Много интересна тема, ще я следя с интерес! Цигу, много ти благодаря за толкова изчерпателната информация, на мен ми беше много полезна.

Меци, предполагам коментара ми към Цигу ти дава отговор на първия въпрос - бих емигрирала!
Защо? По същите причини като теб и като повечето, които писаха.
Имам ли страхове?  - определено, същите са като твоите. Понеже на мен ми се иска да заминем за САЩ, предвид разстоянията, наистина много ме спира раздялата с близките ми. Моят съпруг беше категорично против емиграцията допреди 2 години. Той се страхува от същите неща като мен и като повечето хора - дали ще се справим, дали няма да се наложи да се върнем и да сме пак на нулата. Той е военен и напусне ли веднъж работа - не може да се върне повече там. Това може би го спира най-много. Другото е родителите му - единствено дете е и казва, че баща му нямало да го преживее /което не ми се вярва, ама..... / По-миналата година се нави най-после да пробваме и подадохме за зелени карти. Уви - не ни избраха. Тази година имахме шанса вероятно за последен път да играем в лотарията, но не пуснах заявления. Взех да се разколебавам Основно заради детето. Ако бяхме само двамата - стягам куфара и тръгвам на мига.

А всъщност, именно заради детето си искам да се махнем, не искам тя да живее тук, не и ако продължава така. Както казваш и ти, Меци, започнал е един процес, от който наистина смятам, че няма връщане и оправия, за съжаление.
В главата ми наистина е пълна каша, хем искам да заминем нанякъде, хем ме е страх.... не знам. По едно време бях луднала на тема САЩ и четях като невидяла в all.bg. Обаче, някак не успях да добия еднозначна представа кое как. Което е нормално сигурно, САЩ е огромна страна и във всеки щат, че и град е много различно. Имаме много близки приятели там, които години наред ни навиваха да ходим при тях, ама моя мъж като рече - не, сакън И преди 2 години взе да ме подпитва - какво става, има ли още лотария

Сигурна съм, че ще се получи много интересна дискусия, дано се включат повече хора. Аз пиша малко хаотично, ще ме извините, ама такова ми е и в главата

П.С. Цигу, това за професиите и работата и аз съм го чувала, но не знаех кои точно специалности в коя категория влизат. Да разбирам ли, че ако съм с икономическо образование, няма да има нужда да приравнявам диплома? Завършила съм МИО бакалавър и Международен бизнес и мениджмънт - магистратура. С езикова гимназия съм преди това, но всъщност английският ми е втори език. За жалост, поради нередовна практика, доста ми е паднало нивото, но разчитам на пасивната памет и за двата езика

Съгласна съм с всичко, което е написала цигу, но искам да отворя една скоба - има огромна разлика дали ще заминете и започнете борбата сами, или с дете / деца /.  Дали ще имате баба или друг близък роднина, на когото да разчитате за по - дълъг период от време, или не.

Неслучайно го пиша. Ние дойдохме в САЩ с дете на 2 и половина и започнахме отначало. Сами.  Ако сте се насочили насам е необходимо хубаво първо да си направите сметката в цифри, после да обрънете внимание на емоционалната страна. Това е от моята камбанария.

П.П. Никога не съм била по - близка с родителите си и брат ми. Чуваме се всеки ден, споделяме си всичко. Не беше така, когато живеехме в България.

И аз искам да емигрираме. Винаги ни е спирала борбата за дете. Ако тепърва отидем в друга държава, започваме от 0 - работа, кариера, докато се установим и двамата на нещо постоянно... И така 10 години чакаме да забременея. Накрая, ако не стане, сигурно ще заминем.
Що се отнася до държава - Германия ми е фаворит. Ако не там - някъде другаде в Европа, но категорично не в САЩ или Канада. Не заради разстоянието, просто не ги усещам добре тези държави.

Леле, колко емигранти и потенциални такива ...

