И на мен ми беше интересно, Яничка. Би ли споделила най-общо сферата, в която работиш ти и съпругът ти.

Успех ви желая

Това за английския е много вярно и за Канада, хора живеещи тук по 10 години и повече едвам свързват две изречения, и все се оплакват колко лошо е в Канада.
Канадците, като бивши английски поданици, са пословични с учтивостта си, даже някои им казват, че били фалшиви. Е по-добре фалшиви, отколкото тази арогантност, която виждам в България

И на мен ми беше интересно, Яничка. Би ли споделила най-общо сферата, в която работиш ти и съпругът ти.

Той е програмист, но за съжаление това май няма да му свърши много работа. Не иска да работи по направленията, които до момента владееше, затова в момента се учи да програмира за iPhone и iPad. Тук iOS е най-разпространена като ползваемост, и именно заради това разчитаме на високи доходи в бъдеще.

Аз в България съм софтуерен разработчик. Пиша задания на програмистите как да правят софтуери, но няма изобщо как да се надявам, че това ще мога да работя и тук. Самоука съм и мога да разчитам само на препоръки, от фирмата в която работя от 7 години.

И с оглед на горното - тук изключително много държат на препоръки от английски работодател. Има някакво значение какво си работил в родината си, но препоръките от Англия са друго нещо. Това важи за всичко - наемане на апартамент, отпускане на заем, записване на детето в детска градина. Също така и много вярват на казана дума, нещо което за мен е абсолютно непонятно... но все пак идвам от България.

Здравейте момичета!
Чета темата от първия постинг изкъсо и също оттогава всеки ден се каня да пиша. Но някак все не си събирам мислите..... Сега обаче намерих начина да обясня мисля: Ние сме точно от тези хора, които искат да се махнат от България, но нямаме решителността и мотивацията. Причините са социални - просто ни се живее в по-различно общество. Това по-различното не за всеки е добро, но ние така сме преценили. Материално не сме цъфнали и вързали в БГ, но мисля че се оправяме по-добре от повечето хора, т.ч. не смятам че това е голямата задвижваща сила за емиграция при нас. Нямаме конкретно виждане къде и как и явно там ни е проблема... Иначе и двамата сме с добри професии и образование, с отлични възможности да се реализираме и навън, аз знам три езика, а той учи английски в момента и при нужда вярвам, че ще го проговори за 0 време....и все пак не е лесно за нас. Възхищавам се на всички, които писаха как са успяли, как са тръгнали от нулата и с езика и с всичко, защото това единствено ми потвърждава, че единственото, което ни спира е ние самите. И дано успея да го променя.

Джам, аз съм казвала, аз лично не работя, но това, което изкарва мъжа ми е достатъчно да живеем хубав и спокоен живот. До скоро не знаех какво искам, бях съсредоточена върху това, да науча езика - държавата тук поема курсовете, има забавачка към всеки курс, ако детето не ходи на градина. Задължен си да посещаваш определен брой часове, за да ти се заплати сумата от държавата. Моята диплома се признава тук, така че ако реша, мога да си намеря работа. Аз реших да развивам креативното в себе си. Работя в събота, в българското училище, през останалото време правя различни неща. Сега откривам, че имам въображение и мога да сътворя интересни неща Тепърва ми остава време за мен, да чета, да се развивам в различни посоки.
Харесва ми това, че във всеки един момент мога да намеря подкрепа, че навсякъде ми се усмихват, че разговарят внимателно с мен, без да ме тормозят или притискат, че са любезни и дори това, че съм чужденка, не е повод за мобинг.

Действително да се емигрира без деца, в по-ранна възраст и с опит в търсен занаят или професия е за предпочитане.

Но твърде често старите кучета емигранти или песимистите повтарят, че вече не е като едно време, че е много по-трудно, и нещата не ставали като преди. Аз съм се наслушала на такива приказки. И по-често са се оказвали неверни. И в Испания, и в Щатите, и по време на икономически просперитет, и в криза.

Давам примери:
(1) - Няма да получиш разрешително за работа чрез тази програма, защото правителството промени правилата и вече не прави а, б, в като едно време. (Вече не важи, българите вече имат право да работят.) Тогава взех прословутото разрешително за една година.
 
(2) - Макар че имаш разрешително за работа, нямаш никакъв опит с работа в офис/на бюро, нито образование, няма да те вземат никъде, освен ако не продължиш да чистиш и да гледаш деца(та ни). Намерих си работа в транспортна фирма точно за 2 месеца - с моя обява във вестник, споменавайки български и английски. Фирмата продаваше и транспортираше говеждо месо от испански ферми в България. Паснах идеално и когато напуснах, собственикът ми даде щедър бонус, за да започна отначало в Щатите, и ако размисля, да се върна пак.

