Джам, тъй като в темата се заговори, че емигрантите ги приемали като хора втора ръка, навеждането на глава го свързах именно с това.

Цитат на: jam в Февруари 14, 2014, 16:03:27 pm

вие какво разбирате под "навеждане на глава"?

Аз искам, ако не нагоре, то поне напред да мога да гледам. Така го разбирам аз.

А, баш, взе ми го от устата! Тука се навеждаме над хляба и нататък - не можем и да си помислим. Става дума за елементарно достойнство, Джам. Съобразяване и навеждане винаги и навсякъде има, разликите са в цената, която плащаш.... Аз просто искам да живея достойно с труда си. Не искам да се скатавам, да лентяйствам и някой да ме дундурка. Искам с възможностите си, с труда си да работя, да се развивам, да водя един нормален живот. Правилно казва Тара, като няма хляб, не можем да мислим за философия. Тук в БГ живота ни преминава в ежедневна борба на битово ниво, поне моят е така... Просто си съществуваме, а животът си минава покрай нас. Ами не ме устройва, мерси!

П.С. Меци, малка подробност - от всичките тия цифри, дето цитира, белите роби познай кои ще са...... децата ни.....

Всеки разбира нещо различно, всеки има някакви очаквания, представи, информация... доста хора живеят с превратни или непълни представи за живота на емигранта. а и едва ли може да има пълни такива...

Меца, специално вашият случай пък е най-лесен и аз винаги съм се чудила защо стоите тук. Лично за мен, патриотизмът никога не е бил фактор. Нямате някаква незаменима работа, велик бизнес, нямате "котви" да ви задържат (ангажименти към възрастни или болни близки роднини), детето ви малко, близката ви рода е прокарала пъртината и на практика само ще се съберете...

аз виждам, че сте стегнали куфарите, тази тема е явно за последно надъхване от твоя страна - имаш го

за останалите, не мисля, че е точно така... честно, какво толкова очаквате да постигнете с труда си навън, освен ако не сте с търсена и високо платена квалификация, професия и най-вече опит (зъболекар, лекар, ИТ-специалист, специализиран инженер)?

работата като административен персонал (ако изобщо успеете да се докопате до нея) няма да ви донесе кой-знае колко по-добро материално състояние. може и обратното да стане даже. в това отношение, специално Сикса има много илюзии, струва ми се.

здравеопазването, виждаме, не е цъфнало вече и там. даже е и по-зле. за образованието също не твърдят чудеса (базовото, не университетското). няма да отварям изобщо въпроса за средата и вписването в нея. за децата ви, отраснали там - да. за вас - не.

е да, улиците ще са чисти (ама пак зависи къде ходите, щото мръсотия и гета има навсякъде, просто туристът рядко минава от там). е да, в някои страни и ще ви спират на пешеходната пътека, за да минете.

п.п. колкото до "втората ръка хора" - има огромна разлика дали слушаш отзиви на емигранти в САЩ, които са си емигрантска държава и манталитетът е на отвореност към различните. макар че и там ще сте втора ръка, но няма да ви дадат да го разберете така лесно.

не е такъв случаят в страните от стара Европа. там никога няма да станеш част от местните. ще си общуваш с други емигранти и това е.

Едно време и аз категорично отказвах да замина и такива теории развивах, ама от позицията на готината си заплата, осигурен дом и добър стандарт. После пък стана още по-добре, поради други обстоятелства...

Обаче пък животът е един такъв интересен. Като се озовеш с празен хладилник и 20 лева ти се струват цяло богатство, друга песен запяваш. Детето пък не ща изобщо да го намесвам.

Джам, явно не си даваш сметка колко хора живеят на ръба на оцеляването и какво значи за тях да живеят достойно. Не, не е къща 200 м2, две нови коли от магазина и почивка на Хаваи 2 пъти годишно, примерно.... Аз илюзии за нищо нямам, от тоя живот вече /независимо къде/ очаквания кой знае какви -  нямам. Ако стане по-добре - добре дошло. Подготвям се повече за зазляване, честно казано.
Недей да гледаш от собствената си камбанария, на база твоя доход, примерно, който струва ми се смяташ за средно статистически, срещащ се обичайно из страната. В голЕма грешка си. Не знам какво те кара да мислиш, че имам някакви илюзии, още по-малко пък - какви са те, ще се радвам да споделиш, ще ми дадеш друга гледна точка. Всяко мнение би било полезно за мен. Но аз си знам как и с колко живее семейството ми на месец, въпреки че работим и двамата, а мъжът ми на 2 места Ако имаме шанс някъде да сме по-добре /мдам, за жалост финансовата част ми е един от основните фактори, колкото и тривиално и плебейско да е/, съм склонна да опитаме. Пък като добавим и другите фактори...съвсем.... Задушавам се вече, честно....