Нашето семейство също е раздвоено. Аз съм "против", а мъжът ми "за".
Мъжът ми се дразни от мръсотията и калотията тук, както и от бюрократщината.
Много се ядосва като обувките му стават целите в прах за един ден, а в друга държава примерно, може да не си ги четка цяла седмица. 

Аз пък не искам да ме третират като "втора ръка" човек в някоя "бяла държава" само, защото съм българка. Не искам да се разделям и с хората, които са близки до моя манталитет и начин на живот.
Същевременно ми е мъчно обаче, че "свестните" хора си заминаха или си заминават.
И ако така продължават нещата знае ли се какво ще бъде мнението ми за в бъдеще.....

P.S. Вени, Честит Рожден Ден!!! 
Нека се сбъдне желанието ти и да се чувствате добре където и да отидете!

И аз в кюпа с потенциалните емигранти.Но ние сме се насочили към Германия,Австрия или Англия.В Лондон имам братовчеди,които могат да ни помогнат евентуално за намирането на работа,квартира и т.н. Предпочитам Германия или Австрия.От скоро обсъждаме тази идея.Аз съм колебаещата се.Майка ми е на години,с куп болести.Как да постъпя?Не мога да я оставя сам самичка,едно дете съм,а тя пък няма да иска да живее в чужбина.На този етап дори не сме й казали за намеренията си.В голяма дилема съм,но пък трябва да помислим и за бъдещето на детенце.Не искаме да живее в мръсотия,мизерия ,простотия.И ние с мъжа ми сме на не малко години,но пък както казва Карлсон от покрива-"в разцвета на силите си" Надявам се да се включат момичета,живеещи в Германия или Австрия(може и на лични).Мъжът ми е инженер,проектант,аз съм счетоводител по образование,макар и никога да не съм работила като такава.Много ми е объркано.Дано вземем правилно решение.

Ех, няма как да не се включа и аз.
До преди няколко години, може би 5-6 бях най-големия патриот, никакво заминаване никъде, и аз като Мели ще оправям държавата. Да ама не. Сега съм готова още утре да стегна куфарите и да тръгна, но за съжаление в държавата в която най-много ми се иска да живеем никой не говори езика, което е голям проблем според мен.
Преди много години имахме възможност да заминем за щатите, нямахме деца, бяхме само двамата, работата за него беше осигурена от тук, но аз се тръшнах и казах не. Сега леко съжалявам, но не съвсем, защото щатите никога не е била моята дестинация за емиграция.
И аз като повечето не искам да замина, за да печеля пари, не, просто искам децата ми да израснат в друга обстановка, да получат добро образование, каквото за съжаление в България няма вече.
Не ме плаши и това какво ще работя, директор не искам да съм, така че все нещо ще намеря, и улици мога да мета
Обаче сега пък мъжката част се дърпа и така аз само си говоря, но реално нищо не сме предприели.

И нашите куфари много бързо ще ги стегнем. Но не на всяка цена.
За сега мъжът ми опитва дистанционно да намери работа, беше и лятото в Лондон, но буквално се изпотрошихме  двете с Алекс и той го прие като знак, че не е сега времето и се прибра.
Вторият ни вариант е да отидем с повече пари, за да предплатим къща за 6 месеца (без трудов договор и без гаранции от предишен наемодател в Англия искат обикновено предплата за 6 месеца). И през този период да търсим работа и да се адаптираме. Сега поне няма ограничения за работа.

Най ме влече Германия, но да намериш работа без немски си е доста трудно, пък за български юрист като мен да не говорим. Затова гледаме и към Великобритания.
Участваме редовно и в лотарията за зелена карта на САЩ, въпреки че не ми е мечтана дестинация, но знае ли човек.

Мен най-много тук ме дразни липсата на контрол и поддържането. Дразни ме, че парите ни за почистване се крадат от броени хора, а ние ходим в кал и прахоляк и чат пак някакви цигани метат с метлички тротоарите, докато вятъра си духа ли духа.
Заради пък обществените поръчки и как се провеждат в България си намразих и професията.
Сигурна съм, че навсякъде се краде, ама нашите тук определено са олимпийски шампиони.

