Както писах в другата тема, ние сме в България от Юни 2013. Дойдохме с идеята да сменим обстановката и децата да научат български. Не сме имали идея да останем постоянно. Всичко ни е опаковано и прибрано при приятели, и колата ни е там.
Петте години след катастрофата на големия ни син и последващите перипетии от съдебно естество, които за щастие приключиха добре, просто имахме нужда да бъдем в по-близка и сърдечна обстановка.
В Канада сме от 97 година и сме се интегрирали. Напълно. Харесваме страната, обичаме хората, имаме много приятели от всякаква религия, цвят и националност.
На съпруга ми обаче роднините много му липсват и приятелите в Петрич. Аз не съм съвсем така. Още повече след като майка почина през 2001 се отчуждих значително от България.
И така дойдохме тук
Не сме очаквали кой знае какво щастие да се сипе около нас, ние сме реални хора. И през годините често сме си идвали и не сме очаквали чудеса. Децата обаче изкараха страхотно лято.
Това, което в Канада ми тежи понякога, е че не мога да си пусна децата без придружител в близкия парк. Знам, че ако бяхме в София, нямаше да е точно така, защото нещата не са толкова спокойно, както едно време. Но в Петрич все още е така. Децата играят на улицата почтиии като едно време.
Това, което ме разбива в България : здравеопазване, образователна система, корупция . Има ли смисъл да давам примери, на всички е ясно за какво става дума.
Училищата са в трагично състояние - с една дума мизерия. Не знам как са в София, но като сравнявам с това училище, в което учеха децата ми в Канада, съвсем нормално държавно/не е Монтесори/ и ми се плаче. В големия град може би е по-добре...но тук
Учителките викат на децата, направо им крещят- моите бяха седмици в стрес, защото учителката постоянно им викаше. А Антъни и Боби са много дисциплинирани в клас, не че са мои, но това е факт..но тя така иска да всява респект и крещи и показва ръката и вика пляс пляс, ако не слушат
. Децата свикнаха, но всеки ден ми казват, че училището е ужасно, децата са ужасни - груби, арогантни, бият гие /на игра разбира се, но ..../. Един приятел ме посъветва да давам подаръчета на госпожата , еми няма да дам. Не искам да дам- мразя да се подмазвам и т.н.
Материалната база е под всякаква критика - В Канада за децата се правят толкова много неща - от библиотеки до спорт и изкуство, до извън класни прояви- ... наистина е хубаво от тази гледна точка.
МОга да пиша толкова много, но надали има смисъл. Знаете за какво става въпрос.
На малките им харесва в България, но да идват на ваканция- за живеене категорично го отхвърлят като идея.
Като бяхме в Канада си мислех как ще хапвам хубава храна в Петрич - ами и храната е скапана вече - домашните животни явно се хранят с лоши смески и не са вкусни. Млякото, яйцата, месото - вече не са изобщо това, което беше. Вярно плодовете и зеленчуците все още са добре - но местните производители не могат да се преборят с гръцките конкуренти, които внасят на безценицата също хубави и много вкусни земеделски продукти.
И така.
По отношение на това, което каза Боби за децата на задната седалка на колата - всичко е въпрос на това в какъв град се живее и как се организира семейството. В Канада също много се кара - но ние живеем в малко градче и така сме се организирали, че прекарваме много време по парковете и градините, събираме децата с други деца , правим пикници, екскурзии и т.н Въпрос на организация е. И малко дисциплина - събота и неделя не се спи до обяд - ами се става рано и се действа.
Ох, много мога да пиша. Но не бих съветвала никога да емигрира, защото не знам как ще се развият нещата при всеки - много индивидуално е. Мога да давам съвети за хората, които отиват в Канада и вече са взели решение. Но да проповядвам емиграция - абсолютно никога!!!!!
За Боби, която вече живее в САЩ и има хубава работа и се е установила, смятам, че ще се разочарова, ако се върне.Наистина. Идеализирахме България, защото ни е Родина.
Но животът тук не е хубав, поне за нас.
Ако някой има въпроси за Канада или България, ще пиша повече.
