визирах предимно страни, където местният език не е английски. Защото английски всеки поназнайва малко или много, а и се научава по-лесно от един френски или немски.

също така, питам какво работят хората по принцип, да. дори и да знаеш добре местния език, какво работиш, ако не си ИТ, лекар или работник на физическия труд.

В Германия снаха ми работи като одитор, а приятелят й прави модели с иконометрия (но и учиха там). Пак там замина съученичка с вътрешен трансфер от Метро да закупува козметика, но дали ще остане трайно предстои да се види.
В Австрия мой съученик е ски инструктор по големите курорти, а друга съученичка във Виена търгува с метали за голяма немска фирма. И двамата учиха английски в гимназията, немския са го учили после.
В Испания една позната преподава частни уроци по английски на началници в големи компании. Мой братовчед там е барман, брат ми караше паяк за пътна помощ.
Във Франиця съученичка работи като археолог (това учи в НБУ), замина там и по любов.

Общото между всички тези хора с изключение на един е, че заминаха преди да навършат 30 и без деца.

благодаря, цигу!

(завършилите местен университет можем да не ги броим, те са друга губерния)

също така, питам какво работят хората по принцип, да. дори и да знаеш добре местния език, какво работиш, ако не си ИТ, лекар или работник на физическия труд.

Е как какво, ми каквото работиш и в България, продавачка в магазин,финансист, фризьор, инженер....  С език и образование си работиш каквото си си работил и преди,ако си намериш такава работа. За някои неща може да трябва местен сертификат, но като цяло си е същото. Поради смяна на средата ( и нуждата от сетификати) може да се наложи първоначално да вземеш каквато и да е работа, за да се издържащ все пак, но евентуално всеки се оправя. Да, връщаш се няколко години назад, но идеята е, че е с по-добра перспектива. Естествено, ако си историк или си завършил българска филология, няма да има такава работа, но факта, че имаш бакалавърска степен може да ти помогне пак. Например майка ми е е електро инженер. Тук учи програмиране, но само курсове, не е взимала ново образование. Когато започна работа това, че имаше инежнерно образования натежа, въпреки че кандидатства за компютърна работа. Та така вероятно е и с историците и филолозите. То аз за тях и в България не знам каква работа има, освен учител. И тук могат д астанат учители,но не по специалнсотта си. Но пак това, че имат бакалавърска степен ще им е необходимо.
Казваш, че можело лекар. Аз не знам как лекари работят в ЕС, но тук специално лекар е много по-трудно да си, защото дори и да си бил в България неврохируг пак трбява да минеш изпита и да правиш специализация няколко години на местна почва, ако искаш да практикуваш.
В моето обкръжение, който е дошъл с образования не е останал на някаква нископлатена работа, ако не го е мързяло. Познавам химически инженери, геолози, компютърен чертожник.Познавам и такива, които ги мързи да научат езика или да вземат сертификат и затова не работят по специалността си.

Боби,

първо, нещата в САЩ и в ЕС са много различни. може би трябваше да уточня изрично, но аз питах основно за Европа. в САЩ е страната на неограничените възможности, за там всичко е възможно, знаем моята приятелка с началната си училищна педагогика в момента прави поддръжка и тестове на уебсайтове и ми обяснява колко била трудна и сложна тая наука

второ, не е така просто - "каквото си работил в България". продавачка и чистачка е ясно, за тях не говорим. ако си бил учител - кой ще те вземе да учителстваш? никой. финансист, казваш? не знам каква е тая професия финансист, но ако си мислиш за счетоводител, просто забрави. трябва да го учиш наново. инженер, казваш? най-вероятно години пренастройка. то инженери вече няма у нас.

трето, казваш, че не знаеш каква работа имало за завършилите филология и история, освен учителска? ами каквато има и за завършилите десетките измислени дисциплини в икономическите и новосъздаденит висши училища, каквито ги имаме десетки тука. ако имаш връзки и късмет - "работа на бюро", аз така му викам. пълно е с чиновници, дето седят на бюро с компютър и работата им е такава, че всеки с основно образование ще я върши след 3 месеца обучение най-много. ако нямаш връзки и късмет - продавач, фризьор, детегледач, чистач, и прочие.


