Опазил господ ,някой да убива деца където и да е .Исках да кажа ,че убийства има навсякъде .Аз бях потресена когато попаднах на полицейска извадка със изчезналите хора в България ,сред тях имаше страшно много деца ,почти всеки ден .Така ,че това го има по един или друг начин навсякъде за жалост .
А и аз съм на мнение ,че ако на някой му е писано да не живее ,където и да е и каквото и да прави ще се случи.
Това е само мое лично мнение ,като цяло по тази тема не ангажирам никой с него.Всеки сам избира какъв живот иска да живее.

Кръстъл, има доза истина в това, което казваш. Живея в щата Илинойс и в действителност са ни предупреждавали да не минаваме по тъмно с колата през определени райони. Но! Нима в България няма такива места?! Би ли се разхождала свободно с децата си в Столипиново вечер? Какво да говорим за малките градчета и села, в които дори няма полиция?

Разликата е в това, че тук има полиция, законите се прилагат строго. Ненормалници и бандити има по цял свят.

На мен ми се е запечатала последно стрелбата в училище, убитите деца и плачещите им родители. Обама беше обявил и траур. Какви закони могат да спрат тези психопати? Там има всякакви хора, логично е да има повече психопати и престъпници. И никой не знае кога на някой от тях ще му изгърми бушона и какво ще направи. На мен това не ми е ОК, давам лично мнение. И друго съм забелязала-филмите им, в по-голямата си част, са адски психарски. Слушала съм също, че в щатите когато детето навърши 18 или трябва да напусне дома си и да се самоиздържа, или ако остане да живее в дома си, трябва да плаща наем на родителите си. Това съвсем не ми се връзва. Не знам дали е вярно, разбира се, но подозирам, че е.

Абе да ти кажа за психарите, за 8 години как един не срещнах на улицата. Обаче виж, докато бях ученичка /в България/, два пъти се опитаха да ме изнасилят на връщане от училище, а полицията не направи нищо, освен да ме предупреди, че е опасно да вървя пеш от едната спирка до другата близо до гимназията ми. Посред бял ден.

Посред бял ден до РПУ в Пловдив едва не ме обесиха на синджира ми, а като отидох в полицията ми казаха да си държа накитите вкъщи и така приключи поредната ни среща. Да си ги държа в къщата, значи, същата, която разбиваха 2 пъти. Не успяха да проникнат по щастливо стечение на обстоятелствата и отново нямаше никаква адекватна реакция. Разбити мазета, тавански помещения, джебчийски кражби. Тук не ми се е случвало нищо подобно за 8 години.

Спирам, че много разводнихме темата. Всеки си преценява как да тълкува нещата, върху какво да се фокусира.

Цитат на: sixsens в Февруари 14, 2014, 16:56:46 pm

Джам, явно не си даваш сметка колко хора живеят на ръба на оцеляването и какво значи за тях да живеят достойно. Не, не е къща 200 м2, две нови коли от магазина и почивка на Хаваи 2 пъти годишно, примерно.... Аз илюзии за нищо нямам, от тоя живот вече /независимо къде/ очаквания кой знае какви -  нямам. Ако стане по-добре - добре дошло. Подготвям се повече за зазляване, честно казано.
Недей да гледаш от собствената си камбанария, на база твоя доход, примерно

чакай малко! изобщо не говорим за моя доход, нито нещо мъдрувам въз основа на него.

говорим за твоя доход ТУК и очаквания твой доход ТАМ. сравнени, разбира се, с твоите разходи ТУК и твоите разходи ТАМ.

тоест, сравняваме твоя краен баланс ТУК и ТАМ. с твоята професия, квалификация, опит и възможности.

казано простичко: ако ти си една административна помощничка във фирма тук и изкарваш пари Х, които ти позволяват да поддържаш някакво жилище, храна и облекло (изобщо не говорим за почивки на Хаваите), какво те кара да се надяваш, че ако успееш да си намериш работа на същата длъжност в Германия, Великобритания или Франция, примерно, ще имаш възможност за нещо повече? аз твърдя, че положението ти няма да е много по-различно.

