Цигу, кое ти беше най-трудно?
Най-трудно беше да свикна с новата страна, новия град, различния език (който говорех и в Испания, и в Щатите) и различните привички в общуването и работата. С годините разбрах, че просто е нужно време, за да свикне човек и да се почуства "у дома". А това става, когато се установят отношения с лекар, фризьор, механик, съседи и колеги. И когато човек си има любими супермаркет за храна, парк и улици за разходка, ресторант за вечеря, и площадка за децата. Един ден човек просто се събужда и се чувства комфортно и добре там, където е. И прави планове за себе си и семейството си там, където е. А после идва и ден, когато ваканциите в Бълария не свършват със сълзи и мъка заради сбогуването и раздялата, а с радост от завръщането вкъщи.
Как си намери работа?
Работа си намерих по време, когато не бях натрупала голям опит и можех да съм по-гъвкава и по-малко взискателна. Работих в преводаческа агенция 6 години, а в това време учих - денем, нощем... Това беше големият зор, а от приятели с деца зная, че с малчугани е още по-трудно. След това беше лесно и можех да избирам какво и къде да работя, за да съм удовлетворена. Но правя уговорката, че в Щатите работа има винаги всякаква, стига човек да има малко здрав разум. И възможностите за учене и доучване са безброй - откъм график, натоварване, ниво на специализация, и цени.
Трудно ли е да се докажеш като специалист и това че си емигрант спира ли те по някакъв начин?
Това на мен никога не ми е било проблем. По едно време в Испания гледах деца и роднини на семейството идваха бедни и боси, но надменни, и дори не ме поздравяваха. Но глупави и комплексирани хора има по цял свят. И в България все ще се намери някой да навири нос заради нещо. В Щатите съм работила в малки и големи компании, и никога не съм имала проблем с акцента и произхода си. Ако изобщо има значение, винаги е лесен и удобен повод да се завърже първоначален разговор. Американците са практични, гъвкави, любопитни и непредубедени хора и да се работи с тях е лесно.
Какво виждаш като плюс и минус там?
Аз не бих направила различен избор, дори да можех да върна времето. Но това е животът, който познавам и съм създала, и разбирам защо не мога да си представя нещо по-различно. Ужасява ме мисълта да се разхождам или да търся адрес в София - там винаги се чувствам малка и изгубена. Виж в Мадрид и Ню Йорк се оправям сокойно.
С интернет днес връзката със семейството е много по-лесна и редовна. Напоследък водя дневник със снимки на iPad-а и през няколко дни пращам pdf-и на фамилията, за да вижда Марко и да научава какви ги върши. Гостуват ни тук, ние си ходим редовно.
Плюсовете добре са ги изтъкнали почти всички в предходните коментари.
Още нещо ще добавя и съм писала за това и преди време в други теми. Кандидат-емигрантът някак си представя живота в чужбина като голяма саможертва, стискане на зъби и низ от лишения и компромиси. Това не е вярно. Аз в този разговор съм емигрант, но сред колеги, приятели и съседи съм си просто една от тях - още една жена в къща на същата улица, колежка в групата, и верен другар в радости и трудности. Има период на адаптация и той е труден, но полека-лека животът си върви и е щастлив и пълноценен.
Тук в района поддържаме връзка с около 20-ина български семейства. Детето ми си играе с българчета поне веднъж седмично и имам много съседи българи в радиус от 20 километра. В региона има още поне хиляда българи, някои от тях познавам периферно, други изобщо не съм виждала. Миналата година на близка приятелка поставиха диагноза рак на гърдата. Премина през операция, химиотерапия, нова операция и кошмарно възстановяване. Вече осем месеца около 30 души българи (предимно) и американци поддържаме стройна схема на готвене, пазаруване и превозване на децата й по тренировки. След химиотерапията отпразнувахме грандиозно - опекохоме цяло прасенце и поляхме събитието.
С това искам да кажа, че има България и изън България - имаме си българско село и български магазин. И доколкото поддържам силни връзки с българи на живо и с вас виртуално, не се чувствам като дърво без корен. А и вече не правя разлика между тези отношения и приятелствата с американци и хора от цял свят. Добри хора има навсякъде.