та тия всичките, какво биха могли да работят в ЕС?

Точно за лекарите е най-трудно в щатите,според мен. Изобщо не им признават образованието, да не говорим за специалността. И държат не един, а няколко тежки изпита, за да може да карат стаж в болница след това и евентуално да специализират. Специализацията е 3 години и за нея се кандидатства - където те приемат, там. Поне 7 години отнема докато получат право да практикуват. А и с визите е много сложно. Едната ми приятелка няколко години се бори да и дадат виза, за да отиде в щатите да се яви на изпит. Сега специализира и пак е с някаква гадна виза, та като изтече специализацията или трябва да се върне в Бг, или да отиде на някое гадно място в щатите, където нормален човек не иска да стъпи. Да не говорим, че и самата и специализация е на такова място...В ЕС също не са розови нещата за докторите, признават им дипломите, но има други спънки. Медицински сестри и санитари се търсят за работа, която местните не искат да вършат.

В ЕС също не са розови нещата за докторите, признават им дипломите, но има други спънки. Медицински сестри и санитари се търсят за работа, която местните не искат да вършат.

интересно защо нашата преса тогава постоянно тръби, как до 10 години ще останем без лекари, защото всичко живо стягало куфарите или вече било заминало за ЕС? 

не мисля, че има проблем за лекарите в Европа.

В Германия има глад за лекари. Моя приятелка е там от 5-6 години. Тези дни ми спомена, че са назначили сърбин без немски и без никакъв стаж като лекар. Има договор и му плащат курсовете по немски.
Отделно младите лекари масово са се запътили натам.
Моята приятелка започна без стаж като лекар (работеше в РЗИ) и я взеха, закрепи се и т.н. В клиниката са само чужденци-лекари.

За Германия не знам, но в Англия има определен брой практики, които могат да работят в даден район. Или трябва да работиш за някой друг и да получаваш колкото той прецени, или да купиш практика, което е съвсем непосилно. А не знам как ще практикуваш  медицина без да знаеш перфектно езика. А немският не е от най-лесните  То и за бачкатор е добре да поназнайваш език, а не да ти нарисуват кръстчета на стената, където да пробиеш дупки, а ти да събориш цялата стена 

Общата култура като цяло е на много ниско ниво. Хората са обикновено много знаеши по една, максимум 2 теми и абсолютно нищо не знаещи за нищо в страни. Няма баланс някакси.  Това с липсата на баланс е може би най-отличителната черта на това общество, поне според мен.

Откакто пиша в темата, май само хвалебствия за САЩ пускам, но е било по конкретни въпроси и според моите преживявания. За моето светоусещане, най-големият грях на американците поголовно е консуматорството.

mini го има в подписа си като цитат от Уил Смит, но за мен проблемът е много по-сериозен от неговата формулировка. Повечето хора харчат пари не заради обективни нужди, а като емоционален рефлекс. Пазаруването се възприема едва ли не като основна човешка потребност. Да ходя по магазини за мен е травмиращо. Цветовете, изобилието, шумовете и навалицата са просто смазващи. Количеството стока е неимоверно и абсурдно, а хората с торби, кутии и чанти безброй. Толкова време и усилия се пропиляват за едните парцали в нова цветова гама или последния модел на някоя марка, да не говорим за парите.

Молът е социално средище. Много деца растат в моловете по колички, докато са малки, после като тийнейджъри се събират там да бият лаф, защото е "безопасно".

Порциите храна навсякъде са огромни. Яде се прекалено много. От няколко дни започнах да водя дневник за храната си и да се ограничавам откъм калории, и почувствах дълбок срам. Толкова хора гладуват и тук, и в България, и по света, а Гаргантюа, Пантагрюел и аз в Америка се тъпчем като за последно.

Попадна ми блог на майка и дъщеря, които си наложили една година да не купуват никакви дрехи, обувки, чанти и аксесоари. Очаквали да погледнат на света с нови очи, но накрая били разочаровани, защото емоцията изобщо не била нова и различна. Много циничен ми се стори епилогът на експеримента и ми дожаля за тези хора.

