Имаме проблем! Ходихме на преглед при зъболекар, откриха ни две кариесчета, едното се оказа пулпит. Жената е много внимателна, обяснява му всичко, показа му всеки инструмент за какво е, има там и една играчка, на която могат и децата да правят зъбчета. Започна да прави зъбчето зъболекарката и в момента в който почуства болка  работата на докторката с машинката приключи. Сложи арсен и след два дни бяхме да го изчисти, но това, което постигнахме беше само да махне арсена. Като види вече машинката и край, така вече два пъти ходим и не дава да го довърши. Говорим, че няма вече нищо неприятно да усети, че не може да стои зъбчето с дупка, обещавах всякакви награди, но без резултат. Единият път след нас беше момченце от неговата група останахме и гледахме как правят неговото зъбче, но и това не помогна.  Притеснена съм и приемам съвети как да процедираме!

Ох, болна тема и за съжаление не знам какъв съвет да дам.
И нашето момче на същата възраст изпитваше страх и не даде изобщо на зъболекарката да започне да му  оправя първите два кариеса. Не помогнаха обяснения, увещания, обещания на награди, заплахи дори... Какво ли не опитвахме.
Изчакахме няколко месеца и отидохме при друг зъболекар /този път мъж/ и някак този човек успя да го предразположи. Помня, че първите пъти използваше и малка доза местна упойка. Бяхме обсъждали евентуално да се използа т. нар. "райски газ" - зъболекарят твръдеше, че е безвреден и в някои държави се работело често с него като обезболяващо средство при деца. Не стигнахем до този вариант - просто, когато имаше по-голяма кариес зъболекарят си преценяваше и в процеса на работа си слагаше упойка. Детенцето вече му се беше доверило и си седеше кротко, позволяваше да го боцне с иглата, с която се поставя упойката.

 Хоупче, Вие не сте започвали да ги правите тогава, а нашия е отворен сега и незнам какво да правим, варианта с изчакването не стои или поне не дълго максимум седмица.

Актуална ситуация и за нас... Водих щерката лятото на преглед, тогава беше на 4,6г. Първите три ходения изобщо не пожела да си отвори устата или да доближи стола. Зъболекарката беше много внимателна, обясняваше какво иска да види, но не се получи. Заведах при втора зъболекарка, също много внимателна и търпелива, позволи и дори да пипне копчетата на машината. При втората зъболекарка стигнахме до това да седне на стола, отвори устата, прегледа и зъбите. Има малко кариесче за оправяне, но не даде да го почнат. Добре че не е спешно и можело да чака. Наблюдавам го ежедневно и следващия месец пак подновяваме посещенията. Надявам се да свикне и страха да премине.

Ние мин. седмица се обзаведохме с първата пломба, та ми е прясно и на мен...
Преди това два пъти се сме ходили на профилактично прегледи, така, че знаеше, че там няма нищо страшно.
Сега, понеже аз самата имах подозрение, че има кариесче, дълго го подготвях. Говорих му, че понеже вече е голям, е възможно да има дупка в зъбчето... Почти всеки ден му разказвах, как ако има кариес, зъболекарката ще почисти зъбчето с една специална машинка, после ще сложи пломба, която съдържа специално лекарство и ще пази зъбчето повече да не се разваля...
Всеки ден му казвах, "Коко, да не забрвиш, че другият петък сме на зъболекар, нали ще ми напомниш да отидем, ако аз забравя?"
Преди да поиска да яде нещо сладко, идваше при мен, отваряше широко уста и ме питаше "Мамо, как ми е кариеса, станала ли е дупката по-голяма, дали мога да изям една бисквитка?"
В деня, в който трябваше да ходим на зъболекар, като тръгвахме от детската градина, мина да разкаже на всички деца, че сега ще ходи да му сложат една специална пломба, която да му пази зъбчето...
Процедурата мина без никакъв проблем, дори "гък" не каза. А зъболекарката беше толкова внимателна, даде му разни подаръчета - кутийка зъбче, молив със зъбчета, книжки.
На тръгване оттам, попита "А няма ли да се уговорите кога да дойдем пак?"