Ами ето тук ти е грешката. Аз не бих тръгнала да емигрирам с идеята да стоя на същото ниво, на което съм тук. То трябва да съм малоумна да си мисля, че ако работя същото, някъде другаде ще съм по-добре. Тънката разлика е, че тук работя това, поради липса на особен избор. В една нормална държава, нямаше 8 години да тъпча все на едно място и да няма изглед да мръдна. Сега сигурно ще кажеш, че той човек като иска - има начини или ако има потенциал, не седи на едно място. Аз не се смятам за гений, но и не мисля, че акъла ми стига само колкото за секретарка, примерно, мога и повече. Но няма къде, разбери, София не е България. Дори в град като Бургас, реалните шансове за развитие и израстване са нищожни. Не защото хората не искат да се развиват, а защото рядко им се дава тази възможност реално. Отделно фимрите масово са с такава структура, че чисто технически няма как да мръднеш от нивото, щото то следващото ниво е примерно шефа на фирмата, често - самия собственик. Схващаш ли?

Не казвам, че има гаранция в чужбина това да не е така за мен. Но все пак, да бъдем реалисти. Шансовете в една нормална държава, където има истински работеща икономика и истински мениджърски елит, ако мога така да се изразя /в БГ почти няма, тук цари ориенталско мислене, тип пре*би другарче/, човек ако се докаже - има реални шансове да се развива и да се издига, а не да тъпче цял живо на едно място. Тук и да си скъсаш дупето да се доказваш, все тая. Да, ще забележат, че си кадърен и можеш повече, но вместо да те повишат и да те ползват рационално и оптимално и за двете страни, просто ти възлагат повече задължения, товарят те с работа, съответно повиишават очакванията си от теб, но нито заплатата ти мърда, нито длъжността. И не, не говоря на изуст. Гледала съм го няколко пъти тоя филм и сега пак играя в него и вече ми писна.

Не казвам, че има гаранция в чужбина това да не е така за мен. Но все пак, да бъдем реалисти. Шансовете в една нормална държава, където има истински работеща икономика и истински мениджърски елит, ако мога така да се изразя /в БГ почти няма, тук цари ориенталско мислене, тип пре*би другарче/, човек ако се докаже - има реални шансове да се развива и да се издига, а не да тъпче цял живо на едно място. Тук и да си скъсаш дупето да се доказваш, все тая. Да, ще забележат, че си кадърен и можеш повече, но вместо да те повишат и да те ползват рационално и оптимално и за двете страни, просто ти възлагат повече задължения, товарят те с работа, съответно повиишават очакванията си от теб, но нито заплатата ти мърда, нито длъжността. И не, не говоря на изуст. Гледала съм го няколко пъти тоя филм и сега пак играя в него и вече ми писна.

това ти е грешката, според мен. но нека аз да съм в грешка, а не ти - така би било най-добре.
пожелавам ти да ми го докажеш след няколко години

Крепи ме само факта ,че сестра ми кандидатства за зелена карта за мен ,като роднина имам право на такава ,но нещата стават много бавно ,но все пак е сигурно ,че след 5-10 години ще се случи .Еми казвам си хубавите работи стават бавно.

Валерия, моят свекър така получи зелената си карта през 2002 г - по линия сестра-брат. Навремето чака за нея 12г. Сега е доста по-бързо. Мисля, че срокът за получаване на зелена карта по тази линия е под 10г. Ти си имаш номерче и следите как се движи. Пожелавам ти бързо да го получиш 

Джам, прощавай, но не те разбрах. Къде ми е грешката? И ако съм в грешка за чужбина, как да променя нещата в БГ, за да не е такова положението?
Моля те наистина да ми разясниш къде греша, всяко мнение е важно и полезно. Винаги допускам, че може да се заблуждавам за много неща, не твърдя на 100%, че това, коеето написах в предния си пост е реалност. Надявам се да е, затова и събирам информация, търся мнения, опит и т.н. То ако бях сигурна във всичко, вече да съм някъде другаде. Щом съм още тук, значи имам своте съмнения, страхове и несигурност.

