Не знам дали тука е мястото за тези допълнителни факти, свързани с днешната дата. Ако модеретор прецени,
нека да премести публикацията.Честит празник на всички БЪЛГАРИ, нека не забравяме историята и се гордеем с произхода си!
Трети март, 1878 година- Сан Стефанският мирен договор и неговият приносМного българи днес си задават въпроса, защо датата на Санстефанския мирен договор се смята за толкова значима в българската история. Защо не честваме като национален празник 6 септември 1885 – когато двете части на разделена България (Княжество България и Източна Румелия) се обединяват или пък 22 септември 1908, когато княз Фердинанд обявява тържествено независимостта на България от Османската империя?...........................................................................................
През 1876 г. избухва Априлското въстание. То е удавено в кръв, но постига своя политически ефект. С цената на 30 хиляди жертви българите фокусират вниманието на света върху проблема за тяхната независимост. ...
До този момент в продължение на две столетия руските монарси водят 13 войни с Турция. Те имат една обща стратегическа цел – спечелването на контрол върху Балканите и Проливите между Европа и Мала Азия. За тях пътят за установяването на империята им като световна сила винаги е минавал през Босфора и Дарданелите към Егейско и Средиземно море и световните океани. С тази цел те систематично изграждат репутацията на Русия като защитник на балканските християни и на славяните в Османската империя ..............................................................................
Този път Русия не е подготвена за война и прави големи усилия да я избегне. Победена в предишната, т.нар. Кримска война (1853-56) от Турция и нейните покровители Англия, Австро-Унгария и Франция, Русия формира новата си политическа линия ...................................................
През 1876 г. обаче освен българите, населението на Босна и Херцеговина също вдига въстания. В тяхна защита Сърбия и Черна гора обявяват война на Турция. Източната криза избухва с нова сила.
Русия се оказва пред реалната заплаха да подрони фатално авторитета си, в случай на примирение и пасивно безразличие, завоюваните с цената на толкова войни до тогава позиции на Балканите ще бъдат загубени. Решението е взето и на 12 април 1877 г войната започва ......................................
На паметната за всички българи дата 3 март в малкото селце Сан Стефано(днешния Йешилкьой), разположено на 12 км от Истанбул е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга. От точка 6 до точка 11 в този договор се разглеждат решенията, свързани с българския въпрос. България трябва да бъде трибутарно княжество (което плаща данък на султана). Тя трябва да има управител християнин и местна войска. Границите й се покриват с границите на българската екзархия и утвърдени със султанския ферман от 1870 г., когато получаваме църковната си независимост. Тези граници включват Северна България (без Северна Добруджа, която се дава на Румъния), цяла Тракия (без района на Гюмюржина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров).
Всичко това обаче остава само на книга.Очевидно тайните договорености на най-висшата руска дипломация не са стигали до знанието дори и на посланиците й. Очевидно Игнатиев(представителят в Истамбул) не е бил информиран за поетите тайни ангажименти към Австро-Унгария и за секретните споразумения с Англия, които Русия не може да не спази. Очевидно той също е бил пионка от голямата игра ....................................................................
Всъщност обаче Санстефанският мир не е "недуразумение". Той има смисъл за царското правителство като тактически ход. С подписването на Санстефанския мир царското правителство постига целта, която си поставя с войната. Русия дава предостатъчно категорични доказателства на българите за добрата си воля и това се приема с възторг и дълбока, искрена благодарност към Освободителката. Българите не могат да знаят, че Санстефанският договор е предварителен, временен и подлежи на неизбежна ревизия. Това е строго поверително, зорко прикрито зад кулисите на дипломацията. Естествено ревизията на договора ще стане известна, но неблагоприятните последици за българите ще изглеждат и ще се възприемат от тях като резултат от намесата на западните Велики сили. Така недоволството от неговата ревизия се насочва против руските съперници Англия и Австро-Унгария, а влиянието на Освободителката се утвърждава трайно
И така, следва Берлинският конгрес през юни 1878 г. В него участват Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Турция, на който се решава съдбата на България, разпокъсват българската нация. От територията северно от Стара планина до р. Дунав и бившия Софийски санджак се формира Княжество България. Тракия (Южна България) под названието Източна Румелия остава зависима от турския султан провинция. Одринско, Беломорието и Македония са върнати на Османската империя. Северна Добруджа е дадена на Румъния, а Нишкият санджак - на Сърбия. По време на Възраждането българската нация има най-голям етнически масив на Балканите, а след 1878 г. остава с най-малка държава. Върху Княжеството се стоварват всички финансови и икономически задължения ..........................
Това е шок за българите, но от позицията на познанията ни днес, не бива да ни изненадва.
http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=20EB9A24AFFF543787CF8ADD27F3DF7E?encID=327&article=431144479Това ще доведе до приетата на 16 април 1879 г. Търновска конституция, учредяване на Първото велико народно събрание, избор на държавния глава Александър Батенберг- на 26 юни 1879 г. княз Александър полага клетва пред ВНС и назначава първото българско правителство. Започва истинската „нова" българска история.
Балканските проблеми никога не са се решавали с оглед на балканските интереси. Всъщност Берлинският договор не е по- несправедлив от много други политически споразумения.
Княжество България и Източна Румелия имат различна степен на самостоятелност, но през 1885 г., успяват да се обединят в едни етнически граници. Съединението на България е актът на фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885.
За нас, българите, 3 март 1878 е въплъщение на едно начало. На този ден бе направена онази първа политическа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни синове и дъщери на България. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание не бяха напразно, че 15 хиляди доброволци, които загинаха, сражавайки се в руско-турската освободителна война, не дадоха живота си напразно. Той постави началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили.
Пълнят текст на Зара Костова:
http://pravoslavieto.com/history/19/1878/SanStefano_prinos.htm