Чук и Пук
Ако не сте я чели, сега е момента.
Малкият сам иска да ходи, имаме и една пломба
Без драми. За съжаление, книжката не съм я чела
На баткото и беше ужасно преживяване

 Проблемът дойде след първото почистване на зъбчето когато изпита болка, след това вече не дава. До първото работене по зъбчето, никакви притеснения не изпитваше. Може Би трябваше някаква упойка преди това, но не съм аз тази, която да го реши, а и упойката си мисля, че също е с боцкане и пак щеше да има драми. Сега като вариант измислихме аз да седна преди него и да си направя зъб, ще видим дали ще проработи. Благодаря за споделените преживявания

Ами да, освен да споделяме, с друго много-много не можем да помогнем, май! Дечицата са твърде деликатни и чувствителни и всяко реагира по своему. Ще стане работата, знам, че се тревожиш много и сега ти се струва, че никога няма да позволи на зъболекаря да работи /аз поне така си мислех/. Но като сте настоятелни и обяснявате колко е важно, колко сте разтревожени, как не може да се мине без зъболекаря и пр., в един момент ще разбере, че няма мърдане и колкото и да го боли, ще се остави да му го оправят. Стискам ви палци да стане скоро и да се успокоите! Успех!

Ами да, освен да споделяме, с друго много-много не можем да помогнем, май! Дечицата са твърде деликатни и чувствителни и всяко реагира по своему. Ще стане работата, знам, че се тревожиш много и сега ти се струва, че никога няма да позволи на зъболекаря да работи /аз поне така си мислех/. Но като сте настоятелни и обяснявате колко е важно, колко сте разтревожени, как не може да се мине без зъболекаря и пр., в един момент ще разбере, че няма мърдане и колкото и да го боли, ще се остави да му го оправят. Стискам ви палци да стане скоро и да се успокоите! Успех!

Мерси, да наистина в момента ми се струва, че никога няма да даде да го направим, но като Ви чета вече знам, че ще намерим решение.

Аз откровено казано - не разбирам каква е тази практика у нас да се правят зъби без упойка, на деца пък - съвсем. Аз не си правя и елементарен кариес без упойка, да не говорим за нещо "по-така", не виждам никаква полза и смисъл да си причинявам подобни изживявания. Що се отнася до моето дете - не бих позволила без упойка да му се правят зъби, все едно колко е "ама то малко, ама набързо"и пр. комунистически простотии, заради които именно, до днес аз имам фобия от зъболекари. Мен не ми пречи да ми боцнат упойката, защото нямам проблем с игли. За детето би било стрес това и неприятно, за децата си има упойки с маски, газ...няма ние да откриваме "топлата вода". Пък каквото щете успокоявайте и убеждавайте едно дете - то не е малоумно, като го заболи веднъж от манипулациите на зъболекаря - това му остава в съзнанието. При това споменът е траен и гадното чувство е доживотно. И пак да се върна на това, с което започнах - къде е смисълът от всичко това?

Проблемът при децата не винаги е свързан с болката. Моя дзвер се тръшкаше и ревеше от страх, още преди да е изпитал каквато и да е болка. Седеше на стола по 20-30 минути да си бъбри с първата си зъболекарка, тя му показваше и обясняваше всчичко предварително много търпеливо и спокойно /може би прекалено търпеливо дори/. И  той - уж разбира, че няма страшно и като дойде момента да се почва работа - рев, дърпане, молби, и тя горката - капитулира.
Специално в нашия случай мисля, че той усещаше нейната колебливост и някак за това даваше отпор. Като го посрещна един друг, спокоен, но уверен и твърд зъболекар, който пак му обясни, ама по-накратко и без излишни лигавщини какво и защо трябва да се направи /по мъжки, разбираш ли/ и нашият вече не си позволи да дава назад.Седна и кротува. Но вече беше станал и на 5 години. Може би и възрастта изигра значителна роля.