Хайде, стига съм ви отегчавала с тия черни мисли, извинете ме, ако съм досадила. Днес е денят на влюбените! Да идем и да се напием

П.С. Елфо, днес все ми взимаш думите. Точно това имах предвид, но не исках така да го казвам, щото не съм била досега в позицията на "готина заплата и добър стандарт", а не искам да обидя някого.

ами Елфи, шарен свят.

един иска навън, щото няма работа и хладилника празен. друг иска навън, щото тук улиците мръсни, а хората лоши. тези хора различно търсят.  и различно гледат.

ако си от някое родопско село, бачкаш на черно в Холандия и се свираш като скот, за да пращаш пари у дома, а ти ядеш хляб и сирене на вестник в стаичка 3 на 3 с още двама съквартиранти.... това е един случай. мисля, че за такъв не говорим.

тук, като гледам, предимно обсъждат хора, които имат някакъв уреден дом и бит в България, но смятат, че със същите усилия, в чужбина ще постигнат повече - в материален план. има и такива хора, които не смятат, че ще постигнат повече в материален план, а в духовен план.

та нека не смесваме тия три гледни точки в една, щото става каша.

вървете, поработете, вижте и елате тук да докладвате. друго, каквото и да си говорим, ще е вятър. човек е склонен да се отваря само за оная информация, която му отърва на вече изграденото възприятие.

Джам, явно не си даваш сметка колко хора живеят на ръба на оцеляването и какво значи за тях да живеят достойно. Не, не е къща 200 м2, две нови коли от магазина и почивка на Хаваи 2 пъти годишно, примерно.... Аз илюзии за нищо нямам, от тоя живот вече /независимо къде/ очаквания кой знае какви -  нямам. Ако стане по-добре - добре дошло. Подготвям се повече за зазляване, честно казано.
Недей да гледаш от собствената си камбанария, на база твоя доход, примерно

чакай малко! изобщо не говорим за моя доход, нито нещо мъдрувам въз основа на него.

говорим за твоя доход ТУК и очаквания твой доход ТАМ. сравнени, разбира се, с твоите разходи ТУК и твоите разходи ТАМ.

тоест, сравняваме твоя краен баланс ТУК и ТАМ. с твоята професия, квалификация, опит и възможности.

казано простичко: ако ти си една административна помощничка във фирма тук и изкарваш пари Х, които ти позволяват да поддържаш някакво жилище, храна и облекло (изобщо не говорим за почивки на Хаваите), какво те кара да се надяваш, че ако успееш да си намериш работа на същата длъжност в Германия, Великобритания или Франция, примерно, ще имаш възможност за нещо повече? аз твърдя, че положението ти няма да е много по-различно.

Немога да насмогна да изчета всичко, тъкмо наваксам и вие набирате скорост 

Навремето и аз бях патриот, за много неща съм си блъскала главата в държавната стена, но не това беше причина да имигрирам първоначално. Заминах заради мъжа си!
След по-малко от две години се прибрахме, яхнали бял кон , защото аз бях много нещастна в Лондон. Семейството, приятелите, хората, балканите.... знаете как е
Останахме в БГ около година - годината, в която съм работила най-много, получавала финансово най-малко и виждах близки и приятели за по-малко време, отколкото когато бяхме в чужбина. И всичко се влошаваше още повече, докато чашата преля.
Куфарите и обратно - най-доброто ни решение
Никак не е лесно да се почва отначало, нито тук, нито в България, но поне тук знаеш, че си струва. Усилията ти се възнаграждават, ако си постоянен и знаеш какво искаш.

Колкото за здравето на обществото - масата и тук, и България са един дол дренки. Но тук има и разнообразие, и сме се научили и на хигиена на общуването Това последното като го приложиш в БГ и ти викат, че много си се променил

Джам, не само ти, много хора ни се чудят защо сме още тук.  Няма да изреждам причините, заради които сме останали. Все още не сме взели решение. И много се страхувам от Решението. Аз съм изключително емоционален човек и смятам, че това вреди на преценката ми.
Темата я пуснах, защото смятам, че освен на мен, би била полезна и на хора, които са в същата ситуация като мен.

Цитат на: 47 Smiles в Февруари 14, 2014, 12:14:21 pm

....
По-трудно е обаче да останеш и да се бориш за правата си, срещу неправдата, с мизерията, с мръсотията. Нали, ако беше лесно, нямаше да има толкова заминали и кандидат-заминаващи.