За детето купувам дрехи и обувки, за майка ми също, но аз износвам всичко и купувам само, когато нещо се скъса или избелее. Оправям при обущар едни боти вече пета година. Не ме разбирайте погрешно, не ходя парцалива, имам пари за най-престижните марки, но съм отвратена от безумното търсене и предлагане. Така ми е по-лесно.

Точно за лекарите е най-трудно в щатите,според мен. Изобщо не им признават образованието, да не говорим за специалността. И държат не един, а няколко тежки изпита, за да може да карат стаж в болница след това и евентуално да специализират. Специализацията е 3 години и за нея се кандидатства - където те приемат, там. Поне 7 години отнема докато получат право да практикуват. А и с визите е много сложно. Едната ми приятелка няколко години се бори да и дадат виза, за да отиде в щатите да се яви на изпит. Сега специализира и пак е с някаква гадна виза, та като изтече специализацията или трябва да се върне в Бг, или да отиде на някое гадно място в щатите, където нормален човек не иска да стъпи. Да не говорим, че и самата и специализация е на такова място...В ЕС също не са розови нещата за докторите, признават им дипломите, но има други спънки. Медицински сестри и санитари се търсят за работа, която местните не искат да вършат.

Признава им се образованието на лекарите ( не ги карат пак да учат), но се иска то тях да вземат същият изпит, който завършилите тук взимат и да специализират тук. Специализациите са различна продължителност. 3 години са най-късите, за педиатри , Джи Пи та или вътрешни боелсти. Хирургията например е 5 години. Това важи не само за чужди лекари, а за тяхните също. Аз знам поне 3ма лекари, кооито го минаха това и сега практикуват. 2ма от България и една близка позната мексиканка женена за българин, която е педиатър в момента. Минеш ли изпита, след това реално вече имаш работа, защото за специализацията си се плаща ( макар и малко в сравенние с пълната лекаска запалта). Икзлючително трудни са тези изпити, особено когато не са учили тук.

За мед. сестри-  за САЩ няма може би по-добра работа от мед. сеста каот комбинаиця от заплащане и сигурност. Може би в ЕС да не искат да го вършат, но тук няма такова положение. Трудно се влиза да го учиш, самото училище е доста трудно и после работата въобще няма нищо общо с това, което сестрите правят в България. На българските сестри им признават образованието, но им искат да минат теста, който местните минават, като и тест по английски.Имам позната, която е учила в България и която вече доста години работи като сестра. Имам друга, която 3 пъти не можа да го мине и се отказа. Шарен свят, всичко зависи от мотивацията на човека.

цигу, някъде четох, че близо 40% от произведеното месо се изхвърля.

Цигу, свалям ти шапка за пазаруването, особено на дрехи.
Аз не обичам вещите и имам фобия от това да се затрупам в дома си с излишни неща.
Много често изхвърлям или подарявам или дарявам.
Но и за мен, като за 99% от жените, пазаруването на дрехи и бижута е "необходима" емоция 

Цитат на: Bobbie в Февруари 25, 2014, 15:04:40 pm

Vaci, аз мисля, че въпросът беше какво се работи , ако не знаеш местният език. Разбира, се, че ако говориш езика, ситуацията е съвсем различна.

Bobbie, въпросът беше така зададен, но визирах предимно страни, където местният език не е английски. Защото английски всеки поназнайва малко или много, а и се научава по-лесно от един френски или немски.

също така, питам какво работят хората по принцип, да. дори и да знаеш добре местния език, какво работиш, ако не си ИТ, лекар или работник на физическия труд.

Братовчедката на моя мъж работи в Париж като продавач-консултант във веригата Сефора.
Моя приятелка работи във фирма за недвижими имоти в Холандия.
Съученичка от университета в България списва за руско списание от Норвегия (списанието се издава онлайн).

По повод медицинските лица - за 5-те години в които живея в Лондон, не съм видяла лекар българин. Само веднъж засякох акушерка българка в една от големите държавни болници.
Но например позицията рецепционист (receptionist) в лекарските практики често се заема от чужденки (друг вариант за работа, който не изисква специализация в конкретната област).

