Здравейте, момичета!
Реших вече да се включа в тази тема, защото ние с мъжа ми правим опити за второ детенце. Имаме диагностициран мъжки фактор от 8 години. Спермограмата на съпруга ми е мнооооого лоша и отново чакаме започване на процедура ин витро, по-точно, Интрацитоплазмено инжектиране на сперма. Въпреки това не спираме да се надяваме чудото пак да стане спонтанно. В този период от осем години имам две спонтанни забременявания. Първия път всичко завърши чудесно и се роди прекрасната ни дъщеря, но за съжеление, втората ми бременност, миналата година март месец, завърши със спонтанен аборт в началото на осмата седмица.
Опитвам се да не го превръщам във фикс идея, но знаете как са нещата: всеки месец, преди датата на вероятната менструация, надеждата е последното, което се загубава.... Познавам тялото си до болка. Не правя тестове за овулация, но по цервикалната слуз и други признаци, се опитвам да отгатна кога е най-благоприятният момент за зачеване и тогава се полагат особени усилия
)). Този месец графиката ми е доста добра и изгарям от нетърпение, но знам, че е почти невъзможно чудото пак да ни се усмихне...Но думичката почти е причината надеждата никога да не ме напуска. И този форум е единственото място, където мога да споделя. Не живеем в България вече повече от 15 години, далече от близките ни сме и никой не знае за проблемите ни. Така че, мили момичета, само с вас мога да споделя...
Благодаря ви!