0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    dess_dess

  • *****
  • 2328
  • станах двойна мама
За да се върнем към темата, има ли някоя от вас, освен Вени, с активна процедура за емиграция за Канада?
За Европа няма процедура, нали?
Как смятат  тези от вас, които искат да заминат за Европа,  да се узаконят в стария континент?

Знам че вече може да се работи свободно там...

Да се вмъкна тихичко и аз в темата ;) След това, което се случи тук с мама нямам и намерения повече да остана в БГ ... не ме нападайте моля, не скачайте срещу мен, до преди 20 дни бях най-върл защитник на родината си ..вече не съм, изгубиха ме ... Всичко ще направя дори и това, което не ми е по силите и възможностите но децата ми няма да живеят тук ... Ориентирали сме се към Европа, по-точно Белгия имаме роднини там и щяхна помощи къде, къде с наши си знания и възможности смятаме до края на тази година или лятото на следващата най-късно там да се установим :x


*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
За Европа няма процедура, нали?
Как смятат  тези от вас, които искат да заминат за Европа,  да се узаконят в стария континент?

Знам че вече може да се работи свободно там...

няма какво да се узаконяваме :)

от началото на тази година отпаднаха ограниченията за работа на българи в абсолютно всички страни от ЕС. като гражданин на ЕС, можеш да работиш и живееш в която искаш страна, стига да си намериш работа.

въпросът с пребиваването в друга страна на социални помощи не ми е известен - той е различен за всяка страна.

на мен най-интересно ми е как става намирането на подходяща работа.  под "работа" не разбирам каква да е ниско платена работа, която не изисква особено владеене на език и е предвидена най-вече да спечелиш малко пари, които да изпратиш у дома на близките (т.н. гурбетчийска). нито живота на бенефити ("социал", "каф"  и прочие нарицателни според страната)

говоря за стабилна работа, която да позволи да се установиш в държавата за дълго, да се издържаш на нормално ниво, да издържаш и децата си, да се чувстваш добре и да се интегрираш.

какви са според вас възможностите за такова нещо, ако не си IT специалист с търсена квалификация и не знаеш местния език?
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
какви са според вас възможностите за такова нещо, ако не си IT специалист с търсена квалификация и не знаеш местния език?

Изключително трудни, да не кажа невъзможни. Има определени професии, които се търсят, но без език е ужасяващо трудно и невъзможно.
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
За да се върнем към темата, има ли някоя от вас, освен Вени, с активна процедура за емиграция за Канада?
За Европа няма процедура, нали?
Как смятат  тези от вас, които искат да заминат за Европа,  да се узаконят в стария континент?

Знам че вече може да се работи свободно там...

В страните от евросъюза вече българите имат право да бъда наемани на работа на трудов договор. Друг е въпросът, че ако нямаш UK опит в дадената професия, шансът да те наемат е  малък. Също могат да са и самоенаети, както беше досега.

Не знам как е за другите страни, но за Великобритания трябва да имаш NIN за работещите (national insurance number) и друго узаконяване няма, ако не греша.

За да се регистрираш при личен лекар, трябва да имаш адрес, на който живееш.
За да тръгнат децата на училище се кандидатства чрез система, подобна на нашата за детските градини в София, а извън сроковете за кандидатстване, чрез общината по местоживеене.
В повече училища има учители, които в допълнителни часове помагат на чуждоезичните деца да научат по-бързо езика.

Детски градини безплатни няма. Там сумите са около 1000 паунда в зависимост от района. 1 000 паунда най-малко е и двустайно ( с две спални) жилище в Лондон. Като искат или препоръки от предишен наемодател, или гаранции от приятел и 6 месеца предплата. Това  са и причината повечето емигранти в началото да делят къщи с други семейства.

Ако имам някъде грешка, нека живеещите там да ме поправят. Моята информация е само от четене засега.

говоря за стабилна работа, която да позволи да се установиш в държавата за дълго, да се издържаш на нормално ниво, да издържаш и децата си, да се чувстваш добре и да се интегрираш.

какви са според вас възможностите за такова нещо, ако не си IT специалист с търсена квалификация и не знаеш местния език?

Много е трудно. Да не кажа, невъзможно.