(3а) - Имаш зелена карта и говориш английски, но нямаш образование и току що си слязла от самолета; бъди благодарна на каквато и да било работа - ще те наемем да ни гледаш бебето, нали това си правила в Испания, а аз ще се върна аз на работа като професор в университета.

(3б) - Имаш зелена карта и говориш английски, но нямаш образование и имаш много малко незначителен опит; ставаш за касиерка в супермаркет в предградие, където живеят белите и богатите. За 3 седмици намерих работа в книжарницата на престижен университет, на щанда за чуждоезична литература.

Но работих там само 2 седмици, защото намерих друга, по-добра работа. Навремето компютрите и достъпът до интернет бяха кът, та с мъжа ми ходехме в университетски библиотеки, за да си направим скромни CV-та. (И затова ни се присмиваха емигретата...) После с телефонния указател, голямата жълта книга от филмите, си направих списък на всички преводачески агенции и школи за чужди езици в града, и тръгнах от врата на врата. На втория адрес ме поканиха за разговор, после за интервю (в бар, жената беше малко ексцентрична), и ме наеха като административен координатор на курсовете за чужди езици. Два месеца по-късно се прехвърлих в отдела за преводи, където работих 6 години и се доизучих.

(4) - Имаш магистратура, но не от престижен университет, нито пък опитът ти е свързан с онова, което си учила. Стой си тука и стани управител на офиса, и бъди доволна; не мисли, че в големите корпорации премитат за такива като теб.
Дипломирах се през май, края на юни започнах работа във фирмата, където съм вече 7 години.

Ако оставате с впечатление, че съм честолюбива и злопаметна, няма да сбъркате. Всички тези коментари бяха добронамерени и самата истина от гледна точка на хората, които ми отваряха очите. Но точно защото ми теглеха чертата и предричаха тавана, ми бъркаха в здравето така, както малко други неща са ме разстройвали.

Няма как да се захаросва емиграцията - горчив хап е и не се преглъща лесно. Но трябва на човек да му прекипи по много параграфи, за да направи крачката и да тръгне по пътеката. А и сега има лесен достъп до толкова много информация за всичко. Не като за нас навремето... 

Цигу, ако не е тайна, в кой щат сте започнали и къде сте сега?  В САЩ има прекрасни места за живеене и не  е съвсем лошо, както се описва от някои

Описаното от Цигу и аз го наблюдавам и е много странно за мен. Всеки обяснява колко трудно било, а (да чукам на дърво) на нас нещата ни се получават сравнително лесно. Та съвет - не вярвайте на никого, а проверете и направете всичко сами. Всеки гледа от различна камбанария и ако за един черното е черно, то за друг е бяло.

Много голямо значение има дали ще ти помогне някой, дали си законно или не, дали говориш поне малко езика... Иначе ако имаш желание - справяш се. Обаче в пъти е по-лесна емиграцията без деца или с много малки деца.

Ема, в Пенсилвания сме, конкретно във Филаделфия.
Чувала съм, че в други краища на Америка хората живеят по-лежерно (на юг), по-екологично и прогресивно (в Калифорния), по-интелектуално (Ню Йорк), или по-иновативно (Бостън, части от Калифорния). Но пък нямаме скъпотията (Калифорния, Ню Йорк), беднотията (югоизточните щати) или бюрокрацията (Вашингтон). Много зелено е с гори, гори и пак гори, и имаме четири сезона.

Дописвам нещо: Тази тема е зададена за емиграцията, но много хора тук всъщност искат да мигрират. Още не съм сигурна може ли да се дефинира точно разликата в понятията. Емигрантът е като бедния - жив дявол, готов на всичко, основно гладен. Мигрантът е добре, но иска по-добре. Затова толкова се преплитат нишките в разговора.

Ема, в Пенсилвания сме, конкретно във Филаделфия.
Чувала съм, че в други краища на Америка хората живеят по-лежерно (на юг), по-екологично и прогресивно (в Калифорния), по-интелектуално (Ню Йорк), или по-иновативно (Бостън, части от Калифорния). Но пък нямаме скъпотията (Калифорния, Ню Йорк), беднотията (югоизточните щати) или бюрокрацията (Вашингтон). Много зелено е с гори, гори и пак гори, и имаме четири сезона.

Ей това бяха моите 3 секунди! Идвам!
Шегувам се:)
Момичета, много интересни разкази, чета с удоволствие и си мечтая някой ден да разказвам като вас... А дано...

Момичета, много интересни разкази, чета с удоволствие и си мечтая някой ден да разказвам като вас... А дано...

