Интересувам се сменихте ли първото име на детето. Ако да, имаше ли проблеми и как ги преодоляхте.
Не успявам да открия дискусия по темата. Дали е по-добре да се запази името, за да не се създава тревожност или да се даде ново, което освен, че се харесва на родителите, се свързва и с новото начало и с приобщаването на детето към семейството. Ами ако детето се казва Тотка, Петранка, Есмералда? Или Денчо, Паун, Освалдо?

Ние сменихме името на сина ни и нямахме никакви съмнения или колебания. Не че предишното име беше неприемливо или екзотично, напротив - съвсем нормално и чисто българско. Баща ми дори леко съжали, че не сме го оставили. Искахме ние да дадем име на детето си и то да носи положителен заряд, да е на светец, който да го закриля. Така ще постъпим ако някой ден ни се случи да имаме биологично дете.
Относно темата дали да се сменя името личното ми мнение е, че зависи на каква възраст е станало осиновяването. Ако детето е достатъчно голямо да си знае името и да е свикнало с него една промяна би донесла повече объркване на самото него. Разбира се ако детенцето е свикнало с някакъв съкратен вариант на името си, а родителите желаят да го сменят, би могло да се направи лека промяна без това да доведе до сътресения.

Ние не сменихме името на детето.
И двамата дядовци са с "М" и искахме детето да носи поне буквата на дядовците си. За момиченце имахме консесус за Милица, но за момче така и не бяхме намерили име, което да харесва и на двама ни. В интерес на истината "Мартин" не бяхме обсъждали. Когато ни предложиха Марти и двамата решихме, че няма да сменяме името: защото и на двама ни ни хареса; защото е хубаво и звучно име; защото се изписва и на кирилица и на латиница лесно /а нали все сме с единия крак в чужбина/; защото е роден през март; защото през март дойде вкъщи и още 100 причини "За".
С нашата социална обсъждахме въпроса за името. Според нея е добре да се смени името като ново начало, като прекъсване с натоварването на името с емоциите на БМ, която е дала името, като един вид ново начало и нов късмет, та дори и една буква да сменим - тя предложи да го прекръстим "МартЕн", но в крайна сметка си остана с името от рождението.
В интерес на истината ако се казваше Мюмюн  щяхме да го сменим 

И ние го сменихме. Не сме имали колебания, тъй като ставаше дума на 5-6 месечно бебе. Дилема има, когато детето е по-голямо и е свикнало с името си. Тогава има резон то да се запази. Но пак е вътрос на избор.

Ние го сменихме, понеже според директорката на дома името на дъщеря ни вероятно не е било дадено от БМ, а от някой от персонала на родилния дом, съвсем безлично и би било добре детенце да получи име, дадено с любов, специално и единствено за него...
Аз лично имах колебания... и ако нямах горе споменатия довод, много трудно бих дала име, звучащо съвсем различно от първото. Но в крайна сметка сега дъщеря ни е със сменено име и името й звучи съвсем различно от първоначалното...

С нашата социална обсъждахме въпроса за името. Според нея е добре да се смени името като ново начало, като прекъсване с натоварването на името с емоциите на БМ, която е дала името...

Кофи, тук изобщо не мога да се съглася с твоята социална, защо е тази крайност?... Пък и за мене "ново начало" винаги ми е звучало леко безнадежднно...

Малко предистория....Винаги съм си знаела,че ако имам син никога няма да го кръстя Георги,защото масово се кръщават деца на д-р Стаменов, който е и мой лекар.Предложиха ни дете с името Георги на 1г.Никога не казвай никога хихи.Името си остана и просто не си представям детето ми да се казва по друг начин

Благодаря ви. 
Мисля, че разбрах. Ако по някаква причина името е неприемливо (остаряло, екзотично, характерно за друг етнос или религия) за родителите, не би трябвало да имат колебания да го сменят. Ако името си е съвсем нормално според тях, се преценява според случая. Т.е. няма някакво готово правило.

Благодаря ви. 
Мисля, че разбрах. Ако по някаква причина името е неприемливо (остаряло, екзотично, характерно за друг етнос или религия) за родителите, не би трябвало да имат колебания да го сменят. Ако името си е съвсем нормално според тях, се преценява според случая. Т.е. няма някакво готово правило.

Името на детето (биологично или осиновено) е избор на родителите и няма правила, а и никой не може да те задължи да постъпиш по един или друг начин. Конкретната ситуация ще ти подскаже кое е най-подходящо в твоя случай. Успех!

Мисля, че е важно, кое е добре за децата... И в тази връзка е интересна дискусия относно това, дали за едно дете е по-добре да се запази името му или да се смени. В общия случай, разбира се,...за частните ("Мюмюн" и подобни) е ясно... 

На курса за осиновители, който посещавахме, психоложката насочи дискусията към това, че името е единственото нещо, с което детето идва при нас и необходимо ли е да му го отнемаме. Имената на нашите деца в общия случай идват при съмнителни обстоятелства: дадени от служител на дома, акушерка в болницата, дори и измислено от биологичната майка, едва ли носи същия заряд и енергия както на едно желано от родителите си дете. Това беше и основната причина да изберем ново име. Идеята за "новото начало" и на мен ми звучи малко обречено. Животът на детето не започва с нас.

За себе си нямам еднозначен отговор как е най-добре да се постъпи. Зависи от конкретната ситуация. При едно по-голямо детенце без съмнение промяната би донесла много повече негативи от добрите намерения, с които е направена.