та тия всичките, какво биха могли да работят в ЕС?

Вариант е да се започне собствен бизнес. Момичетата, които живеят в Германия и други страни от ЕС може би знаят по-добре, но тук вече не един или двама мои познати имат собствен бизнес (не са българи), но ако имаш занаят или ти се удава нещо добре - да шиеш, да правиш нещо креативно, дори да внасяш български стоки, или просто да създадеш фирма за чистене или каквото там, можеш да опиташ да вземеш кредит и да се реализираш. Не е най-лесният вариант, не е гаранция за успех, но не е невъзможно, стига да намериш ниша и търсене.
За съжаление не винаги е възможно да се намери работа по специалността, но това не означава, че автоматично човекът трябва да започне работа като детегледач или чистач...

В Канада има една верига с кафе Tim Hortons. Тя е нещо като запазена марка за канадците. Всеки ден поничките, пастичките, кроасани и т.н, които остават неизкупени,  се изхвърлят. Една позната в нашия квартал беше разбрала и имаше уговорка с мениджъра да взима за конете си. Поне животните си хапваха с кеф боровинкови  мъфини.
И не е само тази верига, много други има.

Цигу, и аз нося дълго ботуши, има една марка, която просто не се късат. :)Дори не трябва и да се поправят. Накрая ги хвърлям, защото ми омръзват

Vaci, а братовчедката на мъжа ти успява ли да се издържа със заплатата от Сефора? В Париж наемите са безумни.

Блу, справяше се (в момента е вече семейна). Когато бе сама, живееше със съквартирантки, деляха. Зависи къде живееш (в кой район на Париж), и как живееш, разбира се.

но ако имаш занаят или ти се удава нещо добре - да шиеш, да правиш нещо креативно,

Моя приятелка от Варна, завършила е някакъв техникум по облекло там, 90-те години. Много способона, не само да шие, но и да измисля модели. .. В България работи за шивашки фирми, опита със собствен бизнес, така и не успя да й потръгне.
Замина със семейството си (мъж и дете на 7) в Англия, подаде документи за работа при някакъв дизайнер. Поканиха я на интервю и я наеха. Занимава се с това, което най-добре може и изкарва добри пари  Засега само тя работи в семейството.

yanicka,

много ми е познато това, което описваш за спокойствието. аз самата съм се забелязала, че когато отивам в чужбина (разбирай, Европа, аз другаде не съм ходила и не искам) - се чувствам значително по-спокойна, релаксирана, доволна - точно поради нещата, които описваш.

Аз в България съм софтуерен разработчик. Пиша задания на програмистите как да правят софтуери, но няма изобщо как да се надявам, че това ще мога да работя и тук.

разкажи ми малко повече за това, което правиш. в какво се състои по-точно работата ти и как успяваш да я вършиш сега дистанционно? може и на ЛС, щото едва ли е интересно на всички.

разкажи ми малко повече за това, което правиш. в какво се състои по-точно работата ти и как успяваш да я вършиш сега дистанционно? може и на ЛС, щото едва ли е интересно на всички.

Ще пиша на лични. Ако и на някой друг му е интересно, нека каже - ще разкажа и на него

Аз мисля, а и такива са ми наблюденията, че административна работа лесно се намира. Но езика е задължителен!!! Друг е въпроса, че дори да си го учил в БГ, на място е необходим известен период, за да ти се "адаптира ухото" и реално да можеш да комуникираш.

Но езика е задължителен!!! Друг е въпроса, че дори да си го учил в БГ, на място е необходим известен период, за да ти се "адаптира ухото" и реално да можеш да комуникираш.

Напълно съм съгласна.
Не че знаех някакъв език де. Обаче сега имам малки проблеми, тъй като учителя ми е англичанин на 70 години. Цял живот е преподавал английски на чужденци и говори изключително изчистено. Когато комуникирам с него, разбирам всичко. Но като ми кажат нещо в магазина и се блещя по 2-3 минути докато разбера. Но например с личната ми лекарка нямам никакъв проблем в разбирането, въпреки че говори ужасно бързо.