Не съм очаквала, че неизвестността от резултат, съчетана с желанието да се понадявам още няколко дена, може да вземе превес над природното ми нетърпение. Макар и да съм майсторка в лъжите, истината е, че все още не съм направила теста, колкото и налудничаво да изглежда. Мотивите ми са предимно емоционални:
* Както вече споменах, ми се ще да се надявам по-дълго време, а и ме е шубе от тези няколко часа неизвестност.
* Иска ми се да има поне 2 дена закъснение, макар че това може да е измамно заради лекарствата. А определената дата 1.06. е 10-и ден след трансфер. Знам, че щеше да покаже, ама същевременно ми се стори рано.
* 01.06. е дата със силно изразена символика, пък аз явно подсъзнателно се старая вече да избягвам символиките.
* Аз съм проклет инженер и ако бях направила теста на 01.06. какъв ще да е смисълът от назначения домашен тест?
* И малко хумористичен поглед - съвсем по вампирски ми е приятно да акумулирам положителна енергия.
Всъщност искам да благодаря, че ме мислите, тук, а също и в други теми, ама пусто страх ме тресе.