По повод заниманията на Марси:
Моята майка пък казваше, че само с парашут не съм скачала и ме поглеждаше въпросително и добавяше:"или поне аз не знам да го е правила". А пък аз не мисля ,че съм правила кой знае какви екстремни неща, но за активна, активна бях: курсове по алпинизъм, по ветроходство и постоянно обикаляне по планини през студентските години, спане по хижи и палатки и в планината и на морето, както и в пещери /на Камен бряг/. А в гимназията се записах на карате, без да питам никой, като подправих подписа за родител на декларацията, която искаха в клуба. Бързах да се запиша просто. После си признах в къщи, така или иначе тренировките бяха късно вечер и нямаше как да крия къде ходя, пък и се обзаведох с кимоно, което трябваше да се пере често-често - няма как да се скрие. Другите неща, които съм правила са били разни спортове, танци, демек не толкова екстремността, колкото постоянната активност малко стряскаше майка ми, ама и я кефеше също така.
Колкото до парашута - на косъм беше. Един колега се увлече по едно време и ни канеше всички под ред да ходим с него, но се оказа че искаха някакво минимално тегло, май 50 кила, което аз тогава не можех да достигна, та така - не успях. После загубих интерес, а и май вече нещо страхлива ли, предпазлива ли взех да ставам.
Понякога се питам - ще толерирам ли или ще възпирам подобни напъни на моето момче /момчета, дай боже/ в бъдеще?