Sixsens, ти си първият човек, който ми писа когато се регистрирах в Зачатие и това те прави някак специална за мен. Та... вярвам, че някой ден мечтата ти ще се сбъдне и ще стискам палци това да стане. Ти само го пожелай

Още един диалог. Ще тръгвам за Америка със зелената карта, отивам да се сбогувам с децата и родителите в богаташкия квартал на Мадрид, и испанчовците цъкат с език:
- Какво!? Отиваш в Америка, este desierto cultural?!  Сиреч, тази културна пустиня.

Поживях тук, гладните и трудните години отминаха, дойдоха по-добри времена и със свободното време открих, че и тук се твори изкуство и не е съвсем като да съм попаднала в Намибия (да ме прощават хоратата там, ако греша, сигурно и те си имат културен живот).

Градът има симфоничен оркестър, един от петте най-добри в страната, покрай него и камерен оркестър, отделно един от най-престижните музикални институти след Джулиард, академия за вокални изкуства, отделни компании за класически балет и модерен балет, оперна компания, поне пет театъра, огромен музей на изкуствата с емблематични изложби всяка година, отделно най-богатата колекция-музей с творби на импресионисти след тази на Лувъра, музей пълен изцяло със скулптури на Роден. И това на достъпни цени, на ниски цени за студенти и възрастни хора, и много евтино, ако човек чака и се вреди в последния момент.

Всеки първи петък от месеца художествените галерии отварят врати до късно вечер. За стиловете музика, които съм търсила - джаз и традиционна ирландска музика - има барове с дългогодишни традиции, където добри музиканти свирят на живо определени дни всяда седмица.

И това само във Филаделфия, която бледнее пред културния живот в Ню Йорк, Лос Анджелис и Чикаго. Питам се от време на време на колко изкуство мога да се изложа в ежедневието си и си отговарям, че имам предостатъчно избор. Не ми е под ръка виенската филхармония, ама и да беше, надали щях да ходя всяка седмица.

Заведох веднъж една позната българка да гледаме "Лешникотрошачката" по Коледа, традиционно събитие в града всяка година. Бях ходила три години по ред и много ми харесва, защото включват малки деца. Тази жена просто ми отрови преживяването с безспирни коментари колко били посредствени балерините и какви грешки правели, а софийският балет колко бил по-добър. Дори да е права, аз лично пет пари не давам дали ми играе Мая Плисецкая, и дори не толкова блестящото представление за мен беше прекрасно. Но има хора, на които просто не може да им се угоди.

На бъдещите емигранти пожелавам да не си затварят очите пред фактите, но да търсят своята истина във всичко.

Цигу, да вярно е има изкуства, каквито искаш такива има и все на ниво. Обаче не е досптъпно за всеки. Проблема не е в това какво има, а че за което и да е изкуство ти вероятно можеш да проведеш разговор само с членове на клуба по това изкуство.  Общата култура като цяло е на много ниско ниво. Хората са обикновено много знаеши по една, максимум 2 теми и абсолютно нищо не знаещи за нищо в страни. Няма баланс някакси.  Това с липсата на баланс е може би най-отличителната черта на това общество, поне според мен.

А иначе съм напълно съгласна, че е до нагласа.

цигу, някаква нагласа има у теб, сигурно има защо, от това което си преживяла се е получила. Ти си си намерила твоето място под слънцето, това е прекрасно! Все пак, аз мисля, че и в Бг има хора, които се чустват щастливи и те не са тъпанари, простаци и гадняри. А простаци има навсякъде. Двете ми най-добри приятелки са в щатите. За всяка от тях животът се разви по различен начин, едната е утвърдена вече, другата още се бори. Обичам ги и приемам техният избор къде да живеят. Мъчно ми е само, че не им остава време за личен живот-те заминаха без мъже и още са си без мъже на по 40 и кусур години. Просто борбата е жестока.
Лично на теб ти завиждам за това, че в Филаделфия се намира Curtis Institute of Music. Може би някога, когато някое от децата ми порастне, ще го изпратя да учи там. Ако е рекъл Господ, разбира се. Аз ценя много музиката и съжалявам, че не учих музика. Ако Господ е дал дар на някоя от дъщерите ми, ще направя всичко да го развия. Голямата на 4 години пее фалшиво, та в малката ми е надеждата. Познавам изключителни музиканти, които живеят тук и са избрали да останат, за което им благодаря, защото имаме нужда от тях! И не само музиканти, има много стойностни хора.

Кристал, малко встрани от темата, но и правилното пеене се научава (според мен). Защо не запишеш детето да свири на нещо, щом толкова ти харесва? Ако не стане музикант, няма да му навреди в никакъв случай.
Който се интересува, мога да препоръчам учителка по пиано в София от "старата школа". Не бие, не вика, но е достатъчно настоятелна, така че децата наистина да научат нещо, а не просто да си губят времето и парите на родителите си.

