Ема, и аз благодаря за споделеното.
Ще ви кажа за София, дано да съм полезна и на Боби при взимане на окончателното решение. Моите деца не израснаха на задната седалка, но с цената на изключително много хвърлени сили от наша страна на баща им и мен. Нямаме баби които да помагат. За разлика от малкия град тук има възможност за спорт, език и каквото пожелаеш, но логиситката е изключително трудна за работещите хора. Поради тази причина от миналата година имаме жена, която да ги взима от градина и училище и да ги води на английски 2 пъти седмично, след което ние ги прибираме от там. А тази година всеки ден взима Деси от училище, защото са до 5 часа. Нито аз нито баща й можем да стигнем до училището до 5 часа. Моето работно време е до 5.30, най-рано в 6 мога да бъда там. Баща им работи в другия край на града, абсолютно невъзможно.
По принцип работното време в Бг е такова, много са малко работодателите които биха се съгласи на гъвкаво такова. Но дори и да се съгласят в повечето случаи пак не става, ето в нашия случай, например Деси трябва да е в училище в 8.15, започват в 8.30, т.е. аз по рано не мога я оставя, защото няма какво да прави там сама, следователно аз стига до работа в 8.30-40, което не предполага да си тръгна по-рано от 5-5.30 и пак стигаме до невъзможността да я взема от училище.
За образованието наблюдението ми е от един учебен срок, не се оплаквам. Към момента съм доволна от госпожата, от децата в класа и от училището като цяло. Госпожата им е съвестна, не преподава само учебния материал и до там. Водила ги е вече 4-5 пъти на театръ, изгледаха всички детски постановки, вчера ги е водила във военния музей на специална експозиция по случай 3 март. Опитва се да им създава и някаква обща култура все пак.
Пак казвам, в София логистиката е много трудна, ако не работиш, живееш и учиш на едно място.

Важното е като избираш къде да ходиш, да избираш конкретно и да имаш конкретната информация.

Така е. Също така има голяма разлика дали емигрираш на 20 или на 40 години, сам или с приятел/съпруг с или без деца. Има значение дали имаш някаква подкрепа на новото място, някой, който вече да е утъпкал пътеката или сам тепърва ще прокарваш.
И не на последно място е важно колко си мотивиран и колко ти е висок прага на търпение/издържливост.

Освен това никога няма да имаш пълната информация. Винаги има плюсове и минуси. И нови неща които откриваш. Например специално за Англия мога да кажа, че е по-лесно от гледна точка на добиване документи за работа и установяване от Щатите, където емиграционната политика е много по-строга. Но пък в Англия е по-скъп живота. Училищата не ме интересуваха, когато се преместих тук - други неща бяха по-важни, но и те идват на дневен ред. Училищната система е проблем и в други държави. Хубавите училища са или 1) скъпи или 2) трябва да живееш в квартал, който ти осигурява достъп до такова хубаво училище, и в който съответно цените на имотите са много високи, най-често.

Мисля, че тази тема е създадена с цел обмяна на информация, не агитация.

Момичета, предполагам, че в целия Петрич училищата са такива, бях в няколко  и базата е ужасяваща. Учителката не е лоша като цяло, но  другите не са по-добри,като съдя  от коментари на другите майки в квартала. Защо дават толкова много домашни? Както и да е.

Можехме да бъдем в София, но пък тогава нямаше лятото да бъде толкова хубаво, защото в София животът ми се видя много напрегнат и движението по улиците е ужасно.

Джаме, твоят приятел е прав за консуматорското общество,в  Северна Америка като цяло е така. Но вече навсякъде стана така, всичко е пари, пари, пари, вещи, вещи и т.н. Важно е да се намери баланса. Никъде няма идеално. Ние заминахме млади и с европейския си бегграунд, сме успяли да намерим някакво средно положение и да не се увличаме по това консуматорство.

