Точно коментари и хора с нагласа като твоята рано или късно се появяват в активно дискутирани и оживени теми, за да пуснат бомба, а после да се кълнат, че на саботират диалога и са жертви.

Кой с кого се дели? И как точно те нападам? Дадох ти конкретна информация. Ако ти не ми подадеш обратно конкретен въпрос, а ми се оплакваш, че съм лоша с теб, много си права, доникъде няма да стигнем. ТОВА е показателно.

На въпроси с тон като твоя няма да отговарям. Нека всеки сам си направи изводите.

Момичета, няма нужда от излишно напрежение по темата. Тя не е за и против емиграцията, а защо бих и защо не бих емигрирал - всеки има лично мнение и те са толкова различни, както са различни хората, опитът им и виждането им. Не може да се сравняват различните причини за емиграция. Нито пък това, че някой е емигрирал прави някого по-добър или по-лош само за това, че единия е емигрирал, а другия не. Просто адресна регистрация. Темата е много полезна, според мен и има какво да се научи от нея - и за заминаващите и за оставащите.

Ние живеем в Германия от близо три години. Дойдохме когато детето беше на 6,5 години без грам да знаем немски език, но имаше кой да ни помага в началото за документите, училището и т.н.т. Смело мога да твърдя, че изобщо не съжалявам за решението ни дори напротив. Не искам да се връщам в България, много я обичам, но предпочитам да си идвам всяка година на почивка и толкова.
За чистотата няма никаква база за сравнение само ще кажа, че в нашия град, който не е голям есента всяка седмица се почистват падналите листа по улиците и тротоарите включително под паркираните коли, а в центъра и по-често. И между другото никой в никакъв момент не се е отнасял с нас като с втора ръка хора.
За нас да заминем беше правилното решение. Късмет желая на всички и заминаващи и оставащи.

след всичко, което съм написала по-горе, вероятно съм оставила повечето хора с впечатление, че аз не бих емигрирала. но това би било невярно впечатление.

напротив! бих, но не на всяка цена. а и си имам "котви", дето ме държат тук и няма кой друг да си ги закачи, освен мен.

denisa, помня, че заминахте преди време с дете в предучилишна възраст. точно от човек като теб би ми било много интересно да науча как се случва емиграцията в Германия без да знаеш езика. по ред очевидни причини, Германия е една от най-атрактивните за емиграция страни, но винаги съм мислила, че без добър немски би било много трудно и не особено ефективно. ако искаш, разкажи малко повече за това - какво могат да работят чужденците без немски език в Германия, как се общува с местната администрация без да знаеш език, как се справи детето в училище?

Нека Дениска да отговори, че имам идея как е успяла без език, но за други ще е интересно.

Кристъл, здравните осигуровки са според конкретната държава, наемите, детските градини с таксите също и не всяка държава има опция за реимбурсване.
Но от сега ти казвам - с тон като твоя, не един или двама кандидат емигранти останаха на сухо с информация в имигрантския форум, а който все пак замина сега мрънка да се връща. Цигу ти обясни защо точно не иска да обяснява, на мен как тя, как Боби не са ми отказали информация никога? Просто никога не съм подхождала с твоята нагласа, че някой е длъжен да ми даде информация. Тя е ценност, която трябва да бъде оценявана (прощавайте тавтологията)