Аз съм юрист и въобще не си правя илюзията, че ще намеря подобна работа. Затова и идеята ни е мъжът ми да си намери работа дори и като фрии лансър по поне тримесечен проект, за да си струва преместването.
Кандидатствал е по няколко позиции и в Германия. Но без резултат. Без език ще е много трудно да го наемат, според мен.
« Последна редакция: Февруари 24, 2014, 11:10:53 am от sia »
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Сиа, за фрий лансъри, при големи мултинационални компании, понякога е по-лесно. Обаче трябва да знаеш определени неща. От мъжа ми знам, че се търсят определен тип програмисти - например в момента е често търсен човек, който може да работи оракъл. Бази данни също във всякакъв вид.
Тук също можеш да дойдеш като самонаето лице, прави се нещо като фирма и така да работиш. Обаче ако се провалиш, много боли - парите, които дължат са невероятни :? Затова и е най-добре да се търси позиция в голяма компания.
Наскоро търсеха педиатри, обаче искат език, защото се полагат допълнителни изпити.
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    ema2

  • ****
  • 888
  • You kill the beauty of today
Без език никъде не може да се намери работа. Дори и към обща работа да се насочиш, трябва да имаш познания по местния език.

Иначе всички наши приятели с образование в България, учиха в Канада допълнително. Аз също имам изкарани 7 курса и ми трябват още 4 за да взема този съртефикат, който искам.

Несериозно е да се мисли, че ето някой си идва в Канада и веднага намира точно работа по спецялността си.
Всеки е започнал с обща работа, по-тежка, за по-малко пари и после с времето е добил опит, завършил е това -онова и нещата са с подредили.
Мисля, че с подходящата мотивация, много труд,   за 5 години може едно семейство да си стъпи на краката в Канада.

За Европа ми се вижда много по трудно, защото е много пренаселено.
« Последна редакция: Февруари 24, 2014, 12:10:23 pm от ema2 »
We are all a part of everything
The future, present and the past
Fly on proud bird
You're free at last
*

    dess_dess

  • *****
  • 2328
  • станах двойна мама
Jam

определено ще е трудно, на първо място трявба да се знае техния език и на 2-ро място си мисля, че макар и вече отворили официално трудовия си пазар ще е необходимо да се изкарват разни приравнителни за там курсове, разбира се зависи от образованието и профейстя .. Аз с моето образование, също като sia :lol: едва ли, ще мога да работя, разчитам на мъжа си, като ел инженер някак си, да пробие там :?


*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Зависи, тук изхода е да се намери място в кантора, която обслужва емигранти. Трябва да се изкарат приравнителни курсове със сигурност, но има организации, в които търсят хора с правни познания, за да помогнат да се подготвят документите на емигрантите. Въпроса пак опира обаче до езика.
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*

    dess_dess

  • *****
  • 2328
  • станах двойна мама
Зависи, тук изхода е да се намери място в кантора, която обслужва емигранти. Трябва да се изкарат приравнителни курсове със сигурност, но има организации, в които търсят хора с правни познания, за да помогнат да се подготвят документите на емигрантите. Въпроса пак опира обаче до езика.



А това е чудесно, не го предвиждах като възможност ... езика си е важен да. Ganka вие в Germany ли сте?


*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Да, затова и ти го споделям като вариант, ако случайно решите да идвате насам.
Другото, което е проблемно - в градове, като Мюнхен, Франкфурт, има големи общности, проблема в Мюнхен обаче е скъпите жилища. В райони като Хамбург, Берлин, по принцип се намира по-лесно работа, а и по-евтино жилище.
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
Сиа, за фрий лансъри, при големи мултинационални компании, понякога е по-лесно. Обаче трябва да знаеш определени неща. От мъжа ми знам, че се търсят определен тип програмисти - например в момента е често търсен човек, който може да работи оракъл. Бази данни също във всякакъв вид.
Тук също можеш да дойдеш като самонаето лице, прави се нещо като фирма и така да работиш. Обаче ако се провалиш, много боли - парите, които дължат са невероятни :? Затова и е най-добре да се търси позиция в голяма компания.