За няколко дни успях да изчета цялата тема. Интересно е да се чуят двете гледни точки.
Ние живеем в Австрия и мога да дам информация от там (някой в предните постове се интересуваше от осигурителната система, здравеопазване и детски градини). Ако човек е назначен съвсем легално на работа и му се плащат здравни осигуровки, има  достъп до цялата здравна система. Децата си имат задължително личен лекар - педиатър,  а за възрастните е желателно да имат семеен лекар, но не и задължително. Не се издават направления за специалист, както в България, а сам можеш да си запишеш час за такъв. Това е виенската здравна каса, за другите нямам информация ( в Австрия има общо 30 здравни каси, като почти всяка област си има своя и отделно браншовете и те си имат свои). По-различна е обстановката в здравната каса на самоосигуряващите се (това е касата на еднолични търговци, лица на граждански договор, съдружници във фирми. Лекарите си имат тяхна си здравна каса.). Там вноските се определят по таблици в зависимост от декларираните доходи от предходната година. При ползване на здравни услуги от касата се поемат 80%, а самоосигуряващият поема 20%, което е доста неизгодно. Ако съпругата, съпругът, партньор(в Австрия съвместното съжителство е официално признато. Лица, които живеят най-малко 2г. на семейни начала, единият от партньорите може да е осигурен към другият в случай че е безработен) са безработни, могат да са осигурени към работещата половинка в случай че са безработни.
В Австрия има автономност на областите и всяка за себе си си определя какви да са правилата в детските градини. Във Виена например държавните детски градини са почти безплатни (плащат се по € 60 само за храна на месец). Частните се спонсорират от общината, като веригите от детски градини-говоря за частни, получават по-крупни месечни субсидии и таксите там варират между € 70 и € 130 за цял ден престой. Най-необлагодетелствани са т.нар. детски групи, които са с най-високи такси - т.к. те получават много малка субсидия таксите достигат до € 250 на месец за цял ден. Има и още един вид, ако мога да го нарека детска градина, което се нарича дневна майка или баща. Тези хора в повечето случаи изкарват курс, в момента имат малки деца и според квадратурата на жилищата си могат да гледат до около 5 деца. Но не съм запозната с таксите там, знам само че и те получават субсидия от общината за всяко гледано дете. Тази субсидия детските градини я получават само ако детето има адресна регистрация във Виена.
Ако някой се интересува от още нещо, ще се радвам да бъда полезна.

Исках само да допълня, за детските градини. Не са субсидирани, ужасно скъпи са. От 650 до 850 на дете. Само за хора с ниски доходи има субсидии, но никой от нашите приятели няма такива и всички  плащахме луди пари за детски градини
Знам, че в Монтреал са доста по евтини/ може би 250 , по бегли спомени от наши приятели/, защото провинцията ги финансира здраво, но при нас в Онтарио не може да стане, поне за сега. Има домашни детски градини, някоя жена си гледа децата в къщи и взима по още 2-3. Не е толкова скъпо, но не е малка сумата.
Така че, ако се замине с едно или две деца до 6 години, това не е малко перо за един бюджет, по-късно първи клас и нататък,  пък за след училище също трябва да има кой да взима децата, тъй като нямат право да стоят сами. Това са допълнително суми на месец.
Допълвам само , че на 4 години почват предучилищна, и тя се покрива от държавата
А да коментирам ли наемите и цени на къщи... там навлизаме в големите цифри.

Да, може би било полезно, както и ние ако искате за София.
за ориентация 

Като казахте наеми, да си кажа Живея в с. Бистрица (10 км от Околовръстното в София). Има няколко нови къщи, тип кооперации, където наемите са от порядъка на 300лв за обзаведен двустаен апартамент. Имам колеги, които живеят там и са доволни. За хора с автомобили е идеално. Ако някой се интересува ще разпитам за цената на останалите разходи (локално парно, тоци и тнт)

От около 4 години не спирам да мисля за емигриране.

Мислех да е в САЩ защото там имам най-много приятели, които биха ми помогнали когато имам нужда.

Така се стекоха нещата около мен, че вече няма съмнения, че ще е САЩ но ще е най-малко след 3 години.
Все казввах, че не искам децата ми да живеят в държава без морал и правила но истината е, че мисля може би основно и за себе си, колкото и егоистично да е. Изморих се да махвам с ръка и да става все по-сложно и лошо.
Не очаквам да е лесно, не че досега и в България е било.
От няколко години съжалявам, че навремето не послушах разума и не заминах а останах тук заради сърцето си.
Категорично не искам да живея в тази България. Много е красива, много я обичам но не мога да се примиря с емоционалното обедняване на хората, с деградацията в две поколенията след моето.
Не си правя илюзии, че "навън" всички са гении, че няма престъпност, че ще ходя по червен килим.
Искам само да имам шанс да остарея спокойно:). В България, лично за мен това е невъзможно.
Затова и следващите години ще организирам всичко, което мога около преместването ни и ще посрещна изненадите които ни очакват готова да се преборя с тях.
От 18 години живея основно "сама" и разчитам основно на себе си. Да, близките ми бяха на една ръка разстояние, но носталгията няма да е това, което ще ме мъчи когато си тръгна от тук. Може би съм свикнала или може би винаги съм била такава.

