Лисе, носталгията не е това, което мъчи, липсата на близките е. Особено ако сте в по-близки отношения. След последните премеждия, аз вече знам, че това, което ме държи са родителите ми и брат ми, племениците, снаха ми... Не е държавата. Природа може да намериш навсякъде, че и по-красива, правила, невероятни неща... Светът е пълен с чудеса, стига човек да може да ги открие и да ги види. Аз в тази държава, която видях последно, не искам да живея.
Влизаш някъде, то са сърдити хора, то са хора, които се държат с теб, все едно ги крадеш... Абе хора, аз влизам в магазина хляб да ви дам, не да го открадна... Така и не разбраха, че ако си приветлив, ако се държиш добре, любезно, хората ще дойдат и пак ще купят от теб...
Отиваш някъде, да свършиш нещо, то се държат с теб, все едно се опитваш да ги окрадеш, не да им дадеш пари или да си изряден.
Навсякъде осрано от кучета и котки, боклуците преливат... Няма една кола, дето да е спряна както трябва, знаците не се спазват... Като направиш забележка, на очевидно нарушение, ти викат - бе я си гледай работата, няма знак...
На пешеходна пътека, човек с джип, имащ вид на мутра спря да ни изчака с майка ми да минем. Любезно благодарихме и в следващия момент почти бяхме отнесени от жена, която изобщо не спря на пешеходната пътека... Че и на всичкото отгоре бибиткаше на този, който ни спря
Оох, това се преглъща, как да е...
Обаче, тълкуването на законови положения, опита за гавра и лошото отношение някак ми е трудно да преглътна
Летим от летище София, никъде няма написани промените в законите за пътуване на семейства, които пътуват с деца и са само по един родител, не в комплект. Преди имаше условие във всички наредби, че може да не се изисква декларация, ако живееш повече от 183 дни в чужбина. Сега обаче било променено. Трябва да имаш стикер или печат в паспорта
, който удостоверява, че си навън. Нито една държава в европейския съюз не слага такива печати. Нито една! Да не говорим, че нито една държава, не издава документ, че живееш там. Има си адресна регистрация и на излизане, граничната й полиция го вижда и отбелязва, че живееш там. Независимо, че си с чужд паспорт. Две изключително "любезни" служителки ми заявиха, че аз няма да изляза в тяхната смяна, независимо, че живея навън. Попитах на какво основание - нямате декларация и не може да удостоверите, че живеете в Германия. Попитах, при положение, че са гранична полиция, не се ли вижда моето движение през годините? И не се ли вижда адреса, на който живея? Изключително арогантно ми заявиха, че трябвало в паспорта ми да пише, че съм с друга адресна регистрация. Питам - аз ли съм контролния орган, който прави задгранични паспорти? Аз ли вписвам атрибутите по паспортите си? Аз съм подала документи, написала съм каквото се е изисквало, това, че не е отразено, не е мой проблем. На въпрос - виждали ли са български задграничен паспорт с вписан друг чуждестранен адрес, получих мълчание от тяхна страна. И следваща реплика - вие в нашата смяна няма да се качите на самолета. Извикаха началника си, който при разговор с мъжа ми, му заявил - ако ще и чудо да направите в следващите 15 мин, аз няма да ги пусна да летят. В този закон, по който изискват документа, пише, че се изисква по преценка на служителя
Съответно може да си представите картинката - от едната страна реве едното дете, че не се прибирам при него, от другата реве другото, защото не може да отиде при баща си. Добре де, питам аз, като влязох в тая държава, що не ме попитахте като съм сама, къде е декларацията и какво мисли мъжа ми по въпроса? И защо се изнасят деца, обаче никой не ги спира на границата?
Благодарна съм на българското консулство тук, че реагира в рамките на 15 мин - да направи документите и да ги изпрати по факса на летище София. Благодарна съм за това, че те излязоха хора!
И се чудя, след като тръбим толкова много, че защитаваме децата и ги предпазваме, как предпазиха моето, от това, да спи на летището? По какъв начин те му направиха добро?
Не ми се споменава за излишните разходи по декларация, изтърван полет и купуването на нов билет...
За пръв път в живота си, като слязох на немското летище, имах желание да целуна земята под стълбицата и за пръв път в живота си, дишах с усещането, че съм у дома...
Толкова обидена и омерзена от държанието на служителите, никога, за 40годишния си живот не съм се чувствала... А като сравних отношението на служителите в Берлин... съвсем болно ми стана - усмихнати, ведри, шегуват се, помогнаха ми с детето... Една лоша дума не чух...Тъжно и жалко е...
Съжалявам за дългия пост, много е емоционален, но просто ми е все още обидно...
И след като се обадих на журналистка, да разкажа, защото има хиляди българи в моето положение, които са подложени на същото унизително отношение, тя каза - ще проверя дали има интерес към материала и ще ви де обадя... Е, обаждане нямаше, все пак не съм бареков или сидеров...