Това е и неговото желание. Първоначално да е нает, заради сигурността, която дава това, но после да си работи като фрии лансър и сам да си печели поръчките. Той не е баш програмист, въпреки че е правил няколко софтуера за телевизионни предавания. Самоук програмист е.
Иначе е Motion graphic designer, като напоследък работи предимно по телевизионни продукции. Преди взимаше и реклами, и телевизионни опаковки правеше, но откак настъпи кризата, големите фирми се намесиха и в тези поръчки и той като самостоятелна бойна единица отпадна от битката.
Принципно държи връзка с две фирми в Лондон и миналото лято бяха обещали да почне от януари, но нещо и на тях им спаднаха поръчките и пасуват засега.
Ние не искаме емиграция на всяка цена. Но се надяваме на късмет да попадне на подходящи хора и да потеглят нещата.
И ей така за спорта, чакаме и тегленето на зелената карта на 1 май   :lol:
*

    ema2

  • ****
  • 888
  • You kill the beauty of today
При нас имаше хора, които започнаха работа като доброволци, без заплащане, в последствие фирмите им ги наеха и до днес тези хора си работят там.

В Канада определено има работа,знам за недостиг на химици, фармацефти, учители, мед. сестри. Винаги можеш да си намериш и допълнително работа, ако не си мързелив.

Тук въпросът опира и с какви цели е емирацията - някои хора идват, за да спестият пари, живеят скромно, работят много и спестяват, чакат за пенсия, изучават си децата и т.н. Други просто си живеят, по-охолно, с почивки екскурзии, купуват си къщи, една, после друга,  все още лихвите са много ниски и т.н.

Sia, това вашето не ми прилича на емиграция, а работа в чужбина. :)
We are all a part of everything
The future, present and the past
Fly on proud bird
You're free at last
*
ema2, искаме да работим и живеем в чужбина трайно, като там да израстне детето ни. Но не на всяка цена. Например, не сме склонни да се делим задълго, още повече пък да сме далече от детето и тук да го отглеждат баби.

Той направи опит да търси на място. Миналото лято изкара 3 месеца в Лондон, но се върна, защото си счупих крака, а и тук го искаха за сигурен 3 месечен проект.

Иначе за себе си съм решила, като отидем, че ще почна именно с доброволен труд и курсове, за да имам шанс да намеря някаква работа, макар и далеч от моята специалност.

Искам да съм някъде, където има контрол дали правилата се спазват. Щото то и тук имаме правила и закони, друг е въпросът кого обслужват те. Парите, които плащам за данъци да ги виждам къде отиват. А не да се плащат луди пари за почистване, Вълкът да си кара скъпата кола, някакви мургави типове във ветровито време да премитат улицата с метлички, а аз да съм цялата в прахоляк и кал.
Малки неща, но много дразнят.
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
аз не случайно питах за работа без език и особено ценна квалификация, щото всички като ни стегне шапката и викаме - край, махам се, ама къде и как се махаш, това е въпросът? особено, като си с дете и тук си достигнал все пак някакво кариерно и материално ниво, та не ти отърва да започваш от нулата...

и се оказва, че трудноооооо, на места до невъзможно.

лекар, IT от търсена специалност (и то най-често фрилансер или чрез агенция за наемане на кадри за проекти на парче), работещ в сферата на чистотата, строителството, селското стопанство - физическия труд с две думи - ОК. те ще се оправят.

а останалите какво правят?

затова ми е интересно да науча за реални истории и случаи. много хора се изнесоха, но почти не съм разбрала за никой от тях КАКВО точно работят, с какво си изкарват хляба? да, разбрахме за детските градини, за осигуровките, за чистите улици, но какво реално работите?


п.п. Ема, в Канада ситуацията е друга - вие сте емигрантска страна и като отиде там човек с емигрантската виза, той вече е тамошен, дето се вика. отвореността на работодателя е различна от тази на работодателя в Европа, където изведнъж му пристига някакъв мургавичък от България и на развален немски/френски/холандски/датски иска да работи на бюро в неговата фирма... :)


« Последна редакция: Февруари 24, 2014, 14:23:16 pm от jam »
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*

    ema2

  • ****
  • 888
  • You kill the beauty of today
Според мен в Европа е почти немислимо някой да се реализира/ ах как мразя тази дума/ по някоя хубава спецiaлност за момента , просто много, много хора се запътиха натам, а и кризата дойде и всичко се промени.


