Албенче, аз бях, която го написа това за оценяването Имах предвид, че шанса да те оценят е по-голям, а не че е 100% гаранция. И отделно, нямах предвид Европа, още по-малко Германия Може би не съм се изразила правилно. Аз като цяло гледам към САЩ, колкото и да има неща там, които да не ми допадат. Просто за емиграция ми се струват по-благоприятни откъм възможности за адаптация и устройване. Стара Европа е твърде шовинистична за моя вкус.
Комплексни са нещата, няма как да сравняваме несравними неща. Няма как и всички да сме IT специалисти и топ професионалисти в редки сфери. Но смятам, че всеки човек има право да живее достойно и да може с труда си, независимо какъв е той, да успява да си покрива поне екзистенц минимума. Което в БГ за нещастие, изобщо не се случва. Това че масово хората още не са започнали да измират от глад, не означава, че не са на прага на мизерията. Отделно определения минимален праг на живот и доход в БГ е нереален, откъдето и да го погледнеш. Тя статистиката жива стъкмистика, както знаем. Ако може някой да ми обясни как с 350 лв на човек може да се живее нормално, поне да си покрива ежемесечните нужди, ще му ги дам тия 350 лв, да им се радва и да си ги харчи Средната класа в една страна е индекса за среден стандарт на живот. Къде е средната класа в БГ? Няма такава, не и по официалните критерии. Сбъркано ни е всичко в нашата държава, генерално. И като понятия, и като реално състояние. Ако гледаме статистиката и минималния праг, нашето 3-членно семейство направо е в средната класа, ахаххаах. Да се чудиш тогава, защо мъжа ми бачка като гламав на втора работа, при това тежък физически труд до нощите, за да се оправяме точно колкото за екзистенц минимума? Караме 18 годишна кола, не ходим на почивка дори веднъж годишно някъде наблизо /добре че поне живеем на море /, не мога да си позволя дори на един концерт да отида, ако щете /това сигурно спада към лукса/. Иначе заплатата на мъжа ми е над средната за страната, моята е под нея, но пак се "води" читава, по не знам чии стандарти. Обикновено ми се казва - ееее, ами като за жена ти е много добра заплатата " Явно жените са нещо малоумни, та трябва да се радват ако работят за малко над 450 лв Живея в голям град...уж. Мога да пиша още мноооого , но няма смисъл, повечето от нас сме в това положение.

П.С. А забравих, не съм седнала да се оплаквам и да чакам да ми падне от небето. Реших да бъда предприемчива и започнах собствен бизнес Грууууба грешка. След 2 години фалирах и сега в следващите 7 години ще си плащам заемите за бизнеса... мдам. Отделно кредитите за ин витро и т.н. не ги смятам. Добре че поне ипотека нямаме, осъзнавам, че това е огромен плюс. 

Сенс, защо не опитате легалната процедура за Канада, щом към Северна Америка се насочвате?

Ема, забавното е, че аз съм с Френска гимназия и френският ми е основен език, така да се каже, английският ми е втори Навремето като завърших, имах възможността да кандидатствам за Канада /френско-говорящата част//2001г/, беше мисля доста по-лесно от сега. Но по една или друга причина - не го направих.

13 години след това, вече френският ми е доооста в пасивния речник, ако мога така да се изразя. Поради липса на редовна практика /така и не успях да го използвам активно в работата си, въпреки че образованието ми го предполага уж/, доста съм го позабравила, а бях сред първенците на випуска и в гимназията, и в университета /учих МИО с френски и англисйки/. Дори имам сертификат издаден от Френските власти за владеене на езика. Гимназията ни беше свързана с тамошни университети и от Посолството мисля, ни издадоха сертификатите след положен изпит последната година. Бях приета и в тамошни университети, но по финансови причини/и не само/ се отказах да следвам във Франция. Тогава мислех по различен начин, исках да завърша и да се реализирам в България, имах мечти, амбиции.... вече нямам. И вече съжалявам, че когато имах възможност, не си вдигнах чукалата. Равносметаката ми е - години учене, работа труд, надежди и т.н. - на вятъра. Нито си ползвам езиците и ги поддържам на нужното ниво, нито образованието. на това най-много ме е яд. Може би са ми били нереални очакванията, може би съм се надценявала. Може би ставам само за.... как го каза Джам - административна помощничка Трудно ми е да се примиря с това, но май ще трябва.