П.С. Сериозно, може да продължим да говорим защо и къде бихме емигрирали, но това изниква ли ви в главата като гледахте днешните новини? Защото аз за пореден път съм в потрес.

Гледах го, и сега гледах BTV документите филма за световната криза. На друга планета искам да емигрирам.

мхм и аз Дони, на друга планета. Ей така да се върнем преди има няма няколко хилядолетия, да си произвеждаме храната, да си учим децата и т.н.

Не съм гледала нищо. Какво е станало.
Ако няма връзка с темата,  можем да го обсъдим в моториката.

Нищо, което да не знаем, просто много добре обяснено защо се е стигнало до световната финансова криза. Да, може да се обсъди в темата за моториката.

малко официална статистика за българската икономическа емиграция:

http://www.segabg.com/article.php?id=686357

Нищо, което да не знаем, просто много добре обяснено защо се е стигнало до световната финансова криза. Да, може да се обсъди в темата за моториката.

Абе имам опасения, че ако я подхванем ще спечелим предсрочно приза "война на световете".

По отношение на Англия, Испания, Португалия, Франция това са стари държави със завидно колониално минало. На тях "генетично" им е заложено да бъдат владетели на света и да се смятат за преки роднини на Уилям Завоевателя, Васко Да Гама, Христофор Колумб или Наполеон.

Може да е така из провинцията, но Лондон е друга бира. И предлага много възможности за тези, които имат желание и хъс. Живея тук от 5 години, наложи ми се да се преместя от Ню Йорк, със същата фирма, която е с главен офис в Лондон. Ами за двете години през които работих тук (след което излязох в майчинство), не съм видяла по-различно отношение, заради факта, че съм чужденка, още по-малко - българка. Напротив. Колегите ми се впечатляваха от факта, че съм живяла в 3 различни държави за последните 4 години, че говоря 4 езика, че имам магистратура от чужд университет, и тн. За англичаните (като мнозинство) този тип "дайвърсити" е добре дошъл. Техните профили са толкова по-скучни и еднообразни. Не се отличават един от друг. В добра фирма мнозинството са завършили Кембридж или Оксфорд. Е, да, ама са мнозинството, никой не се отличава от другия. След завършване на колеж те пътуват една година ей така, просто за да добият опит и впечатления, едва ли не насила. Това което искам да кажа е, че те приемат хората, които са различни, и могат да го докажат, а не обратното.

Vaci, пишеш, че преди това си живяла в Ню Йорк. Би ли споделила впечатлението си от там?

С удоволствие. Преживяванията ми бяха смесени, но като цяло позитивни. Преместих се в Ню Йорк след прехвърляне и завършване на магистратура в Щатите (мъжът ми учеше също там). Но понеже не бях изкарала цялата магистратура там (а само половината), не ми се полагаше 1-годишна "студентска работна виза", тн Optional Practical Training Visa на база на която те наемат и по време на която ти изкарват работната виза. Това бе моят проблем. Минавах интервютата на база знания, опит и тн. но когато се стигнеше до документи, понеже случаят ми не бе "праволинеен", работодателите не бяха склонни да завършат процеса. Което идва да подкрепи това което бе споменала Цигу - има възможности, когато документите са в изрядност (не че моите не бяха, но когато не са "стандартни", малко фирми биха се наели да доведат процеса докрай, просто не им се занимава).
НО, една от фирмите беше! Моята бъдеща шефка ме хареса, и бе готова да бъде креативна, за да може да ме наеме. Нае адвокат, по съвет на който ми издадоха тн трейнинг виза (както споменах фирмата ми е с централен офис в Лондон, оттам ме наеха, дефакто, и Ню Йоркският офис ме нае все едно съм на стаж, с идеята да се върна в един момент в Лондон, което стана след време, просто ми подновяваха визата когато изтичаше).
Хората в Щатите (от опита ми - в Ню Йорк) може да са праволинейни като цяло, което донякъде може и да е добре дошло (не беше в моята ситуация ) но в никакъв случай не те считат за втора ръка или не те ценят. Имах същите впечатления както сега в Лондон - ценят опита ти, това че си различен - за тях е добре дошло това дайвърсити, това разнообразие - те гледат с какво си различен и как това е хубаво.
Например, във фирмата на мъжа ми, Ситигруп, имат ежегодни награди, ей така, за шоуто. Него го наградиха за това, че знае най-много чужди езици! Всяка втора от нас говори повече от 1 чужд език, уверена съм.

