Asenceto, Велин е прекрасно детенце
, да е здрав и да ви носи много радост!!!
Много съжалявам за случилото се! Чета и ... отново моята лична загуба взима връх и направо ме хваща за гърлото ...... Както и
slanceto87 писа днес в другата тема- защо трябва да се случват такива неща. В такава ситуация въпросът "Защо точно на мен?" неизбежно застава на преден план. От опит казвам, няма защо да се търси такъв отговор, няма такъв. Това е най- прекият път към изпълването с вина, излишно е. Просто човек се научава да се справя с каквото животът му предложи- със съпротива или приемане, все едно ....постепеннно се научаваме да живеем с това.
Crystal, по едно време ми мина през ума и този вариант- да отнеса случая към прокуратурата ..... отказах се, както се казва- нямам нерви за това .... и чисто рационално, какво можех да постигне така- нито някакво обезщетение ще ме удовлетвори, нито административното наказание за лекарката-
тя и така достатъчно тежко го преживя и си загуби съня жената, както и ние .... какво от това като чуе още веднъж, че е некомпетентна и не е дооценила ситуацията и това изчакване е било фатално. Това, че тя ще си получи заслуженото изобщо няма да ме утеши, по- скоро обратното. Като си легна вечер, успоредно с личната ми болка ще стои болката на още едно семейство- нейното, плюс тревогата около целия съдебен процес.
Още повече личното време и психически сили не е безкрайна величина. Затова избрах да насоча вниманието си към нови опити за дете. Това бих казала и на момичетата. Ежедневието ни е подчинено на това да поддържаме живота, в това е и основният смисъл- ден след ден да поддържаме живота, а това доколко е красиво или смислено и каква допълнителна стойност му придаваме, ни е нужно за лично ползване, по- скоро за да си даваме кураж.
Асенце, детенцето ти е прекрасно и грижите около него сега са най- важното нещо, пък както и Блу казва, когато усетиш че имаш сили, ще планирате евентуална следваща бременност...
slanceto87, знам как ти се е свила душичката, писах ти и в другата тема, животът предлага какво ли не- има много семейства, които в подобна ситуация след това си раждат още едно детенце вече без някакви физически особености ... а пък съвсем трета тема е фактът, че това обикновено не е предопределящо за успеваемостта в живота на двете деца - с израстването след това се наслагват много други фактори ...
Позволих си да напиша това, защото в каквато и ситуация да попадне човек, добре е да знае, че не е сам и винаги може да получи подкрепа и нови опорни точки, за да продължи.
Дано да съм успяла да дам кураж
!