Честита радост, Нимика! Ех, че хубавоооо....
Аз не съм вярвала, че някога мога да изпадна в нервен срив и паник атака, ама ей, на...вече два дни.
Причината, за повечето хора може да е смешна, но мен ме постави в невъзможност два дни да бъда майка и жена. Така...докато си намеря правилните хапчета
Четвъртък сутрин - заварвам изкуствена тарантула на бюрото си, опищявам света и обяснявам на всички, че имам фобия. Оказва се, поставена от шефката. Обяснявам и потретвам за арахнофобията си.
Понеделник - пак същото, накрая шефката я хвърля по мен. Получавам аритмия, треперят ми ръцете и се прибирам. Разревавам се истерично пред детето си, то се разревава, аз не мога да си стоя на краката. Имам фобия от паяци и всички го знаят. Колабирала съм от такъв вид "шеги". Накрая ми се развикаха по телефона, защото съм си тръгнала от работа, понеже ми е ЗЛЕ!
Не спах изобщо и мислих само да напусна. Но днес на улицата получих паник атака и....ами да става, каквото ще, безнаказано няма да мине тая история. От колегите си разбрах, че е мислила, че се лигавя и това е само шега, чух смеха й, когато й казаха, че тръгвам, защото ми е зле, чух викането й по телефона, като й потретих, че съм зле....
Абе въобще...мисля да предявя иск за обезщетение, ако откаже да ми плати такова за извън съдебен спор. В четвъртък ще имам среща с психиатър и да ми се назначи по-адекватна терапия, че втори път паник атака насред квартала не знам, дали ще издържа.