47 Smiles, радвам се че всичко при вас с бебо е наред. Някой ден, когато имаш повечко време и желание разбира се, може да разкажеш как е протекло раждането при теб.
С удоволствие
Аз обичам да разказвам за раждането, но на никого не му се слуша обичайно
Най-напред - въобше не беше толкова страшно и приключи по-бързо отколкото си го представях!
Една вечер гледах Dancing stars и контракциите ми бяха започнали. Чудех се дали ще спрат или ще продължат, че и предната вечер имах подобни, но изведнъж спряха.
Свърши предаването и все пак реших, че е време да ходим към болницата. Приеха ме към 12 ч. в полунощ. Според доктора (той пък взе че се случи моят доктор дежурен) още не бях за приемане, защото имах разкритие само 2 см. Тъй като бях преносила обаче, все пак ме приеха.
Мъжът ми щеше да присъства, но го върнаха. Казаха му да си ходи и че като наближи времето ще го извикат.
Те пък нещата взеха че се случиха много бързо. Контрациите зачестиха и станаха по-болезнени.
Аз си казах още от начало, че искам епидурална упойка. Мина време обаче докато се облека с нощница, да попълня разни документи, да ми направят клизма и т.н. После дойде анестезиолога, докато ме подготвят и за него - чак към 3 ч. сутринта ми биха упойката. Болката изчезна почти мигновено. Голямо облекчение почувствах.
Оттук насетне всичко стана още по-бързо. Нямаше време дори за предродилно.
Директно от стаята ме съпроводиха до родилното. Започна великото напъване. Аз имам голям проблем с това да съсредоточа напъна на конкретното място - като се напъвам, напрягам всички мускули, а не само тези, които трябва. Съответно трябваше докторът да ми помогне като ме понатисна по корема. В 4.37 ч. се роди бебчо. Избърсаха го и ми го сложиха на мен. Беше ми много миличък и сладичък. Пуснаха на запис Happy Birthday (това винаги го правили в Токуда).
Плацентата обаче не поиска да се "роди". Беше залепнала за таза и трябваше да ми я извадят ръчно. Биха ми още една упойка за целта и нищо не усещах. Не усетих въобще и шевовете, които ми направиха после.
Чучвствай се много щастлива. Обадих се на мъжа ми да му кажа, че съм родила. Той милият си спеше.
Това, че не беше толкова страшно цялото раждане, показва и желанието ми за второ раждане
офтопик: Ама като го гледам този аватар на 47 Smiles и ще нагушкам компютъра...