Смайл, това е така, всички го знаем, но по-интересното и любопитното специално за мен е какво точно предлагаш да направим и как да се борим.

Преди всичко живейки праведно (ако щете в християнския смисъл на дума). Да спазваме законите на страната, дори и да не сме съгласни с всички от тях; да помагаме на другите и на околната среда – кой както и с каквото може; да не правим неща, от които бихме се срамували.
Резултатите обичайно не закъсняват.
Стефи, точно вие от Зачатие сте постигнали много в тази насока. Защо го подценявате?
 

Смайл, не знам защо си мислиш, че навън всичко е цветя и рози. Ами, не е.

Не всичко е цветя и рози, но явно е по-хубаво, щом се предпочита масово или ...?

47 Smiles, да специално за мен и съпруга ми ще е по-лесно, защото ще имаме помощта и подкрепата на неговите родители. Но повечето хора няма при кого да отидат и наистина започват от нула и лесното според теб, не е никак лесно.

Не казвам, че е лесно, а че е по-лесно!

Темата е наистина тежка....

И аз като 47 Smiles исках къщичка на село, ако може родопско. Риба от язовира, гъби и билки от гората. И да си живея богоугодно.

Ама като се сетих, че ще минат някакви наглеци и ще ми откраднат животните, ще ми вземат зимнината и ако се засечем, като нищо да ме пребият и взе че ми мина. Сега уж правят някакви показни акции в тази насока, ама като си тръгне жандармерията, мургавите братя пак ще атакуват.

И аз не мога да насмогна да изчета.

За по-лесното и по-трудното: ако някога заминем, това определено ще е по-трудното решение за нас. Имаме дом, имаме добър живот тук. Но както казах и преди, за мен водещо нещо е бъдещето не само на детето, колкото и егоистично да звучи, но и нашето бъдеще.
Моите родители живеят в малък провинциален град. Да не кажа изключително бедно, но бедно. Нямат собствено жилище, така се стекоха нещата. Работят, майка ми е медицинска сестра, взима 300 лв. заплата, баща ми и той работи, понякога взима някаква заплата. Много ми е мъчно за неосъществените им мечти, за всичките очаквания, за вярата през всичките тези 20 и кусур години. Спазвали и спазват всички закони. Какви пенсии ще вземат въобще не ми се мисли...

Та болната ми тема на мен са пенсиите. Не са мръсните улици.
Сега сме млади, ще бачкаме, криво ляво, гладни няма да останем. И пак говоря за моето семейство. Но какво ще се случи след 10-20 години? Ще взимаме 200 лв. пенсия, ако има и толкова и ще се радваме, че все пак взимаме нещо ли?
Приятелката на свекърва ми за 5 години трудов стаж в Америка взима 500$ пенсия. Бабите ми за 30 години трудов стаж взимат по около 300 лв. пенсия /не знам с точност цифрите/. Как въобще да ги сравнявам нещата?
Не се надъхвам, защото както казах мъжът ми все още е против заминаването, а просто си разсъждавам.

За родителите: да, изключително трудно е да се разделиш с всички близки. На Жоро леля му почина миналия месец. Единственият й син е в Австралия със семейството си от повече от 10 години вече. От няколко години беше трудно подвижна и почти никъде не излизаше. Майка му на мъжа ми й пазаруваше и ходеше да й помага. Нито веднъж не съм чула лелята да се оплаква от живота си, просто го приемаше и даже беше с много ведър дух. Но децата й са добре там. Може би това я крепеше. Не знам...

А това с къщичката на село е особено приложимо за някое селце във Врачанско или там в района селце. А скоро и по други места 

А сетих се и още нещо. Джам, казваш, че родителите на Меца са отъпкали пътя за тях. Да де, ама преди 10 или там преди колкото години са заминали и те са били в позицията на да започнеш от нулата в нищото. Аз поне знам подробности, тя ми е разказвала.

Мисля, че темата би била по-полезна ако се казваше " Къде е най-добре да емигрираме?" . Явно повечето клонят натам.

Екстра си е така темата  . Всеки споделя мнението си и на мен ми е изключително интересно.

Какво значи "Къде е най-добре?"? Това е много индивидуално и относително.

От всички постове до тук само последния не разбрах.

В коя държава как е, хората питаха вече, но никой не дава конкретна информация за държавата, в която живее. Колко време му е било нужно за да си стъпи на краката, заплати, детски градини, училища, наеми, здравни права и т.н. От излив на емоции освен да се депресираме, друго няма да стане.