Никой не трябва да се сърди и да се обижда от мнението на другия. Всеки вижда нещата по своя си начин. Никой не напада някой, защото е избрал да замине или да остане.
Както бях писала и преди, една от причините аз да не искам да емигрирам е, че нас източно-европейците често ни третират като „втора ръка”. Това не означава, че сме „втора ръка”, а че ТЕ, развитите европейски държави ни смятат за такива. Изключвам Италия и Испания, където хората са по-широко скроени.
Това съм го изпитала на гърба си и не може да ме убедите в обратното.
Едно лято бях в Англия да уча английски за няколко месеца. Посещавах училище и живеех в английско семейство, на което училището плащаше да спя у тях, да ме хранят и да си говорим на английски, за да усвоявам по-бързо и добре езика. Нямаше такова изкуствено и лицемерно отношение. Усмихваха се и бяха любезни, но с действията си показваха само пренебрежение. За тях си готвеха например пиле с картофи, а на мен ми сервираха полуфабрикат от кутия, притоплен в микровълновата. След като веднъж повръщах от храната (понеже съм алергична към гъби) и те разбраха, че е от храната и разбраха за алергията ми, ми сервираха след два дни същото. Останките от моята храна, не ми даваха дори да давам на кучето им.
И за да не си мислите, че съм била куцуз, като съм попаднала на семейство-изключение, отношението към другите българи, настанени в други семейства, беше същото. Моя колежка пушачка пушеше на двора на къщата на нейното семейство като тръскаше пепелта в кутийка от кока кола. Чак след като се появила друга пушачка, обаче забележете германка, по същата програма в нейното семейство, чак тогава домакините извадили и предложили пепелник.
Единствено една колежка, която попадна при емигрантка туркиня се радваше на добро гостоприемство.
Нима не си спомняте всичко, което се изписа и изговори от англичаните по наш адрес по повод на отварянето на пазара на труда от началото на тази година? Как да си мисля нещо различно?
За Щатите и Канада не знам, вероятно нещата стоят по друг начин. За там нямам наблюдение. Това, което не ми харесва обаче в тези дестинации, са големите разстояния – от вкъщи до работа, до детската градина, до центъра. Моите познати са си купили хубави къщи, но една голяма част от деня им минава в пътуване.

Хех, 47 Smilies
Сетих се за нещо. Преди години по някаква програма идваха чехчета на лагер в училището ни и трябваше всяко дете да поеме по едно чешко дете за обяд и вечеря. При нас бяха 2-3. Такова готвене и приготовления бяха в къщи за гостенчетата Пък сме били лоши българите, лоши друг път ...

Хех, 47 Smilies
Сетих се за нещо. Преди години по някаква програма идваха чехчета на лагер в училището ни и трябваше всяко дете да поеме по едно чешко дете за обяд и вечеря. При нас бяха 2-3. Такова готвене и приготовления бяха в къщи за гостенчетата Пък сме били лоши българите, лоши друг път ...

Да Cygnus, точно така е.
Само да допълня историята. Мои приятели българи, които живееха на 200 км от там, където се намирах аз в Англия, дойдоха да ме вземат с колата си и да ме закарат у тях на гости за уикенда. Съответно после ме и върнаха. Въпросното английско семейство не можа да повярва, че въпросните ми приятели са пътували 400 км., за да ме вземат, а не са ме оставили сама да се оправям и съответно после още 400, за да ме върнат.

Изключвам Италия и Испания, където хората са по-широко скроени.

Моят гръб е изпитал пренебрежително отношение от испанците, независимо дали работех детегледачка, чистачка или административна работа в транспортна фирма. От тях очаквам високомерие към българите по презумпция. Връщала съм се като турист, сядала съм в кафе на централен площад, и сервитьор ми е правил забележка да говоря испански, защото съм в Испания.

Испанците се големеят помежду си на основа произход (класа, фамилия, град/квартал), работа, образование и облекло по начин, който не съм виждала в Щатите. Отношението към ближния в Америка по принцип е егалитарно, а надувковците със синя кръв са рядкост. Едно от първите правила за продавачки в скъпи бутици е да не се мусят на небрежно облечени хора, защото не се знае кой милионер по джапанки ще намине да си купи нещо.

Сестрата на мъжа ми започна работа в една от четирите големи одиторски фирми в Германия с отлично образование от Германия и опит от три практики, значи, съвсем в крак с немските си връстници. И още първата седмица на обяд в ресторант се разположили всички нейни колеги с порцийките си около една маса, без да й оставят място. Само един младеж се смилил и седнал при нея на друга маса, за да не яде сама. Това никога не би се случило в Щатите нито с човек от "образования" персонал, нито със секретарка или стажант - хората биха умрели от срам, ако се пренебрегне колега по този начин. Колкото пъти сме излизали в екип, сме чакали и последният да се довлече, преди да се разположим и поръчаме. И това изобщо не се влияе от политиката на Човешки ресурси, просто е неписан закон във взаимоотношенията.

С тези примери не твърдя, че са показателни за приобщаването на имигранти и шансовете на чужденци да се впишат в обществото. Но за мен те са знак за нагласите и нормите в отношенията между хората.

На съвсем друга плоскост стои въпросът как човек може да се приобщи в конкретна среда покрай работата си, адреса си и училището на децата си, а не в обществото по принцип.