Нямам намерение да влизам в спорове по въпроса Страх от нещо непознато (зъболекарски стол и кабинет) е преодолим, когато го опознаеш въпросното нещо. Да те повозят на стола, да ти подарят разни готини играчки и пр. и да не те юркат. Но веднъж стига да си го отнесеш и да те заболи хубавичко от някоя манипулация и после цял живот да береш страховете при всяко посещение, ако и да си наясно, че е неизбежно и няма как да не идеш. Та като може да е лесно - за мен няма причина да го правя трудно, зорлен да се търпи болка, като може да не се усеща нищо и така. Изобщо не намирам за нужно и логично да си убеждавам детето, че трябвало геройски да изтърпи някаква болка и то точно пък зъбна, дето зъб и ухо болят най-гадно, щото да бъдел "герой", "мъж", че и аз да късам кило нерви покрай цялата тази процедура всеки път. Хайде няма нужда. По света, като на деца правят зъби само след като са упоени с маска - не знам нещо да им е станало на тези деца, освен че като големи и вече съзнателни индивиди - нямат страх от посещения при стоматолог. И у нас отдавна има подобна възможност за зъболечение при деца, не е нещо екзотично, недостъпно и опасно. Е, сега ако родителите считат анестезията за нещо опасно и вредно по принцип - друго е положението. Аз специално - нямам подобни задръжки, нито сред познатите ми с малки деца, някой който води детето си при зъболекар ползващ упойка  - има подобни казуси като споделените от вас по-горе. Имат другите родители. Но кой както му харесва, това са лични решения и избори .

 Не е въпросът както ми харесва или не, а кое е най-добро за детето. В случая се доверих на специалиста, защото това ни беше първо посещение, а и бях говорила с други родители посещавали този зъболекар. Всяко дете си е строго индивидуален характер и не може всичко да се предвиди в дадена ситуация. Факт е, че  упойка под каквато и форма, не ми беше предложена като опция.

kiara, независимо колко добри професионалисти са в пряката си работа, българските стоматолози (и лекари като цяло) са продукт на нашата си медицинска школа и на своите преподаватели, съответно и на времената, в които анестезия се е ползвала, ако ще ти ампутират крайник само (едва ли не), а иначе - това е "глезная и лукс" и "нЕма нужда ся, за нещо толкова дребно, ще потърпиш, голяма работа" и пр. То ОК да потърпиш, ако няма алтернатива, ама като има защо да търпиш - не ми е ясно, няма и да ми стане никога. Тази тенденция си я има и до днес и в най-модерно оборудваните кабинети, с уж млади специалисти, макар и кадърни, ама те са обучавани от динозаврите в бранша все пак и това си личи в самото отношение към пациента. Затова - няма да ти предложат анестезия, понеже така са научени, че моЙ да се потърпи и толкова, а не защото е скъпо, сложно, или опасно. В една Германия например - дали се правят зъби на деца с анестезия, или не - не е дискусионен въпрос изобщо - правят се с анестезия, това е нормата и никой не го намира за нещо странно, лигаво, прекалено и пр. И не в скъпи частни кабинети, в тези дето си водиш детето по ЗК.

Та и в случая (май като всяко нещо у нас) трябва сам да питаш и да си поискаш, иначе няма да ти го предложат. Дори да нямат маска с газ, една инжекционна упойка - също може да се постави безболезнено. На мен ми слагат винаги с инжекция, преди това пръскат мястото където ще се боде, след минута - не го усещам, не усещам проникването на иглата, само извън зоната - усещам постъпването на медикамента, ама не е болезнено, просто го чувствам, след 10 секунди - ми е изтръпнала муцуната до веждите и мога и да заспя на стола. А както казах - мен зъболекарите ме докарват до почти истерично състояние, благодарение точно на "приятни преживявания" при тях в детството ми.  Не бих допуснала детето ми да се чувства като мен след време, ако ще всеки път до София да ходим за да се прави кариес. Пък и в крайна сметка - аз не отглеждам мазохист, че да седна да му обяснявам колко е нормално да го боли и ако не ще да го боли - значи нещо не е "достатъчно мъж" и е лигльо и пр. Напротив - съвсем нормално човече си е, щом не иска да го боли и болката го плаши и като има как да си я спести - трябва да се възползва от това и да го изисква навсякъде в бъдеще, когато опре до медицински интервенции, които допускат обезболяване.

 Не успяхме и при последното си ходене, аз си направих зъб, а той даже не искаше да влезе този път.

киара, моят и устата не искаше да си отвори за преглед. Зъби нямаше за правене. Купих му книжка, която е специално по темата. В други случаи му обещавам и любими неща. Обикновено става. Освен за плуването, където си го беше страх и реших да не го натискам твърде много. По-нататък ще е.