В коя държава как е, хората питаха вече, но никой не дава конкретна информация за държавата, в която живее. Колко време му е било нужно за да си стъпи на краката, заплати, детски градини, училища, наеми, здравни права и т.н. От излив на емоции освен да се депресираме, друго няма да стане.

Искаш да си разкажа житието-битието в подробности и с уговорки, и после пак да прочета, че все пак съм втора ръка човек, слаба и изобщо не знам как стоят нещата с емиграцията? Мне, мерси.    Който наистина има нужда от информация, знае как да я поиска и намери.

Цигу каза, че който се интересува нещо по-конкретно, е на разположение.
Блу скай също каза, че може да предостави информация, но че нейния мъж все пак е чужденец и нещата при тях са малко по-различни.
В съседната тема /Оценка на моториката/ има доста интересна информация за Великобритания. Джам е дала линк по-нагоре.
От хората, които се включиха и, които живеят в чужбина, никой не е отказал информация. Каквито въпроси бяха зададени, беше отговорено.

Cristal, според мен няма кой да ти каже ясно и точно колко време ще ти отнеме на теб да си стъпиш на краката и т.н. Точна формула няма.

Иначе форумът, който посочи Вени за Канада е с много информация. Там има всичко. Но това е един цял отделен форум. Няма как тук в една тема да получим абсолютно пълна информация за всички държави по света.

Темата е изключително емоционално натоварена, няма как. А иначе скоро някъде някой беше написал, че някои се депресират и от това, че трябва да станат до хладилника и  да си вземат нова бира  .

Цитат на: Crystal в Февруари 14, 2014, 19:39:56 pm

В коя държава как е, хората питаха вече, но никой не дава конкретна информация за държавата, в която живее. Колко време му е било нужно за да си стъпи на краката, заплати, детски градини, училища, наеми, здравни права и т.н. От излив на емоции освен да се депресираме, друго няма да стане.

Искаш да си разкажа житието-битието в подробности и с уговорки, и после пак да прочета, че все пак съм втора ръка човек, слаба и изобщо не знам как стоят нещата с емиграцията? Мне, мерси.    Който наистина има нужда от информация, знае как да я поиска и намери.

Не, искам ориентировъчни числа. Някой питаше какви здравни права имаш като отидеш-според мен никакви, ама да кажат тези дето са там. Колко време какви застраховки трябва да плащаш за да имаш някакви здравни права. И такива неща. А аз не съм казвала НИКОГА, че ти или който и да е, независимо дали е емигрант, е втора ръка и слаб. Така че не към мен този упрек. А и не прочетох никой до сега да го е казал в тази тема. Все пак темата е и за информация за живота в чужбина.

Питаше някой, но без да уточни нищо повече. Аз ако ти задам същия въпрос за България, колко време ще ти отнеме да опишеш възможните ситуации? И ще знаеш ли пълната информация?

Отговорът не е еднозначен и зависи от статута на пристигащия - студентска виза, работна виза, виза за изследователска работа чрез фондация или компания, виза за обучение, зелена карта. Зависи от възрастта на всеки член от семейството. Зависи от щата и общината, в която ще живеят. Зависи от размера, дохода и разходите на семейството. Зависи от размера на спестяванията на семейството.

И отговорът не е "никакви". Но информацията по-горе дава ли ти нещо конкретно? Не, и ти много добре знаеш защо.

Твоите мотиви да ги задаваш тези въпроси са най-дразнещите. Ти не искаш да емигрираш, нито действително се интересуваш от конкретна страна, област, или град за себе си и своето семейство. Но държиш да получиш конкретна информация и недоволстваш, че не ти я дават. И вече имаш мнение и собствен отговор, само искаш да се увериш, че си права. Защо изобщо да се хабя да пиша? Защото си попитала? Затова не го играя това хоро.

И темата изобщо не е за живота в чужбина, объркала си се.

И кой ти каза, че не искам да емигрирам?  Това, че сега не е момента, нищо не значи. Не виждам защо трябва да се противопоставяме и делим на вие и ние. Защото това е много показателно. Аз съм живяла с родителите си в чужбина, не в Европа, и се нагледах на мръсотии, които българите си правят един на друг.Знам какво е чуството да си далече от родината, макар че беше друго, защото ме издържаха. И наистина не виждам защо ме нападаш по този начин. И защо ми слагаш думи в устата. А аз не питах само заради себе си, а и заради другите, които вече попитаха, но отговор не получиха.