В квартала сме собственици на къща от две години и от самото начало ни приеха открито и без резерви: гостуваме си всеки месец с четири семейства на различни възрасти, канени сме на квартални партита в две къщи по Коледа и Халоуин, познаваме всички на улицата по име и си бъбрим при всяка среща. В компанията, където работя, поддържам близки приятелски отношения с няколко души и семействата им. Във всяка група хората си знаят проблемите и радостите. Големи и малки началници са ми правили огромни отстъпки по време на боледуването на баща ми, честите ми отсъствия и пътувания до България и работата оттам. Чувала съм от българи, че американците били студени хора. От тринайсет години съм тук, живяла съм и в бедни, и в богати квартали, работилал съм това и онова, и още не съм изпитала такава студенина.

И ако сега някой ми каже, че тези отношения със съседите и колегите също не означават много, само ще питам колко от вас имат такива у дома, в България.

Казвам за здравните осигуровки в Германия.
Когато мъжът или жената в едно семейство работят, другите членове на семейството му са вързани безплатно към неговата застраховка. Прегледите не се заплащат. Лекарствата за деца са безплатни. Това е за задължително застрахованите. За частните нещата са други. Не знам тично колко е вноската, но със сигурност е по-голяма. В замяна се поемат повече изследвания, зъболекарски услуги, специализирани прегледи. Говори се, че получават по-бързо час и лекарите се държат по-любезно. Кой трябва да се застрахова частно - собственици на фирми например. Студентите също трябва да се застраховат, но не частно. Държавата не поема здравните осигуровки за времето на следване.
Питайте, ако нещо не ви е ясно, че го обясних набързо. Като мога, ще пиша и за градината и яслата.
Моля, ако някой има повече информация, да ме допълва, поправя и т.н.

Сикс, преди много години заминах и аз заради парите. Дори и да звучи прозаично.
Но тогава бях мома и с осигурена работа. Имах късмет.

Смайл, споменах, че разликата е, че има правила, които се спазват. Иначе не всичко е цветя и рози.

Цигу, САЩ и Канада са емигрантски държави, включвам и Австралия и Нова Зеландия в кюпа, поради зачестилите миграционни процеси към тях последните години. Но в стара Европа ще го има такова отношение, докато не ги натиснеш ти.
Мой приятел, близък, живее вече 12 години в Германия и до четвъртата година са се опитвали да ги третират различно в ежедневнието, докато не са се научили да ръмжат и да натискат за правата си в отговор.


П.С. Сериозно, може да продължим да говорим защо и къде бихме емигрирали, но това изниква ли ви в главата като гледахте днешните новини? Защото аз за пореден път съм в потрес.

По отношение на Англия, Испания, Португалия, Франция това са стари държави със завидно колониално минало. На тях "генетично" им е заложено да бъдат владетели на света и да се смятат за преки роднини на Уилям Завоевателя, Васко Да Гама, Христофор Колумб или Наполеон. Германците имат сходно поведение на база на самочувствието си на крепител на съвременна Европа (напълно основателно) ... а и някъде още тлеят идеите за чистата раса. Аз не бих ги съдила за това. Ако се бяхме оказали малко по на запад и на един друг кръстопът и ние щяхме да бъдем като тях. Работя с англичани и колкото и да се стараят да се държат учтиво специалното отношение се усеща. Моя бивша колежка се омъжи за англичанин и заживя в едно провинциално градче в истинската Англия и там ако не проговориш с тяхното специфично произношение и диалект няма да ти обърнат внимание. Въпреки това и аз се бях запътила натам и все още не съм се отказала, но не на всяка цена. Бих търсила работа в интернационална среда поне да мерят с 1 аршин по-малко.

... Бих търсила работа в интернационална среда поне да мерят с 1 аршин по-малко.

В Европа май това е начина или да работиш за себе си и да ползваш техните похвати.

За мен поне е по-лесно да контактувам с другите емигранти отколкото с местните. Зависи от човека все пак, но като цяло е така.

