Изключвам Италия и Испания, където хората са по-широко скроени.
Моят гръб е изпитал пренебрежително отношение от испанците, независимо дали работех детегледачка, чистачка или административна работа в транспортна фирма. От тях очаквам високомерие към българите по презумпция. Връщала съм се като турист, сядала съм в кафе на централен площад, и сервитьор ми е правил забележка да говоря испански, защото съм в Испания.
Испанците се големеят помежду си на основа произход (класа, фамилия, град/квартал), работа, образование и облекло по начин, който не съм виждала в Щатите. Отношението към ближния в Америка по принцип е егалитарно, а надувковците със синя кръв са рядкост. Едно от първите правила за продавачки в скъпи бутици е да не се мусят на небрежно облечени хора, защото не се знае кой милионер по джапанки ще намине да си купи нещо.
Сестрата на мъжа ми започна работа в една от четирите големи одиторски фирми в Германия с отлично образование от Германия и опит от три практики, значи, съвсем в крак с немските си връстници. И още първата седмица на обяд в ресторант се разположили всички нейни колеги с порцийките си около една маса, без да й оставят място. Само един младеж се смилил и седнал при нея на друга маса, за да не яде сама. Това никога не би се случило в Щатите нито с човек от "образования" персонал, нито със секретарка или стажант - хората биха умрели от срам, ако се пренебрегне колега по този начин. Колкото пъти сме излизали в екип, сме чакали и последният да се довлече, преди да се разположим и поръчаме. И това изобщо не се влияе от политиката на Човешки ресурси, просто е неписан закон във взаимоотношенията.
С тези примери не твърдя, че са показателни за приобщаването на имигранти и шансовете на чужденци да се впишат в обществото. Но за мен те са знак за нагласите и нормите в отношенията между хората.
На съвсем друга плоскост стои въпросът как човек може да се приобщи в конкретна среда покрай работата си, адреса си и училището на децата си, а не в обществото по принцип.
В квартала сме собственици на къща от две години и от самото начало ни приеха открито и без резерви: гостуваме си всеки месец с четири семейства на различни възрасти, канени сме на квартални партита в две къщи по Коледа и Халоуин, познаваме всички на улицата по име и си бъбрим при всяка среща. В компанията, където работя, поддържам близки приятелски отношения с няколко души и семействата им. Във всяка група хората си знаят проблемите и радостите. Големи и малки началници са ми правили огромни отстъпки по време на боледуването на баща ми, честите ми отсъствия и пътувания до България и работата оттам. Чувала съм от българи, че американците били студени хора. От тринайсет години съм тук, живяла съм и в бедни, и в богати квартали, работилал съм това и онова, и още не съм изпитала такава студенина.
И ако сега някой ми каже, че тези отношения със съседите и колегите също не означават много, само ще питам колко от вас имат такива у дома, в България.