Ню Йорк е доста скъп град (по-скоро Манхатън). Ние живеехме в Ню Джърси - от другата страна на Хъдзън ривър, което бе 20 минути път с метрото. От нашия прозорец се виждаше целия Манхатън. А цените бяха наполовина (наем имам предвид).

Много хора живеят и работят в Бруклин и Куинс, и не излизат оттам. Колкото по се отдалечаваш от Манхатън, толкова по-евтино става. Едно лято живеехме в Куинс. Много ми хареса. Като отделен град е. Има много местни пазарчета, магазини, ресторанти. Цели енклави от източноевропейци и други националности. Хората са много приятни, спокойно е. Има и лоши части, разбира се, но това е навсякъде.

Мецани, какво те интересува по-специално?

днес проведох традиционния си едночасов разговор с моята приятелка отвъд океана. разказах й някои от нещата, които се обсъждат тук и тя искрено се развесели. знам, светът е шарен, всеки вижда само малко парченце от него, но нейното мнение относно живота, намирането на работа и просперитета в кариерно и всякакво друго отношение в САЩ доста съвпадаше с моята представа, която изложих тук.

каза, че преди 15-20 години положението е било друго, но сега примката около шията на хората е доста позатегната. разбира се, за топ квалифицираните специалисти от определени бизнес-ниши винаги ще има работа.

каза, че преди 15-20 години положението е било друго, но сега примката около шията на хората е доста позатегната. разбира се, за топ квалифицираните специалисти от определени бизнес-ниши винаги ще има работа.

И аз съм на това мнение. Достатъчно ми е да направя сравнение с преди 8 години, когато доходите ни бяха 2,5 пъти по - ниски и живеехме по същия начин. Разбира се, бяхме и с човек по - малко. Но все пак...

От друга страна, има голяма разлика между щатите. Илинойс привлече много хора на социални помощи, което срина просперитета в училищата и кварталите, а повиши данъците, защото "безплатния обяд" трябва да бъде платен от някого.

Предполагам, в щатите още търсят програмисти. Познавам няколко, които заминаха и веднага си намериха добре платена работа. Но те и тук са много добре платени. Единия затова се върна, не му понасял живота там. Човекът си пада леко купонджия и му идвало в повече, че на плажа не можело да пиеш бира, например, или че ако направиш купон в къщи и след това изхвърлиш празните бутилки, ще те обявят за алкохолик  и ще сигнализират съответните служби  И изобщо ти броели колко празни бутилки от алкохол изхвърляш    И други нещица, които не му пасват на душевността... Сега си живее прекрасно тук, ако не му харесва нещо в работата, я напуска и веднага си намира друга, защото специалисти като него са търсени и тук.
А иначе, не всички имат магистратура от САЩ или Оксфорд и хич не съм убедена, че всеки втори българин знае по повече от един чужд език. За висококвалифицираните и търсени специалности  наистина сигурно е добре, но мисла, че те са една шепа на фона на общия брой. Не мисля, че икономист, завършил УНСС ще го глътнат като топъл хляб. Ако има желание да мие чинии, е друго нещо. Най-добрата ми приятелка от училище замина преди 19 години след като беше завършила медицина тук. Само че в щатите не признават дипломите на нашите медици. Отне и около 10 и повече години да издържи всичките нужни изпити, после със специалността е още по-сложно. Сега мога да кажа, че вече е добре там. Но тя си знае през какво е минала. Аз си признавам, че нямам сили да издържа подобно нещо. Тя замина сама, не беше семейна тогава, момиче на 24 (спечели зелена карта). Сега все още не е семейна и няма деца-просто не и остава време...