат имунитет както моето дете и да хваща всеки върлуващ вирус.