По-добре тези, които мислят за емиграция да прегледат за Канада и Австралия. Освен, ако нямат солидни основи за някоя страна от ЕС, другото ще бъде чудо.
We are all a part of everything
The future, present and the past
Fly on proud bird
You're free at last
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
какви са според вас възможностите за такова нещо, ако не си IT специалист с търсена квалификация и не знаеш местния език?
Според мен за повечето хора са никакви. Знам че има изключения за сферата на науката, но пак трябва поне английски.  но това са позиции, които са планирани и са уговорени преди да заминеш и знаеш, че там ще те посрещнат.


  
*

    Crystal

Ако е както казва sia, с две деца в Лондон само ДГ и наема излизат 3000 паунда. А средната заплата каква ли е?
*
Не съм точно в тематиката на последните постове, но пък съм по темата :-)
Преди една година и понятие си нямах, че ще стана емигрант. Кълнях се във всичко свято, че аз в чужбина НИКОГА няма да отида да живея. Сега съм именно там. Решението взех за по-малко от 3 секунди и нямаща никаква сигурност. Ако ви кажа как точно го направих, ще ме помислите за луда.
От началото на юли.2013 живея в Англия (от август в Лондон). Все още работя за българска фирма от вкъщи. Не мога да кажа, че положението ни е розово, но не се и оплаквам. След месеци без работа, моята половинка най-накрая си намери позиция на договор. Не си позволяваме всичко, но живея в пъти по-добре от България, въпреки че за пределите на родината, заплатата ми не е никак малка.
Тук разбрах какво е спокойствие, какво е да мечтаеш и да знаеш, че мечтите ти могат да бъдат реалност. Отворих живота си за неща, които не съм и предполагала че ще бъдат част от него.
Тъй като сигурно част от хората ги интересуват и малко сухи данни, ето и това с което разполагам аз:
- живеем в shared house с други българи. Наема ни е 130 паунда на седмица, като в него са включени всички сметки. Докато нямаме дете ще продължим така, защото не виждаме никакъв смисъл да плащаме по-високи наеми. Къщата, в която живеем е в 4 зона, което е доста добре - на 30-40 минути с метро сме от центъра.
- аз в последните два месеца се спуках да ходя по лекари, като затова не плащам нищо. Да чакам по 3-4 седмици за един преглед, но е безплатно. Опитах се да разбера дали наистина няма да ми се наложи на по-късен етап да платя, след като разберат че не работя, но това което ми отговориха всички е че щом имам номер от здравната им система, ползвам безплатно здравеопазване. Лекарствата за деца също са безплатни. Доколкото знам и за пенсионери.
- разходите за двама ни за храна (като ядем каквото поискаме, и вкъщи винаги има свежи плодова и зеленчуци в неограничени количества) възлизат на около 300-400 паунда. Не пием и не пушим.
Не ходим по ресторанти, но пък за сметка на това ходим по музеи и на разходки (транспорта не е от евтините неща). Аз взимам частни уроци по английски, купувам си само качествена козметика и хубави дрехи. Не знам дали има нещо, което да съм поискала (в рамките на нормалното) и да не съм си взела.
В крайна сметка за всичко това месечно даваме около 1100 паунда. Заплатата на половинката е около 2000 паунда. Моята (1700 лв.) остава на сметка в България. Не сме решили какво още ще правим с нея.

Относно последните разисквани неща - за работата. Аз искам и смятам да работя тук. Без значение, че ще загубя позицията, която с много кръв и пот съм извоювала. Обаче ми трябва език и го уча упорито за разлика от 80% от българите живеещи тук. Повярвайте ми, познавам не малък брой хора, които са тук от 5, 10, 15 години и упорито отказват да научат езика, но в същото време се оплакват, че ги дескриминират. Те дори и в магазина не могат да проведат свестен разговор. Аз когато дойдох тук не знаех и дума английски, а вече говоря свободно, макар и все още с много грешки. Но затова положих много усилия и продължавам да полагам.

Преди 2 седмици си бях в България за една седмица. Още на ден 5-ти исках да се прибера у дома и когато кацнах на летището в Лондон, наистина знаех че съм вкъщи.
Ще направя и невъзможното, но ще остана тук (или където и да било извън България), за да могат децата ми да живеят спокойно, така както аз го правя в момента.

Извинете ме за дългият пост, но нямаше как да го напиша по-кратко.