Мога още много да пиша.

Преди 4-5 г. имаше вариант да замина за Англия с осигурена работа, но като седнахме и нарисувахме картината във финансово изражение преценихме, че на този етап това не е решението за нас. Тогава нямахме и дете, което също натежа като фактор. Не искахме да започваме от 0 един път, който беше вече извървян до някъде. Не го считам като грешка. Сега бих заминала само ако имам поне малка сигурност, че ще водим един нормален живот - работа, жилище, обучение за детето, елементарни забавления. Причините, поради които бих емигрирала са основно морални - не искам детето ми да живее в среда на пошлост и безнаказаност. Иначе във финансово отношение се справяме и тук и точно това ме ядосва още повече: искам да живея в България, но да се чувствам нормален и равноправен на всички човек. Ще направя всичко възможно да дам шанс на детето ми да избере къде да живе и да му осигуря добро образование, вероятно в чужбина, и се надявам да е разумно да избере най-доброто за себе си.
Вени, честит рожден ден!

На въпроса - да. Стягам куфарите веднага.
Даже имам нещо наум, дано да се случи.
И на Луната ще тръгна, ако трябва. Да живея с наведена глава не мога. Докато съм здрава и мога да работя, ще бъхтя за нещо по-добро. В тая държава не става.
Като прочета всички отговори, сигурно ще се включа с коментар - сега минах само по диагонал, че нямам време.

П.С. Цигу, това за професиите и работата и аз съм го чувала, но не знаех кои точно специалности в коя категория влизат. Да разбирам ли, че ако съм с икономическо образование, няма да има нужда да приравнявам диплома? Завършила съм МИО бакалавър и Международен бизнес и мениджмънт - магистратура.

sixsens, ако търсиш работа извън държавната/правителствения сектор, не ти е нужно приравняване.
Въобще, американците имат система на юнашко доверие: всеки документ се приема за достоверен, докато не се появи основателно подозрение за противното. Показва се дипломата и това е. Мисля, че при кандидатсване за магистратура, университетите проверяват дали българският университет е легитимен, но какво и къде гледат не зная.

До ден днешен всички български документи си ги превеждам аз и подписвам декларация, че преводът е пълен и верен. Апостилите и заверките ги искат в Европа. Там бремето да се докаже достоверността на документа пада върху частното лице.

Още едно уточнение: Информацията за Щатите важи само, ако човек е влязъл в страната законно. Няма по-тъжно и трудно съществуване тук от незаконното - нещо като вода газиш, гладен ходиш. Вратичките за промяна на статута са много малко и се прилагат рядко.

Цигу, благодаря за информацията!Това променя някои неща, досега винаги съм мислела, че ако не запиша там да уча, няма да мога да работя малко по-квалифицирана работа /нямам предвид директор /, само на база образованието и опита ми от БГ. Незаконно пребиваване в която и да е държава никога не е било вариант за мен, такова нещо не си причинявам доброволно

Мини, твоето мнение се припокрива с моето. От известно време имам чувството, че се задушавам - от масовото изпростяване, от завистта, от грубостта, ако щеш и от паркираните коли по тротоара. Не съм вярвала, че някога ще се чувствам не на място в собствената си държава, и че ще пожелая да я напусна. А такива патриотични речи съм държала....
Реве ми се, като магарица ми се реве.

Зайо, и при нас една от причините, които са ни спирали да емигрираме, е била борбата за дете.
Знаеш, че много ти стискам палци и вярвам, че ще успеете 

elle22, имам въпроси към теб
От включилите се по темата само ти си емигрирала с дете на възрастта на моя син.
С какви трудности се сблъскахте в началото? Ти започна ли веднага работа или се грижеше за детето? На каква възраст тръгна детето на градина и имаше ли трудности с адаптацията?

elle22, цигу, ще съм благодарна ако напишете  какви здравни права има един новопристигнал емигрант (легално и законно, разбира се).  До какви лекари има достъп?