Лисе, носталгията не е това, което мъчи, липсата на близките е. Особено ако сте в по-близки отношения. След последните премеждия, аз вече знам, че това, което ме държи са родителите ми и брат ми, племениците, снаха ми... Не е държавата. Природа може да намериш навсякъде, че и по-красива, правила, невероятни неща... Светът е пълен с чудеса, стига човек да може да ги открие и да ги види. Аз в тази държава, която видях последно, не искам да живея.
Влизаш някъде, то са сърдити хора, то са хора, които се държат с теб, все едно ги крадеш... Абе хора, аз влизам в магазина хляб да ви дам, не да го открадна... Така и не разбраха, че ако си приветлив, ако се държиш добре, любезно, хората ще дойдат и пак ще купят от теб...
Отиваш някъде, да свършиш нещо, то се държат с теб, все едно се опитваш да ги окрадеш, не да им дадеш пари или да си изряден.
Навсякъде осрано от кучета и котки, боклуците преливат... Няма една кола, дето да е спряна както трябва, знаците не се спазват... Като направиш забележка, на очевидно нарушение, ти викат - бе я си гледай работата, няма знак...
На пешеходна пътека, човек с джип, имащ вид на мутра спря да ни изчака с майка ми да минем. Любезно благодарихме и в следващия момент почти бяхме отнесени от жена, която изобщо не спря на пешеходната пътека... Че и на всичкото отгоре бибиткаше на този, който ни спря
Оох, това се преглъща, как да е...
Обаче, тълкуването на законови положения, опита за гавра и лошото отношение някак ми е трудно да преглътна
Летим от летище София, никъде няма написани промените в законите за пътуване на семейства, които пътуват с деца и са само по един родител, не в комплект. Преди имаше условие във всички наредби, че може да не се изисква декларация, ако живееш повече от 183 дни в чужбина. Сега обаче било променено. Трябва да имаш стикер или печат в паспорта , който удостоверява, че си навън. Нито една държава в европейския съюз не слага такива печати. Нито една! Да не говорим, че нито една държава, не издава документ, че живееш там. Има си адресна регистрация и на излизане, граничната й полиция го вижда и отбелязва, че живееш там. Независимо, че си с чужд паспорт. Две изключително "любезни" служителки ми заявиха, че аз няма да изляза в тяхната смяна, независимо, че живея навън. Попитах на какво основание - нямате декларация и не може да удостоверите, че живеете в Германия. Попитах, при положение, че са гранична полиция, не се ли вижда моето движение през годините? И не се ли вижда адреса, на който живея? Изключително арогантно ми заявиха, че трябвало в паспорта ми да пише, че съм с друга адресна регистрация. Питам - аз ли съм контролния орган, който прави задгранични паспорти? Аз ли вписвам атрибутите по паспортите си? Аз съм подала документи, написала съм каквото се е изисквало, това, че не е отразено, не е мой проблем. На въпрос - виждали ли са български задграничен паспорт с вписан друг чуждестранен адрес, получих мълчание от тяхна страна. И следваща реплика - вие в нашата смяна няма да се качите на самолета. Извикаха началника си, който при разговор с мъжа ми, му заявил - ако ще и чудо да направите в следващите 15 мин, аз няма да ги пусна да летят. В този закон, по който изискват документа, пише, че се изисква по преценка на служителя Съответно може да си представите картинката - от едната страна реве едното дете, че не се прибирам при него, от другата реве другото, защото не може да отиде при баща си. Добре де, питам аз, като влязох в тая държава, що не ме попитахте като съм сама, къде е декларацията и какво мисли мъжа ми по въпроса? И защо се изнасят деца, обаче никой не ги спира на границата?
Благодарна съм на българското консулство тук, че реагира в рамките на 15 мин - да направи документите и да ги изпрати по факса на летище София. Благодарна съм за това, че те излязоха хора!
И се чудя, след като тръбим толкова много, че защитаваме децата и ги предпазваме, как предпазиха моето, от това, да спи на летището? По какъв начин те му направиха добро?
Не ми се споменава за излишните разходи по декларация, изтърван полет и купуването на нов билет...
За пръв път в живота си, като слязох на немското летище, имах желание да целуна земята под стълбицата и за пръв път в живота си, дишах с усещането, че съм у дома...
Толкова обидена и омерзена от държанието на служителите, никога, за 40годишния си живот не съм се чувствала... А като сравних отношението на служителите в Берлин... съвсем болно ми стана - усмихнати, ведри, шегуват се, помогнаха ми с детето... Една лоша дума не чух...Тъжно и жалко е...
Съжалявам за дългия пост, много е емоционален, но просто ми е все още обидно...
И след като се обадих на журналистка, да разкажа, защото има хиляди българи в моето положение, които са подложени на същото унизително отношение, тя каза - ще проверя дали има интерес към материала и ще ви де обадя... Е, обаждане нямаше, все пак не съм бареков или сидеров...