26.09.2019
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14924
yanicka, благодаря за дългия и интересен разказ! а какво те накара да вземеш така набързо решение за преместване (ако не е тайна)?

споменаваш на няколко пъти думата "спокойно", каго описваш живота си в Лондон. в какво най-вече виждаш разликата между живота си преди (предполагам, че си била в София) и сега по отношение на спокойствието?
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*
yanicka, благодаря за дългия и интересен разказ! а какво те накара да вземеш така набързо решение за преместване (ако не е тайна)?

споменаваш на няколко пъти думата "спокойно", каго описваш живота си в Лондон. в какво най-вече виждаш разликата между живота си преди (предполагам, че си била в София) и сега по отношение на спокойствието?

Този път ще се опитам да съм по-кратка :-)))
След много несполуки в живота ми, в това число един брак и един развод - в началото на март миналата година срещнах ЧОВЕКА. Още от самото начало знаех, че е той. Всичко беше перфектно, като в приказките. Около седмица след нашето запознанство той ме викна една вечер и каза, че има нещо за споделяне. Изтръпнах - какви филми си направих в главата само ако знаете... Той ми каза, че в началото на годината е решил, че няма какво вече да търси в България и седмица преди нашето запознанство си е купил билет. Аз естествено си казах - това беше. Той заминава, а аз оставам тук. Но той ми каза, че ако нещата между нас вървят така, ще ме вземе при себе си. Ето тук бяха моите 3 секунди мислене. След тях аз просто казах: Идвам!

Спокойствието за мен е:
- разхождаме се в центъра на Лондон. Бъркам в чантата да извадя пътеводителя. В момента, в който го отварям до мен вече има усмихнат човек, който ме пита дали може да помогне с нещо. Да, на тези хора им плащат затова, обаче десетки пъти ми се е случвало подобно нещо по кварталите. Оглеждам се аз, за да видя накъде да тръгна докато търся даден адрес и все някой пешеходец се обръща към мен и ме пита дали може да ми помогне с нещо, да ме упъти.
- в магазина касиерките са усмихнати, питат ме как съм, говорят с мен - например какво ще готвя довечера. Може и да не им пука какво точно ще им отговоря, но на мен това че не са намръщени и не говорят за секс с някоя колежка докато аз си пазарувам, ми е напълно достатъчно.
- мога да върна всяка стока от която не съм доволна. Повярвайте ми, това е супер хубаво нещо, чак тук го осъзнах.
- когато някой те блъсне на улицата ти се извинява поне 100 пъти, а не вика "Оп!". Даже и аз да го блъсна, той пак се извинява. Ето с това свикнах много трудно. Тук всяка втора дума е Благодаря или Съжалявам. Даже имах специален урок по английски за използването на тези две думи.
- навън е тихо, зелено, цветно, небето е безумно синьо, хората не бързат, усмихват се, забавляват се. Не си мислете погрешни неща, и те имат проблеми, но мястото да ги показват е вкъщи, а не в работата или на улицата.
- в София (правилно предположи Джам) работех от ранна сутрин до късна вечер. От време на време намирах час-два, за да изляза да се забавлявам. Работех дори и събота и неделя. Сега... работя от 9 до 6. Във същата фирма съм. През останалото време се занимавам с фотография, шиене на пачуърк калъфки и седалки за столове (смятам да ги продавам в e-bay), играем бордори игри и т.н. За нито едно от тези неща не се бях замисляла в България. Просто начина на живот тук те предразполага да откриеш тези свои скрити желания.
Само ще спомена, че за да започна да шия ми бяха необходими 100 паунда. В това число е включено всичко - машина, конци, игли, помощни материали, платове. Писах ви горе каква е заплатата на половинката, сметнете колко процента от нея е това.

Ох, мога да пиша и да пиша, да давам още много примери. Но когато сега седя тук и се опитвам да ви предам моята емоция, от време на време поглеждам през прозореца и благодаря, че ми бе дадена възможност да видя какво е "навън".

Ще се радвам, ако мога да бъда полезна. Това че сега сме тук се дължи на подадена ръка от много непознати хора. Една от подадените ръце дори е на човек от форума.
« Последна редакция: Февруари 24, 2014, 19:15:49 pm от yanicka »

26.09.2019