Здравейте на всички!
Запознайте се с мене - една 24-годишна къдрава особа, току-що излюпен магазинер... ах, пардон, магистър-фармацевт. Винаги съм искала да правя две неща - да тровя хора и да гледам семейство. С първото се справям успешно. На второто ми пречи ендометриозата.
Винаги съм имала болезнен цикъл, често пъти с парцалести съсиреци, редуващи се с изливи като от вампирски фонтан. Преди година моят гинеколог имаше съмнение за ПКЯ, но впоследствие кистичките като че ли се изпариха. Хормоните ми бяха що-годе в норма и гинекологът имаше желание да ми "погали" яйчниците с Clostilbegyt, за да забременея. Уви, мъжо тогава не го бях хванала още за ушите, т.е. не бях сигурна дали ако забременея, няма да си го гледам сама...
Година по-късно, вече омъжена и на 100% сигурна, че искам деца, аз съм с диагноза ЕМ.
Имах гадна и бурна симптоматика, като към края на септември 2013 хукнах към Шейново с парцалести кръвни изтечения по средата на месеца и зверски болки. Открити ми бяха: киста с размери 5 на 4 и "нещо, дето мяза на corpus luteum, ама не съвсем, ама дай да ти направим лапароТОМИЯ, за да видим какво е". Консултирах се с цифром и словом 7 (седем) АГ специалиста, които се разделиха на два лагера - лапароскопски (Шейново, Света Марина- Плевен) и лапаротомичен (Майчин дом, Щерев). Всеки си държеше на своето мнение за начина, по който трябва да ме кълца
. Накрая, след задълбочено обмисляне, проведени изследвания, вкл. Доплер, проучване на проблема от всички възможни ъгли, взех решение за лапароскопия при проф. Горчев, Плевен (лапаротомичният лагер ми призна, че ако ще е презряната лапароскопия, поне негова творба да е). Операцията се извърши ноември.
От епикризата научих, че съм имала шоколадова киста 4,3 на 3 см. и две ектопични огнища. Corpus-ът luteum си е бил corpus.
Огнищата са били повърхностни и изчистени. Един месец след операцията, на контролния преглед, проф. Горчев ме посъветва за лечение с GnRH-агонист (леупрорелин) за период от 6 месеца.
Може би (със сигурност!) постъпих изключително глупаво, като вместо да се погрижа за здравето си и да се информирам, аз четох ден и нощ за държавни... след това дойдоха празници, още един, последен държавен, и получих Лукрина си чак края на януари. По НЗОК.
След още консултации с 5 специалиста, две седмици ровене във всичко, което се сетите, от учебници по АГ, през фармакологии, та до PubMed и изявления на американски асоциации на гинеколози... сега Лукринът си седи в шкафа при бисквитите ми и ме гледа нещастно.
Решението ми да не го бия беше породено от тези причини:
1. Никой не успя да ми обясни достатъчно задълбочено защо Лукрин се налага точно в моя случай (млада жена, иска бебе, без токсикози, без сраствания).
2. НЛР - майната им на другите, но намаляването на костната плътност, предвид физиката ми, е сериозен проблем.
3. Не прочетох никъде за солидни доказателства, че леупрорелин повишава фертилитета ( за сметка на това повлиява отлично хроничната абдоминална болка, чисто палиативно, но на мен за това не ми пука). Според моите източници фертилитет се повлиява единствено от хирургия, която аз вече направих. Според лекарите ми мога да очаквам повишаване на овогенезата като rebound effect, но не знам доколко мога да разчитам на това.
4. Не искам да имам период на хим. кастрация, който да ми яде от (може би малкото?) време, което мога да прекарам в бебеправене.
Посъветвах се с АГ-специалист (бивш здравен министър), който прегледа епикризата ми и ми каза, че мога да го взимам, мога и да не го взимам, не е задължително. За сметка на това другите 4 щяха да ме напердашат за това, че се колебая.
Всички ми искат доброто, убедена съм, но не знам дали направих правилния избор. Вече минаха 3 месеца след операцията ми и никакви щъркели не ми се вясват на хоризонта ( а оставям жаби на прозореца редовно!).
Правилно ли постъпих и дали мога да направя нещо друго? Ако съм сгрешила за Лукрина, късно ли е?
Мерси предварително.
Ваша щъркелоочакваща:
Rx.