Благодаря ти, Блу! Учителка по пиано съм намерила, тя е пианистка, а аз съм ходила на уроци при нейната майка. Въпросът е,че щерката не ще. Тя сама щяла да се учи да свири  Иначе аз и пея непрекъснато, но да и свиря не ми дава. Реве, тъжно и ставало 
Аз все си мисля, че вярното пеене е вродено и не можеш да научиш някой, дето пее фалшиво да пее вярно. Въпрос на слух е. Но ще видим, има време.

По въпроса за това какво се работи извън сферата на ИТ и физическия труд (ако това е правилно определение).

Когато още работех в София преди да замина през 2005, паралелно започнах работа за английска фирма за маркетингови изследвания и доклади. Парите бяха символични, работата беше точно фрийланс и се състоеше в това да събирам информация за пазара (моят фокус бе парфюмерия и козметика, детски стоки, но след време разширих фокуса) и да я систематизирам в доклади, които след това се одобряваха и публикуваха от фирмата, и се продаваха на клиенти на запад. Работата не бе лесна, но пък бе нещо което можех след време да сложа на резюмето си, когато заминах и започнах да си търся работа. В Щатите, когато все още си оправях документите за работа в Ню Йорк, отново работих за тази фирма, този път за местния пазар, като фрийлансър отново. Когато се преместих в Лондон имах опцията да работя постоянно на договор с тях, но вече работех за най-големия им конкурент (те ме наеха в Ню Йорк).
Има много фирми извън ИТ, които наемат квалифицирани хора. Разбира се, езикът е важен, но той се научава, нали. Фирмите за маркетингови изследвания особено са доста гъвкави и тъй като покриват много пазари, като Източна Европа, които изискват специфични знания за пазара, които хората тук (в Лондон например) не винаги могат да дадат. Така че това е ниша. Моя колежка от БГ фирмата в която работех в София и която се занимаваше с маркетинговите изследвания, се премести тук в Лондон и сега работи за една от най-големите такива фирми. Преди работеше за други, по малки такива. Започна като фрийлансър, за отделни проекти.
Начини да се стигне до такива фирми:
1) ако имате познати, винаги помага разбира се
2) фирми за наемане на персонал, които се фокусират в тази конкретна сфера, тн headhunters
3) сайтове като LinkedIn
4) директен контакт с Отдел Човешки ресурси на фирмите (никак не е за пренебрегване - така намерих работа в НЙ)
По-специално за 2) и 3) - аз считам LinkedIn за много полезен. Не само защото мога да публикувам моята професионална информация и да следя какво се случва с мои познати, приятели и колеги, но и защото други хора могат да я видят, като например фирмите за наемане на персонал. Неведнъж са ми се обаждали и писали такива headhunters - с конкретни позиции или просто с идеята да съберат повече инфо за мен и да ме имат впредвид ако нещо се отвори. Не подценявайте тези сайтове и ако можете бъдете активни в ползването им.
Едно научих от живота ми извън България - навън никой няма да ти даде нищо наготово, дори да имаш най-прекрасното резюме и опит. И обратното - дори да си мислиш (или да ти казват) че не ти достига нещо, това не значи, че нещата няма да се получат ако не опиташ. Хората тук ценят хъса, упоритостта и готовността за работа въпреки трудностите. Това е важна черта, която говори много на местните хора тук за това какъв човек ще си ти на работното място.
По повод документите в Англия - преди важеше точковата система (като в Канада), ако събереш необходимия брой точки, получаваш документа за работа, оттам тн NIN (национален застрахователен номер, с който ти удържат съответните данъци). Предполагам сега е по-лесно, след като махнаха ограниченията.

Vaci, аз мисля, че въпросът беше какво се работи , ако не знаеш местният език. Разбира, се, че ако говориш езика, ситуацията е съвсем различна.

Аз пък разбрах, че джам пита какво работят хората по принцип (не става въпрос за невладеещите езика).

Кристал, малка е още. Може би ще й дойде музата. На 5-6 г. не е късно да започне да свири на пиано. А за по-нататък има и други инструменти. Духовите например са по-късно.

Vaci, аз мисля, че въпросът беше какво се работи , ако не знаеш местният език. Разбира, се, че ако говориш езика, ситуацията е съвсем различна.

Bobbie, въпросът беше така зададен, но визирах предимно страни, където местният език не е английски. Защото английски всеки поназнайва малко или много, а и се научава по-лесно от един френски или немски.

също така, питам какво работят хората по принцип, да. дори и да знаеш добре местния език, какво работиш, ако не си ИТ, лекар или работник на физическия труд.