Влизаш някъде, то са сърдити хора, то са хора, които се държат с теб, все едно ги крадеш... Абе хора, аз влизам в магазина хляб да ви дам, не да го открадна... Така и не разбраха, че ако си приветлив, ако се държиш добре, любезно, хората ще дойдат и пак ще купят от теб...
Навсякъде осрано от кучета и котки, боклуците преливат...

Всяка сутрин като водя детето на ясла двете дружно поздравяваме всеки срещнат в двора, познат и непознат с "Добро утро". Някои ме гледат тъпо, други ми отговарят и им става приятно. Не се отказвам аз, независимо, че често получавам сърдити погледи от продавачки и служители в институции.
За кучетата и котките, направиха няколко "кучешки" градинки в квартала, но никой не ги посещава. Когато съм в градинката с детето и пристигне някой да си разходи кучето любезно го моля да отиде в обозначените градинки. Не им харесва, но го правят.
Опитвам се да променя нещо в тази държавица, на малки стъпки казвате, така и го правя. пък дано има резултат...

Извинете за отклонението, за емигрирането ще пиша по-късно 

Преди имаше условие във всички наредби, че може да не се изисква декларация, ако живееш повече от 183 дни в чужбина.

а преди как го доказвахте това обстоятелство?

Джам, не съм го доказвала, по паспорта си гледаха. Аз до сега не съм показвала декларация, а живея от 10 години навън.

Ники, преди седем години, една дама отвори на майка ми и на Алекс вратата на блока, при което детето й казва - данке, все още не говореше български. При което тя се обръща и казва - той пък що ми говори на немски... При което майка й отговорила - ми щото е роден в Германия По въпроса за боклуците - моите деца се е случвало да си носят километри боклуците или да си ги прибират у дома, за да си ги хвърлят. Да, ама напоследък като ходят насам натам и като видят как другите хвърлят и все ми се сърдят, че ги карам да си ги прибират.

Лиско, как смяташ да емигрираш в САЩ, много трудно се вземат документи там? И с три деца, таткото как ще ви пусне?Канада не е ли по-добър вариант.

Гане, съжалявам за случката. Много неприятно е да.

Всички тези неща са много верни за България, но да емигрираш не е шега работа.
 За авантюристи хора става. Консервативните по-трудно приемат промените.

Цените на наемите - за Торонто ерията - $1200-1500 за апартамент с две спални и хол с кухня. Е, при небостъргачите - са двойно повече $3000.
Самостоятелна къща, двуетажна,  с малък двор, ново строителство, 220 кв, в хубав, среден по доходи квартал - 450 - 500 К като долна граница/  не в Торонто център/. Има и по евтини - 350 400К - но те са залепени една за друга или по-двойки. Апартаменти - $180к - 250К и нагоре

както става видно - стандарта е висок, много висок

Гане, и нас ни задържаха миналото лято на митница независимо, че бяхме тримата! и с британски паспорти!, защото детето ни още не е регистрирано в БГ. Държаха ни 20-30мин, за да проверяли дали бебето имало ЕГН и въобще блещиха някакви безумни доводи за това безмислено задържане, което за малко да ни коства полета. Почти съм се разубедила да подавам нейните документи за българско гражданство, не виждам ползи!

Оливче, аз затова в най-скоро време смятам да ги лиша моите от българските паспорти
Ема, при нас е същата работа с апартаментите, цените са неописуемо високи

Гане, и нас ни задържаха миналото лято на митница независимо, че бяхме тримата! и с британски паспорти!, защото детето ни още не е регистрирано в БГ. Държаха ни 20-30мин, за да проверяли дали бебето имало ЕГН

само с британски паспорти ли бяхте? ако да - на какво основание ще ви искат детето да е регистрирано в БГ? отде знаят изобщо, че сте "българи" (по паспорт, де)

Хех, вероятно по имената са си решили, че трябва да ги спрат.

е те по тая логика и Дилма Русеф ще спрат да й проверят егенето 

просто ми е чудно, ти си влизаш с чужд паспорт, кво ги брига?

Миналото лято тримата с мъжа ми и детето излизахме с три американски паспорта. Мотаха ни 10 минути, защото фамилията на детето и мъжа е една, моята друга. Мислиха, чесаха глави, накрая ни пуснаха. Не бяха сигурни аз ли съм аджеба майката и този мъж има ли право да изведе това дете сам, пък бил американец. Няма угодия.

Kude e tozi KREDOR?

I nie minaloto liato doidohme, az i muja mi sme s razlichni familii sushto, no ne ni napraviha nikakvi problemi. Amerikantzite imat pravo sami da si izvejdat detzata koito sushto sa amerikanski grajdani.