Мъжът ми все още не е напълно убеден, че иска да емигрираме, по-скоро не му се поема този риск. Да си призная и аз все повече се разубеждавам, къде заради него, къде по други причини. Иначе сме обмисляли и Канада, да. В общи линии, ситуацията е "иска ни се, но не ни стиска"
Много ме притеснява мен лично огромните разстояния. От тази гледна точка, Европа е по-добрия вариант. Но аз пък не искам в Европа. Накрая ще си кретаме в БГ, така като гледам, пък ще се мъчим да успеем да подсигурим детето някъде навън да учи и да се реализира.

В последните години рязко спадна качеството на образованието в БГ, което мен много ме притеснява. По мое време все още биваше, макар аз лично да имам много забележки и към собственото си образование. Само едни сухи теории и никаква практика. После се чудиш откъде да започнеш, никой не те взима на работа, защото нямаш опит. Някакъв омагьосан кръг се получава. Но темата е много обширна и се отклоних от дискусията, извинявам се.

Може би трябва да проучим по-подробно как стоят нещата за Канада. Мен френския не ме притеснява, ще си го припомня, нивото ми беше доста високо, не е като да почвам от нулата. Но мъжът ми - думичка не знае, а френският е доста труден език.

Така, както описваш, вие сте много добри кандидати за Квебек.
И в Монтреал не са чак толкова големи растоянията, както в Торонто и предградията. И градът е страхотен и хората са много приветливи.

Има един вид емиграция, аз я наричам временна :
Познавам такива хора.
Доидоха в Канада, детето записаха на училище, те си намериха работа - не е обща , но не и точно по тяхната спецiaлност. Изучиха дъщеря си, тя научи два езика, завърши гимназия, те спестиха пари и се прибраха в България. Дъщеря им записа в Европа университет. Това за период - 8 години.

Така че - емиграция не значи непременно - завинаги напускане на България. Има и други варiaнти.

.....

Има един вид емиграция, аз я наричам временна :
Познавам такива хора.
Доидоха в Канада, детето записаха на училище, те си намериха работа - не е обща , но не и точно по тяхната спецiaлност. Изучиха дъщеря си, тя научи два езика, завърши гимназия, те спестиха пари и се прибраха в България. Дъщеря им записа в Европа университет. Това за период - 8 години.

Така че - емиграция не значи непременно - завинаги напускане на България. Има и други варiaнти.

ей това някак се доближава най-много до моите мисли 

. Но мъжът ми - думичка не знае, а френският е доста труден език.

А може в английско говоряща част да отидете. Много канадци не знаят френски.

Ема, имах предвид разстоянията БГ-САЩ/Канада
Не знам дали искам временна емиграция, по-скоро не. Искам постоянна, сега. Ако емигрирам някого, може и да ми се прииска временна, зависи как ще се развият нещата.

Боби, мъжът ми и английски не знае Много са въпросителните при нас, рисковете са големи, той е военен и ако си напусне работата и заминем за нейде, а после по някаква причина се наложи да се върнем, той не може да отиде пак в армията. Сложно е, откъдето и да го погледнеш. Това не се отнася само за нас, разбира се. Както казах и назад, съжалявам, че когато бяхме по-млади, без дете, не опитахме. Давам си сметка, че с дете е в пъти по-трудна емиграцията.

Сиксе, да те разведря малко душата
Първо след 31.03 ще има промени в процедурата и може да се класирате ти или мъжът ти в рамките на търсените професии. Сертификат за език изискват ТСФ и Иелтс за водещ кандидат, за придружаващ само ТСФ. Може и да улеснят нещата, ако на 7 април Паулин Мароа загуби, за което силно се надяваме (Волен Сидероя в женски дрехи).
Ние ще летим през Истанбул, тримата, с допълнителен багаж за под 2000лв. И то взимаме билети сега за май - тоест скъпите билети.

ЗАтова душата, говорете, решавайте и ако сметнете, че това е вашата дестинация сядайте и учете езика, минете процедурата и издрапайте още 3 години тук. ПОсле ще ви чакам там и ще ви помогна в устройването, това ти го казвам съвсем сериозно.

Вени, към кой квартал сте се ориентирали за квартира?

колебая се между няколко, на място ще обикалям даа видя и разгледам. Розмонт, Сен Лоран, Сен Леонар, и на първо място - Кот сейнт Люк.

Вени, много ти благодаря за форума, за който даде инфо тук. От тогава малко по малко чета там. Имам много въпроси, но искам още да чета, за да ми се избистрят в главата. Ако нямаш нищо против, ще те питам по-натам  . Ема, теб също  . Но сега е още рано.
И все пак, на първо четене - защо избрахте Квебек, а не федералната процедура? По-лесно ли е одобрението или има друга причина?

