Здравейте момичета. Моят мъж има две деца от предишен брак и в началото на нашата връзка искаше дете. Но след няколко неуспеха се отказа. Той има деца, и за него не е проблем това. Но аз, аз какво да правя? Много искам да имаме дете, но той не иска.

за съжаление, това се случва не рядко, но за мен е признак на сериозен егоизъм от страна на партньора с реализирана репродуктивна функция и вероятно е признак на непълнота на чувствата.

решението на проблема е изцяло в твои ръце. решаваш - дали си склонна да приемеш съдбата на бездетна жена, за да живееш с този мъж или не.

ако не си склонна да живееш без деца, изборът е или убеждаване на настоящия съпруг или раздяла.

той какво има толкова да се отказва, като че ли той ще го зачева, износва и ражда детето...

Amanda1, кое го отказа по-точно:
това, че не сте успели с няколко опита (и от колко време всъщност опитвате?) или
това, че вече има други деца и не иска повече?

той какво има толкова да се отказва, като че ли той ще го зачева, износва и ражда детето...

И гледа, да допълня.

Моят мъж има деца от предишния си брак. Още в началото го предупредих, че ако не иска повече деца, няма смисъл да си губим времето. Е, не се отказа.

За другото, за съжаление, подкрепям джам.

Amanda1, кое го отказа по-точно:
това, че не сте успели с няколко опита (и от колко време всъщност опитвате?) или
това, че вече има други деца и не иска повече?

Опитваме от четири години и половина.
 Аз имам няколко неуспешни инсеминации и опити. н
Не знам точната причина. Може би не му се гледат деца. От което стигаме до положението за егоизма, както вие казахте, - той вече има две деца, и защо да си дава зор, като аз имам проблеми?

Amanda1, аз бих му сложила ултиматум.
Или държи на теб и на твоите желания и ще те подкрепя изцяло в опитите ви да имате деца.
Или се разделяте. Това е доста краен вариант, но ако той не е склонен да направи компромис, може би не си струва да бъдеш с него и да губиш ценно време вместо да търсиш през това време по-добрия мъж за теб.

Насила хубост не става. Пък и аз лично не бих искала да принуждавам някого да има дете с мен, като сигурно някъде би имало някой, който би го пожелал с цялото си сърце.

Желая ти успех и първо си поговорете, за да се изясните!

Благодаря момичета за отговорите. На този етап не съм готова да си тръгна. Надявам се той да обмисли за бебе. Той не се е отказал напълно, просто дава неясни отговори. Не ми казва "да, ще правим", защото това означава действия. Но не ми казва и "не", защото знае че ще си тръгна.

Вие всички сте прави, но трудно се вземат такива крайни решения.
Аз просто искам съвет ако някоя от вас има сходен проблем дали е успяла да го преодолее. И най-вече дали е успяла да убеди мъжа си за дете.

той какво има толкова да се отказва, като че ли той ще го зачева, износва и ражда детето...

Все пак това дете впоследствие  ще има нужда от грижи  , нещата не се свеждат само до зачеването  и раждането .
Може би мъжът се чуства вече изживял родителството и за това така да му е по-лесно  и да не е готов да поема  подобна отговорност .

И най-вече дали е успяла да убеди мъжа си за дете.

Това , че някой друг е успял да убеди мъжа си , не значи , че и при теб ще е така , характера и светоусещанията на всеки са различни  .
Просто поговорете  , почакай  да  размисли всеки от вас  и   решете  спокойно .
Успех  .

 

Здравей от мен,
аз имам сходен проблем, откакто загубихме второто дете малко преди раждането мъжът ми не иска и да чуе за още една бременност. Не защото не иска още едно дете, а защото се уплаши , че ще се случи нещо лошо с мен. Аз живея всеки един ден с мисълта за още едно дете и се опитвам да го убедя. Той знае , че това е правилното решение но не може да забрави трагедията. И в момента за един  и същи проблем всеки от нас в главата си има различно решение.
Та това което се опитвам да кажа е, дали няма някоя друга причина за нежеланието му. Да се е уплашил от нещо - от неуспеха или пък някоя по дълбока причина.
Най-исренно ти пожелавам най-съкровенното ти желание да сбъдне, но не се отказвай от себе си заради някой друг, защото с времето ще намразиш човека до теб, заради това от което те е лишил.
Аз самата вярвам , че пак ще прегърна бебче , но ще се постарая да се случи мирно, тихо и кротко- с кадифената ръкавица. Така както само жените умеем

Да, Nimika, знам, че трябва да се говори. Но може би един от проблемите е точно в многото говорене от моя страна преди . Затова сега се опитвам по друг начин - казвам едно, две изречения, какво мисля, и като не последва отговор, спирам да говоря за дете.
Нали на мъжете всичко трябва да се казва ясно, точно, без емоции.
Надявам се така да подейства. Мисля че прекалих с емоциите преди.
Може би Papilio е права. Страх го е от провал. Той има проблеми с неговите "войници" .
След ин витрото имах изключително много усложнения и проблеми.
Но ето, минаха две години и съм здрава, а той се страхува. Аз съм готова, а той не е . Аз понесох цялата тежест, изкарах много време по болници, оздравях. И после - жените били слаби, а мъжете - силни. ? .

Една колежка е точно в същото положение. Мъжът, който е с нея е с 2 големи деца от предишен брак. Тя е на 30 и иска дете, но той отказва. Много е трудно. Серозна драма