Благодаря на всички, които се включиха 

Зайо, и при нас една от причините, които са ни спирали да емигрираме, е била борбата за дете.
Знаеш, че много ти стискам палци и вярвам, че ще успеете 

Знам, Меци 
Тук, в Зачатие, има много положителна енергия

И мен ме интересуват здравните права и достъп до лекар за нас и за детенце,детски градини и т.н.,специално за Германия и Австрия.Ще съм благодарна за всякаква информация.

Да, за германия и аз ще следя с интерес

И ние с моя съпруг сме мислили да имигрираме и то в САЩ, защото той е ходил там два пъти на бригада от университета и знае как стоят нещата там. Мислехме да кандидатстваме за зелена виза, но аз му казах това, което чувствам а че в друга страна бих живяла само за да работа и след време бих се върнала. При мен е фактора патриотизъм и не мога да си представя да живея далече от България и то за цял живот. Бих издържала макс.2 години, така го усещам аз лично. Но в последствие решихме да се пробваме с частен бизнес, който не провървя, за което до някъде се радвам, защото това не беше нашата сфера. Но от миналата година след като се разбра, кои ще ни управляват, изпитах едно непознато чувство за мен а това, че бих се махнала от страната си. Направо се ужасих и не можех да повярвам, че изпитвам това чувство. Като гледам явно няма да го направим, заради мъжът ми също, който не може да е далеч от роднините си, с което всъщност аз проблем нямам. Карам го поне да сменим града, да се махнем от тази ужасна София, пълна с цигани а и вече претъпкана с бежанци, кражби, кучета и още куп неща...но просто как да сме далече от неговите роднини!!! Стана доста дълго но ми се искаше да споделя мъката ми за нашата страна и как ни кара да мислим за други държави да бягаме.

Мини, твоето мнение се припокрива с моето. От известно време имам чувството, че се задушавам - от масовото изпростяване, от завистта, от грубостта, ако щеш и от паркираните коли по тротоара. Не съм вярвала, че някога ще се чувствам не на място в собствената си държава, и че ще пожелая да я напусна. А такива патриотични речи съм държала....
Реве ми се, като магарица ми се реве.

Това все едно аз съм го писала. При последния разговор на тази тема /за ситуацията около нас/, се разревах истински. Не искам да повярвам, че децата ни ще израстнат в тази обстановка. Не знам дали след време ще си простя, че не съм се опитала да им подсигуря нещо по-различно...

Мдам и на мен честичко ми се реве от тия неща
Както съвсем основателно отбеляза и elle22, емиграцията с деца е доста по-трудна, във всякакъв аспект. Може би, мен това ме плаши най-много, как логистично и финансово бихме се справили, при положение, че няма да имаме помощ отникъде /откъм гледане на детето имам предвид/. То не че сега имаме, като изключим от време на време някоя неделя, но реално през седмицата, докато сме на работа, а детето е болно примерно, големи схеми въртим с мъжа ми. Но тук таксите за ДГ са доста по-ниски и поносими все пак и можем да работим и двамата. А в САЩ например, доколкото знам таксите са жестоки и за да работим и двамата, а детето да е на ДГ, трябва да докарваме бая доход. Наши приятели, чието дете се роди там, работеха единия само нощем, другия само денем, за да гледат детето. Не че няма начини, но все пак...
Интересно ми е и друго - все пак сменяш държава, климат, децата в началото боледуват ли повече, докато се климатизират? Някой попита за здравните услуги, достъпа до тях, цени? За САЩ ми е основно питането, там знам, че си зависи и от осигуровките, които плащаш, но всяка информация ще е полезна. Бих се радвала и на инфо за други страни в Европа. САЩ не ни е единствен вариант.

Не искам да повярвам, че децата ни ще израстнат в тази обстановка. Не знам дали след време ще си простя, че не съм се опитала да им подсигуря нещо по-различно...

въпросът е доколко "нещото" е различно. и какво реално можем да осигурим. имам известни съмнения относно сливането с околната среда при по-големички деца емигранти (не родени в емиграция и отраснали рамо до рамо с местните връстници).