Тогава, когато подавахме изискванията бяха по-леки, а и социалната сигурност в Квебек е много голяма.
Сега федералната процедура е по-бърза, ако успееш да се класираш навреме за квотата търсени професии.
За Квебекската се очакват промени и ще видим.

Да, четох, че след 31.03 ще е ясна новата процедура.

Гледах и изискваните професии за федералната, но нашите ги нямаше. Но и тя е до края на април или май, не съм сигурна, така че и там ще има промени, доколкото съм разбрала правилно.

Успех и много късмет на новото място!

Ние също сме по процедурата за Квебек, но беше през 1999 -2000 и моят мъж имаше заверена и легално осигурена работа за Монтреал. После дойдохме в Торонто - през 2001.

Квебек имат по-добра социална политика.

Кот Сеинт Люк е добър избор, според мен

Вени, много благодаря! То не останало при вас, скоро заминавате! Желая ви успех и щастие на новото място!

За издрапването, ще издрапаме, няма как. Истината е, че решение за емиграция така и не сме взели окончателно, независимо дали става дума за сега или за обозримото бъдеще по принцип. Уж искаме, обмисляме, но реално - не сме решили категорично. Може би, все още се надяваме, че и тук все някак ще се наредим или поне за детето да подготвим почвата.
Аз искам да емигрирам и заради себе си, не съм се отписала още, все пак съм на 31, животът все още е пред мен и ми се иска да го живея малко по-качествено, ако може Желанието ми за емиграция не е само по финансови причини. И сега не сме умрели от глад, справяме се сравнително добре. Но на мен това не ми стига, искам да живея, не да преживявам. Искам и детето ми да има избор, да има път пред себе си. Ще видим.

Сикс, искам да те окуража и да ти кажа, че емигрирането с деца  не е чаааак толкова по-сложно, отколкото без. Ние емигрирахме поради същите причини, които те мъчат теб, не толкова заради хляба, ами заради другото. Детето беше на 10 месеца. И сега, почти две години по-късно, не съжаляваме. Наложи се да научим много неща, но пък и възможностите са безкрайни. Има и хубави и лоши страни емигрантски живот, но няма как. Някакси е хубаво да знаеш, че правилата важат за абсолютно всички, че можеш да купиш каквито и колкото пожелаеш играчки на детето си, че можеш да си позволиш органик храна, да отидеш на почивка (не сме го правили, но по-скоро, защото с мъжът ми не можем да вземем решение къде), да ходиш на концерти и музеи (за 10 години живот във Варна, така и не отидох в Историческия музей, защото 10 лева за билет винаги са ми били много). И винаги си мисля, че го правим заради детето си. Често си мисля, какъв ли би бил живота ми, ако родителите ми  бяха взели решение за емиграция преди 24-25 години. Ами отговорът е, че нямаше сега да се налага ние да минава през това, щеше да е много по-лено за нас. Същото е и за децата ни. Едва ли някой вярва, че нещата в БГ отиват към по-добро. Да, за нас ще е трудно, но за тях ще е океан от възможности. И те евентуално няма да се чувстват така зашеметени и вцепеннени от многобройните възможности, които имат, така както ние се чувстваме понякога.

И те евентуално няма да се чувстват така зашеметени и вцепеннени от многобройните възможности, които имат, така както ние се чувстваме понякога.

Това ми дава най-много надежда в чужбина - децата ми няма да се чувстват така, както аз понякога. Имам усещането, че съм живяла в джунглата. Онзи ден се возим във влака и батерията на телефона ми пада. Аз съм супер притеснена защото резервацията за хотела ни е в телефона и в един момент виждам, че във влака има контакт. Радвала съм се като малко дете. А тук всички смятат това за най-нормалното нещо. Така искам да стане и за мен, но да видим кога

Здравейте момичета!

По-рано в темата се обсъждаше надълго пътуването с деца в чужбина и новите разпоредби, при които дори с паспорт от чужда държава стават проблеми. Разрових се по темата и намерих документ, в който са описани отделните положения и какви документи да се използват. Надявам се да бъде от полза на някого. Давам линк и прикачам и документа
http://www.nsgp.mvr.bg/Guide/tr_persons.htm

Orchidblossom, благодаря за куража! Детето като фактор не би ме спряло да емигрирам, напротив!
Права си за всичко, за което си писала. Такива са и моите мисли по въпроса.

http://www.nsgp.mvr.bg/Guide/tr_persons.htm

мерси, тук всичко е описано подробно и детайлно.

аз имам питане относно влизането в UK на деца с чуждо гражданство, придружени само от единия родител - има ли някакви специални изисквания (като нашата нотариална декларация от липсващия родител)?