Както писах в предния си пост в началото имаше кой да ни помага, братът на съпруга ми живее в Германия от много години. Другото първо замина съпруга ми, започна работа взе квартира и чак тогава ни взе нас с детето. Много ни помогна и факта, че съпруга ми говори турски език, тук почти няма място където да не работят турци. Аз знам малко английски и руски и така не беше лесно, но се оправяхме. Аз веднага започнах да уча немски по интернет, а по-късно записах курс. Забравих да спомена, че съпруга ми не работи на договор, а като самоосигуряващ се, отвори си фирма. Относно детето аз много се притеснявах как ще му се отрази всичко това, нова среда нов език и т.н.т. но се оказа, че притесненията ми са били неоснователни. Две седмици след като пристигнахме той започна училище първи клас и за няколко месеца говореше и общуваше много добре. Мисля, че му помогна и факта, че е голям непокист. Предполагам, че ако едно дете е по-притеснително ще му е малко по-трудно да се отпусне. Беше му по трудно с писането и учителката ни посъветва да повтори втори клас, така и направихме и сега се справя чудесно. Ми в общи линии това е. Ако се сещате нещо питайте.

Да се включа и аз в темата .Бих ли емигрирала ?Оооо дааа ,още днес бих си стегнала багажа .Когато преди 12 години сестра ми спечели зелена карта за САЩ много исках да отида и да видя този различен за нас свят ,е отидох всички се изумиха когато на 3 ден ,рекох и отсякох ,че аз трябва да живея там на всяка цена ,просто когато се разхождах се чувствах у дома си .За мое огромно съжаление ,не е толкова лесно да емигрираш легално там ,още по вече ,че след хиляда курса така и не успях да го проговоря тоя език.Разбирам почти 80-85% когато ми говорят ,но аз така и не проговорих .Сестра ми много мразеше тази държава в началото ,но сама си призна че това което са постигнали в България за 10 години ,са направили в САЩ за 1.
Пари ами да те са първа и основна причина ,макар да ми се къса сърцето ,като си помисля ,че ще оставя родителите ни тук.Но ако съм в България не мога да им помагам със нищо освен да им съчувствам .Свекър ми със 160 лв пенсия .свекърва ми безработна .Някой има ли идея как се живее със 160 лв?
Никой не иска да взема работник на 60  години.А питам аз как тогава да преживеят тези хора?Отговор няма но депутатите си вдигнаха заплатката .Как да искам да остана в държава ,която вместо да е майка за нас тя е мащеха.
Работя на две места ,отделно работя и в къщи ,мъжа ми е инженер ,работи си по специалността .Работи е силно казано ,използват знанията и уменията му.И двамата сме със образование и със занаят и смея да твърдя със златни ръце.Не ни мързи и не се плашим от каквато и да е работа.Но тук нямаш ли познат,който дето се казва да ти удари едно рамо стоиш и само виждаш ,как живота ти се изнизва а ти само преживяваш от заплата до заплата.
Тъй като не съм от тези дето стоят и оплакват собствения си живот се хванах и направих собствена фирма, започнах в началото вървеше добре за съжаление ни удари кризата а помощ нямаше от никъде ,даже напротив .Еми колелото пак се завъртя пак чакам заплата която взимам ,плащам си сметките и се чудя от къде да взема пари за данъци ,за поредния опит за следващото пътуване до мечтата ни.Как да не искам да емигрирам ми кажете?
Крепи ме само факта ,че сестра ми кандидатства за зелена карта за мен ,като роднина имам право на такава ,но нещата стават много бавно ,но все пак е сигурно ,че след 5-10 години ще се случи .Еми казвам си хубавите работи стават бавно.

Нямам собствени наблюдения за САЩ, но имах колега, който е учил там и две много добри приятелки, които живеят от десетина години там. Та от новините, които слушам и от разказите на колегата, оставам с впечатление, че там не е особено безопасно, поне не навсякъде. Имало квартали, където е немислимо да премине бял човек.А поне веднъжж годишно слушаме за психопати, открили огън я в някое училище, я в университет. Ами нещо не ми се връзва с представите ми за добро място за отглеждане на деца. Ще кажете, че то и в Бг е така, ама мисля че чак така не е.

Не бе въобще не е така ,през ден или прострелват някой на улицата или изнасилват някоя баба в собствения и дом .Само и разликата понеже преди 5 месеца пребиха по същия начин собствения ми дядо в дома му,е че там вадиш пушката ако е в дома ти и го убиваш защото е самозащита а тук ще си лежиш вероятно и доживот.А я се пробвайте да минете през някое гето ?
У нас е заКОН !
А там законите са за ХОРАТА !

Не съм чула някой да е открил огън по деца в училище в Бг. Тези новини направо ме потрисаха. А там все едно няма убийства и изнасилвания и обири. Ако целта ни е да се върнем към Дивия Запад - ок, ама нали към Европа сме се запътили...