Много малко се отклонявам в друга тема, но за да споделя нещо важно във връзка с името:
Скоро имахме разговор с нашето дете /на 6 г./, на в който за пръв път му споделихме за осиновяването, обяснихме и отговирхме на всички негови въпроси. Между тях, неочаквано за мене, беше и въпроса дали ние с тате сме го "кръстили". Попитах дали говори за кръщеното, което той смътно си спомня, защото беше на 3 години, но детето поясни, че пита ние ли сме му измислили това име, което носи. Отговорих му,  че е така и че не сме имали колебания, защото носи името на двамата си дядовци, което е едно и също, а в България има такава традиция, освен това името е много хубаво и той е роден в деня преди празника на съответния светец.
Останах с впечатление, че детото много добре прие този факт, сякаш някакво допълнително успокоение настъпи за него, разбирайки, че още от даването на името е свързан с нас и с дядовците си по този начин /така поне аз го усетих/. Не ме потипата какво е било предишното му име - може би му се отклони вниманието и не се сети, а може би - умишлено пропусна въпроса за сега. Ако друг път ме попита - ще му отговоря.

 Ние не сменихме името на нашето слънчице, защото името му е прекрасно. Беше много мъничък и имахме тази възможност, даже обсъждахме други имена, но в крайна сметка решихме, че не можем по друг начин да го наричаме, защото си знаехме, че той е Ради!

Така, като чета немскоезични материали и се замислям за някои аргументи за "ЗАПАЗВАНЕ" на първото име:
- В чуждоезичната литература относно осиновяването винаги пише, колко е важно да не се "унищожава" връзката на детето с произхода и че по тази причина е добре то да носи името, с което се е родило (съответно което е дала БМ). В крайна сметка то е дошло на този свят преди нас и не е било безименно...
- Оказва се, че в чужбина не са рядкост съдебните дела, в които осиновени молят да си върнат името от първоначалния акт за раждане с аргумента, че искат отново да носят "рожденото си име"... (Изглежда доста хора смятат, че то оказва влияние и върху други аспекти в живота...)
- Наскоро ми се случи, позната (психоложка, присъства на осиновяването) да ме попита, какво е било РОЖДЕНОТО име на дъщеря ни, за да ни разкрие черти от характера й... Смути ме леко, признавам...

Аргумент за "ДАВАНЕ НА НОВО ПЪРВО ИМЕ" е според мене:
- екзотично име, име от друга религия, което постоянно би предизвиквало въпроса: "защо се казваш така". (Примерно: "родителите ти са християни, а ти защо си с мюсулманско име?");
- име, което може да предизвика подигравки (има и такива);
- име, което не е дадено от БМ;
- даването на ново име може да се приеме и като вид "ритуал", показващ повече връзката на родителите - осиновители с детето...

Разбира се, има варианти:
- рожденото име да е запазено с тире;
- да е леко изменено (Примерно: Фани да стане Стефани)
- да е сменен начина на изписване или просто
- да е напълно променено...

Ние сменихме името на нашето дете, защото така бяхме решили предварително със съпруга ми!За сега друг аргумент нямам, въпреки,че напоследък се замислям, дали пък не сгрешихме защото имаме документи от дома със старото име на детето, и понякога си мисля, като порасне и се интересува за това какво е било името и, дали пък няма да ни обвинява, че сме и сменили името!Избрахме е символично име и беше това което и на двамата ни харесва!Не съм се замисляла ако имах биологично дете как бих го кръстила въртяли са ми се някакви имена, но конкретно не, имах едно име, женско което много харесвах, но съпруга ме не го хареса и затова се наложи да измислим ново!Като цяло може да се каже, че няма правила всеки трябва да реши, все пак може би възрастта има значение!Сега като се сетя нашата дъщеря беше съвсем мъничка като я взехме, но въпреки това беше явно свикнала със старото си име защото не реагираше никак на новото, но много бързо свикна може би за около две седмици и започна да откликва на повикването!

в началото нямах никакво съмнение - сменихме името без дори да се замисля (аз). Мъжа ми, който през целия процес на осиновяване доказваше, че е далеч по-добър човек от мен  , ме кандърдисваше да оставим рожденото име на Нико, но аз настоявах да го сменим. Е направихме го. И след две години жестоко ме загриза съвестта  На всичкото отгоре угризението ми се превърна в страх, какво ще обяснявам на Нико един ден ... дали да му казвам, че е имал друго име и пр.
Обговорих си аз страховете с моята приятелка и тя някак си ми вдъхна увереност и успя да ми каже някакви изречения, които ме успокоиха ...
Точно след два дни моето вещерско детенце ме попита "Мамо, аз имал ли съм друго име?"
Глътнах си езика и някак си за секунда усетих, че ако и една прашинка от неговото минало скрия или излъжа - край!
Та - признах си. Казах му така и така - имаше друго име и то беше ....
Веднага последва "Защо го сменихте?"
И тогава аз си му обясних истината, такава каквато е за мен. Казах му "Виж, татко ти мислеше, че е добре да оставим рожденото ти име, но аз ужасно много исках да ти дам нещо лично от мен, нещо което да е силно, хубаво, нещо, което да ти дава сила и да те пази ... не мога да ти дам моята кръв, коса, очи, затова много исках да ти дам име. Затова ти сменихме името"
И моето хубаво момче остана много доволно Каза "Много добре си направила мамо, аз си харесвам името" 

Прекрасни истории. Много благодаря за споделеното. Определено ми е полезно.

Фуси,разплака ме.Аз съм кръстена Светла,а "С" е първата буква на половината ми род.(не че някой е трепнал от щастие).Била съм Мария. Преди да науча историята на живота си,моя най-близка приятелка осинови една малка Мария,чиято кръстница ще имам честта да стана тази година.И двете още не знаехме.В момента в който разбрах, се убедих че  съдбата веено скучае по якога и ги къдри страшни☺